№ 143
гр. Велико Търново , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20214110200132 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от "А.П." ЕООД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. ******, представлявано от управителя М.Б.К.,
подадена чрез адв. А.Ч. от ВТАК, против наказателно постановление № НИ-
1-04-00860743 от 07.01.2021 год., издадено от Ръководителя на ТП на НОИ -
гр. Велико Търново, с което за извършено административно нарушение по чл.
108, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), на основание чл. 53 от
ЗАНН, на дружеството е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 500 лева (петстотин лева) на основание
чл. 349, ал. 1 от КСО. В жалбата се твърди, че НП е необосновано и издадено
в нарушение на процесуалните правила, както и че неправилно наказващия
орган е приел, че от дружеството не са представени изисканите документи,
като се твърди, че същите са представени.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не
се представлява. Не представя нови доказателства и не излага допълнителни
доводи.
1
Въззиваемата страна – ТП на НОИ гр. Велико Търново, редовно
призована, се представлява от гл. юрисконсулт Н.М. редовно упълномощена.
Същата счита, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло. Излага доводи в тази насока.
В хода на съдебното следствие се установи следната фактическа
обстановка:
В хода на извършена проверка от контролни органи на ТП на НОИ – В.
Търново в "А.П." ЕООД от дружеството са били изискани документи,
необходими за проверката. Същите са били изискани с официално писмо с
изх. № Ц1056-04-351#1 от 09.11.2020 год., като със същото е поискано в 5
(пет) дневен срок дружеството да представи изчерпателно изброени в
писмото оригинали и заверени копия на документи за извършването на
проверка за лицето Т.К.С.. Писмото е било получено от управителя и
представляващ дружеството М.К. на 16.11.2020 год., което било удостоверено
от обратна разписка (известие за доставяне)№ ИД PS 5000 01BLJA C, като
същата е подписана от управителя на дружеството. Съгласно дадените
указания, дружеството е следвало да представи исканите документи на ТП на
НОИ - В. Търново в срок до 23.11.2020 година включително. Исканите
документи обаче не били представени в този срок.
Предвид тези обстоятелства управител на дружеството е бил поканен да
се яви в ТП на НОИ - В. Търново за съставяне на АУАН, като на 31.12.2020
год. управителя се явил и извършващата проверката М. К. И. - ст. инспектор
по осигуряването в ТП на НОИ - В. Търново в присъствието на свидетелката
Г. К. К. и в присъствието на управителя на дружеството М.К., съставила
АУАН № АИ-1-04-00858703 от 31.12.2020 год. срещу "А.П." ЕООД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. ******, представлявано от
управителя М.Б.К., затова, че в качеството си на осигурител дружеството не е
представило поискани документи на основание чл. 108, ал. 2 от КСО,
свързани със спазването на осигурителното законодателство във връзка с
дейността, възложена на НОИ. В АУАН контролния орган е описал подробно
фактическата обстановка, а именно, че с писмо с изх. № Ц1056-04-351#1 от
09.11.2020 год., е поискано в 5 (пет) дневен срок дружеството да представи
изчерпателно изброени в писмото оригинали и заверени копия на документи
2
за извършването на проверка за лицето Т.К.С., като писмото е получено от
управителя и представляващ дружеството М.К. на 16.11.2020 год., което е
удостоверено от обратна разписка (известие за доставяне) № ИД PS 5000
01BLJA C. В АУАН е описано, че в указания срок до 23.11.2020 год.
включително и до датата на съставяне на акта - 31.12.2020 год. изисканите
документи не са представени от дружеството, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от КСО.
АУАН е бил връчен по съответния ред на представляващия
дружеството М.К., който го е подписал без възражения.
В законоустановения тридневен срок по чл. 44 от ЗАНН пред
наказващия орган не са били депозирани писмени възражения от страна на
дружеството.
Въз основа на гореописания АУАН, на 07.01.2021 год., Ръководителя на
ТП на НОИ – В. Търново в качеството си на административнонаказващ орган
съгласно чл. 350, ал. 2 от КСО, е издал и атакуваното НП НИ-1-04-00860743
от 07.01.2021 год., с което за извършено от "А.П." ЕООД с ЕИК *******
административно нарушение по чл. 108, ал. 2 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО), на основание чл. 53 от ЗАНН, на дружеството е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева
(петстотин лева) на основание чл. 349, ал. 1 от КСО.
НП е връчено лично на управителя на дружеството на 18.01.2021 год.,
като същото е обжалвано в законоустановения срок по реда на чл. 59 от
ЗАНН.
След анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Както АУАН, чрез който е започнало административно – наказателното
производство, така и атакуваното наказателно постановление, са издадени от
компетентните за това лица, поради което и съдът приема, че в тази насока
липсват допуснати съществени процесуални нарушения.
