РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Благоевград, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д. Р. Беровски
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20211210103179 по описа
за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от Ц. В. К., ЕГН **********, от гр. Б. против Д.
Н. Д., ЕГН **********, от гр. Б..
С Определение № 46 от 13.01.2022г., постановено по настоящото дело, е била
предоставена правна помощ във формата на процесуално представителство на ищеца Ц. В.
К., на основание чл. 95 ГПК във вр. с чл. 21, т. 3 във вр. с чл. 23, ал. 2 и 4 ЗПП. Допуснатата
правна помощ се осъществява от адв. Н. Т. Д..
Предявен е иск по чл. 108 ЗС, с който се претендира да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание съдебна спогодба, одобрена
по гр.д. № 1054/2016 г. по описа на Районен съд Благоевград на следните движими вещи:
газов котлон с бутилка, 5 литра, закупен през 2015 г., на стойност 10 лв.; хладилник „Мраз
80“, бял на цвят, закупен през 2009 г., на стойност 25 лв.; хладилник с фризер, 150 л., бял на
цвят, закупен през 2010 г., на стойност 100 лв.; бойлер, 70 л., бял на цвят, закупен през 2012
г. на стойност 20 лв., два броя стъклени дамаджани по 20 л., закупени през 2010 г., обща
стойност 10 лв.; пералня, бяла на цвят, закупена през 2010 г., стойност 100 лв., както и
ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху тях.
Ищецът е предявил срещу ответника и осъдителен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, имащ за
предмет сумата в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща претърпени
неимуществени вреди в резултат на невъзможността да ползвал гореописаните движими
вещи, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането (28.11.2020г.) до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с третото неучастващо по делото лице А. В. били бивши съпрузи. На
03.06.2020 г. между тях се постигнала спогодба за доброволно поделяне на движимите им
вещи. С протоколно определение от 30.09.2020 г., постановено по гр.д. № 1054/2016 г. по
описа на Районен съд Благоевград споразумението било одобрено. Така една група вещи,
подробно описани с номера от 1 до 5 на стр.5 от споразумението били признати за лична
собственост на ищеца К., а друга група вещи, описани с номера от 1 до 32 в т.2 от
Споразумението и т.33-64 от Определението на обща стойност 523 лв. оставало в
собственост на Ц. В. К., който се задължавал в срок от един месец след влизане в сила на
спогодбата да организирал изнасянето на вещите, а А. В. се задължава да му осигури достъп
1
до тези вещи. Междувременно се оказало, че имотът, в който се намирали вещите на ищеца
е бил закупен от ответника Д. Н. Д., който бил установил владение върху този имот,
съответно върху движимите вещи, находящи се в него. Поради това ищецът провел
телефонен разговор с ответника Д., в която е заявил желанието му да вземе вещите, които са
негова собственост. Между Д. Д. и Ц. К. било постигнато съгласие за деня на изнасяне на
вещите, което било уговорено да се случило в присъствието на адв. Д.. На 28.11.2020 г. К.
отишъл според уговорката да приемел вещите си, като водел товарачи. Съставен бил
протокол, който К. подписал, без да се запознае със съдържанието, тъй като бил притесняван
да действа бързо. На следващия ден разбрал, че описаните в протокола вещи са повече,
отколкото той действително е приел. Неприетите вещи били: газов котлон с бутилка, 5
литра, закупен през 2015 г., на стойност 10 лв.; хладилник „Мраз 80“, бял на цвят, закупен
през 2009 г., на стойност 25 лв.; хладилник с фризер, 150 л, бял на цвят, закупен през 2010 г.,
на стойност 100 лв.; бойлер, 70 л., бял на цвят, закупен през 2012 г. на стойност 20 лв., два
броя стъклени дамаджани по 20 л., закупени през 2010 г., обща стойност 10 лв.; пералня,
бяла на цвят, закупена през 2010 г., стойност 100 лв. Описаните вещи били останали във
владение на ответника Д. Н. Д..
Ответникът смята предявените искове за неоснователни. В тази връзка излага, че ищецът
е бил взел всички вещи по постигнатото споразумение с бившата му съпруга А. В.. Заявява,
че за предаването на вещите бил подписан и приемо-предавателен протокол, като ищецът
бил взел и други вещи.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните искови претенции:
- чл. 108 ЗС – за признаване правото на собственост на ищеца на основание съдебна
спогодба, одобрена по гр.д. № 1054/2016 г. по описа на Районен съд Благоевград върху
процесните движими вещи и за осъждане на ответника да му предаде владението върху тях,
и
- чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1500 лв.
/хиляда и петстотин лева/, представляваща претърпени неимуществени вреди в резултат на
невъзможността да ползвал гореописаните движими вещи, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на увреждането (28.11.2020г.) до окончателното изплащане на вземането.
1. Относно иска по чл. 108 ЗС.
Основателността на предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС, се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ищецът да е титуляр на
правото на собственост върху процесните движими вещи, на заявеното правно основание –
съдебна спогодба, одобрена по гр.д. № 1054/2016 г. по описа на Районен съд Благоевград,
като същите да се владеят или държат без правно основание от ответника, т.е. ищецът да е
лишен от упражняването на фактическа власт, като елемент /правомощие/ от правото си на
собственост.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи следните предпоставки:
притежавано право на собственост на посочения придобивен способ /съдебна спогодба,
одобрена по гр.д. № 1054/2016 г. по описа на Районен съд Благоевград/ и упражнявана
фактическа власт от ответника. От своя страна ответникът следва да установи, че упражнява
фактическата власт на правно основание.
Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението
на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
От приетите по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът Ц. К. и третото
неучастващо по делото лице А. В. са били съпрузи. Бракът между тях е бил прекратен.
Впоследствие е било водено производство за делба /гр.д. № 1054/2016 г. по описа на
2
Районен съд Благоевград/ на придобитите по време на брака им движими вещи, част от
които са и процесните движими вещи, които бяха описани по-горе. Делбеното е
производство е било приключило със съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение
№ 907631, постановено в открито съдебно заседание на 30.09.2020г. по силата на която
ищецът и бившата му съпруга си поделили движимите вещи. Съгласно този съдебно-
спогодителен протокол в дял и собственост на ищеца били останали и процесните движими
вещи.
С оглед изложеното по делото се установява, че ищецът е собственик на процесните
движими вещи.
Спорно по делото е обстоятелството дали ответникът упражнява фактическа власт върху
спорните движими вещи и дали ги я бил предал на ищеца.
За изясняване на тези спорни по делото обстоятелства следва да се обсъдят относимите
към спора доказателства, събрани в хода на настоящето производство.
Съгласно т. II от съдебната спогодба, одобрена по гр.д. № 1054/2016 г. по описа на
Районен съд Благоевград, ищецът се е бил задължил в срок до 1/един/ месец след влизане в
сила на спогодбата, с която е одобрено споразумение между страните, да организирал
изнасянето на вещите – отредени в негова собственост и дял, а бившата му съпруга А. В. се
задължила да му осигурила достъп до тези вещите. Уговорено било, че денят, в който
ищецът щял да изнесе вещите си, ще бъдел определен след предварително съгласуване
между страните.
По делото се установява, че ответникът Д. Д. е бил закупил на 29.10.2020г. от бившата
съпруга на ищеца А. В. недвижим имот, находящ се в с. Е., който имот представлявал
овощна градина и селскостопанска постройка. В този имот се намирали поставените в дял
движими вещи на ищеца, като сред тях били и процесните.
От приетия по делото доказателствен материал става ясно, че ответникът и ищецът се
били разбрали на 28.11.2020г. последният да отидел в имота, за да си прибери вещите.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Е. Н. Д.
(пълномощник на ответника по сделката за закупуване на недвижимия имот в с. Е.), Н. Д. К.
(баща на ответника) и Д. Г. Н.а (позната на ищеца). От показанията на всички свидетели
става ясно, че на уговорения ден (28.11.2020г.) ответникът, придружаван от трима роми
дошъл, за да вземел движимите вещи. Заедно с ищеца били и свидетелката Д. Н.а, нейният
син и съпруг, които били отишли с микробус (малко камион) да приберат част от вещите.
Свидетелите дават противоречи показания относно това дали ищецът е получил всички
полагащите му се движими вещи. В тази връзка, доведената от ищеца свидетелка Д. Н.а
заявява, че били взели едни боклуци оттам, едни греди, дъски, ламарини, нарязани дърва,
като не били взели други големи неща. Самата свидетелка не била участвала в пренасянето
на вещите, което било извършвано от доведените от ищеца роми. Свидетелката не е била
възприела ищецът да се е подписвала на протокол за предаване на вещите. Св. Н.а през по-
голямата част от времето била на улицата до микробуса и не била влизала в имота. От друга
страна, доведените от ответника свидетели Е. Д. и Н. К., дават подробни показания, че
ищецът е бил получил всички полагащи му се вещи. Тези свидетели са категорични, че
ищецът е бил взел повече вещи от тези, които му се полагали съгласно спогодбата.
Настоящият съдебен състав приема, че ищецът на процесния ден 28.11.2020г. е получил
всички полагащи му се движими вещи, включително и процесните. В този смисъл следва да
се кредитират показанията на свидетелите Д. и К.. Това е така, защото в тяхна подкрепа е
приетият по делото приемо-предавателен протокол от 28.11.2020г., в който изрично ищецът
е признал, че е получил процесните движими вещи. Протоколът е бил подписан от ищеца.
Следователно ищецът изрично е признал неизгоден за него факт, а именно, че е бил получил
от ответника, описаните в протокола движими вещи, част от които са и процесните
движими вещи. При това положение не може да се сподели тезата на ищеца, че не бил
получил и спорните в настоящето производство вещи. Ако това е било така, то тогава
3
нямало да е имало смисъл да се е подписвал на приемо-предавателния протокол от
28.11.2020г.
С оглед изложените съображения се налага изводът, че по делото не е установено по
безспорен и несъмнен начин процесните движими вещи да се намират във фактическата
власт на ответника.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи.
Установителната част на предявения ревандикационен иск е основателна. Това е така,
защото по делото се установи, че ищецът е собственик на процесните движими вещи.
Осъдителната част на предявения ревандикационен иск е неоснователна. Това е така,
защото процесните движими вещи са били предадени от ответника на ищеца.
2. Относно иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
Уважаването на исковата претенция по чл. 45, ал. 1 ЗЗД в настоящия случай е
детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ наличието на
противоправно деяние, осъществено от ответника, изразяващо се в непредаването на
процесните движими вещи; 2/ настъпилите в резултат на това противоправно деяние
неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в причинени болки, страдания и
дискомфорт; 3/ размера на тези вреди; 4/ причинна връзка между противоправното деяние,
осъществено от ответника, и настъпването на неимуществените вреди и 5/ противоправното
деяние да е осъществено виновно от страна на ответника, който елемент от деликта
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът следва да установи наличието на първите четири от
посочените изисквания. От своя страна ответникът трябва да обори предвидената в чл. 45,
ал. 2 ЗЗД презумпция за вина или трябва да установи, че е погасил претендираното от ищеца
вземане.
В конкретния казус не се установи първата от изискуемите се предпоставки, а именно
наличието на противоправно деяние, осъществено от ответника, изразяващо се в
непредаването на процесните движими вещи. Това е така, защото ответникът е предал на
28.11.2020г. процесните движими вещи на ищеца, за което е бил съставен и двустранно
подписан приемо-предавателен протокол. В тази връзка съдът важат всички гореизложени
съображения, които бяха изтъкнати по отношения на първия от разглежданите искове.
Ето защо следва да се приеме, че липсват данни за извършено от ответника неправомерно
деяние, поради което и предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно разноските.
При този изход от делото (неоснователност на предявените искове) на ищеца не се дължат
разноски за настоящото исково производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответникът, който е направил искане за присъждането му на такива.
Ответникът не представил доказателства реално да е сторил разноски. В тази връзка
ответната страна е била представлявана от адвокат, но по делото не са представени
доказателства по смисъла на т. 1 от 06.11.2013 г. по тълк. Дело № 6 от 2012 г. на ОСГТК на
ВКС за реалното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение. При това
положение на ответника не следва да се присъждат разноски.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на ответника Д. Н. Д., ЕГН **********,
от гр. Б., че ищецът Ц. В. К., ЕГН **********, от гр. Б. е собственик, на основание съдебна
спогодба, одобрена по гр.д. № 1054/2016 г. по описа на Районен съд Благоевград на
следните движими вещи: газов котлон с бутилка, 5 литра, закупен през 2015 г., на стойност
4
10 лв.; хладилник „Мраз 80“, бял на цвят, закупен през 2009 г., на стойност 25 лв.;
хладилник с фризер, 150 л, бял на цвят, закупен през 2010 г., на стойност 100 лв.; бойлер, 70
л., бял на цвят, закупен през 2012 г. на стойност 20 лв., два броя стъклени дамаджани по 20
л., закупени през 2010 г., обща стойност 10 лв.; пералня, бяла на цвят, закупена през 2010 г.,
стойност 100 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 ЗС, в частта за осъждане на ответника Д. Н. Д., ЕГН
**********, от гр. Б. да предаде на ищеца Ц. В. К., ЕГН **********, от гр. Б. владението
върху следните движими вещи: газов котлон с бутилка, 5 литра, закупен през 2015 г., на
стойност 10 лв.; хладилник „Мраз 80“, бял на цвят, закупен през 2009 г., на стойност 25 лв.;
хладилник с фризер, 150 л, бял на цвят, закупен през 2010 г., на стойност 100 лв.; бойлер, 70
л., бял на цвят, закупен през 2012 г. на стойност 20 лв., два броя стъклени дамаджани по 20
л., закупени през 2010 г., обща стойност 10 лв.; пералня, бяла на цвят, закупена през 2010 г.,
стойност 100 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ц. В. К., ЕГН **********, от гр. Б., предявен срещу Д. Н. Д., ЕГН
**********, от гр. Б., с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ – представляваща претърпени
неимуществени вреди в резултат на невъзможността да ползвал гореописаните движими
вещи, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането (28.11.2020г.) до
окончателното изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5