Решение по дело №158/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 31.07.2020.., гр.Кюстендил

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                                гражданска колегия,

На двадесет и трети юли                                         две хиляди и двадесета                                                                        година,

В публично заседание                                                       в следния състав:

 

 

Председател:Чавдар Т.

 

 

Секретар:Зоя Равенска

като разгледа докладваното от съдия Т. Гр.д.№158 по описа на съда за 2019г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по искова молба, подадена от Е. А. Р., с ЕГН **********, с адрес *** «Х.» №** против Н.М.С., с ЕГН **********, с адрес ***.Предявени са за разглеждане обективно-кумулативно съединени искове по чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 182 ид.част от описани в исковата молба имоти.

Твърди се, че ищецът е собственик на ½ ид.част от мансарден етаж-студио, представляващ четвърто ниво на жилищна сграда с идентификатор №41112.525.104.1, със застроена площ от 205 кв.м., ½ ид.част от сграда-зимна градина с идентификатор №41112.525.104.2, със застроена площ от 48 кв.м., етажи-1 и ½ ид.„аст от сграда-гараж, с идентификатор №41112.525.104.3, със застроена площ от 61, кв.м., етажи-3, построени в поземлен имот с идентификатор №41112.525.104 по КККР на гр.Кюстендил.Тези права ищецът придобила при прекратяване на СИО върху гореописаните имоти при извършена публична продан , извършена от ЧСИ Н.Славов по изп.д.№20127450400214.

През време на брака си с М.С.Р., сключен на 27.12.1985г., двата закупили ПИ с идентификатор №41112.525.104 и построили в него сграда с разрешение за строеж №146/01.07.1997г. на община Кюстендил.

През 2005г., М.Р., действащ като ЕТ „М.Р.-Мак Доналд“, сключил с „Банка ДСК“ ЕАД договор за банков кредит, който двамата съпрузи обезпечили с договорна ипотека  с НА №50, т.5, рег.№11669, д.№703/2005г. на нотариус Б. А..Предмет на ипотечното обезпечение били двуетажна жилищна сграда, както и терена на гореописания имот.Извън предмета на договорната ипотека били сградата-зимна градина, гаража и мансардния етаж.

Банката кредитор се снабдила с изпълнителен лист и пристъпила към принудително събиране на задълженията.До ищеца в производството била изпратена покана за доброволно изпънение през 2012г., в която било посочено, че се налага възбрана върху ПИ с идентификатор №41112.525.104 и двуетажна масивна жилищна сграда с него с идентификатор №41112.525.104.1.Други книжа не й били връчвани, нито давала съгласие по реда на чл.500, ал.2 ГПК относно мансардния етаж, зимна градина и гараж.

Въпреки липсата на ипотечно обезпечение върху описаните обекти, те били описани от ЧСИ, изнесени на публична продан и възложени в собственост на ответника.

Доколкото съпруга на ищеца-М. Р. не бил собственик на на ½ ид.част от тези имоти, то проведената публична продан не произвела действие по отношение на тези имоти и техен собственик бил ищеца в производството.Претендира се по реда на чл.124, ал.1 ГПк да се признае за установено по отношение на ответника-приобретател на публичната продан, че ищецът е собственик на описаните обекти.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника, в който изцяло са оспорени предявените искове.

От представените по делото доказателства по делото се установи следната фактическа обстанвока:

С нотариялен акт №50, т.5, рег.№11669, д.№703/2005г. на нотариус с рег.№325 на НК е учрудена договорна ипотека от М.С.Р. и съпругата му Е. Адамавня Р. за обезпечаване на кредит на ЕТ „М.Р.-Мак Доналд“, върху имот, описан като „Урегулиран поземлен имот №76 по действащия застроителен и регулационен план на местността „Х.“, целия с площ от 2 664 кв.м., празно и застроено място, ведно с изградената в имота масивна двуетажна жилищна сграда, изградена съобразно утвърден архитектурен проект №146/1997г. от главния архитект на община Кюстендил.Кредиторът-„Банка ДСК“ЕАД, в производство по чл.417 ГПК, се е снабдил с изпълнителен лист и е пристъпил към събиране на неизплатени задължения на длъжника.В образуванато изпълнително производство и след проведена публична продан на ипотекирания имот, с постановление за възлагане от 19.01.2017г. в собственост на Н.М.С.  е възложен имот, представляващ: поземлен имот с идентификатор №41112.525.104, с адрес в гр.Кюстендил, ул.“Х.“ №** с площ от 2 664 кв.м……., ведно с построената в имота двуетажна масивна сграда с идентификатор №41112.525.104.1, със застроена площ 205 кв.м. и РЗП 636 кв.м., брой етажи 2….., както и застроен гараж с идентификатор №41112.525.104.3, със застроена площ -61 кв.м. и РЗП 192 кв.м. и зимна градина със застроена площ от 48 кв.м. с идентификатор 41112.104.2.От заключението на вещото лице А., по делото се установи, че жилищната сграда, в която се намират процесните обекти е изградена съгласно одобрен проект №146/1997г. и издадено разрешение за строеж №188/01.07.1997г.По проект, към сградата е предвиден гараж за два автомобила с разположени под него стопански помещения.Гаражът е свързан с жилищната сграда посредством пасарелка с дървен покрив.Вещото лице е формирала извод, че гаражът и зимната градина са постройки от допълващото застрояване  и независимо, че имот предвидена връзка с основната сграда, представляват самостоятелни обекти.предвидени са в проекта и са изпълнени на място със самостоятелна конструкция, долепени на фуга до конструкцията на основната сграда.

Съгласно КККР, общата застроена площ на имота е 314 кв.м., в т.ч. жилищна сграда-2015 кв.м., гараж-61 кв.м. и зимна градина -48 кв.м.Съгласно обяснителна записка към проекта, застроената площ на сградата е 270 кв.м.

Мансардния етаж, по своята характеристика и местоположение, съответствал на определението за „ателие“ и би могло да функционира самостоятелно , ако се монтира допълнителна врата, която да отдели подхода от входното предверие на сградата към жилищните помещения, разположени на кота 0.

Гореописанато, съдът намира, че е релевантната за спора фактическа обстандвка, установена от представените доказателства-копие от НА за учредяване на договорна ипотека, копие от постановление за възлагане на недвижим имот и експертиза, като между страните не е налице спор, че имота, преди публичната продан е бил собственост на ищеца и М.Р. при условията на СИО.

След преценка и анализ на твърденията по исковата молба и отговора на ответника, очертали настоящия спор за собственост и описаната фактическа обстановка, счита, че предявените искове по чл.124, ал.1 ГПК са допустими.Ищецът претендира собственически права към ответника и е във владение на спорните имоти, което по мнение на настоящия състав обуславя допустимост на предявените искове.

Разгледани по същество, съдът счита, че са неоснователни, като съображенията в тази насока са следните:

С ТР от 11.03.2019г. по т.д.№4/2017г. ОСГТК  е разяснено, че в материалното отношение с кредитора този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг, не е длъжник, но в изпълнителния процес той трябва да е страна, защото търпи принудата. Той разполага с всички средства за защита, които законът признава на длъжника, за да се защити от процесуалнонезаконосъобразното принудително изпълнение. Той не може да бъде лишен от тях, независимо че по изпълнителното дело други способи може да се осъществяват срещу главния длъжник. Обективното материално право му дава и всички възражения, с които разполага главният длъжник – чл. 151 ЗЗД. Изпълнителният лист има сила не само срещу главния длъжник, но и за лицата, които са дали обезпечения за неговия дълг – чл. 429, ал. 3 ГПК, дори процесът да не е воден срещу него, нито заповедта за изпълнение да е издадена и срещу него.Лицето, дало обезпечение за чуждо задължение, се ползва със защитата на закона, а такава се дава на страна в изпълнителния процес, в който единственият обект, към който се насочва принудителното изпълнение, може да бъде само неговата вещ.

От представените и пхриети като даказателства по делото копия от съдебни актове е видно, че постановлението за възлагане е било оспорвано и жалбите са остовени без уважение и без разглеждане.

При липса на спор между страните, че постановлението за възлагане е в влязло в сила, то действителността на проведената публична продан може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушения на чл.496, ал.2 и ал.3 ГПК.Публичната продан се ползва със стабилитет –иск за недействителността й може да се предявява само в случаите, изрично предвидени в закона, като този стабилитет не важи при продажба на чужд имот/какъвто в светлината на горното не е настоящия случай/.От описаното, следва извод, че в рамките на спор за собственост, съдът не може да се произнася по действителността на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършване на проданта.Вещният ефект на влязлото в сила и неоспорено по исков ред постановление за възлагане може да се отрече само ако се установи, че длъжникът не е бил собственик на имота.Посочи се по-горе, че ищецът, съобразно описаното ТР има качеството на длъжник и по делото няма спор, че е бил собственик на имотите.

В настоящия казус, ищецът е имал качеството на ипотекарен длъжник в изпълнителното производство и възложените имоти са били негова собственост /до размер на ½ ид.част/ и твърдението, че публичната продан не е произвела действие по отношение на исковите обекти и твърдението, че постановлението за възлагане не е произвело действие по отношение на тях е напълно аналогично.След като възложените имоти са били собственост на длъжника, имал всички права като такъв в хода на изпълнителното производство и постановлението за възлагане е в сила, то съдът не може да преценява допуснати нарушения в хода на публичаната продан, в т.ч. и твърдението за продаден и възложен имот, за които не е налице ипотечно обезпечение.

При горното, съдът намира, че постановлението за възлагане се ползва с предвидения в закона стабилитет, произвело е действието си и е прехвърлило правото на собственостх върху ответника в производството.Поради това предявените искове са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.

 

Отделно от горното, съдът анализирайки нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека и конкретно ипотекирания имот, по начина описан в договора-„масивна двуетажна жилищна сграда, изградена съобразно утвърден архитектурен проект №146/1997г. от главния архитект на община Кюстендил“ проект с №146/1997г. в негоната част „архитектура“, за съда се налага извод, че сградата е конструирана като една сграда.С израза в договова за ипотека“изградена по проект…“, за съда се налага извод, че сключилите го са имали предвид всичко изградено съобразно посочения проект.В този смисъл, предмет на ипотеката са и обектите, предмет на предявените по настоящето дело искове, поради което и на това основание същите са неоснователни и следва да се отхвърлят.

 

 

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Отхвърля предявените от Е. А. Р., с ЕГН **********, с адрес *** «Хисарлъка» №44 против Н.М.С., с ЕГН **********, с адрес *** искове по чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ½ ид.част от мансарден етаж-студио, представляващ четвърто ниво на жилищна сграда с идентификатор №41112.525.104.1, със застроена площ от 205 кв.м., ½ ид.част от сграда-зимна градина с идентификатор №41112.525.104.2, със застроена площ от 48 кв.м., етажи-1 и ½ ид.част от сграда-гараж, с идентификатор №41112.525.104.3, със застроена площ от 61, кв.м., етажи-3, построени в поземлен имот с идентификатор №41112.525.104 по КККР на гр.Кюстендил.

Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил.

 

Районен съдия: