№ 131
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20211001001196 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба № 265854 от 08.11.2021 г. на ищеца „Инертстрой
- Калето“ АД срещу решението от 07.10.2021 г. по т. д. № 134/2020 г. на Врачанският
окръжен съд, ГО, с което:
е отхвърлен предявеният срещу „Мездра Газ“ ООД иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата 297 480,96 лв., представляваща неустойка по т.10.4 от договор за
продажба на природен газ от 31.07.2015 г., ведно със законната лихва от предявяването на
иска до окончателното й изплащане и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 8 976
лв. за адвокатска защита и 600 лв. за експертиза.
В жалбата се твърди, че ищецът не е въвеждал по делото възражение за
нищожност на изменение на процесния договор, а е поддържал твърдението за липса на
изменение по него. Счита, че решението е недопустимо и неправилно, тъй като съдът се е
произнесъл извън рамките на правния спор. Съдът не се е произнесъл по издаденото от
ответника кредитно известие от 28.02.2019 г. към фактура № 505/07.02.2019 г. във връзка
със значението му за спора. Поддържа, че само при липса на такова известие, съдът би бил
длъжен да изследва дали изискването за писмена форма за изменение на договора е било
преодоляно и по какъв начин. Издаденото кредитно известие имало обратно действие за
фактура № 505/07.02.2019 г. и се постигал ефекта на развалянето на договора по чл. 88 ЗЗД.
Твърди, че страните не са постигнали съгласие за изменение клаузите на договора,
независимо от прилаганите начини на отчитане и фактуриране, поради което претендира да
е изправна страна по договора. Ответникът не е имал основание да преустановява
доставките на природния газ и съответно съгласно договора, дължи претендираните от
ищеца неустойки за неизпълнение на доставка на предплатени количества газ.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното
1
решение и да уважи предявения иск, както и да му присъди направените разноски по делото.
Въззиваемият „Мездра Газ“ ООД - ответник по иска - чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а
обжалваното с нея решение - в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Инертстрой - Калето“ АД с искова
молба от 23.11.2020 г., с която срещу „Мездра Газ“ ООД е бил предявен иск по чл. 92, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата 297 480,96 лв., заедно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че между
страните е бил сключен безсрочен договор за продажба на природен газ от 31.07.2015 г., с
който продавачът доставя на клиента природен газ, срещу задължението на клиента да
приема и заплаща природния газ по реда и при условията на договора. В раздел VIII са
определени цените и начина на плащане. За целта продавачът „Мездра Газ“ ООД издава
проформа фактура на клиента „Инертстрой - Калето“ АД на база 100 % от договорените
количества природен газ за съответния месец на доставка, която му изпраща до трето число
на текущия месец. Клиентът заплаща стойността по проформа фактурата до 8-мо число на
същия месец, след което се издава данъчна фактура в 5-дневен срок за платения аванс,
каквото е изискването по ЗДДС при настъпване на данъчно събитие. В срок до 8-мо число
на месеца, следващ месеца на доставка, въз основа на подписани месечни протоколи за
изтеклия месец за използвания природен газ, продавачът издава и изпраща на клиента
дебитно или кредитно известие. Стойността на дебитното известие /при необходимост от
доплащане към издадената авансова фактура/ е дължима до 12-то число за месеца, следващ
месеца на доставка. При издадено кредитно известие /в случай, че авансово платената сума
надвишава месечната консумация/ или се намалява стойността по следващата фактура, по
която клиентът предстои да плати, или надплатената сума му се възстановява по съответната
банкова сметка /т.8.5.1, т.8.5.2 и т.8.5.4 от процесния договор/.
На 01.02.2019 г. ответникът е издал фактура № 499/01.02.2019 г. на стойност 99
160.32 лв. с вкл. ДДС и основание: „аванс за доставка на природен газ“. Това представлявала
авансовата фактура по т. 8.5.1 от договора, издадена от ответника в срок до 3-то число на
съответния месец. Така издадената фактура поражда задължение за клиента да я заплати в
срок до 8-мо число, като в противен случай продавачът има право да преустанови
доставката и продажбата на природен газ, без да носи отговорност за причинени вреди и
пропуснати ползи /т.10.1 от договора/. „Инертстрой - Калето“ АД е превело по банков път
цялата сума на 06.02.2019 г. Тоест авансовата фактура е платена изцяло два дни преди
крайния срок 08.02.2019 г. На следващия ден след като получава сумата по авансовата
фактура в размер на 99 160,32 лв., продавачът издава втора авансова фактура за месец
февруари със същото основание – „аванс доставка природен газ“ и за същата сума от
99 160,32 лв. с ДДС. Това е фактура № 505/07.02.2019 г., на която е определен падеж за
плащане 13.02.2019 г. Жалбоподателя твърди, че никъде в договора за продажба на
природен газ не е предвидено издаването на следваща или следващи авансови, междинни
или други фактури след 3-то число на съответния месец. Респективно липсва и друг падеж
за плащане, освен 8-мо число на текущия месец. Това означава, че всяка фактура, издадена
след авансовата и след 3-то число на съответния месец, е нерегламентирана и клаузите на
договора не обвързват клиента с нея, поради което и тази фактура не е платена от
жалбоподателя.
Твърди се, че ответникът едностранно и без основание на 19.02.2019 г. е спрял
2
доставката на природен газ до когенерация „Калето“ на „Инертстрой - Калето“ АД, като по
този начин не е изпълнил доставка на предплатени количества газ за текущия месец, от
което газовата турбина на ищеца е спряла да работи.
Поради това и на основание т.10.1 от договора ответникът дължал неустойка в
размер на 300 % от стойността на авансово платената от жалбоподателя цена за месец
февруари на 2019 г. отразена във фактура № 499/01.02.2019 г.
По делото е представен безсрочен договор за продажба на газ от 31.07.2015 г., с
който продавачът „Мездра Газ“ ООД се задължава да доставя, а купувачът „Инертстрой –
Калето“ АД се задължава, да приема и заплаща природен газ по реда и при условията на
договора. Според т.4.1. продавачът осигурява на клиента, количествата природен газ,
съгласувани с годишната програма за доставки, договорени между страните. Съгласно т.8.4.
и т.8.5. плащането става чрез банков превод по сметка на продавача в левове и през месеца
на доставка. Съгласно т.8.5.1. продавачът издава проформа фактура на клиента на база 100%
от договорените количества природен газ за съответния месец на доставка и до трето число
на месеца я изпраща на клиента по електронна поща или с писмо. В случай, че датата на
издаване изтича в неработен ден, проформа фактура се издава в първия следващ срока
работен ден. Клиентът заплаща стойността по проформа фактурата до 8-мо число на
съответния месец на доставка след което се издава данъчна фактура в пет дневен срок за
платения аванс. В случай, че датата на плащане е в неработен ден, плащането се извършва в
първия следващ работен ден. Съгласно т.8.5.2. в срок до 8-мо число на месеца, следващ
месеца на доставка въз основа на подписаните месечни протоколи за изтеклия месец за
използвания природен газ, продавача издава и изпраща на клиента /съответно дебитно или
кредитно известие/ по електронна поща или с писмо. Стойността по дебитното известие се
заплаща от клиента в срок до 12 число на месеца, следваш месеца на доставка. В случай, че
е издадено кредитно известие към определени фактури, по които клиента е направил
плащане, с надплатената сума се намалява стойността по следващата фактура, която
клиентът предстой да заплати при условие, че същият няма просрочени задължения за
плащане. Според т.8.5.4. в случай, че клиентът няма просрочени задължения и надплатената
сума превишава стойността на издадената фактура, продавачът превежда тази разлика по
банков път по посочена от клиента сметка до 13-то число на месеца следващ месеца на
доставка. Според т.10.1. при забава в плащането на дължими суми при условията и в
сроковете по настоящия договор продавача може да преустанови доставка и продажба на
природен газ, без да носи отговорност за причинени вреди и пропуснати ползи. Доставка и
продажба на природен газ се възстановява, след като клиентът заплати на продавача всички
дължими суми и неустойките по тях, в срок, съобразен с техническите възможности на
продавача. Според т.10.3. продавачът не носи отговорност пред клиента за ограничаване или
преустановяване на доставките на природен газ по реда и условията, определени с договора.
Според т.10.4. при неизпълнение на доставка на предплатени количества газ за текущия
месец продавачът дължи неустойка на клиента в размер на 300 % от предплатения аванс за
текущия месец.
С анекс от 31.07.2015 г. страните са изменили договора, като са се споразумели за
нова „договорена сума“, която се прилага от 01.10.2015 г., като останалите клаузи на
договора са останали непроменени.
По делото са представени справка информация за издадени данъчни документи за
периода от 01.09.2015 г. до 31.03.2020 г. от „Мездра Газ“ ООД към „Инертстрой – Калето“
АД, справка информация за изчисление на аванс 100 % за м. 02.2019 г. от „Мездра Газ“ ООД
на Инертстрой – Калето“ АД с методика, фактури, касаещи месец февруари 2019 г., както и
кореспонденция за месец февруари и следващи месеци на 2019 г.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, извършена от вещото лице Г. Л.. Вещото лице е установило, че от
3
месец септември 2017 г. до месец февруари 2019 г. продавачът „Мездра Газ“ ООД е издавал
за авансово плащане от купувача „Инертстрой – Калето“ АД по две фактури от по 50% с
основание в тях „аванс за доставка на природен газ“, които суми са давали 100% от
дължимия аванс. Първата авансова фактура е издавана до 3-то число на текущия на
доставката месец на база на 50% от заявеното месечно количество за съответния месец. Във
фактурата е отразявано дата на плащане до 5-то число на текущия на доставката месец.
Втората авансова фактура е издавана до 8-о число на текущия на доставката месец на база на
50% от заявеното месечно количество за съответния месец. Във фактурата е отразявано дата
на плащане до 13-о число на текущия на доставката месец. В срок до 8-мо число на месеца,
следващ месеца на доставка въз основа на двустранно подписани месечни приемо-
предавателни протоколи за изтеклия месец за използвания природен газ, продавача е
издавал и изпращал на купувача окончателна фактура, която се заплаща в срок до 12 число
на месеца, следващ месеца на доставка. Съгласно Раздел VIII „Цени и начин на плащане“ от
Договор за продажба на природен газ от 31.07.2015 г., страните са договорили начина на
формиране на цената на договореното и доставеното количество газ. Предвидено е
заплащането да се извършва авансово и окончателно. Продавачът издава проформа фактура
на клиента на база на 100% от договорените количества природен газ в нормални кубични
метри по „годишната програма“ за съответния месец на доставка и до трето число на месеца
я изпраща на клиента по електронна поща или с писмо. (т.8.5.1). В случай, че датата на
издаване изтича в неработен ден, проформа фактура се издава в първия следващ срока
работен ден, която купувача трябва да заплати до 8-мо число на същия месец, след което се
издава данъчна фактура в 5 дневен срок за платения аванс. Експертизата установява, че
стойността на дължимото авансово плащане за м. февруари 2019 г., изчислена на базата на
годишната заявка на купувача „Интерстрой - Калето“ АД и определената методика е 165
267,20 лв. без ДДС или 198 320.64 лв. с вкл. 20% ДДС. Ако задължението се раздели на две
авансови вноски по 50% с ДДС, стойността е 99 160,32 лв., за всяка. „Мездра Газ“ ООД е
издал за месец февруари 2019 г. две фактури от по 50%, с основание „аванс за доставка на
природен газ“, които сумарно са давали 100 % от дължимия аванс, както следва: Фактурара
№ 499/01.02.2019г. с дата на плащане 05.02.2019 г. на стойност 99 160,32 лв. и фактура №
505/07.02.2019 г. с дата на плащане 13.02.2019. г на стойност 99 160,32лв.
