№ 808
гр. Благоевград , 22.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500661 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
„О....“ ЕАД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. С., район „О.“, бул.
„К..................., представлявано от И.Г.Д.-М., обжалва определение № 904367 от
21.05.2021 г., постановено по гражданско дело № 999 от 2020 г. на Районен съд
Благоевград, с което е прекратено производството по същото поради недопустимост на
предявените претенции. Жалбоподателят твърди, че атакуваният съдебен акт е
незаконосъобразен, излага съображения за това и иска отмяната му.
Жалбата е редовна и допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г.,
ОСГТК, докладвано от съдиите Г.Н. и В.Н., обжалването с частна жалба по естеството
си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща
контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба,
разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към
приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на
производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от
изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни
оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да ориентират съда за
становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно
релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези
представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на
което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин
1
съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон,
която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством
оплакванията за незаконосъобразност.
В случая Окръжният съд констатира, че се налага частична отмяна на атакувания
първоинстанционен съдебен акт.
Не следва да бъде споделена позицията на районния съд по въпроса за допустимостта
на предявения главен иск. Първата инстанция се е позовала на Решение № 1 от
1.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 3228/2015 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Р.К.,
но то е изолирано и изложените в него мотиви не се възприемат от останалите състави
в ТК на ВКС. Съгласно разясненията, дадени в т. 10б на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К.В. и
Т.К., при настъпило частно правоприемство на страната на заявителя, легитимиран да
предяви иска по чл. 422 от ГПК е праводателят-заявител в заповедното производство,
на когото съдът е дал указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК, като исковият процес
продължава между заявителя и ответника. В хипотезата на частно правоприемство по
договор за цесия, указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК се дават на цедента, който е
легитимиран да предяви иска. С предявяването на иска се създава висящност на
исковия процес от момента на подаване на заявлението, от който момент цедентът е
носител на спорното право. При прехвърляне на вземането след издаване на заповедта
за изпълнение, е налице правоприемство на спорното право в течение на делото, като
цедентът е първоначална страна по смисъла на чл. 226, ал. 1 от ГПК. Искът би могъл
да се предяви и от цесионера, при спазване на срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, който и
по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента. При
предявен от цесионера иск, в диспозитива на съдебното решение по установителния
иск съдът следва да отрази настъпилото правоприемство в страните по издадената
заповед за изпълнение. Даденото разрешение не се отнася само до случаите, в които
цесионерът, придобил от банката-заявител спорното вземане след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК, също има
качеството „банка“, тъй като съображения в тази насока не се съдържат в
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. Не намират приложение мотивите по т. 4г
от споменатото тълкувателно решение, тъй като те касаят възможността да се иска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК от цесионер, придобил
вземане от цедент, притежаващ особено качество /банка, държавно учреждение,
община/, каквато не е хипотезата по настоящия казус. При осъществено преди
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение прехвърляне на
спорното вземане от кредитор, притежаващ особено качество по чл. 417, т. 2 от ГПК, в
полза на кредитор, който не притежава такова качество, би се стигнало до заобикаляне
на закона, предоставящ облекчен ред за събиране на вземането само по отношение на
2
посочената в него категория кредитори, ако се допусне възможността заявлението да
бъде подадено от цесионера. В хипотезата, в която заповед за изпълнение по чл. 417, т.
2 от ГПК вече е издадена в полза на кредитор, притежаващ изискващото се особено
качество, и това вземане е прехвърлено след издаване на заповедта, но преди
предявяване на иск по чл. 422 от ГПК, не е налице такова заобикаляне на закона, тъй
като заповедта за изпълнение е издадена на кредитор, ползващ се от предвидения
облекчен ред, и последващото цедиране на вземането не заличава правните последици
от издаването й. Ето защо се налага изводът, че при частно правоприемство, основано
на договор за цесия, настъпило след издаване на заповед за изпълнение на основание
чл. 417, т. 2 от ГПК с оглед особеното качество на кредитора - банка, цесионерът е
легитимиран да предяви иска по чл. 422 от ГПК, дори и да няма това особено качество.
Актуалната практика на ТК на ВКС е константна в това отношение. Тя е обективирана
в Определение № 501 от 16.12.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2275/2020 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Н.М., Определение № 102 от 24.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
2643/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията А.Б., и Определение № 665 от 4.11.2019 г.
на ВКС по ч. т. д. № 2390/2019 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Т.В., и обуславя
отмяна на определението на Районен съд Благоевград досежно прекратяването на
процеса касателно установителния иск по чл. 422 от ГПК и връщане на делото там за
продължаване на производството в тази му част.
Предявените при условията на евентуалност два осъдителни иска законосъобразно са
счетени от първостепенния съд за недопустими. Въвеждането на друго основание, от
което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение, е предпоставка за съединяване на осъдителен иск, при условията на
евентуалност, с предявения по реда на чл. 422 от ГПК положителен установителен иск,
а в случая заявеният спорен предмет е един и същ, т. е. налице е недопустимо
съединяване на претенции /така и Решение № 135 от 26.09.2018 г. на ВКС по т. д. №
230/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията С.Ч., и Определение № 329 от 9.05.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 941/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Г.Н./. Идентичността на
основанието и страните по главния установителен иск и евентуалните осъдителни
искове препятства възможността за разглеждането на последните. Предсрочната
изискуемост на вземането по договора за кредит променя дължимостта на вноските,
които не са подлежали на изпълнение преди настъпването й, но няма за последица
изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди
датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит
/така и Определение № 200 от 1.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1614/2021 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Д.П./. Друга пречка за разглеждането на евентуалните
осъдителни искове, предявени от „О....“ ЕАД, е, че заповедта за изпълнение по чл. 417,
т. 2 от ГПК не е обезсилена, а това също се явява условие за допустимостта на
3
споменатите претенции съгласно т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К.В. и Т.К.. Ето защо
частната жалба трябва да бъде оставена без уважение в тази й част.
Разноски на жалбоподателя за настоящото производство не следва да се присъждат,
защото длъжникът не е предизвикал прекратяването на първоинстанционното дело, а
това е сторено по почин на районния съд.
Така мотивиран, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, IV въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 904367 от 21.05.2021 г., постановено по гражданско дело №
999 от 2020 г. на Районен съд Благоевград, в частта му, с която е прекратено
производството по предявения главен установителен иск.
ВРЪЩА делото на първата инстанция за продължаване на процеса досежно
предявения главен установителен иск.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 902632 от 08.06.2021 г. на „О....“
ЕАД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. С., район „О.“, бул. „К...................,
представлявано от И.Г.Д.-М., срещу определение № 904367 от 21.05.2021 г.,
постановено по гражданско дело № 999 от 2020 г. на Районен съд Благоевград, в
останалата й част.
На „О....“ ЕАД да се връчи копие на настоящото определение, чиято негативна за
дружеството част може да бъде обжалвана от него в едноседмичен срок, считано от
връчването, пред ВКС, с частна касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд
Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4