Р Е Ш Е Н И Е
№ 2222
гр. Пловдив, 25 ноември 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря К.Р.и участието на прокурор ДАНАИЛА
СТАНКОВА, като разгледа КД № 2633
по описа на съда за 2022г., докладвано от
съдия Н. С., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационни жалби, подадени от Т. А.Ф., с ЕГН **********, чрез адвокат В.С. и от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София (ГДИН) срещу Решение № 1390
от 18.07.2022 г., постановено по адм. дело № 284/2022 г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
Първата касационна жалба
е подадена от Т. А.Ф. чрез пълномощника адвокат С., който обжалва решението в
частта, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от него
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София иск за
обезщетяване на причинени му неимуществени вреди за разликата над 5 000 лева до
пълната претендирана сума от 70 000 лева, дължащи се на нечовешко и унизително
отношение по време на неговото пребиваване в Ареста гр. Пловдив и Затвора
гр.Пловдив, осъществени чрез липса на достатъчно жизнено пространство в
помещенията, в които е пребивавал, наличие на дървеници, хлебарки и
гризачи, липса на обособен санитарен
възел с постоянно течаща топла и студена вода, слабо осветление, което не позволява
четене на вестник или книга, наличие на течове от тавана, наличие на влага.
Излага доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновава се, че искът е доказан по основание и размер. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде
уважено искането за присъждане на пълен размер на търсеното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди.
Ответникът по тази
касационна жалба – ГД“Изпълнение на наказанията“ -София, не взима становище за
основателност на жалбата и не ангажира допълнителни доказателства. В съдебно
заседание не се представлява и не дава мнение по същество на спора. Не се
претендират разноски.
Втората касационна жалба
е подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, чрез
процесуалния си представител юрк. Ч., с която обжалва решението в частта му, с
която първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск като доказан и
основателен и е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000
лева. Искането на ГД „ИН“ е за отмяната му в обжалваната част и постановяване
на друго, с което да бъде отхвърлен изцяло иска за присъденото обезщетение,
както и в останалата си претендирана част. Редовно призован, в съдебно
заседание не се явява и не се представлява.
Ответникът по втората
касационна жалба – Т. А.Ф., не взима отношение по основателността на
касационната жалба. Редовно призован, не се явява и не се представлява. Не сочи
нови доказателства, не взима и становище по съществото на жалбата. Претендира разноски
по делото в размер на 15 лева.
Контролиращата страна,
чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност
на касационната жалба, подадена от Т.Ф. и неоснователност на касационната жалба,
подадена от ГДИН.
Касационният съдебен
състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във
връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният
акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което са процесуално допустими.
Производството пред
първоинстанционният съд се е развило по исковата молба на Т.А.Ф., ЕГН **********,
чрез адв. С., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) – гр.
София за присъждане на обезщетение в размер на 70 000 лв. за понесени от ищеца
неимуществени вреди от бездействия на затворническата администрация, за периода
от 01.01.2018 г. до 03.02.2022 г. – датата на предявяване на исковата молба,
ведно със законна лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба е посочено, че през
посочения период ищецът бил в пренаселени килии и нетната площ не е надвишавала
3 кв.м.; наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, липса на обособен санитарен
възел с постоянно течаща топла и студена вода, слабо осветление, което не
позволява четене на вестник или книга, наличие на течове от тавана, наличие на
влага. В съдебно заседание е уточнено, че претенциите са в размер на 10 000 лв.
за условията в Арест-Пловдив и в размер на 60 000 лв. за условията в
Затвора-Пловдив, ведно със законната лихва от 03.02.2022 г. /датата на
завеждане на исковата молба/ до крайното
изплащане.
В исковата молба се
сочат идентични оплаквания за двете места за изтърпяване на наказанието, а
именно: липса на достатъчно жизнено пространство в помещенията, в които е
пребивавал, наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, липса на обособен санитарен възел с постоянно
течаща топла и студена вода, слабо осветлението, на което не може да се чете
вестник или книга, наличие на течове от тавана, наличие на влага.
С оглед обстоятелствата,
изложени в исковата молба на Т.Ф.,
становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл.
284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора писмени и
гласни доказателства - свидетелски показания. Със събирането им решаващият съд
е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото
факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С
решението си по делото административният съд е уважил предявения от Юруков
против ГД „ИН“ иск за сумата от общо 5 000 лв. и го е отхвърлил за разликата до
70 000 лева като неоснователен.
За да постанови този
резултат, съдът е приел, че в периода от 08.08.2018 г. до 03.02.2022 г. /датата
на завеждане на исковата молба/ ищецът
е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив. За периодите от
08.08.2018 г. до 24.01.2019 г. вкл., от 24.04.2020 г. до 22.11.2020 г. вкл., от
25.11.2020 г. до 21.01.2021 г. вкл., от 02.02.2021 г. до 28.04.2021 г. вкл., от
10.05.2021 г. до 04.11.2021 г. вкл., от 23.11.2021 г. до 20.01.2021 г. вкл. и от
28.01.2022 г. до 03.02.2022 г. вкл., ищецът е претърпял твърдените в исковата
молба неимуществени вреди, дължащи се на неблагоприятни за неговото човешко
достойнство условия в местата за лишаване от свобода, изразяващи се в обитаване
на помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 4
кв.м. За посочените периоди е установено, че ищецът е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, като е бил настанен в помещение, което
не отговаря на изискванията за минимална жилищна площ от 4 кв.м. Поради това
съдът е определил обезщетение в размер на 5000
лв. В тази връзка като най- справедлив за претърпените от ищецът и
твърдени в исковата молба неимуществени вреди е посочил размерът от 3000 лева, а
за разликата до 70 000 лева е приел, че искът е неоснователен, необоснован и
недоказан. Обосновал се е в случая, че за тази разлика не са доказани
предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС, поради което е отхвърлил иска като неоснователен в тази му част.
По отношение престоя на Т.Ф.
***, в периода от 02.01.2018 г. до 08.08.2018 г., съдът е приел, че Ф. е пребивавал
в помещения, които отговарят на изискванията за жилищна площ от минимум 4 кв.м.
на задържано лице.
Не са установени и
твърдяните нарушения, относно наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, липса на обособен санитарен възел с постоянно
течаща топла и студена вода, слабо осветление, което не позволява четене на
вестник или книга, от тавана имало течове и влага в Арест-Пловдив и
Затвор-Пловдив
От Арест-Пловдив са
представени доказателства за ДДД обработки. В приложена по делото справка е
посочено, че всяка килия е снабдена със санитарен възел с постоянно течаща
студена вода, а топла се подава сутрин и вечер
в рамките на обема на бойлерите, изградена е система за диференцирано
дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност, а дневна
светлина прониква през прозорец с размер 150/150 см., като прозорецът е с
отваряемо крило за по-добра вентилация и приток на въздух.
От Затвора-Пловдив са
представените справка и протоколи за ДДД обработка, като не се установяват
действия/бездействия на длъжностни лица, от които ищецът да е претърпял вреди в тази връзка. Досежно
оплакванията на ищеца за липса на топла вода в килията първоинстанционният съд
е посочил, че такова задължение администрацията няма по ЗИНЗС и ППЗИНС. Прието
е, че наличието на инсекти не се дължи на бездействие на администрацията,
предвид представените писмени доказателства. Съдът е приел, съгласно
представените доказателства, че в Затвора-Пловдив има осветление. Наличието на влага
и мухъл, също не се дължи на бездействие от страна на администрацията, тъй като
на лишените от свобода са осигурени условия за постоянно проветрение на
помещенията.
Решението на съда е
валидно, допустимо и правилно, а
наведените от касаторите възражения са неоснователни.
Съдът е изяснил напълно
фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване
на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е
в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС
е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция,
поради което не е необходимо да се преповтарят. Следва да се посочи следното:
съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в
своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в
случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното. Правилен и обоснован е извода на първоинстанционният
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи вследствие на неблагоприятни за
неговото човешко достойнство условия при изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“, които са се изразили в обитаване на помещения, в които не е
осигурена минимална жилищната площ на човек от 4 кв.м. В решението е изведен
правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства,
които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
приложимия закон. В тази връзка законосъобразно е определил и по реда на чл.52
от ЗЗД размерът на обезщетението за тези вреди от 5 000 лева. В решението е
изведен правилният извод за неоснователност на претендирания размер за
разликата от 5 000 до 70 000 лева. Така определеният размер на обезщетението е
разумен с оглед характера на претърпените от него вредни последици. Същият не
противоречие и на практиката на ЕСПЧ. Липсват посочените в тази касационна
жалба обстоятелства, които да обуславят присъждане на по- високо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на всяка една
от страните с изводите на съда не основава твърдяната неправилност на
обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС
е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави
информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като
съобразно съдържанието ѝ е приел за съответно доказани твърдени в исковата
молба факти. Наличието на установени по делото обстоятелства, дължащи се на
бездействие и действия на ответника ГДИН водят до правилно приетият от
решаващият съд извод за доказаност и основателност на предявения иск, който се
споделя напълно от настоящата касационна инстанция. Правилно е определен и
размерът на обезщетението, като същият е съобразен изцяло с релевантните
обстоятелства. В случая е съобразен периодът, през който е търпяно нарушението,
характерът, видът и изражението на претърпените вредни последици, ценността на
засегнатите нематериални блага и интереси на ищеца.
Решението на
съда е валидно, допустимо и правилно, както по отношение на изводите за
основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения
размер на обезщетението.
Видно от
мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите
на ЕКПЧ, като е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора
приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В
решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в
исковата молба обстоятелства, които съответно обуславят частично уважаване на
исковите претенции, т.е. присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по приложимия закон, но не в пълните претендирани размери.
В
разглеждания казус съдът е процедирал правилно, като е приложил както нормата
на чл.284 ЗИНЗС, така и нормата на чл.3 ЕКПЧ – разпоредба от международен
договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския закон/чл.5
ал.4 КРБ/, а за защита на основните права е приложил стандартите, установени в
практиката по чл.3 на ЕКПЧ. Съгласно цитираните правни норми деликтната
отговорност на държавата не се презюмира от закона, поради което в тежест на
ищеца /по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК/ е да проведе главно и
пълно доказване на осъществено нарушение на чл.3 от страна на органите по
чл.284 ал.1 ЗИНЗС. Доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които
нормата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, обаче не подлежи на
главно доказване от ищеца, а на оборване от ответника по пътя на обратното
доказване, което също следва да бъде пълно.
С оглед
изложеното, като взе предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите
за защита на правото по чл.3 ЕКПЧ по отношение на ищеца, настоящият съдебен
състав намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с
материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила.
В този
смисъл съобразно предпоставките на чл.221 ал.2 от АПК съдът изцяло споделя
мотивите на първоинстанционният съд в тази връзка и препраща към тях, без да е
необходимо тяхното преповтаряне.
По
изложените обстоятелства неоснователни са и доводите в касационната жалба на
ГДИН за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е уважено
искането за присъждане на обезщетение в размер на 5000 лева неимуществени
вреди.
Поради това
настоящият съдебен състав намира за неоснователни касационните жалби. По
изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
При този
изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на страните по делото. Водим
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1390 от 18.07.2022 г.,
постановено по административно дело № 284/2022 г. по описа на Административен
съд – Пловдив-II- ви
състав.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :