№ 1481
гр. София, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Здравка И.ова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20221100511635 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20042633, постановено по гр.д.№ 29874, по описа на СРС
за 2020 г., 44 състав, е признато за установено по предявения от И. П. А.
срещу „Софийска вода“ АД иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, че не
дължи сума в размер на 867,23 лв., начислена по фактура №
**********/02.06.2020 г. за доставени ВиК услуги през периода от 02.02.2018
г. до 27.05.2020 г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, за който е
открита партида с кл.№ **********. С решението „Софийска вода“ АД е
осъдено да заплати на И. А. разноски по делото в размер на 45 0вл.
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена
въззивна жалба от „Софийска вода“ АД против решението е неговата цялост.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението. Въззивникът сочи, че обстоятелството, касаещо количеството
предоставени услуги не било предмет на спора, тъй като ищецът изрично не
оспорил този факт, поради което и след като в хода на производството било
доказано, че ищецът има качеството на потребител на ВиК услуги за
процесния период, то искът се явявал неоснователен, поради което моли
решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което исковата претенция бъде отхвърлена.
Въззиваемият „Софийска вода“ ЕАД в законоустановения срок е подал
писмен отговор на въззивната жалба, с който изразява становище за
1
неоснователност на подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена
без уважение, а решението да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:
В първоинстанционното производство е приет за разглеждане иск с
правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за признаване на установено, че ищецът
не дължи на ответника сума в размер на 867,33 лв. с твърдения, че липсва
облигационно правоотношение между страните, т.е. че същият не е клиент на
ответното дружество за доставени услуги за процесния имот, а при условията
на евентуалност – че претендираните суми са погасени по давност.
Въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е приел,
че ответникът успешно е провел доказване на първия елемент, а именно, че с
ищеца се намират във валидни облигационни правоотношения. Това
обстоятелство се установява от приетите по делото писмени доказателства -
справка от Служба по вписванията и информационен лист.
От разпоредбите на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи следва, че
потребители на В и К услуги са собствениците или лицата с учредено право
на ползване на съответните имоти. В Общите условия на ищцовото дружество
/чл. 2, ал. 3/ е предвидено, че потребител може да бъде и наемател на имот, за
който се предоставят В и К услуги. По силата на факта на придобИ.е на
собствеността върху имота, за който се претендира да е доставяна вода през
процесния период, ищецът е станал потребител по смисъла на §1,т.2 от ДР.
Съдът намира, че се явява спорен по делото въпросът относно обема на
доставените в имота на ищеца ВиК услуги - дали в него реално е доставена
питейна вода в количеството, отразено в съставените фактури, като
оплакването на въззивника в тази насока е неоснователно. Това е така,
доколкото липсата на изрично заявено оспорване от страна на ищеца
конкретно за обема на доставените услуги, не прави този факт безспорен
между страните, след като липсва изричното му и недвусмислено признание
от страната, за която този факт се явява неизгоден – в случая ищеца. Съгласно
чл.146,ал.1,т.е от ГПК в доклада по делото следва да се включат правата и
обстоятелствата, които се признават от страните. Правилно в случая СРС с
2
доклада по делото и при липса на изрично признание на този факт от страна
на ищеца, е приел това обстоятелство за спорно между страните, като е
разпределил доказателствената тежест, указвайки на ответника, че именно
той дължи установяване по делото на изпълнение на задължението си да
достави количеството ВиК услуги на стойността, претендирана от него, за
което е издал процесната фактура.
Съдът намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че в
хода на производството ответникът не е успял да проведе пълно и главно
доказване на втория елемент, за който му е указано, че носи доказателствена
тежест, а именно, че е извършена доставка на посочените услуги и съответно
тяхната стойност, както и че за плащането им следва да бъде ангажирана
договорната отговорност на ответника.
Отношенията между доставчика на обществени услуги, каквото
несъмнено е и ответното дружество, и потребителите са специфични,
доколкото е налице икономическо и информационно неравенство между
страните. Поради тази причина дейността на дружеството-ответник по
извършване на доставки на питейни и канализационни услуги е императивно
регламентирана в Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Дейността е регламентирана и в предварително публично обявени общи
условия от страна на „Софийска вода“ АД. Тъй като потребителите не могат
да влияят едностранно върху формирането на правилата за начисляване на
суми за потребление, определянето на методи за изчисление и др., чрез тези
нормативни и договорни рамки се цели да се внесе сигурност и яснота у
гражданите, които да бъдат предварително информирани и запознати с
различните процедури и документите, които се съставят във връзка с тях, от
страна на оператора, при доставката и начисляването на предоставените
услуги. Тези процедури и документи ползват и дружеството-доставчик,
доколкото при доказването на редовността и реда на осъществяването им,
операторът едновременно установява и коректното и точно изпълнение на
своите задължения по доставка на питейни и канализационни услуги, както и
тяхната стойност. Така например разпоредбата на чл.35 от Наредба № 4 от 14
септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи предвижда
показанията на водомерите да се отчитат с точност до 1 куб.м за период,
който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест
месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един
месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана
вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно
отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на
показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с
реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до
водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на
3
потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора. При
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя
или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в
удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг
от една година от последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице
съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.
Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански
номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица
на оператора. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното
лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода
се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със
скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1.
Разпоредбата на чл.32 предвижда услугите В и К да се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение. За сгради - етажна собственост, или за
водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното
количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено
по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от
време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на
общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането
на общия водомер се извършва в присъствието на представител на
потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на
подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди
деня на отчитането. Отчетеното по ал. 2 количество вода се разпределя между
отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на
всички индивидуални водомери след общия водомер при условията и по реда
на тази наредба. Отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. Това са една малка част от
процедурните изисквания за начина на формиране, измерване и отчитане на
реалното количество вода или приравненото на такова при неосигурен
достъп, до имотите на потребителите.
В настоящия случай изобщо не става ясно по делото как е било
формирано и отчетено индивидуалното потребление на ищеца.
Ответникът е ангажирал единствено изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза. Съдът намира, че експертното заключение не може да създаде у
съда сигурно убеждение, че количеството на доставена вода до имота за
периода е претендираното от ответника, доколкото вещото лице е посочило в
констативно-съобразителната част, че при изготвянето на заключението е
4
ползвало материалите по делото и счетоводството на ответника. По делото
обаче не са събрани никакви отчетни документи - справки, карнети и пр.
Въззивната инстанция намира, че реална доставка на ВиК услуги не може да
се установи единствено на база изготвено експертно заключение, основано на
неясно какви документи от счетоводството на ответника, както и една
фактура, приложена по делото, която няма никаква доказателствена стойност
за този спорен факт и при липса на събрани по делото отчетни документи.
С оглед изложеното, решението като правилно следва да бъде изцяло
потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемият. Същият е
поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв., като е представил доказателство за извършването на този разход,
поради което сумата следва да бъде му бъде присъдена.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20042633, постановено по гр.д.№ 29874,
по описа на СРС за 2020 г., 44 състав.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК:******* да заплати на основание
чл.78,ал.3 от ГПК на И. П. А., ЕИК: ********** разноски във въззивното
производство в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5