Р Е Ш Е Н И Е
№..............от
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Т.
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Т. Гр.д.№158 по
описа на съда за 2019г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
искова молба, подадена от Е. А. Р., с ЕГН **********, с адрес *** «Х.» №**
против Н.М.С., с ЕГН **********, с адрес ***.Предявени са за разглеждане
обективно-кумулативно съединени искове по чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено
по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 182 ид.част от описани в
исковата молба имоти.
Твърди се, че ищецът е собственик на
½ ид.част от мансарден етаж-студио, представляващ четвърто ниво на
жилищна сграда с идентификатор №41112.525.104.1, със застроена площ от 205
кв.м., ½ ид.част от сграда-зимна градина с идентификатор
№41112.525.104.2, със застроена площ от 48 кв.м., етажи-1 и ½ ид.„аст от
сграда-гараж, с идентификатор №41112.525.104.3, със застроена площ от 61, кв.м.,
етажи-3, построени в поземлен имот с идентификатор №41112.525.104 по КККР на
гр.Кюстендил.Тези права ищецът придобила при прекратяване на СИО върху
гореописаните имоти при извършена публична продан , извършена от ЧСИ Н.Славов
по изп.д.№20127450400214.
През време на брака си с М.С.Р., сключен
на
През 2005г., М.Р., действащ като ЕТ „М.Р.-Мак
Доналд“, сключил с „Банка ДСК“ ЕАД договор за банков кредит, който двамата
съпрузи обезпечили с договорна ипотека с
НА №50, т.5, рег.№11669, д.№703/2005г. на нотариус Б. А..Предмет на ипотечното
обезпечение били двуетажна жилищна сграда, както и терена на гореописания
имот.Извън предмета на договорната ипотека били сградата-зимна градина, гаража
и мансардния етаж.
Банката кредитор се снабдила с
изпълнителен лист и пристъпила към принудително събиране на задълженията.До
ищеца в производството била изпратена покана за доброволно изпънение през
2012г., в която било посочено, че се налага възбрана върху ПИ с идентификатор
№41112.525.104 и двуетажна масивна жилищна сграда с него с идентификатор
№41112.525.104.1.Други книжа не й били връчвани, нито давала съгласие по реда
на чл.500, ал.2 ГПК относно мансардния етаж, зимна градина и гараж.
Въпреки липсата на ипотечно обезпечение
върху описаните обекти, те били описани от ЧСИ, изнесени на публична продан и
възложени в собственост на ответника.
Доколкото съпруга на ищеца-М. Р. не бил
собственик на на ½ ид.част от тези имоти, то проведената публична продан
не произвела действие по отношение на тези имоти и техен собственик бил ищеца в
производството.Претендира се по реда на чл.124, ал.1 ГПк да се признае за
установено по отношение на ответника-приобретател на публичната продан, че
ищецът е собственик на описаните обекти.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор
от страна на ответника, в който изцяло са оспорени предявените искове.
От представените по делото доказателства
по делото се установи следната фактическа обстанвока:
С нотариялен акт №50, т.5, рег.№11669,
д.№703/2005г. на нотариус с рег.№325 на НК е учрудена договорна ипотека от М.С.Р.
и съпругата му Е. Адамавня Р. за обезпечаване на кредит на ЕТ „М.Р.-Мак
Доналд“, върху имот, описан като „Урегулиран поземлен имот №76 по действащия
застроителен и регулационен план на местността „Х.“, целия с площ от 2 664
кв.м., празно и застроено място, ведно с изградената в имота масивна двуетажна
жилищна сграда, изградена съобразно утвърден архитектурен проект №146/1997г. от
главния архитект на община Кюстендил.Кредиторът-„Банка ДСК“ЕАД, в производство
по чл.417 ГПК, се е снабдил с изпълнителен лист и е пристъпил към събиране на
неизплатени задължения на длъжника.В образуванато изпълнително производство и
след проведена публична продан на ипотекирания имот, с постановление за
възлагане от 19.01.2017г. в собственост на Н.М.С. е възложен имот, представляващ: поземлен имот
с идентификатор №41112.525.104, с адрес в гр.Кюстендил, ул.“Х.“ №** с площ от
2 664 кв.м……., ведно с построената в имота двуетажна масивна сграда с
идентификатор №41112.525.104.1, със застроена площ 205 кв.м. и РЗП 636 кв.м.,
брой етажи 2….., както и застроен гараж с идентификатор №41112.525.104.3, със
застроена площ -61 кв.м. и РЗП 192 кв.м. и зимна градина със застроена площ от
48 кв.м. с идентификатор 41112.104.2.От заключението на вещото лице А., по
делото се установи, че жилищната сграда, в която се намират процесните обекти е
изградена съгласно одобрен проект №146/1997г. и издадено разрешение за строеж
№188/01.07.1997г.По проект, към сградата е предвиден гараж за два автомобила с
разположени под него стопански помещения.Гаражът е свързан с жилищната сграда
посредством пасарелка с дървен покрив.Вещото лице е формирала извод, че гаражът
и зимната градина са постройки от допълващото застрояване и независимо, че имот предвидена връзка с
основната сграда, представляват самостоятелни обекти.предвидени са в проекта и
са изпълнени на място със самостоятелна конструкция, долепени на фуга до
конструкцията на основната сграда.
