№ 6462
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело
№ 20241100506809 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 3115 от 21.02.2024 г., постановено по гр. дело № 28355 по
описа за 2023 г. на СРС, 173 състав е признато за установено на основание чл.
439, ал. 1 ГПК, че М. И. П., ЕГН ********** не дължи на „ЕОС М.“ ЕООД,
ЕИК **** сумата от 505,43 лева, представляваща главница, за която на
11.07.2014 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 11.07.2014 г.
по ч. гр. д. № 33596/2014 г. на СРС е издаден изпълнителен лист в полза на
„К.“ АД и за събирането на която е образувано изп. д. № 20148380407514 на
ЧСИ № 838 - М.Б., по което ответникът - приобретател на вземането по
договор за цесия, е взискател.
Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е
депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство - „ЕОС М.“ ЕООД. Въззивникът поддържа, че
първоинстанционното решение е неправилно. Намира, че перемирането не
заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или
безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право.
Твърди, че молби от взискателя за прилагане на конкретни изпълнителни
способи, по процесното изпълнително дело № 20148380407514/2014г. по
описа на ЧСИ М.Б. са постъпвали регулярно и след приетата от съда дата на
перемпция - 16.05.2018 г. до подаване на исковата молба на 25.05.2023 г.
Излага, че за периода от образуване на изпълнителното дело – 15.07.2014г., до
26.06.2015г. погасителната давност не е текла по аргументи от Тълкувателно
1
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС и ППВС № 3/
1980г. на Върховния съд.
Моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
предявения иск изцяло. С жалбата не се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца в първоинстанционното производство – М. И. П.. Въззиваемата страна
оспорва основателността на съдържащите се във въззивната жалба доводи,
като поддържа, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде
потвърдено. С отговора не са заявени доказателствени искания. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва
първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира,
че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество
въззивната жалба е основателна по следните съображения:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК от М. И. П. против
„ЕОС М.“ ЕООД (частен правоприемник на първоначалния кредитор „К.“ АД)
да бъде установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в
размер на 505,43 лева, представляваща главница, за която на 11.07.2014 г. въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 11.07.2014 г. по ч.гр.д. №
33596/2014 г. на СРС е издаден изпълнителен лист в полза на „К.“ АД и за
събирането на която е образувано изп.д. № 20148380407514 на ЧСИ № 838 -
М.Б..
Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен
върху въпросът – дали след изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК на 16.05.2018 г. и прекратяването на процесното изпълнително
производство по право са реализирани действия прекъсващи давността и дали
последната е изтекла преди да е подадена исковата молба (25.05.2023 г.), по
която е образувано настоящото съдебно производство.
По иска с правно основание чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1
ГПК:
Според чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
2
Правопораждащият фактически състав за уважаване на предявения иск
включва следните елементи:
1. Удостоверено в изпълнително основание притезателно право, чийто
титуляр е ответникът;
2. Наличие на правопогасителен факт, настъпил след приключване на
съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителното
основание.
Между страните не е спорно, а видно от приетите по делото писмени
доказателства, се установява, че в полза на „К.“ АД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
11.07.2014 г. по ч.гр.д. № 33596/2014г. на СРС, за сумата в размер на 505,43
лева главница, ведно със законната лихва от 19.06.2014г. до изплащане на
вземането, както и 265,00 лева разноски.
В кантората на Частен съдебен изпълнител М.Б., peг. № 838. с район на
действие Софийски градски съд, по молба на „К.“ АД и въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 11.07.2014 г., по гр.д. № 33596/2014 г. по описа
на Районен съд София, 55 състав, въз основа на процесната заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 11.07.2014 г. е образувано изпълнително дело
№ 20148380407514 срещу М. И. П.. Следствие на договор за цесия, сключен
на 21.11.2016 г., „К.“ АД е прехвърлил на „ЕОС М.“ ЕООД процесните
вземания и като взискател е конституиран цесионерът.
Процесното изпълнително дело е образувано с молба от „К.“ АД на
15.07.2014 г., в която е поискано налагането на запори на банкови сметки в 5
банки и на МПС, и с което действие е прекъсната давността. Съобразно
приетото в ТР № 3/2020 г., постановено по тълк. дело 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС, погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до 26.06.2015 г. поради
прилагането на ППВС № 3/ 1980 г., какъвто е и настоящият случай. Нова
давност е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило
сила ППВС № 3/ 1980 г. Изпълнителният лист от 11.07.2014 г., въз основа на
който е образувано процесното изпълнително производство, е издаден въз
основа на съдебно изпълнително основание – влязла в сила заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. По силата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД
установеното със сила на пресъдено нещо процесно притезателно право се
погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок.
Съобразно чл. 116, б. „в“ ЗЗД и съгласно разясненията в т.10 от ТР №
2/2015г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013г. давността се
прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по
инициатива на съдебния изпълнител. За разлика от исковия процес, в
изпълнителния няма състояние на висящност, по време на което давността е
спряна. Новата давност започва да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие, т.е. в рамките на надлежно образуван
и висящ изпълнителен процес, както и да е насочено към прилагане на
изпълнителен способ. „Валидно изпълнително действие“ в смисъла, разяснен
3
с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, означава
действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от
съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение. Редовна е молбата за
изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за
осребряване на имуществото на длъжника (чл. 426, ал. 2 ГПК), включително
когато първоначалната й нередовност е била поправена в срок, както и
молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ (Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.). Примерно са посочени и действията, които
биха могли да прекъснат давността, ако са направени в рамките на висящ
изпълнителен процес (и разбира се, преди нейното изтичане) - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
С молба от 17.02.2015 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител
да бъде извършена справка за наличие на трудови договори на длъжника и
при установяването на такива да наложи запор на трудовото възнаграждение,
с което действие е прекъсната давността. На 20.02.2015 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжницата в „С.С.“ ЕООД.
С нова молба от 16.05.2016 г. на взискателя до съдебния изпълнител е
поискано налагането на запор на трудовото възнаграждение на длъжницата в
ЕТ „К.К. – КИ-КАР-91“, с което действие отново е прекъсната давността. На
29.05.2017 г. е връчено запорното съобщение от ЧСИ на работодателя при
отразен отказ на последния да го получи, което не се отразява върху
редовността на действието.
С молба от 13.05.2019 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител
извършване на справка за наличие на банкови сметки на длъжника и налагане
на запор върху тях. Няма данни по делото да са извършвани исканите
изпълнителни действия.
С поредни молби от 11.07.2019 г., 04.08.2021 г. и 25.03.2023 г.
взискателят е поискал налагане на запор на банкови сметки на длъжника
съответно в „Банка ДСК“ ЕАД, „Те-Дже Зираат Банкасъ“ – клон София и
„Общинска банка“ АД. Няма данни да са налагани исканите запори с
изключение на последния, който е връчен на банката на 26.05.2023 г.
Съгласно разрешението, дадено в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят е посочил способ
за принудително изпълнение, като е поискал налагането на запори, както е в
случая, то давността се смята за прекъсната, считано с всяка молба поотделно.
За разлика от чл. 116, б. „б“ ЗЗД в случаите на чл. 116, б. „в“ ЗЗД действието на
прекъсването на давността не се свързва с резултата от предприетите
изпълнителни действия. При всички случаи обаче, действието, което прекъсва
давността, е действието на носителя на материалното право (кредитора),
който е инициирал производството, а не действието на компетентния орган,
движещ производството, защото законодателят свързва прекъсването на
4
давността с активно поведение на носителя на материалното право, а не с
активното поведение на органа, който извършва действията на
принудителното изпълнение. Когато молбата за изпълнение съдържа искане за
прилагане на посочените в нея изпълнителни действия, то все още не е налице
предприемане на принудително изпълнение – такива са наложените запори –
те ще прекъснат давността, но с ефект от поискването им, освен ако
осъществяването им не е осъществено единствено по причина на
неоснователното бездействието на съдебния изпълнител (Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК). По някои от
молбите съдебният изпълнител е бездействал, от което следва, че
неизвършването на тези действия не е по вина на кредитора. За давността и
нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател,
чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в
рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако
непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора (т. 3 от
ТР № 2/2023 по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК).
Според т. 5 от ТР 3/2015 по т.д. 3/2015 ОСГТК спрямо длъжника по
изпълнението запорът се налага чрез посочването му в поканата за доброволно
изпълнение или с получаване на съобщението за това, ако действието се
предприема в един последващ етап от изпълнението. Съдебният изпълнител
не е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за предприетите
изпълнителни действия. Неизпълнението на ЧСИ на задължението му за
надлежно уведомяване на длъжника за налагането на запорите не може да
влече неблагоприятни последици за активния кредитор. От значение за
определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на
съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление
правни последици (т. 5 от ТР 3/2015 по т.д. 3/2015 ОСГТК). Без значение е и
дали е настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като съгласно т. 3
от ТР № 2/2023 по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК новото писмено искане по
делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя
началото на ново процесуално правоотношение. Първоинстанционният съд
неправилно е заключил, че след настъпването на перемпция по изп. дело
„основанието за запазване на наложения запор /висящо изпълнително
производство/ е отпаднало“. Напротив, процесуалните последици на
прекратяването на изпълнителното дело не рефлектират с обратна сила върху
действията, с които по силата на материалноправна норма погасителната
давност вече е била прекъсната – т. 3 от ТР № 2/2023 по тълк. дело № 2/2023 г.
на ОСГТК. В мотивите на тълкувателното още е посочено, че кредиторът не
бездейства, когато иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да
приложи изпълнителен способ. Активността на взискателя е достатъчна за
прекъсване на давността. С оглед събраните доказателства съдът приема, че в
настоящия случай носителят на вземането е бил достатъчно активен, а и
следва да се отбележи, че е обезпечил изпълнението на сочените от него
способи за принудително изпълнение заплащайки дължимите такси за това.
Настоящият съдебен състав намира, че исканията за налагане на процесните
запори на банкови сметки са прекъсвали давността за вземането на „ЕОС М.“
5
ЕООД, считано от всяка от датите на подаване на посочените по-горе молби –
16.05.2016 г., 13.05.2019 г., 11.07.2019 г., 04.08.2021 г. и 25.03.2023 г., като с
оглед петгодишния давностен срок, същият не би могъл да изтече до
настоящия момент.
При така изложените мотиви настоящият въззивен състав намира, че
въззивната жалба е основателна, поради което обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено изцяло, като
предявеният иск да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора решението следва да се отмени и в частта, в
която в полза на ищеца са присъдени съдебни разноски в размер на 51, 55 лв. и
в полза на процесуалния му представител адв. Н. К. е присъдена сумата от 400
лв. адвокатски хонорар за оказана безплатна адвокатска помощ.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8915/04.08.2022 г. по гр. д. № 49084/2021 г. по
описа на СРС, 61 с-в, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК от М. И.
П. с ЕГН ********** против „ЕОС М.“ ЕООД с ЕИК **** (частен
правоприемник на първоначалния кредитор „К.“ АД) да бъде установено
между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 505,43
лева, представляваща главница, за която на 11.07.2014 г. въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение от 11.07.2014 г. по ч.гр.д. № 33596/2014 г. на СРС е
издаден изпълнителен лист в полза на „К.“ АД и за събирането на която е
образувано изп.д. № 20148380407514 на ЧСИ № 838 – М.Б..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6