Присъда по дело №1867/2021 на Районен съд - Варна

М О Т И В И
към присъда по НЧХД N 1867 по описа за 2021 год. на Варненския районен съд –
ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана частна тъжба
/и уточняваща тъжба към същата/ от К. С. Н. с ЕГН: ********** чрез адв. Б.Т. при АК-
Габрово срещу И. Ю. С. с ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 182
ал.2, вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
В частната тъжба и уточняващата такава се твърди, че по силата на Решение по
гр.д. № 13557/2020 г. е възложено упражняването на родителските права по отношение
на детето Л. К. Н. на подсъдимата, като негова майка, а на бащата на същото – ЧТ Н. е
присъдено право на лични контакти с детето всяка първа и трета седмица от месеца от
18 часа в петък до 16 часа в неделя с преспиване в петък и събота, както и всяка втора и
четвърта седмица в месеца в петък от 14 часа до 21 часа . Сочи се, че поради влязлата в
сила ограничителна заповед, действаща спрямо тъжителя по отношение на
подсъдимата, издадена въз основа на влязъл в сила съдебен акт, постановен при
проведено гражданско производство по ЗЗДН, предаването на детето се е извършвало в
дните за лични контакти в отсъствието на С., като тъжителят изчаквал последното да
слезе пред входа на посочения адрес, след позвъняване на домофонната уредба респ.
по телефона .
Твърди се, че на датите 05.03.2021 г., 06.03.2021 г. 29.04.2021 г. и 30.04.2021 г.,
частният тъжител е отишъл до дома на подсъдимата и детето Л. Н., находящ се в гр.
Варна, ***** , за да вземе дъщеря си, но след позвъняване на телефона на подсъдимата,
в разговор проведен със С. последната заявила, че няма да предаде детето за
осъществяване на определения от съда режим за личен контакт. Частният тъжител
заявява, че не е упражнил правото си на личен контакт с детето на посочените дати.
В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител – адв. Т. пледира,
че от гласните доказателства, събрани чрез разпита на призованите полицейски
служители и свидетелите на тъжителя – свид. Й. и свид. П.И., се установява, че на
процесните дати подс. С. умишлено не е изпълнила решението на ВРС , като режимът
на лични контакти на тъжителя с детето не е осъществен на тези дати по вина на
неговата майка. Пледира да не се кредитират показанията на майката на подсъдимата,
като се твърди, че същата не е присъствала на адреса на предаване на детето на никоя
от инкриминираните дати, доколкото нейното присъствие не е потвърдено чрез разпита
на полицейските служители. Аргументи в подкрепа на тезата за виновността на
подсъдимата се извеждат от липсата на доказателства за наличие на обективни
причини, възпрепятствали С. да предаде детето на неговия баща в т.ч. за здравословни
проблеми на Л. Н., както и от установения от разпита на полицейските служители
факт, че служителите на реда са отправили към С. предупреждение по реда на ЗМВР за
наказателната отговорност, която следва от неизпълнението на съдебното решение, по
отношение на режима на лични контакти на детето с баща му.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимата С. – адв. Л. при ВАК
пледира, че в хода на съдебното производство от събрания доказателствен материал се
опровергават изложените от частния тъжител твърдения в тъжбата по отношение и на
четирите процесни дати. Пледира, че поведението на подсъдимата не е било в
причинна връзка с неизпълнението на присъдения режим на лични отношения между
1

тъжителя и неговото дете, а същото е резултат от негативното отношение на детето
към неговия баща и нежеланието на Л. да се среща с тъжителя в процесния период.
Излагат се твърдения, че негативните нагласи на детето към неговия баща са били
формирани в резултат на проявената агресия на тъжителя към майката на детето, а
именно – подс. С., за която се сочи, че по делото са събрани доказателства, които я
установяват, както и на избухливото поведение на същия при срещи с детето. Излага
се становище, че от показанията на свид. П.И. не се установява истинността на
изложените в жалбата твърдения, като се сочи, че същата в разпита си е заявила, че не е
възприела лично реализиран отказ на подсъдимата да изпълни решението по
отношение режима на лични контакти с детето. Формира се извод, че от показанията
на свид. Ж. Й. също не се изяснява каква е била причината да не се осъществи личен
контакт между подсъдимия и неговото дете на датата, по отношение на която същият
излага възприятия. Излагат се твърдения, че от обясненията на подсъдимата, нейната
майка – свид. Т. С., етапната епикриза на детето Л. Н. и на подс. С. материалите по гр.
д. № 15539/2020 г. по описа на ВРС, 20 състав, докладите на полицейските служители,
доклада изготвен от служители на Агенция за социално подпомагане, се установява
безспорно, че единствената причина, поради която не е осъществен контакт между
тъжителя и Л. Н. на процесните дати е нежеланието на последната да се срещне с баща
си. Сочи се, че цитираните доказателства кореспондират и с показанията на
полицейските служители, относно заявените от тях причини за неизпълнение на
съдебното решение относно личния контакт на Детето Л. с тъжителя на процесните
дати. Твърди се, че изложените пред служителите на реда причини за негативното
отношение на Л. Н. към нейния баща, установени чрез разпита на полицейските
служители, кореспондират на останалия доказателствен материал, от който се
установява, че именно проявената агресия към детето и към неговата майка е
мотивирало отказа на Л. да се среща с подсъдимия на посочените в тъжбата дати.
Излага се становище, че описаното в тъжбата деяние не е осъществено и от субективна
страна, доколкото подсъдимата е извършила всички необходими и изискуеми от
закона и морала действия, за да се изпълни съдебното решение по отношение на
режима на лични контакти между тъжителя и дъщеря му. Иска се подсъдимата да бъде
призната за невиновна в извършване на престъплението по повдигнатото й обвинение
и да се присъдят в нейна полза сторените деловодни разноски в хода на
производството.
В хода на съдебното следствие подс. С. не се признава за виновна по
повдигнатото й обвинение и дава обяснения по случая. В разпита си пред съда
подсъдимата заявява, че никога не е отказвала на частния тъжител да реализира
личните си контакти с дъщеря им, а единствено го е уведомявала за отказа на
последната да се срещне с него. Подсъдимата обяснява, че при всяко посещение на
полицейски служители в дома им по този повод, детето Л. Н. лично е уведомявала
последните, че не желае да се вижда с баща си. Твърди, че детето е споделяло пред нея,
че чувства несигурност и страх в присъствието на подсъдимия, защото при техни
срещи Н. се е държал агресивно и избухливо, съотв. детето е било информирано за
проявена физическа агресия от Н. към неговата майка. Заявява, че винаги е поощрявала
контактите на Л. с баща й, съотв. вследствие подобряване на отношенията между
частния тъжител и детето, срещите помежду им са се възобновили.
В последната си дума пред съда подс. С. заявява, че е невинна и не е извършвала
престъпления.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
2

като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимата И.С. С. и частния тъжител К.Н. сключили брак на 19.12.2008 г.,
като по време на брака е родено общото им дете Л. К. Н. с ЕГН: **********. Във
връзка с депозирана молба от подс. С. било образувано гр.дело № 13539 /2020 г. срещу
частния тъжител, по което на 30.10.2010 г. по отношение на Н. била издадена заповед
за защита № 260013/22.01.2021 г. от 20 състав при РС-Варна, с която същият се
задължава да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо подс. И.С. и му се
забранява да приближава на по-малко от 50 метра последната, както и жилището й на
адрес: гр.Варна, ***** както и местоработата й за срок от шест месеца.
С решение № 260650/25.02.2021 г. на 40 състав, при ВРС по гр. дело №
13557/2020 г. е прекратен бракът между подс. С. и частния тъжител Н. и е утвърдено
постигнатото помежду им съгласие, а именно: упражняването на родителските права
по отношение на роденото от брака дете Л. К. Н. с ЕГН: ********** да се предоставят
на майка й И.С., при която детето ще живее; на бащата К.Н. да се определи режим на
лични отношения с детето Л. Н., както следва:
Всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 16 часа в неделя,
с преспиване в дома на бащата, като бащата ще взема детето от дома, където се
отглежда и ще го връща обратно; всяка втора и четвърта седмица от месеца от
14.00 часа в петък до 21.00 часа , като бащата ще взема детето от училище или
от дома, където то се отглежда и ще го връща обратно;
През лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск
бащата ще взима детето за четири седмици; през зимната и пролетната
ваканции, в четните години – първата половина от почивните дни, респективно
в нечетните - втората половина от почивните дни;
В четните години – за Деня на освобождението /3 март/ и Деня на
независимостта /22 септември/ от 18 часа на деня предшестващ първия почивен
ден до 18.00 часа предшестващ първия работен ден, а когато е само един
почивен ден от 09.00 часа до 18 часа; на Нова година от 09.00 часа на 28.12 до
20.30 часа на 02.01
В нечетни години – за Коледа от 09.00 часа на 24.12 до 20.30 часа на 28.12; за
Великденските празници от 18.00 часа на Велики четвъртък до 18.00 часа на
Велики понеделник; Деня на съединението /6 септември/ и Деня на просветата
/24 май/ от 18 часа на деня предшестващ първия работен ден , а когато е само
един почивен ден от 09.00 часа до 18.00 часа;
На рождения ден на бащата 31.07.от 09.00 часа до 21.00 часа, като бащата ще
взема детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно, освен ако този
ден не съвпада с режима на лични отношения;
На имения ден на бащата – 06.03. от 09.00 часа до 21.00 часа като бащата ще
взема детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно, освен ако този
ден не съвпада с режима на лични отношения.
Предвид влязлата в сила заповед за защита срещу частния тъжител в полза на
подсъдимата, съобразно която на Н. се забранява да доближава С. и дома й, при
вземането на детето Л. Н., с оглед упражняване правото си на личен контакт с него, Н.
обичайно изчаквал пред входа на адреса, на който пребивавали подсъдимата и дъщеря
му, като уведомявал същите за пристигането си по домофонната уредба или по
телефона.
3

Междувременно, в периода на провеждане на двете граждански производства,
цитирани по-горе, Л. Н. се дистанцирала от баща си и била резервирана и негативно
настроена към неговата личност. В периода от 06.11.2020 г. до 23.03.2021 г. частният
тъжител подал три сигнала до Агенция за социално подпомагане , Дирекция
„Социално подпомагане“ – Варна, с твърдението, че подсъдимата възпрепятства
упражняването на лични контакти с дъщеря му. Изготвени били доклади за всеки от
постъпилите сигнали, като при провежданите срещи между социални работници и С.,
същата отричала отправените от ЧТ Н. обвинения и излагала твърдения, че Л. Н. не
желае да се вижда с баща си, тъй като изпитва страх от него. При втория, изготвен
поред социален доклад от 15.12.2020 г. е констатирано, че е налице съществена
промяна в отношението на детето спрямо баща му от първата срещу между него и
социален служител през септември 2020 г. , като Л. заявява, че не желае да комуникира
с Н.. Трите доклада приключват със заключение, че констатираните в хода на
проверката обстоятелства не налагат предприемане на мярка за закрила по отношение
на Л. Н..
Същевременно, на 26.11.2020 г., е извършен преглед на Л. Н. от психиатър с
водеща диагноза „Фобийно-тревожно разстройство в детството“, вследствие на който
психиатъра – д-р Я.С. при МЦ „САнита“ООД, установил доминиране на тревожност с
множество страхове у детето, като е отразил резултатите от прегледа в етапна епикриза
от 26.11.2020 г. и амбулаторен лист № 749/26.11.2020 г.
На 05.03.2021 г., /петък, в първата седмица от месеца/ , на 06.03.2021 г. /имения
ден на ЧТ Н./, 29.04. 2021 г. /Велики четвъртък/ и 30.04.2021 г./ петък, в четвъртата
седмица от месеца/, около 18 часа подсъдимият посетил адреса, на който се намирал
домът на подс. С. и дъщеря му Л., а именно – в гр. Варна, *****. Срещата с дъщеря му
на посочените дати не се осъществила, поради нежелание на детето да се срещне с
баща си, поради което въпреки, че била информирана, че той е дошъл, за да я вземе, Л.
останала в дома си.
След като не успял да осъществи среща с Л., на посочените дати Н. подал сигнал
на тел. 112 за случая, като на три от процесните дати във връзка със сигналите, на
адрес гр. Варна, ****, били изпратени полицейски екипи.
На 05.03.2021 г. по подадения от Н. сигнал, адресът бил посетен от свид. Д.Д. –
мл. експерт, командир на отделение в група ООР при Първо РУ при ОД на МВР-Варна
и свид. В. В. – мл. инспектор, старши полицай ВПА в група ООР на сектор ОП при
Първо РУ при ОД на МВР-Варна. На място органите на реда установили тъжителя
пред жилищната кооперация, където същият ги запознал със съдържанието на влязлото
в сила решение относно режима на лични контакти с дъщеря си Л. Н.. Впоследствие
полицейските служители отишли до апартамента, обитаван от подс. С. и дъщеря й Л.,
където разговаряли с подс. С., като в разговора същата ги уведомила, че Л. не желае
да се срещне с баща си. В събеседване с детето, последното потвърдило, че не иска да
отиде при баща си. За случая била съставена докладна записка с рег. № 433р-
8569/08.03.2021 г. от свид. В..
На 06.03.2021 г. по подадения от ЧТ Н. сигнал, на адреса пристигнал дежурен
полицейски екип в състав – свид. В. Р. ДР. – мл. инспектор, ст.полицай ВПА група
ОРР на сектор ОП при Първо РУ при ОД на МВР-Варна и свид. Б.А. – мл.инспектор,
ст.полицай в група ОРР на сектор ОП при Първо РУ при ОД на МВР-Варна.
Полицейските служители установили тъжителя Н. пред жилищната сграда, като
последният ги уведомил, че бившата му съпруга – подс. С. не желае да му предаде
4

детето Л. Н., съобразно постановения съдебен акт за режим на лични контакти, който
му е присъден с него. Впоследствие полицейските служители посетили дома на
подсъдимата С., където разговаряли със същата и детето Л. Н.. Л. заявила в разговора с
полицаите, че не желае да отиде при баща си. За случая била изготвена докладна с рег.
№ 443-8553/08.03.2021 г.
На 30.04.2021 г., във връзка с подадения сигнал от тъжителя, на място
пристигнал полицейски екип в състав - свид. Д.Д. – мл. екперт, КО в група ООР на
сектор ОП при Първо РУ при ОД на МВР-Варна и свид.П.М. – мл.инспектор,
ст.полицай група ООР на сектор ОП при Първо РУ при ОД на МВР-Варна. При
пристигането на полицейските служители на адреса, частният тъжител се намирал
пред жилищната сграда на адрес гр. Варна, *****, като обяснил на органите на реда, че
в съответния ден има право да упражнява лични контакти с детето си Л. Н. съгласно
влязъл в сила съдебен акт, с твърдението, че не може да упражни правото си.
Полицейските служители посетили дома на подсъдимата, където разговаряли с нея. В
разговора С. ги уведомила, че дъщеря й Л. Н. не желае да се срещне с баща си в
съответния ден. Проведен бил разговор и с Л., в който същата потвърдила, че няма
желание да отиде при ЧТ Н..
Впоследствие отношенията между Л. Н. и ЧТ Н. се подобрили, като детето
започнало често да се вижда с баща си в дните, когато същият имал право да
осъществява лични контакти с него.
Подс. И. Ю. С. е родена на **** г. в гр. Варна, живуща в гр. Варна, българска
гражданка, с висше образование, разведена, неосъждан, с ЕГН: **********.
Горепосочената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства. Гласните доказателства, събрани чрез разпитите на
св. Т. С., свид. Д.Д., свид. В.В., свид. В.Д., свид. Б.А., свид. Д.Д. и свид. П.М., съдът
кредитира изцяло, като взе предвид, че същите кореспондират помежду си и не се
намират в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал.
Показанията на св. Ж. Й. не бяха съобразени от съда при формиране на изводите му
относно релевантните за делото факти, предвид липсата на конкретизация в същите
относно датата на възприетите и възпроизведени пред съда събития. Показанията на
свид. П.И., съдът кредитира частично относно факта, че на 29.04.2021 г. тъжителят е
посетил адреса, на който пребивава дъщеря му с нейната майка, с оглед ползване на
правото си на лични контакти с детето, доколкото в тази си част същите се подкрепят и
от приобщената справка от Дирекция „Национална система 112“ сътов. от
възпроизведения в съдебно заседание звуков файл съдържащ се в приложения към
справката компакт диск, относно подаден на посочения телефон сигнал на визираната
дата. Показанията на свид. И. бяха съобразени като кореспондиращи с останалия ценен
от съда доказателствен материал и досежно влошените отношения между частния
тъжител и неговата дъщеря. В останалата им част, а именно досежно причината на
посочената дата да не бъде осъществен режима на личен контакт на частния тъжител с
детето Л. Н., съдът не съобрази , предвид липсата на преки впечатления на
свид.И.относно посочения факт.