Установява се още, че за месец февруари 2019 г. купувачът „Интерстрой –
Калето“ АД е заплатил 50% от дължимия аванс на 06.02.2019 г. в размер на 99 160,32 лв. с
ДДС на основание фактура № 499/01.02.2019г. с дата на плащане 05.02.2019 г. на стойност
99 160,32 лв. с отбелязване в графа - Вид на стоката или услугата, „Аванс доставка природен
газ“, като другата половина от аванса по фактура № 505/07.02.2019 г., не е заплатен от
жалбоподателя.
По делото е разпитан и свидетеля К. Н., служител на ответното дружество. От
показанията се установява, че след септември месец на 2017 г. ответникът е започнал да
издава по две авансови фактури, които са 100% от аванса по годишната заявка и
окончателна фактура в следващия месец. Между страните не е имало никакви спорове, във
връзка с оформяне на документите за доставки. Свидетелят е пуснал и първата авансова
фактура за месец февруари на 2019 г., за 50% от сумата, по която „Мездра Газ“ ООД е
получила плащане. Както била установената практика между дружествата, свидетелят
пуснал и втора фактура за останалите 50 % от дължимата за месеца сума, по която ответното
дружество не е получила плащане до 19-то число на месеца. На тази дата „Мездра Газ“ ООД
е спряла доставките на газ за ищеца. За времето до 19-то число на месец февруари през 2019
г., авансът платен от „Интерстрой – Калето“ АД е бил усвоен изцяло, дори и в повече.
По делото е представена и приета фактура № 507/28.02.2019 г. с кредитно
известие, с която е приспадна сумата от 99 160,32 лв., по втората издадена фактура за месец
февруари 2019 г. и е издадена окончателна фактура № 512/05.03.2019 г. на стойност
76 138,87 лв., с падеж 11.03.2019 г., която е заплатена. Представено е и съпроводително
4
писмо от 18.02.2019 г. изпратено по електронна поща относно проект на анекс към
процесния договор, както и кореспонденция между „Интерстрой – Калето“ АД и „Мездра
Газ“ ООД, във връзка със спрените доставки на газ и прилагането на клаузите на сключения
между тях договор.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
По иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. 3а
да бъде основателна претенцията на ищцовата страна следва да се установи наличието на
валидно договорена клауза за неустойка, неизпълнение на задължението на ответника, за
което е уговорена, както и че ищецът е изправна страна по договора. Неустойката има
обезщетителна функция и служи за репариране на вредите от неизпълнението на договора
на изправния кредитор.
Предмет на разглеждане във въззивното производство е отхвърления от СГС иск
за заплащане на сумата 297 480,96 лв., представляваща неустойка по т.10.4 от процесния
договор от 31.07.2015 г.
Между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата, че между
тях е бил сключен безсрочен договор за продажба на природен газ от 31.07.2015 г., с който
продавачът доставя на клиента природен газ, срещу задължението на клиента да приема и
заплаща природния газ по реда и при условията на договора. В т.8.5.1. е уредено, че
продавачът издава проформа фактура на клиента на база 100% от договорените количества
природен газ за съответния месец на доставка и до трето число на месеца я изпраща на
клиента по електронна поща или с писмо. Клиентът заплаща стойността по проформа
фактурата до 8-мо число на съответния месец на доставка след което се издава данъчна
фактура в пет дневен срок за платения аванс. Съгласно т.8.5.2. в срок до 8-мо число на
месеца, следващ месеца на доставка въз основа на подписаните месечни протоколи за
изтеклия месец за използвания природен газ, продавача издава и изпраща на клиента
/съответно дебитно или кредитно известие/ по електронна поща или с писмо. Стойността по
дебитното известие се заплаща от клиента в срок до 12 число на месеца, следваш месеца на
доставка. Според т.10.1. при забава в плащането на дължими суми при условията и в
сроковете по настоящия договор продавача може да преустанови доставка и продажба на
природен газ, без да носи отговорност за причинени вреди и пропуснати ползи. Доставката и
продажба на природен газ се възстановява, след като клиентът заплати на продавача всички
дължими суми и неустойките по тях, в срок, съобразен с техническите възможности на
продавача. Според т.10.3. продавачът не носи отговорност пред клиента за ограничаване или
преустановяване на доставките на природен газ по реда и условията, определени с договора.
Според т.10.4. при неизпълнение на доставка на предплатени количества газ за текущия
месец продавачът дължи неустойка на клиента в размер на 300 % от предплатения аванс за
текущия месец.
Исканията на ищеца, жалбоподател пред настоящата инстанция, очертаващи и
обхвата на спорните въпроси по делото, се заключават в твърденията, че страните не са
постигнали съгласие за изменение клаузите на договора, независимо от прилаганите начини
на отчитане и фактуриране. Претендира да е изправна страна по договора, тъй като е
заплащал всички възникнали задължения по договора за месец февруари 2019 г. Ответникът
не е имал основание да преустановява доставките на 19.02.2019 г. и съответно съгласно
договора, дължи претендираните от ищеца неустойки за неизпълнение на доставка на
предплатени количества газ по смисъла на т.10.4. от договора.
5
По така наведените доводи и възражения въззивният съд намира следното:
Претендираната от ищеца неустойка би била дължима от ответника ако е валидно
уговорена и са изпълнени условията за нейната дължимост. Преди всичко, за да се прецени
дали е дължима претендираната неустойка следва да е налице действащ между страните
договор, в който тя да е уговорена. В настоящия случай, в процесния договор такава
неустойка е уговорена.
Основно правило при тълкуването на договорите е да се търси действителната
обща воля на страните /чл. 20, изр. 1 ЗЗД/, а спомагателните критерии за това са посочени в
изр. 2 на чл. 20 ЗЗД. По делото безспорно се установи, че в случая волята на страните
изразена в т.8.5.1. за условията и сроковете за заплащане и доставяне на определени
количества природен газ, са променени във времето, като от месец септември 2017 г. до
месец февруари 2019 г. са прилагани, по различен от заложения в договора начин.
Продавачът „Мездра Газ“ ООД е издавал за авансово плащане от купувача „Инертстрой –
Калето“ АД по две фактури от по 50% с основание в тях „аванс за доставка на природен
газ“, които суми са давали 100% от дължимия аванс. Първата авансова фактура е издавана до
3-то число на текущия на доставката месец на база на 50% от заявеното месечно количество
за съответния месец. Във фактурата е отразявано дата на плащане до 5-то число на текущия
на доставката месец. Втората авансова фактура е издавана до 8-о число на текущия на
доставката месец на база на 50% от заявеното месечно количество за съответния месец. Във
фактурата е отразявано дата на плащане до 13-о число на текущия на доставката месец.
По делото не са представени доказателства някоя от страните да е възразила по
прилагането на тази промяна и отношенията между дружествата във връзка с процесния
договор са се развивали по този начин. Отделните уговорки между страните трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
В настоящия случай става дума за отношения между търговци, като съответно и
сключения между тях процесен договор е търговска сделка. С оглед на това Търговският
закон в отношенията между търговците прави отстъпление от строгите правила на ЗЗД и
облекчава доказването на писмената форма от страните. В случая процесното вземане на
ответника се установява от извлечението от счетоводните му книги, представени по делото,
както и от неоспорената от страните и приета съдебно-счетоводна експертиза. Установява се
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че „Интерстрой – Калето“ АД за
месец февруари 2019 г. е заплатил 50 % от дължимият аванс на основание фактура №
499/01.02.2019 г. с дата на плащане 05.02.2019 г., без да е заплатил втората авансова фактура
№ 505/07.02.2019 г. за останалите 50% от авансовото плащане на месец февруари 20219 г. с
дата на плащане 13-о число на текущия на доставката месец. В случая, настоящата
инстанция счита, че отношенията между дружествата са изменени и ги обвързват, чрез
търговската практиката установена между тях за условията и сроковете за заплащане и
доставяна на определени количества природен газ. Следва да се отбележи, че неспазването
на изискването за писмена форма, предвидено в самия договор, не се отразява на
действителността на постигнатото между тях съгласие - с оглед разпоредбата на чл. 293, ал.
3 ТЗ и предвид липсата на доказателства за противопоставяне на ищеца.
По делото е предоставена кореспонденция между дружествата, от която е видно,
че ответника е поканил ищеца за плащане в срок на втората фактура, но вторият е възразил,
като претендира, че е изпълнил в цялост плащанията по договора за месец февруари 20219 г.
От възникналия спор е последвало на 19.02.2019 г. прекратяване на доставките на газ за
ищеца, като ответника се е възползвал от разпоредбата на т.10.1. от раздел „Х. Специални
условия“ от сключения между тях договор, съгласно който, при забава в плащането на
дължими суми при условията и в сроковете по договора продавача може да преустанови
доставка и продажба на природен газ, без да носи отговорност за причинени вреди и
6
пропуснати ползи.
В този раздел от договора не са предвидени конкретни срокове за отправяне на
предизвестие за преустановяване на доставките и дата на която това ще се случи, както
такива са предвидени в раздел ХI. „Прекратяване на договора“.
В жалбата се навеждат доводи, които са твърдяни и в приложената по делото
кореспонденция между дружествата, че ищецът не е бил заплатил втората издадена фактура
за месец февруари 2019 г., тъй като тя е била за същата сума и на същото основание, които
вече са били заплатени с първата фактура издадена за месец февруари 2019 г. Това се
потвърждавало и от издаденото на 28.02.2019 г. кредитно известие № 507 към втората
издадена от ответника фактура за месец февруари, с което са приспаднати сумите по нея.
По дело беше доказано, че авансът по втората фактура за месец февруари е бил
дължим и е правилно фактуриран, но поради преустановяване на доставките на природен газ
от ответника от дата 19.02.2019 г. е издадена фактура 507/28.02.2019 г. с която е
приспадната сумата в размер от 99 160,32 лв. за авансово плащане по фактура №
505/07.02.2019 г. До делото е приложена и приета фактура № 512/05.03.2019 г. на стойност
76 138,87 лв. с падеж 11.03.2019 г., заплатена от купувача без оспорване на 08.03.2019 г.
Видно от окончателната фактура, в нея са включени всички дължими компоненти за
заплащане, като пренос, осигурен капацитет на продукта, акциз надбавка по договора,
прието количество и е приспаднато авансовото плащане от ищеца по фактура №
499/01.02.2019 г.
От изложеното по-горе е видно, че за ответника по делото не са настъпили
обстоятелствата по т.10.4. от договора и той не дължи претендираната от ищеца неустойка,
тъй като няма неизпълнение на доставка на предплатени количества газ за процесния месец
февруари и съответно в полза на ответника вземане за такава неустойка не е възникнало,
поради което и искът е изцяло неоснователен.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение - потвърдено.
Относно разноските по производството
При този изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да
се присъдят своевременно поисканите разноски за въззивното производство в размер на 9
000 лв. - за заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по
представения договор за правна защита и съдействие от 07.12.2021 г.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260119 от 07.10.2021 г. по т. д. № 134/2020 г. на
Окръжен съд – Враца, ГО.
ОСЪЖДА „Интерстрой – Калето“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, район Студентски, ж. к. „Дървеница“, ул. „Андрей Ляпчев“ № 11,
вх. 1, ет. 1, ап. 1, да заплати на „Мездра Газ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление – гр. Мездра, ул. „Христо Ботев“ № 26, офис 211, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата 9 000 лв. - съдебни разноски за производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8