№ 63
гр. София, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20231800500006 по описа за 2023 година
С решение № 196/15.11.2022г., постановено по гр.д. № 1361 по описа
РС- гр. Ихтиман за 2021 г., е допуснато изменение на размера на
определената с Решение № 158/19.10.2018 г. по гр.д. №758/2018 г. на РС -
Е.П., поправено с постановеното по същото дело Решение за поправка на
фактическа грешка от 13.11.2018 г., месечна издръжка от 150 лева на 250
лева, която Б. К. е осъден да заплаща на всяка от дъщерите си К. и Р., считано
от 26.11.2021 г. до настъпване на нови обстоятелства, които обуславят
промяна на размера или прекратяване на нейното заплащане, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, а
исковите претенции за сумите над 250 лева до предявените размери от по 500
лева са отхвърлени като неоснователни. Със същото решение Б. К. е осъден
да заплаща на децата си така увеличения размер на издръжката. Присъдени са
и разноски, като е допуснато предварително изпълнение на решението на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на децата К. Б. К. и Р.
Б. К., чрез тяхната майка и законен представител К. Л. И., срещу горното
решение в отхвърлителните му части. Жалбоподателките считат
първоинстанционното решение за неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на процесуалните правила. Претендират, че
районният съд не бил съобразил в пълнота и тяхната взаимна свързаност
всички писмени и гласни доказателства, от които е следвало да се направи
единствено правилния извод, че предявените искове са основателни и
доказани в пълните им претендирани размери. Считат, че размер на месечна
издръжката от по 500 лева за всяко дете отговаря на нуждите му, както и че
1
ответникът има възможност да заплаща този размер. Оспорват извода на ИРС,
че не следва да се кредитират показанията на свидетелката Васка И. поради
нейната заинтересованост. Анализират тези показания, и въз основа на тях
правят изводи относно досегашното поведение на ответника и полаганите от
него грижи. Подчертават, че същият има осигурителен доход от около 3000
лева, както и че демонстрира висок жизнен стандарт. Намират, че
определеният размер на издръжките не съответства на този доход, както и че
при това се оказва, че майката поема цялата финансова тежест по
отглеждането им. Считат, че съдът не е следвало да кредитира показанията на
свидетелката Цолова, сестра на ответника. Оспорват представените от него
доказателства за закупени през периода от 12.01 2022г. до 07.08.2022г. дрехи,
обувки, играчки и книги. Намират за установено по делото, че страдат от
заболявания, които изискват средства за прегледи, манипулации,
рехабилитация и др. Изтъкват, че извънкласните им занимания също налагат
разходи. Сочат, че К. бил предприел редица действия, за да предизвика
икономически трудности за майка им чрез завеждане на 14 дела, с което я
принуждава да прави разходи за държавни такси, съдебно- деловодни
разноски, както и за адвокатски хонорари. Акцентират и върху размера на
заплатения от него адвокатски хонорар в настоящото производство. Молят
съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, като
вместо това постанови друго, с което уважава предявените искове в пълен
размер. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, с който въззиваемият изразява становище за нейната неоснователност.
Споделя изводите на районния съд. Намира, че същият правилно не е
кредитирал показанията на св. Васка И.. Изтъква, че доказаният месечен
доход на родителите на децата е сходен. Счита за недоказани релевираните
специфични нужди на децата, които биха обусловили заплащане на издръжка
в по- висок размер. Сочи, че той също е изявявал желание да полага грижи за
децата, вкл. чрез т.нар. „споделено родителство“ или по друг сходен начин.
Намира за неотносим изложения от майката на децата довод, че той бил
инициирал съдебни дела срещу нея. Твърди, че същите били провокирани от
опитите й да го лишава от контакт с дъщерите му, като за същата цел била
променила местожителството си в гр. С.. Моли въззивния съд да остави
въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателките не
се явяват. Представляват се от адв. Йорданова, която поддържа въззивната
жалба и моли съда да я уважи, като изразява становище относно причините за
преместването на К. И. в гр. С.. Заявява, че последната била принудена да
промени мястото, като в нейна тежест е да заплаща наем и да осигурява
удобствата на децата. Счита, че районният съд не е обсъдил всички гласни и
писмени доказателства, и ги е приемал едностранно, въпреки че е преценил
правилно, че има законна причина за изменение на издръжката. Намира, че
превишението на размера на издръжката над законоустановения минимум е
недостатъчно, при условие, че всички останали разноски за отглеждането на
децата (храна, дрехи, обувки, светлина, топлина) се поемат от майката.
Отново подчертава, че бащата е натоварен само със 72,50 лв., когато е
завеждал дела и е заплащал хиляди левове за процесуални представители, за
да го защитават срещу майката на децата му. Сочи, че първоинстанционният
съд неправилно е определил нейния хонорар по делото. Счита, че
2
въззиваемият може да заплаща претендирания размер на издръжките.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият не се
явява. Представлява се от адв. Б., който оспорва жалбата, поддържа отговора,
представя писмени доказателства и заявява, че доверителят му не е обжалвал
първоинстанционното решение. Счита че постановеното от ИРС увеличение
на издръжката е съобразено с нововъзникналите обстоятелства под формата
на необходими нови нужди и инфлационен натиск. Изразява становище, че не
съществува житейска нужда от увеличение на издръжката, тъй като
въззиваемият е грижлив баща, който поема разноските за децата си,
включително и надхвърлящи обикновените разходи. Изтъква, че майката на
децата отхвърля предложенията му за практикуване на т.нар. „споделено
родителство“, както и че създава пречки да се изпълнява и съществуващия
режим за връзка между децата и бащата. Намира, че, с напускането на гр.
Е.П., майката пречи на контактите на децата с бащата, като изразява
становище, че няма житейска причина за това. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е
описана вярно, пълно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което
не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция са приети като писмени
доказателства представените от процесуалния представител на въззивамия
документи – Молба от Б. К. до ДАЗД (без данни за достигането й до
адресата), Писмо от Б. К. до детска градина „Дора Габе“ – гр. С., с което
изразява несъгласие, дъщерите му да посещават това детско заведение,
където са записани от майка им, както и заявление от Б. К. до РУО- С. област
относно незаконно отписване и записване на непълнолетните му деца от една
детска градина в друга, а също и разпечатка от Системата за сигурно
електронно връчване, удостоверяваща подаване на заявления от Б. К. до РУО-
С. област и РУО- Б..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и
разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
3
предявените такива.
ІІІ. По същество
Настоящият съдебен състав споделя съдържащите се в обжалваното съдебно
решение мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на наведените във въззивната жалба доводи,
съдът излага следните съображения:
От представените с исковата молба заверени копия от удостоверения за
раждане (л. 8 и 9 от гр.д. № 1139/2021г. на РС- Е.П.) се установява, че
жалбоподателките и въззиваемият са съответно малолетни деца и техен
родител (баща).
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Следователно, въззиваемият е задължен да осигурява издръжка на
жалбоподателките.
Спорен е въпросът за нейния размер.
Основен критерий за определяне на справедливото количествено
измерение на задължението за издръжка е закрепен в разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 от СК, съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на
ненавършили пълнолетие деца, е ¼ от минималната работна заплата. С
Постановление № 331 на МС от 26.11.2020 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 4.12.2020
г., в сила от 1.01.2021г.), размерът на минималната месечна работна заплата
за страната е определен на 650 лв., считано от 01.01.2021г. Този размер е бил
валиден към момента на подаване на исковата молба.
Впоследствие, с Постановление № 37 на МС от 24.03.2022 г., размерът
на МРЗ е увеличен на 710 лв. и е бил актуален към момента на постановяване
на обжалваното в настоящото производство съдебно решение. Така,
минималният размер на месечната издръжка е станал 177,50 лв.
Към настоящия момент, с Постановление № 497 на МС от 29.12.2022 г.,
от 1 януари 2023 г. размерът на минималната месечна работна заплата за
страната е фиксиран на 780 лв., и, съответно, минималният размер на
месечната издръжка е станал 195 лв.
В случая, никоя от страните не се позовава на този размер, а посочените
от тях претендирани, респ. допустими, размери са по- високи.
Във въззивната жалба са наведени доводи за несъобразяване на
обжалваното решение с нуждите и потребностите на децата, както и с
имущественото състояние на дължащия издръжката родител, които доводи са
по принцип релевантни по смисъла на чл. 142, ал. 1 от СК, доколкото
конкретният размер на издръжката във всеки отделен случай следва да се
определя не само въз основа на нуждите на лицето, което има право на такава,
но и съобразно възможностите на лицето, което я дължи, т.е. следва да се
търси разумния и обективно възможен баланс между нужди и възможности,
като се отчитат характерните за всеки конкретен случай релевантни
обстоятелства.
Както правилно е посочено от районния съд, насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г. Отношение към
4
процесния казус има и т. 19 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г., тъй като решаваща
предпоставка за изменение на издръжката е трайно съществено изменение на
нуждите на издържаните лица или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице – нещо, което също е взето предвид от
районния съд.
При съобразяване с относимите нормативни разпоредби и така
цитираната задължителна съдебна практика, съдът намира жалбата за
неоснователна поради следните съображения:
Неоснователен е доводът на жалбоподателките, че ИРС е следвало да
кредитира в цялост показанията на св. И.. Видно от заявеното от самата
свидетелка в открито съдебно заседание на 02.11.2022г., тя е сестра на
майката на децата (на която е предоставено упражняването на родителските
права) и същевременно води съдебни дела с ответника Б. К.. Всяко от тези
обстоятелства поотделно, а още повече – в съвкупност, обуславя извод за
възможна заинтересованост на тази свидетелка от изхода на делото, поради
което правилно районният съд е ценил показанията й съгласно разпоредбата
на чл. 172 от ГПК. В съответствие с нея, за достоверна следва да се приеме
само тази част от показанията, която съответства на останалите данни по
делото – напр. че децата посещават уроци по пиано и ползват услугите на
логопед, тъй като тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на св.
Ц.. Същевременно, не следва да се ценят показанията на св. И. за
здравословни проблеми на децата, както и за техни занимания с футбол,
плуване и др., тъй като в тази им част те не се потвърждават от никакви други
доказателства по делото.
Сходни съображения може да се изтъкнат и по отношение на довода от
въззивната жалба, касаещ показанията на св. Ц.. Близката й родствена връзка
с ответника, наистина, също обуславя извод за известна заинтересованост в
полза на ответника, но, доколкото тя няма съдебни дела с насрещната страна
по делото, степента на нейната заинтересованост следва да се окачестви като
по- ниска от тази на св. И.. Освен това, частта от нейните показания, касаеща
закупуване на музикален инструмент и други вещи за децата от страна на
ответника, се потвърждава от поне част от приложените по делото фискални
бонове и гаранционна карта.
Обективно вярно е изтъкнатото във въззивната жалба, че ответникът К. има
месечен осигурителен доход от около 3000 лв. Неправилни, обаче, са
изводите, които се правят въз основа на този факт. Както се посочи по- горе,
дължимата издръжка се определя не само от възможностите на задълженото
лице, но и от потребностите на правоимащия. Районният съд е оценил тези
потребности на по 450 лв. месечно за всяко от децата, като този негов извод
не е оспорен от страните. Поради това, високият осигурителен доход на К.,
сам по себе си, не налага необходимост от заделяне на точно определен (по-
висок) процент от него за издръжка на децата – противно на поддържаното
във въззивната жалба. Вместо това, както беше изтъкнато по- горе,
нормативно установеният минимум на издръжката е обвързан с размера на
минималната работна заплата, и в случая е съобразен с него.
Във връзка с горното следва се отбележи още, че месечният доход на майката
на децата (3500лв.) е от същия порядък като този на бащата, и дори по- висок
5
от него. При това, видно от справките от НАП, нейната основна заплата е в
размер на 3325,01лв., докато основната заплата на ответника е само 1080лв.,
което означава, че по- голямата част от установения му осигурителен доход е
формирана от приходи с непостоянен характер, а това също следва да бъде
взето предвид при преценка на възможностите му да заплаща издръжка.
Поради това, дори при съобразяване с обстоятелството, че майката осигурява
ежедневните грижи на децата, които са неоценими в пари, не може да се
сподели претенцията на адв. Йорданова относно размера на дължимата от
бащата издръжка. Още повече – като се има предвид разширения режим на
личните му отношения с децата съгласно бракоразводното решение, който
предполага фактическо полагане на грижи и предоставяне на издръжка в
натура от негова страна през относително по- продължителен период от
време, отколкото е обичайно за родител, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права.
Неоснователен е и доводът, че децата имат заболявания, които изискват
средства за прегледи, манипулации, рехабилитации и корекции на зрението.
Както правилно е изтъкнато в обжалваното решение, тези обстоятелства са
останали недоказани, а показанията на св. И. във връзка с тях не следва да се
ценят (виж. по- горе).
Неоснователно в жалбата се изтъкват вече направените от майката на
децата разходи за тяхното отглеждане през минал период (респ. се оспорват
претендираните от ответника разходи през същия период), тъй като предмет
на делото е изменение на издръжката за бъдещ период, а и не може да бъде
сигурно, че задоволяването на потребностите на децата в миналото ще
продължи и занапред по същия начин и в същия обем.
Ирелевантно за изхода на делото е твърдението във въззивната жалба, че
ответникът бил създал икономически трудности на майката на децата чрез
завеждане на четиринадесет съдебни дела, с което я принуждавал да
извършва разноски. На първо място, това обстоятелство е недоказано. На
второ място, дори да е вярно, то е без значение за предмета на настоящото
дело, който е издръжката на малолетни деца. На трето място, настоящото
дело не е пример в подкрепа на това твърдение, тъй като то е заведено не от
бащата на децата, а срещу него. На четвърто място, разноските по съдебните
дела са в тежест на загубилата делото страна. Следователно, ако майката на
децата действително е била осъдена да заплати на бащата съдебни разноски,
това означава, че исковете му срещу нея са били основателни, тъй като
отговорността за разноски е закономерна последица от тяхното уважаване, а
не неправомерно действие.
Събраните пред въззивния съд доказателства нито подкрепят, нито
опровергават горните изводи. Наистина, страните не спорят, че към
настоящия момент майката на децата е променила своето и тяхното
местожителство в гр. С., а от представените от ответника документи е видно,
че той е сезирал редица институции, пред които изрично се е
противопоставил на това нейно действие. То, обаче, както само по себе си,
така и от гледна точка на твърдените (но недоказани) от страните причини за
него, е без процесуално значение за издръжката на децата. От обективния
факт на промяната на местожителството в друг град може единствено да се
предполага, че за майката ще възникнат допълнителни разходи за наем на
6
жилище, а за бащата – транспортни разходи за осъществяване на режима на
лични отношения, което ще намали възможността и на двамата родители да
осигуряват издръжка на децата си.
За пълнота на изложението, настоящият съдебен състав намира, че, при
определяне на материалните възможности на родителите, ИРС правилно не е
взел предвид заплащаните от тях вноски за погасяване на кредити – не само
поради изложените от него съображения, но и защото те предполагат
предходно получаване на еквивалентен приход, и по този начин не водят до
намаляване на имуществото им.
По тези съображения, жалбата е неоснователна, а обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото, и направено в този смисъл искане,
въззиваемият има право на разноски във въззивното производство, каквито се
установяват в размер на 900 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно
договора за правна защита и съдействие на л. 37 от делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 196/15.11.2022г., постановено по гр.д. №
1361 по описа РС- гр. Ихтиман за 2021 г. в обжалваните му части.
ОСЪЖДА К. Л. И. с ЕГН ********** за заплати на Б. Б. К. с ЕГН
********** направените от последния разноски във въззивното производство
в размер на 900 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7