В съответствие с ценения от съда доказателствен материал са и обясненията на
подсъдимата, както по отношение на причината да не се осъществи режима на личен
контакт между тъжителя и дъщеря му на процесните дати, така и досежно негативната
нагласа на Л. Н. по отношение личността на баща й в процесния период, поради което
съдът кредитира същите като доказателствено средство.
5

Фактическата обстановка по делото бе установена и от писмените
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, а именно: справка от
системата на ВИВАКОМ, по отношение на тел. ********** в периода от 05.03.2021г.
до 24.05.2021г., справка от Регионален Център 112 - Варна с № 105820-392/08.10.2021
г., ведно с компакт диск съдържащ 4 бр. аудиозаписи с файлове касаещи подадени
сигнали относно процесния случай; постъпило от РП - Варна заверено копие от
постановление за отказ да се образува ДП, както и материалите по пр. пр. № 3272/2021
г. по описа на ВРП, съдържаща пр. № 436000 – 3741/2021 г. /част от която са: заверено
копие на изпълнителен лист № 261701/04.03.2021 г. , издаден по гр. дело № 13557/2020
г. на К. С. Н., заверено копие на Решение № 260650/25.02.2021 г. по гр. дело №
13557/2020 г. по описа на ВРС, копие на докладна записка с рег. № 443-
8553/08.03.2021 г. , изготвена от свид.А., копие на докладна записка с рег. № 433р-
8569/08.03.2021 г./, изготвена от свид. В., копие на доклад за оценка на постъпил
сигнал с вх. № СИГ/Д-В/166/09.03.2021 г. , изготвен от Н.С. , на длъжност „социален
работник в отдел „Закрила на детето към Д“СП“ – Варна от 23.03.2021 г., копие на
социален доклад за оценка на постъпил сигнал от 28.10.2020 г. , изготвен от Н.С. на
длъжност „социален работник в отдел „Закрила на детето към Д“СП“ – Варна от
06.11.2020 г., и копие на социален доклад за оценка на постъпил сигнал на 07.12.2020 г.
на длъжност „социален работник в отдел „Закрила на детето към Д“СП“ – Варна от
15.12.2020 г. / и пр.пр. № 1101/2021 г. съдържаща пр. УРИ № 433000 – 20113/2020 г. и
двете по описа на РП – Варна, справка от Първо РУ при ОД на МВР – Варна с рег. №
433р – 38166/27.04.2021 г., писмо от Първо РУ при ОД на МВР-Варна с рег. № 433р-
1955/17.01.2022 г., писмо УРИ №365000-13574/29.03.220г. от ОД на МВР – Варна,
писмо от Първо РУ при ОД на МВР – Варна рег. № 433р-9501/22.03.2022г. и писмо рег.
№ 365р-11805/02.03.2022г., договор за правна защита и съдействие №
012941/25.05.2021г. и справката за съдимост на подсъдимата.
При установяване на фактическите изводи по делото, съдът взе предвид като
насочващ факт, наред с другите преки доказателства и възпроизведените в съдебно
заседание звукови файлове с наименования: 21771997.wav; 21782071.wav;
*********.wav; *********.wav, закрепени в СD, постъпил по делото с писмо от
Дирекция „Национална система 112” при МВР с № 105820-392/08.10.2021 г. от
Началника на Районен център 112-Варна към Дирекция „Национална система 112-
МВР“, чрез излъчването им със служебен преносим компютър. Съдържанието на
посочените файлове бе взето предвид единствено при формиране на извод относно
факта, че на посочените дати частният тъжител е посетил адресът на местоживеене на
детето си съотв. е подал сигнал с оглед невъзможността да упражни правото си на
личен контакт с детето. Същите обаче не бяха съобразени при формиране на изводи
относно причините ЧТ да не може да реализира това свое право, доколкото
възпроизвеждат неговите изявления, описани в частната тъжба, които подлежат на
доказване със съответните преки доказателства.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, съдът
установи от правна страна следното:
В хода на съдебното производство, е установено по несъмнен начин, че въз
основа на влязъл в сила съдебен акт, а именно Решение № 260650/25.02.2021 г. по
гр.дело № 13557/2020 г., частният тъжител е имал право да осъществи лични контакти
с дъщеря си Л. Н. на процесните дати във времето, в което същият е отишъл пред
жилищната сграда , в която същата е живяла с майка си, а именно на адрес: гр. Варна,
*****. По отношение на посочения факт, не е налице спор и между страните по делото.
6

В тази връзка, съдът съобрази и съдебната практика в т.ч. решение № 188/20.06.2013
г., ВКС, 3. ГО по гр.д.№ 25 /2013 г. относно начина на изчисляване на седмиците от
месеца, определящи режима на личен контакт с родител, според която първата, съотв.