Съгласно КККР, общата застроена площ на
имота е 314 кв.м., в т.ч. жилищна сграда-2015 кв.м., гараж-61 кв.м. и зимна градина
-48 кв.м.Съгласно обяснителна записка към проекта, застроената площ на сградата
е 270 кв.м.
Мансардния етаж, по своята характеристика
и местоположение, съответствал на определението за „ателие“ и би могло да
функционира самостоятелно , ако се монтира допълнителна врата, която да отдели
подхода от входното предверие на сградата към жилищните помещения, разположени
на кота 0.
Гореописанато, съдът намира, че е
релевантната за спора фактическа обстандвка, установена от представените
доказателства-копие от НА за учредяване на договорна ипотека, копие от
постановление за възлагане на недвижим имот и експертиза, като между страните
не е налице спор, че имота, преди публичната продан е бил собственост на ищеца
и М.Р. при условията на СИО.
След преценка и анализ на твърденията по
исковата молба и отговора на ответника, очертали настоящия спор за собственост
и описаната фактическа обстановка, счита, че предявените искове по чл.124, ал.1 ГПК са допустими.Ищецът претендира собственически права към ответника и е във
владение на спорните имоти, което по мнение на настоящия състав обуславя
допустимост на предявените искове.
Разгледани по същество, съдът счита, че са
неоснователни, като съображенията в тази насока са следните:
С ТР от
От
представените и пхриети като даказателства по делото копия от съдебни актове е
видно, че постановлението за възлагане е било оспорвано и жалбите са остовени
без уважение и без разглеждане.
При липса на
спор между страните, че постановлението за възлагане е в влязло в сила, то
действителността на проведената публична продан може да бъде оспорвана по исков
ред само при нарушения на чл.496, ал.2 и ал.3 ГПК.Публичната продан се ползва
със стабилитет –иск за недействителността й може да се предявява само в
случаите, изрично предвидени в закона, като този стабилитет не важи при
продажба на чужд имот/какъвто в светлината на горното не е настоящия случай/.От
описаното, следва извод, че в рамките на спор за собственост, съдът не може да
се произнася по действителността на влязло в сила постановление за възлагане на
недвижим имот и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършване
на проданта.Вещният ефект на влязлото в сила и неоспорено по исков ред
постановление за възлагане може да се отрече само ако се установи, че длъжникът
не е бил собственик на имота.Посочи се по-горе, че ищецът, съобразно описаното
ТР има качеството на длъжник и по делото няма спор, че е бил собственик на
имотите.
В настоящия
казус, ищецът е имал качеството на ипотекарен длъжник в изпълнителното
производство и възложените имоти са били негова собственост /до размер на
½ ид.част/ и твърдението, че публичната продан не е произвела действие
по отношение на исковите обекти и твърдението, че постановлението за възлагане
не е произвело действие по отношение на тях е напълно аналогично.След като
възложените имоти са били собственост на длъжника, имал всички права като такъв
в хода на изпълнителното производство и постановлението за възлагане е в сила,
то съдът не може да преценява допуснати нарушения в хода на публичаната продан,
в т.ч. и твърдението за продаден и възложен имот, за които не е налице ипотечно
обезпечение.
При горното,
съдът намира, че постановлението за възлагане се ползва с предвидения в закона
стабилитет, произвело е действието си и е прехвърлило правото на собственостх
върху ответника в производството.Поради това предявените искове са изцяло неоснователни
и следва да се отхвърлят.
Отделно от
горното, съдът анализирайки нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека
и конкретно ипотекирания имот, по начина описан в договора-„масивна двуетажна
жилищна сграда, изградена съобразно утвърден архитектурен проект №146/1997г. от
главния архитект на община Кюстендил“ проект с №146/1997г. в негоната част
„архитектура“, за съда се налага извод, че сградата е конструирана като една
сграда.С израза в договова за ипотека“изградена по проект…“, за съда се налага
извод, че сключилите го са имали предвид всичко изградено съобразно посочения
проект.В този смисъл, предмет на ипотеката са и обектите, предмет на
предявените по настоящето дело искове, поради което и на това основание същите
са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от Е. А. Р., с ЕГН
**********, с адрес *** «Хисарлъка» №44 против Н.М.С., с ЕГН **********, с
адрес *** искове по чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение
на ответника, че ищецът е собственик на ½ ид.част от мансарден етаж-студио,
представляващ четвърто ниво на жилищна сграда с идентификатор №41112.525.104.1,
със застроена площ от 205 кв.м., ½ ид.част от сграда-зимна градина с
идентификатор №41112.525.104.2, със застроена площ от 48 кв.м., етажи-1 и
½ ид.част от сграда-гараж, с идентификатор №41112.525.104.3, със
застроена площ от 61, кв.м., етажи-3, построени в поземлен имот с идентификатор
№41112.525.104 по КККР на гр.Кюстендил.
Решението подлежи на обжалване
Районен съдия: