Определение по дело №28444/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28932
Дата: 16 юли 2024 г.
Съдия: Йоанна Наскова Станева
Дело: 20221110128444
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28932
гр. София, 16.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110128444 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С Решение № 4049 от 06.03.2024г., постановено по делото е признато за установено
по предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК и
чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Р. Г. Д. и Т. Р. Д. не дължат на „Топлофикация София“ ЕАД при
условията на солидарност сумата от 3378,83 лева, представляваща главница за незаплатена
топлинна енергия за периода от м.04.1999г. до м.03.2006г. и сумата от 1427,78 лева,
представляваща остатък от мораторна лихва, за които суми е издаден изпълнителен лист по
гр.д. № 14347/2006г. по описа на СРС, 37 с-в, въз основа на който е образувано изп.д.№
20087910400033 по описа на ЧСИ Т., поради изтекла погасителна давност. С решението е
признато за установено по предявените отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р. Г. Д. и Т. Р. Д. не дължат на „Топлофикация София“ ЕАД
при условията на солидарност сумата от 984,79 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия и дялово разпределение за периода от м.11.2011г. до 07.2014г. в
топлоснабден имот- ап. 68, находящ се в *** поради извършено пълно плащане на сумата. С
цитираното решение е върната на основание чл. 130 ГПК исковата молба по предявените от
Р. Г. Д. и Т. Р. Д. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателни установителни искове за
недължимост поради изтекла погасителна давност за вземането за мораторна лихва, за което
е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 14347/2006г. по описа на СРС, 37 с-в в частта за
разликата над 1427,78 лева до пълния предявен размер от 1763,25 лева.
С решението е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на Р. Г. Д. и Т. Р. Д. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 263,47 лева, представляваща сторените по
делото разноски, както и да заплати на адв. Р. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от
879,14 лева, представляваща възнаграждение за безплатно представителство по делото на Р.
Г. Д. и Т. Р. Д..
В срока за обжалване на решението е постъпила молба по чл. 248 ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД, с която е поискано да бъде изменено решението в частта за
разноските. Изложени са съображения, че липсват материалните предпоставки за
присъждане на безплатна правна помощ. Оспорват обстоятелството длъжниците да са
материално затруднени лица, тъй като към договора за правна помощ не били приложени
доказателства за това. На следващо място поддържат, че разноските следва да съответстват
на фактическата и правна сложност на делото и присъденият размер трябва да е справедлив
и обоснован. Искането към съда е да измени решението в частта за разноските като отхвърли
1
претенцията за разноски на ответника за безплатна правна помощ, в условия на
евентуалност да присъди размер под минималния с оглед правната и фактическа сложност и
участието на лицето в делото.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от Р. Г. Д. и Т. Р. Д..
Считат молбата за недопустима, евентуално за неоснователна. Изложени са съображения, че
ищците са ги упълномощили надлежно, както и че същите попадат сред кръга от лица,
имащи право на безплатна правна помощ, което обстоятелство не следвало да бъде
доказвано. Считат, че по делото била свършена достатъчно работа. Искането към съда е да
остави без разглеждане молбата, евентуално без уважение.
Съдът, като взе предвид постъпилата молба и извърши преценка на данните по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице и в
срока по чл.248, ал.1 ГПК. В конкретния случай молбата по чл. 80 ГПК е подадена от
страната, която е осъдена да заплати разноски. На следващо място в молбата от 09.11.2022г.
/л. 36 от делото/, от 01.12.2022г. /л. 48 от делото/ и от 05.06.2023г. /л. 78 от делото/ е
обективиран списък по чл. 80 ГПК. С цитираните молби е поискано да бъдат присъдените
сторените деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл
следва да бъде посочено, че не е задължително списъкът с разноски да бъде обективиран в
отделен, самостоятелен документ, а може да бъде част от съдържанието на друго изявление
на страната като е достатъчно да е налице яснота относно вида на претендираните разноски,
както и техният размер да бъде определен или определяем. Така и Определение № 60 от
27.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 20/2021 г., II т. о., ТК.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
По отношение на първото въведено основание за изменение на решението в частта за
разноските, а именно липса на предпоставките на чл. 38 ЗАдв. съдът намира следното:
В чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата са предвидени три хипотези, при които
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: лица, които имат право
на издръжка; материално затруднени лица и роднини, близки или на друг юрист. Доколкото
в посочената разпоредба липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от
посочените основания, решението дали да окаже безплатна помощ, е въпрос единствено на
преценка на самия адвокат. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на ал. 2 на същия член,
според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил
възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само в благоприятен за
неговия клиент изход на спора. Затова и преценката дали да окаже безплатната правна
помощ при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само негова.
Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при
произнасяне по отговорността за разноски. Този извод следва от разпоредбите на чл. 38, ал.
1 и ал. 2 ЗАдв, където са посочени изчерпателно предпоставките за присъждане на
адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1,
т. 1-3 ЗАдв. и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.
Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат като осъди другата страна
да го заплати. Поради липсата на други предвидени в закона изисквания за присъждане на
2
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., е неоснователно твърдението на
молителя в настоящото производство, че следва да извърши проверка дали посоченото в
договора за правна защита и съдействие основание за оказване на безплатна адвокатска
помощ действително е налице, както и са недопустими направените в тази насока
доказателствени искания. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в
Определение № 682 от 18.10.2012г. по ч. гр. д. № 598/2012г. на ІІІ г. о., Определение № 708
от 05.11.2015г. по ч. гр. д. № 4891/2015г. на ІV г. о., Определение № 257 по ч. т. д. №
226/2018г. на ІІ т. о., Определение № 43 от 10.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 2611/2021г., IV г.
о., ГК и др.
В настоящия случай по делото са представени договори за правна помощ и
съдействие от 31.05.2022г., сключени между Р. Г. Д. и Т. Р. Д. и адв. Р. /л. 40-41 от делото/,
като изрично в договорите е посочено, че договорената правна помощ се предоставя
безвъзмездно на основание чл. 38, ал.1, т. 3 Закона за адвокатурата- роднини, близки или на
друг юрист.
На следващо място, по отношение на размера на присъденото адвокатско
възнаграждение, съдът е взел предвид изводите в Решение на СЕС по дело С-438/22 от
25.01.2024г. и е определил размер на адвокатско възнаграждение, съответстващ на
фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че по делото са проведени
четири съдебни заседания, както и извършените от процесуалния представител правни
действия, изразяващи се в подаване на искова молба, молби- становища, явяване в съдебни
заседания и подаване на частна жалба срещу прекратително определение. Съдът е взел
предвид и цената на предявените искове, както и че се присъжда възнаграждение за
осъществена правна помощ на две лица в защита на един интерес.
Поради което съдът намира, че не са налице основания да измени постановеното
решение в частта за разноските.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че молбата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 19.03.2024г., подадена от „Топлофикация
София“ ЕАД за изменение на Решение № 4049 от 06.03.2024г., постановено по гр. дело №
28444/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3