третата седмица от месеца започва да тече и да се брои от първия, съответно третия
понеделник на месеца и изтича в първата, съответно третата неделя на месеца.
От подсъдимата и нейния защитник не се оспорва и фактът, че на четирите
процесни дати, ЧТ Н. е посетил адреса, с оглед осъществяване на това свое право, като
това твърдение, изложено в частната тъжба се подкрепя и от всички събрани по делото
доказателства.
Събрания по делото доказателствен материал е в съответствие и с описания в
частната тъжба начин на осъществяване на срещите с детето в дните, включени в
утвърдения от съда режим на лични контакти на бащата с детето. В тази връзка по
делото е установено безспорно, че с оглед влязлата в сила срещу тъжителя заповед за
защита, издадена в полза на подсъдимата, по отношение на Н., е действала забрана
последният да доближава жилището, в което е живеела дъщеря му със своята майка,
съотв. да доближава на по-малко от 50 метра подс. С.. Поради действащите въз основа
на цитираната заповед ограничения, видно от твърденията в частната тъжба и събрания
по делото доказателствен материал, същият е осъществявал срещите с дъщеря си пред
жилищната сграда, в която се намирало жилището на нейната майка в отсъствието на
последната. Така наложилата се практика на осъществяване на срещите в дните за
личен контакт, както и предвид възрастта на детето Л. Н. към процесните дати, когато
момичето е било 11 годишно, са налагали проява на съдействие от страна на самото
дете за реализиране на срещите с баща му.
За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, е
необходимо от обективна страна да бъде установено, че родител или друг сродник не
изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява изпълнението на съдебно решение
относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете.
Обективната съставомерност на деянието по този законов текст изисква да е налице
влязло в сила решение относно упражняване на родителски права или относно лични
контакти с дете. Изпълнителното деяние може да се осъществи в някоя от следните две
форми, алтернативно предвидени в диспозицията на наказателноправната норма -
неизпълнение на съдебно решение или осуетяване изпълнението на съдебно решение,
като в случая инкриминираното с тъжбата поведение е под формата на първата от тях –
неизпълнение.
Неизпълнение на съдебно решение ще е налице, когато субектът не изпълни
конкретните предписания на съда относно упражняването на родителски права или
относно лични контакти с дете, като непредаване на дете, недопускане на
правоимащия да осъществи лични контакти с детето и др.
Осуетяване изпълнението на съдебно решение е налице, когато деецът създаде
каквито и да било обективни пречки за упражняване на съответното право от
правоимащия като преместване на детето на друго място по времето, определено за
лични контакти, ограничаване на възможността на детето да се срещне с правоимащия
и др.
От субективна страна престъплението се характеризира с пряк умисъл - деецът
следва да съзнава, че упражняването на родителските права или правото на лични
контакти с детето са уредени със съдебно решение, да предвижда осуетяването на
изпълнението на това решение или неговото неизпълнение, като иска или допуска
7

това.
От събраните по делото доказателства, според настоящия състав, не бе
установено подсъдимата да е осъществила една от формите на изпълнителното деяние,
визирано в нормата на чл. 182 ал.2 от НК. Безспорно е установено, а и в частната тъжба
не се твърди противното, че на процесните дати, към момента на посещаване на дома ,
в който е живеела Л. Н. , последната се е намирала в жилището, в съответствие с
утвърдените от съда правила за осъществяване на режима на личен контакт с детето,
доколкото в съдебния акт е посочено, че същото следва да бъде вземано от баща си от
адреса, на който живее със своята майка, а именно: гр. Варна, *****. Предвид
възрастта на Л. Н. предаването на същата от нейната майка, предполага единствено
създаване на предпоставки за осъществяване на личния контакт с другия родител, а
именно – възможност детето безпрепятствено да напусне дома си, за да се срещне с
баща си. По делото не е установено подсъдимата с поведението си да е създала, по
какъвто и да е начин пречка за осъществяването на срещата между Л. Н. и частния
тъжител, в т.ч. чрез въздействие върху психиката на детето.
