Определение по дело №268/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 393
Дата: 16 юни 2020 г. (в сила от 16 юни 2020 г.)
Съдия: Рени Петрова Ковачка
Дело: 20201700500268
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О  П   Р   Е   Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

  393/16.06.2020год.    град Перник 

 

В    И  М  Е  Т  О   Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Пернишкият окръжен съд – в закрито заседание на 16.06.2020год. / шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година /  в следния състав:

 

                                                                                                     Председател: Рени Ковачка

                                                                                                   Членове:  Антон Игнатов                                                                                                     

                                                                                                                      Антония Алексова      

          

                  Като разгледа докладваното от съдия Ковачка  възз. гр.дело № 268 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

                  Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от М.Б. M. чрез адв. И.В. против Решение № 1897/29.01.2020год., постановено по гр.дело № 00471/2019год. по описа на РС-Перник. Решението се обжалва изцяло, като в жалбата са направени оплаквания, че районният съд не се е произнесъл изцяло по предявената претенция за присъждане на обезщетение за забава върху главниците за дължимо трудово възнаграждение за периода от датата, от която същото е било дължимо до окончателното и изплащане.

                  Пернишкият окръжен съд, след като се запозна с данните по делото, констатира следното:

                   М.Б. M. е предявил иск против ЗАД „ОЗК-Застраховане„ АД гр.София като е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати следните суми:

        - 1 990.56 лева, неплатено трудово възнаграждение за м. 02.2016год., законна лихва върху главницата в размер на 239.50лева за периода от 25.03.2016год. до 31.05.2017год. и законна лихва върху главницата в размер на 333.97лева за периода от 31.05.2017год. до 24.01.2019год.

        - 3069.01 лева, неплатено трудово възнаграждение за м.03.2016год., законна лихва върху главницата в размер на 342.80лева за периода от 25.04.2016год. до 31.05.2017год. и законна лихва върху главницата в размер на 514.91 лева за периода от 31.05.2017год. до 24.01.2019год.

       - 2029.49лева, неплатено трудово възнаграждение за м. 04.2016год., законна лихва върху главницата в размер на 209.75лева за периода от 25.05.2016год. до 31.05.2017год. и законна лихва в размер на 111.12 лева за периода от 31.05.2017год. до 24.01.2019год.

                   С обжалваното в настоящото производство решение, районният съд се е произнесъл  по исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД като е осъдил ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на М.Б.М. сумата от 50,27 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г., дължима върху главницата от 1 865,56 лв., сумата от 79,33 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г., дължима върху главницата от 2 944,01 лв., сумата от 51,32 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до 4.01.2019 г., дължима върху главницата от 1 904,49 лв. и сумата от 14,48 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г., дължима върху главницата от 537,31 лв. и е отхвърлил  исковете за разликата над уважените размери до пълните предявени размери, съответно за разликата над 50,27 лв. до 333,97 лв. или за сумата от 283,70 лв., над 79,33 лв. до 514,91 лв. или за сумата от 435,58 лв., над 51,32 лв. до 340,51 лв. или за сумата от 289,19 лв. и над 14,48 лв. до 111,12 лв. или за сумата от 96,64 лв., както и за периодите от 31.05.2017 г. до 19.10.2018 г.

                  При съпоставка между предявените искови претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД и диспозитива на районния съд, формулират по същите, въззивният състав констатира, че районния съд не се е произнесъл изцяло по предявените искова претенция с правно основания чл.86 от ЗЗД. Липсва произнасяне както за част от исковия период, така и по отношение на пълния предявен размер на претенцията.

                С  оглед правилното решаване на спора и при положение, че решението на районния съд се обжалва и в частта по претенцията по чл.86 от ЗЗД, по която се твърди че липсва произнасяне, въззивната инстанция намира че  в тази си част жалбата съставлява молба по чл.250 от ГПК, която следва да бъде разгледана от районния съд.  На този етап жалбата не следва да бъде разглеждана, а образуваното въз основа на нея въззивно производство следва да се прекрати като делото се върне на районния съд за произнасяне с допълнително решение по претенцията с правно основание чл.86 от ЗЗД. След това делото следва отново да се изпрати на окръжния съд за произнасяне по въззивна жалба вх.№ 5183/17.02.2020год. и по евентуално постъпили нови такива против решението по чл.250 от ГПК.

             Предвид на горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд

 

            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по възз. гр.дело № 268/2020год. по описа на Пернишкия окръжен съд.

            ВРЪЩА делото на РС- Перник за допълване на постановеното решение в частта му по иска с правно основание  чл.86 от ЗЗД, след което евентуално подадените срещу постановеното решение по чл.250 от ГПК жалби, заедно с въззивна жалба вх.5183/17.02.2020год., да се изпратят отново на Пернишкия окръжен съд за произнасяне.

             ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

            Председател:                                                                    Членове: