№ 50
гр. Несебър, 13.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20252150200090 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба вх. № 1345/07.02.2025 г. от Й. С. Т., ЕГН **********,
чрез адв. А. И. от САК, срещу Електронен фиш за налагане на глоба, Серия К №
10338073 на ОД на МВР - Бургас, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр.
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е
наложена „Глоба“ в размер на 100 лева.
С жалбата се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на обжалвания фиш, обуславящи отмяната му.
Правят се оплаквания, че фишът, макар да отговаря формално на законовите
изисквания за съдържание се явява неясен, доколкото не съдържа пълно и
безпротиворечиво описание на нарушението – точно местоположение на поставения
знак В26, точно местоположение на допуснатото нарушение, чрез превишаване на
въведеното с него ограничение за скорост. Оспорва се изцяло процесурата по
установяване на нарушението, като се излагат подробни съображения.
Насрещната страна по жалба – ОД на МВР - Бургас, не изразява становище по
оплакванията на жалбоподателя.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява
и не изпраща представител. Депозира писмено становище, чрез упълномощен адвокат,
с което поддържа жалбата, прави анализ на постъпилите от наказващия орган, АПИ и
Община Несебър писмени доказателства и обосновава недоказаност на нарушението.
Моли за отмяна на фиша и претендира разноски по списък.
Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведеното
съдебно заседание.
Процесната жалба е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да
1
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
На 10.01.2025 г. за времето от 11,30 часа до 14,30 часа от младши
автоконтрольор при РУ Несебър - ОД на МВР гр. Бургас, на главен път I-9, 211,7 км., в
посока към гр. Варна, било поставено автоматизирано техническо средство
/автоматична система за видеоконтрол/ № TFR1-M542. Техническото средство било
поставено в служебен автомобил с рег. № ***, в населеното място по първокласен път
с ограничение на скоростта в посочения участък от 40 км/ч /съгласно писмо от
Областно пътно управление - Бургас при АПИ, с което е посочено, че километрично
разположение 211+700 на път I-9 „Варна-Бургас“ попада в границите на населеното
място на с. Равда/. Видно от изготвения протокол за използване на техническо
средство и от писмо на Община Несебър за посочения участък е действало
ограничение, въведено с пътен знак, монтиран при км. 211+720, без уточняване
посоката на движение. На същата дата в 13,25 часа, през процесния участък преминал
товарен автомобил „ИВЕКО 35 Ц 15“, с рег. № ***, който се движел със скорост от 65
км/ч., при разрешена скорост за движение в населено място до 40 км/ч. Скоростта, с
която бил управляван автомобилът била засечена с посоченото автоматизирано
техническо устройство. За извършеното нарушение – превишаване ограничението на
скоростта извън населено място - бил съставен Електронен фиш Серия К № 10338073
срещу Й. С. Т. – законен представител на юридическото лице - собственик на лекия
автомобил „А.“ ЕООД.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: приложен към жалбата Електронен фиш за налагане на глоба
Серия К № 10338073 на ОД на МВР - Бургас; докладна записка рег. № 304р-
1119/13.01.2025 г. на мл.автоконтрольор при РУ Несебър; протокол по образец
/Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г./ от 10.01.2025
г.; снимка – стоп кадър от клип № 48726, радар № 542, с дата 10.01.2025 г. и час
13,25,08 ч.; протокол № 3-4-24/28.08.2024 г. от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M 542; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835/24.02.2010 г. на Български институт по метрология; писмо вх. №
1946/25.02.2025 г. на ОПУ-Бургас при АПИ; и писмо вх. № 2239/05.03.2025 г. на
Община Несебър с приложена към него скица-ситуация. Посочените писмени
доказателства установяват в пълнота приетите от съда факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
На жалбоподателката е наложено наказание за извършено нарушение по ЗДвП,
изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата,
установено извън населено място и съгласно предвижданията на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗДвП и санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Отговорността е
ангажирана на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, която разпоредба повелява, че когато
нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС. По делото
няма спор, че собственик на товарен автомобил „ИВЕКО 35 Ц 15“, с рег. № ***, е „А.“
ЕООД, както и че законен представител на дружеството е жалбоподателката.
Същевременно, в рамките на съдебното производство пред настоящия съд не бяха
2
представени доказателства за проведена процедура по чл. 186, ал. 4-6 от ЗДвП за
установяване ползвателя на процесното МПС към датата на нарушението, предвид
което съдът намира, че законосъобразно фишът е издаден против законния
представител на дружеството.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че
собственият на дружеството товарен автомобил, на 10.01.2025 г., в 13,25 часа, е
преминал през главен път I-9 „Варна-Бургас“ с посока на движение към гр. Варна,
211,7 км., като се движил със скорост от 65 км/ч, при приспаднат толеранс минус три
процента и отчитане възможностите за допусната грешка от техническото устройство.
Това обстоятелство е било установено с мобилна система за видеоконтрол, чиято
изправност се установява от протокол за премината проверка и удостоверение за
одобрен тип. От приложен стоп-кадър /снимка/ от техническото средство за измерване
на скоростта е видно, че регистрационният номер на заснетото МПС отговаря на този
на собствения на представляваното от жалбоподателката дружество товарен
автомобил.
На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП за процесното нарушение е
бил издаден електронен фиш на законния представител на собственика на автомобила,
който съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане.
В настоящия случай от описаното в обстоятелствената част на електронния фиш
нарушение не се установява вмененото в отговорност на жалбоподателката
нарушение. Както се посочи от изготвения протокол за използване на автоматизирано
техническо средство безспорно се установява, че средството е било поставено на
главен път I-9, 211,7 км., като е направена отметка, че се касае до участък от
първокласен път. Това обстоятелство е вписано и в процесния фиш, като е посочено,
че констатираното нарушение е допуснато на 211,7км от пътя – извън населено място
и при предвидено с пътен знак ограничение 40 км/ч. Същевременно, от изискана с
АПИ справка е видно, че процесното километрично положение попада в границите на
населеното място с. Равда, общ. Несебър, което се потвърждава и с писмо на Община
Несебър. По данни на общината в зоната на 211+700 км има поставен знак В26 за
ограничение 40 км/ч, но на положение 211+720 км. Изложеното налага за съда извод
за недоказаност на твърдяното нарушение, доколкото описаните във фиша
обстоятелства не отговарят на обективно установените по делото. Нарушение
евентуално е било допуснато, но на територията на населено място с. Равда и на
километрично положение 211+720, а не както е посочено във фиша – извън населено
място на главен път и положение 211,7 км. От събраните доказателства по случая се
установи, че на 211,7 км не е било въведено ограничение на скоростта с пътен знак и
за извън населено място, а същото положение попада в териториалния обхват на
населеното място с. Равда. Нещо повече, доколкото мястото на констатиране на
твърдяното нарушение се установи, че попада в границите на населено място,
несъответна се явява и квалификацията му по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, който предвижда
санкция за превишаване разрешената скорост извън населено място.
Констатираните от съда разминавания са съществени, касаят мястото на
нарушението и наказуемата скорост, които определят приложимата към нарушението
санкционна норма. Тези обстоятелства следва да бъдат описани по ясен и точен начин,
3
за да се изпълни изискването на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП за описание на
нарушението. В самия електронен фиш нарушението не е описано по начин, който да
позволи на жалбоподателката да го разбере в пълнота, като описанието му
противоречи на действителната фактическа обстановка. Поради тази причина
безспорно правото на защита на жалбоподателката е нарушено, тъй като тя на
практика не би могла да знае срещу какви факти да се защитава. Още повече, че макар
да е вменено превишаване на ограничение на скоростта извън населено място, бе
установено, че 211,7 км от път I-9 се намира в с. Равда, а ограничението на скоростта е
въведено с пътен знак, поставен на позиция 211+720 км, което предполага прецизиране
на описанието на нарушението и евентуалното му подвеждане под санкционната
норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП, а не чл. 182, ал. 2 от ЗДвП. Така посочените
несъответствия и процедурни нарушения влекат и незаконосъобразност на
електронния фиш, като се явяват съществени и неотстраними.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че обжалвания електронен фиш
следва да бъде отменен, като не е необходимо да се обсъждат изложените от
жалбоподателя допълнителни доводи за незаконосъобразността му.
При този изход на спора в полза на жалбоподателката следва да се присъдят
направените разноски в размер на 400 лева за заплатено възнаграждение на един
адвокат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба, Серия К № 10338073 на ОД на
МВР - Бургас, с който на Й. С. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. ***, за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
на Й. С. Т., ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева - направени по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4