Напротив, от събраните по делото гласни доказателства, приобщени чрез
разпита на полицейските служители, които кореспондират с показанията на свид. Т. С.
и обясненията на самата подсъдима, се установява, че причината да не се реализира
предписания от съда режим на личен контакт на частния тъжител с детето, на
процесните дати 05.03.22021 г., 06.03.2021 г. и 30.04.2021 г. е декларираното от Л. Н.
нежелание да осъществи среща с баща си.
В тази връзка, полицейският служител Д.Д., посетил адреса на 05.03.2021 г.
съвместно с колегата си В.В. в показанията си заявява: „госпожата …заяви, че не
отказва да изпълни решението на съда в определените дни, а дъщеря й не иска да отиде
с баща си…Детето беше в апартамента, питахме момиченцето и то заяви, че не иска да
отиде при баща си“. В съответствие с показанията на свид. Д. са и гласните
доказателства събрани чрез разпита на свид. В. досежно процесната дата 05.03.2021 г.,
доколкото в хода на същия свидетелят твърди: „Бащата трябваше да получи
свиждане…подаде сигнал, че майката го възпрепятства. Реалността беше такава, че
детето не искаше да отиде при баща си. Говорихме с детето и то каза, че не иска да
ходи при баща си…Госпожата ни каза, че дъщеря й не иска да отиде при баща си и
затова инициирахме разговора с детето. …С детето разговарях пред майката, но
отговорът на детето не беше повлиян от майката…не му е подсказвала или казвала
какво да говори…След като разговарях с детето и слязох долу не съм казвал на частния
тъжител, че майката отказва да даде детето“.
Идентична причина за неизпълнение на режима на личен контакт между частния
тъжител и Л. Н. се установява и от показанията на полицейските служители В.Д. и
Б.А., посетили адреса по сигнала, подаден от К.Н. на 06.03.2021 г. В тази връзка в
показанията си свид. Д. заявява: „Господинът…обясни, че бившата му жена не искала
да му предаде детето…Качихме се горе, говорихме с жената…Тя ни каза, че има
причини да не дава детето, но не помня какви. Питах я дали мога да говоря с
момичето…Тя се съгласи да говоря с детето. Попитах го каква е причината. То…каза:
„Не желая да ходя при татко“…Господинът чакаше долу“. Кореспондиращи на
изложените от свид. Д. възприятия са и показанията на свид. А. досежно релевантните
обстоятелства, свързани с процесната дата 06.03.2021 г., като в тази връзка в разпита
си същия сочи следното: „ В присъствието на госпожата разговаряхме с детенцето. То
каза, че не желае да отиде при татко си. Нямам спомен за причината, поради която не
искаше да отиде при баща си. Колегата ми, В.Д. , говори с госпожата и детенцето, а аз
8

бях свидетел на разговорите."
В съответствие с така цитираните гласни доказателства са и изготвените
докладни записки от съответните полицейски служители във връзка с възложените им
служебни задачи по повод на посещението на адреса, а именно : докладна записка №
433р-8553/21 и докладна записка с № 433р-8569/21 г., копия от които се съдържат в
материалите по преписка с рег. № 436000-3741/21 г. по описа на Първо РУ при ОД на
МВР-Варна.
Кореспондиращи на визираните по-горе гласни доказателства са и показанията
на свид. П.М., посетила адреса гр. Варна, ***** на 30.04.2021 г. по повод постъпилия
сигнал от ЧТ Н.. По отношение на процесната дата, същата сочи: „Само веднъж сме
говорили с дамата…Само веднъж лично се видях с нея пред жилището й. Тогава бях в
екип с колегата Д.Д.. Когато се видях с жената тя заяви, че детенцето не иска да ходи
при баща му. Детето излезе и в присъствието на майката също потвърди, че не иска да
ходи при баща си.“
Така установените причини за неизпълнение на съдебния акт за осъществяване
на личен контакт на частния тъжител с дъщеря му, а именно – нежеланието на
последната да се срещне с него, се установяват и от други събрани гласни и писмени
доказателства, от които е видно, че в периода на водене на граждански производства
между родителите на Л., вероятно повлияна от емоционалното напрежение помежду
им, същата е формирала негативни нагласи спрямо личността на баща си. В тази
връзка, съдът съобрази приобщените по делото медицински документи, изготвени от
лекар-психиатър, констатациите, в които съдът оцени като насочващ факт относно
наличието на психическо напрежение у детето, свързано с личността на неговия баща.
