№ 378
гр. Пазарджик , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200163 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. ЛЮБ. М., ЕГН **********, с адрес с. Я., обл. П.,
ул. „***“ № 6, против Наказателно постановление № 36-0000098 от 19.01.2021 г.
издадено от Началник Отдел „Контрол“ в РД „АА“- Пловдив, с което за нарушение на
чл.2 ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр е
наложена глоба в размер на 2 000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до това, че НП е материално и
процесуално незаконосъобразно, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано
становище в подкрепа на искането си за отмяна на НП като незаконосъобразно,
подкрепено с писмени бележки. Прави искане за присъждане на разноски в полза на
въззивника за заплатен адвокатски хонорар, за което представя списък на разноските.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. От същата е депозирано писмено становище по същество, в което се
излагат аргументи за законосъобразност на издаденото НП, поради което се иска
неговото потвърждаване. Прави се възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата и взе предвид изложените в
същата доводи, както и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
1
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 23.12.2020 г., около 11,00
часа, на главен път І-8, пътен възел с. Говедаре, в посока на движение за гр. Пловдив, е
управлява товарен автомобил „В.“ с peг. № *** от категория N3 с прикачено ремарке за
товарен автомобил „Н.“ с рег. № *** от категория О4 и двете собственост на „С.“
ЕООД, като извършва обществен превоз на товари- скрап-отпадъчно желязо от гр.
Велинград до гр. Пловдив, със заверено копие № **********/29.09.2020 г. за
международен автомобилен превоз на товари, с пътен лист І 603705/23.12.2020 г. и
товарителница серия М № 512345 за 23.12.2020 г. Той бил спрян за проверка, при която
било установено, че, в качеството на водач, управлява МПС, за което се изисква
СУМПС от категория „С+Е“, като извършва обществен превоз на товари, като в
момента на проверката не притежавал валидна карта за квалификация на водач на
МПС. Направена била справка в информационната система на ИА „АА“, от която се
установило, че водачът притежава карта за квалификация на водача, която е била
валидна до 06.07.2017 г.
Всичко това според отразеното в НП съставлявало нарушение на чл.2 ал.1 от
Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за условията и реда за провеждане на обучение на
водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация (Наредбата), поради
което св. Т.Г.- ст. инспектор в РД „АА“- Пловдив съставила против жалбоподателя
АУАН № 284799/23.12.2020 г., след което го предявила на нарушителя и връчила
срещу подпис. В акта жалбоподателят вписал, че нямал възражения по направените
констатации.
Въз основа на акта на 19.01.2021 г. било издадено атакуваното НП, което било
връчено лично на жалбоподателя на 20.01.2021 г., който подал жалба срещу същото
чрез АНО до съда входирана в деловодството на РД „АА“0 Пловдив на 27.01.2021 г.,
поради което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и
от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. Т.Г. и св. С. Т..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
При извършената цялостна проверка по реда на служебното начало, съдът
намира, че в хода на АНП не е допуснато СПН. АУАН и НП са съставени от
компетентни органи в кръга на правомощията им по закон и в предвидените от закона
срокове. Проведеното против жалбоподателя административнонаказателно
производство е започнало със съставяне на АУАН в съответствие с разпоредбите на
ЗАНН- в присъствието на нарушителя и свидетел. В това производство при съставяне
на акта и издаване на процесното НП са спазени изискванията, визирани в
2
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Налице е съответствие между словесното и цифровото описание
на нарушението. В детайли- в АУАН и в НП са посочени датата (23.12.2020 г.), място
на извършване на нарушението (главен път І-8 пътен възел с. Говедаре), както и
качеството на нарушителя и неговите действия, както и всички други обстоятелства
изпълващи състава на нарушението. Последното е изчерпателно описано, като са
посочени и обстоятелствата, при които е осъществено. Дадена е и правната
квалификация на нарушението. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, на
който е предявен и връчен срещу подпис. НП е връчено лично на нарушителя. Поради
тази причина съдът не споделя направените в жалбата възражения за допуснати СПН,
изразяващи се в непълнота и неяснота на описанието на нарушението.
По-нататък правилно АНО е приел, че е реализирано описаното по-горе
нарушение. Изложената в НП фактическа обстановка, кореспондираща с
констатациите, съдържащи се в АУАН, съдът прие за установена и изведе въз основа
на показанията на св. Г., депозирани при разпита й в съдебно заседание. Съдът
напълно кредитира показанията на тази свидетелка като последователни и
непротиворечиви. Независимо че тя се намира в служебна връзка с АНО, то това
автоматично не я прави заинтересована от изхода на делото, т.к. няма никакъв личен
мотив да приписва на жалбоподателя поведение или деяние, което обективно да не е
имал. Отделно от това показанията на св. Г. се потвърждават и от останалите
доказателства по делото- показанията на св. Т. и приетите по делото писмени
доказателства, основното от които справка от ИС на ИА АА относно регистър на карти
квалификация водач.
Няма спор, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал
посоченото в НП МПС. Безспорно е също, че е извършвал обществен превоз на товари,
което се установи както от показанията на свидетелите, така и от приложената и приета
по делото като доказателство товарителница. От вида на управляваното МПС- товарен
автомобил от категория N3 с прикачено ремарке от категория О4 става ясно, че за
управлението на също се изисква СУМПС от категория „С+Е“. Съгласно разпоредбата
на чл.2 ал.1 от Наредбата водачите на МПС, за управлението на които се изисква
СУМПС от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато
с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена
сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача. Безспорно се установи
от всички доказателства по делото, че към момента на управление на МПС
жалбоподателят не е имал валидна карта квалификация на водача. Той е представил
(приложена като ВД по делото- л.9) карта квалификация, която е била валидна до
06.07.2017 г.
При това положение няма спор, че жалбоподателят е реализирал нарушение на
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр във вр. с чл.2 ал.1 от Наредбата, съгласно която се наказва с
глоба в размер на 2000 лв. при първо нарушение водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон
и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Няма спор, че Наредба №
41/2008 г. е подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвПр.
3
Следва обаче да се има предвид, че е извършено формално, като същото
представлява класически пример за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
На първо място от него не са настъпили каквито и да е вредни последици. Отделно от
това то е с ниска степен на обществена опасност. В момента на проверката
жалбоподателят е преминал периодичното обучение, макар да е получил по-късно
Удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на товари, а
впоследствие и му е била издадена карта квалификация на водач. Картата се издава
въз основа на преминато периодично обучение, още повече че жалбоподателят е
издържал изпит за такава квалификация отпреди и е имал издадено удостоверение за
начална квалификация. В случая картата квалификация на водач само удостоверява
преминато периодично обучение за професионална компетентност, каквото всъщност,
водачът е преминал своевременно и надлежно. Затова липсата на карта в случая е може
да се приеме за формална липса на удостоверителен документ относно обстоятелство,
което е действителен факт. Допуснатото нарушение е първо за жалбоподателя и няма
данни той да е нарушавал и друг път разпоредбите на ЗАвПр и подзаконовите
нормативни актове, свързани с неговото приложение, тъй като няма ангажирани
доказателства от АНО по делото, върху когото тежи доказателствената тежест за тези
обстоятелства, за противното. Не се обориха и събраните доказателства, за това, че на
жалбоподателя се е наложило инцидентно да извърши превоза на товар.
При тези факти деянието на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид,
при което налагането на определената в закона глоба, която е във фиксиран размер от 2
000 лв., се явява несъразмерно тежко спрямо степента на обществената опасност на
деянието и на дееца. Това е така, тъй като към датата на вмененото нарушение-
23.12.2020 г., жалбоподателят е притежавал признати от компетентния орган
професионална умения, поради което не е застрашил в необходимата степен
обществените отношения, свързани с безопасността при извършването на превоз на
обществени товари.
При това положение АНО не е следвало да съставя НП, а отчитайки горните
обстоятелства е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като предупреди
нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно
наказание (в тази насока Решение № 158 от 18.03.2015 г. на РС - Пазарджик по н. а. х.
д. № 24/2015 г.).
Като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е издал
незаконосъобразен акт. Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен
контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на
преценката по чл.28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други думи, когато
съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност. (ТР №
1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОСНК – ВКС). В този ред на мисли има
достатъчно утвърдена съдебна практика на административните съдилища в РБългария.
Имайки предвид изложеното до тук, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
При този изход на делото- отмяна на НП, основателна се явява претенцията на
4
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на последния на
сторените разноски за заплатен адвокатски хонорар. Искането е своевременно
направено, а именно в хода на съдебното производство. Пълномощникът има право на
такива разноски предвид изхода на делото съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от
ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна
помощ (л.32) и списък на разноските (л.38), от които се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева жалбоподателят е заплатил в брой на
адвокат Р. А. от ПзАК. Същевременно от страна на АНО е направено своевременно
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, което съдът
намира за основателно. Действително делото се разгледа в едно съдебно заседание и с
разпит на 2 свидетели и не е с фактическа и правна сложност. При това положение, ще
следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски до
размера на минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.18 ал.2 във вр. с чл.7
ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно в размер на 370,00 лева, като за разликата до 400 лева
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Така уважените разноски
следва да се възложат в тежест на ИА „АА“- София, която има статута на ЮЛ със
самостоятелен бюджет, чието структурно звено е РД „АА“- Пловдив е органът издал
НП.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в
настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000098 от 19.01.2021 г.
издадено от Началник Отдел „Контрол“ в РД „АА“- Пловдив, с което на М. ЛЮБ. М.,
ЕГН **********, с адрес с. Я., обл. П., ул. „***“ № 6, за нарушение на чл.2 ал.1 от
Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр е наложена
глоба в размер на 2 000 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ гр. София, представлявана от изпълнителен директор, ДА
ЗАПЛАТИ на М. ЛЮБ. М., ЕГН **********, с адрес с. Я., обл. П., ул. „***“ № 6,
разноски в размер на 370,00 лева (триста и седемдесет лева) за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ искането на М. ЛЮБ. М., за присъждане на разноски за разликата
от 400 лева до 370 лева, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14 -дневен срок от съобщението за
изготвянето му на страните пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5