Не се констатират и допуснати съществени процесуални нарушения в
3
хода на административно – наказателното производство. Правилно са
определени материалноправните норми, определящи състава на извършеното
административно нарушение, след което и правилно са определени
процесуално – правните норми, определящи вида и размера на наложеното
административно наказание.
Нарушението е констатирано при извършена проверка на дружеството-
жалбоподател и АУАН е съставен след като в хода на проверката е
констатирано нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: показанията на свидетелката Г. К. К.; копия от писмо с изх. №
Ц1056-04-351#1 от 09.11.2020 год. и от обратна разписка (известие за
доставяне) № ИД PS 5000 01BLJA C. За всички посочени по-горе в
настоящото изложение обстоятелства доказателствената съвкупност е
еднопосочна и при отсъствие на противоречащи си доказателства, подробен
доказателствен анализ се явява ненужен. В хода на делото не бяха
представени никакви доказателства и данни, които да опровергават описаната
в АУАН и НП фактическа обстановка.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият
състав прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното юридическо лице чрез редовно
упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена
4
форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на
предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на дружеството-
жалбоподател, а именно на представляващия го М.К.. НП също е връчено
надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има
отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което
хронологически предхожда връчването му.
Не са основателни и доказани изложените в жалбата твърдения, че
наказващия орган неправилно е приел, че не са представени исканите с
процесното писмо с изх. № Ц1056-04-351#1 от 09.11.2020 год. документи.
Със жалбата се твърди, че същите били представени. По делото обаче не се
представят никакви данни и доказателства в подкрепа на тези твърдения,
напротив - видно от показанията на св. Красимирова изисканите документи
не са били представени не само в указания в писмото срок до 23.11.2020 год.,
но и до датата на съставяне на АУАН - 31.12.2020 година. НП е
законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател не е
изпълнило задължението си по чл. 108, ал. 2 от КСО, а именно не е
представило изрично писмено изискани документи, свързани със спазване
осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на НОИ.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е
безвиновна, поради което разсъждения за субективната страна са неуместни.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към
държавата в лицето на НОИ не представлява маловажен случай, по смисъла
на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение,
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение
на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 от ЗАНН въпроси,
поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде
приложена в административнонаказателното производство по аналогия, с
5
оглед наличието на празнота в ЗАНН). По тази причина наказаното
юридическо лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй
като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни
последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се
отнесе към т. нар. "нарушения на просто извършване" или "формални
нарушения". Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на
предвидените в чл. 108, ал. 2 от КСО задължения на юридическото лице, без
законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен
резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е
необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или
неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН не е изключено и
при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с
която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В този
смисъл съдът намира, че правилно наказващия орган е обсъдил и е достигнал
до извода, че конкретния случай няма характера на маловажен, поради което
не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно нормата на чл. 349, ал. 1 от КСО: "За нарушения на
разпоредбите на част първа от този кодекс, на нормативните актове по
прилагането му или за неизпълнение на задължителни предписания на
контролен орган виновните лица се наказват с глоба от 100 до 2000 лв. за
всеки отделен случай, а на осигурителите - юридически лица и еднолични
търговци, се налага и имуществена санкция от 500 до 2000 лв. за всеки
отделен случай." Нарушената материално-правна норма на чл. 108, ал. 2 от
КСО се намира именно в част първа на кодекса, поради което съдът намира,
че наказващия орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл.
349, ал. 1. Санкцията е отмерена в предвидения законов минимум, поради
което същата не може да бъде намалена. Така наложеното наказание според
настоящия съдебен състав е съответно на извършеното нарушение и с размер
необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно е ангажирана
6
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за
извършеното нарушение.
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, а съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. В конкретния случай въззиваемата страна като юридическо
лице е представлявана от надлежно упълномощен юрисконсулт, като е
представен списък на направените разноски в съответствие с чл. 80 от ГПК. В
настоящия случай са направени разноски от въззиваемата страна, като е
заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, което
не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото и няма искане от насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част. С оглед изхода на делото, а именно
потвърждаване на процесното НП, съдът намира, че следва да се присъдят на
страна направените от нея разноски в размер на 100 (сто) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НИ-1-04-00860743 от
07.01.2021 год., издадено от Ръководителя на ТП на НОИ - гр. Велико
Търново, с което за извършено от "А.П." ЕООД с ЕИК *******, със седалище
7
и адрес на управление гр. ******, представлявано от управителя М.Б.К.
административно нарушение по чл. 108, ал. 2 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО), на дружеството е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 500 лева (петстотин лева) на основание
чл. 349, ал. 1 от КСО – като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр.
с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, "А.П." ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление гр. ******, представлявано от управителя М.Б.К., да заплати
на ТП на НОИ гр. В. Търново направените по делото разноски в размер на
100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8