Последните кореспондират и с обясненията на самата подсъдима, видно от които Л. Н.
е изпитвала страх и негативни емоции при срещите с баща си поради проявена
избухливост от същия. В съответствие с цитираните доказателства са и показанията на
свид. Т. С., която в разпита си сочи: „След развода непосредствено Л. беше невероятно
отрицателно настроена към баща си, защото тя виждаше може би и заплаха от него,
имаше и обида. Тя не можеше да му прости това, което се е случило. Това, че те са се
разделили и това, че той е посегнал на майка й…Дълго време тя не искаше и телефона
да вдигне, когато той звънеше…Един ден се разплака и каза, че не иска да го вижда,
защото той е казал, че мрази мен, дядо, вуйчо и всички не иска да ни вижда…Л. винаги
е имала резерви по отношение на баща си. Точно поради неговата невъздържаност,
викане, агресивност тя си е имала тези задръжки, но…след развода, тя беше изплашена
и не можеше да му прости, че той е посегнал на майка й“.
Относно наличието на емоционално напрежение в общуването между Л. Н. и
нейния баща – ЧТ Н., свидетелстват и показанията на свид. П.И., допусната като
свидетел по искане на обвинението. В тази връзка в показанията си свид. И. излага
следните възприятия относно поведението на Л. Н. в процесния период: „…детето
беше в страхотна опозиция спрямо баща си…с една експанзия, с едно неприемливо
поведение за 12 годишно дете. Беше с една вербална агресия спрямо К., нападна го
абсолютно без причина с думите: „ти няма да говориш лошо против вуйчо ми, не искам
да контактувам с теб, не искам да чувам нищо за майка ми и вуйчо ми“…К. се опита да
я успокои…тя каза:“не ме пипай, не ме докосвай, дръпни се от мен, не искам, не
желая“…Л. с агресията си тръгна да бяга в посока тревната площ…К.…не можа да я
настигне. Звъня няколко пъти по телефона, но детето не си вдигна телефона…оказа се,
че детето се е прибрало“ .
9

С оглед анализа на доказателствения материал по делото, съдът намира, че не се
доказа причината за неизпълнението на съдебния акт, установяващ режима на лични
контакти на частния тъжител с дъщеря му респ. осуетяването на неговото изпълнение
да е в причинна връзка с поведението на подсъдимата С.. Напротив, събрани са
многобройни и непротиворечиви доказателства, въз основа на които се констатира, че
на процесните дати 05.03.2021 г., 06.03.2021 г. и 30.04.2021 г. невъзможността на Н. да
реализира личен контакт с Л. Н. се дължи на обективни обстоятелства, а именно
изразен категоричен отказ на детето да отиде в дома на баща си. По делото липсват
доказателства тази воля да е била формирана под въздействието на подсъдимата От
кредитираните свидетелски показания не се установява последната да е въздействала
върху психиката на детето по начин, повлияващ му да изрази несъгласие за изпълнение
на режима на лични контакти с баща си.
Съдът намира, че макар и волята на малолетните, каквато е била Л. Н. към
инкриминирания период, да има ограничено значение за осъществяването на правни
действия, тя все пак не е правно ирелевантна.
В тази връзка, съдът намира за несъстоятелни доводите на повереника на
частния тъжител, че при изпълнението режима на лични контакти не следва да се
съобразява волята на малолетните лица поради липсваща правоспособност и
дееспособност на същите. Съгласно трайната съдебна практика, по въпроси касаещи
изпълнението на режима на лични контакти, детето е самостоятелна личност със свои
специфични за възрастта потребности, емоционално състояние, възприятие за
заобикалящия свят и отношение към всеки родител, които следва да бъдат зачитани,
особено когато се касае за дете, което е достатъчно голямо, за да може да изразява
собствената си воля и желания, както е в настоящия случай. Според чл. 3, т. 1 от
Конвенцията за правата на детето, ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., в
сила от 03.07.1991 г., висшите интереси на детето са първостепенно съображение във
всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от
обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата,
административните или законодателните органи, а чл. 3, т. 1 от Закона за закрила на
детето прогласява принципа на зачитане и уважение на личността на детето. В тази
връзка интересите на детето в конкретните моменти са от първостепенно значение и
наличието на посоченото нежелание от негова страна несъмнено е причина да не бъде
осъществен посочения в съдебното решение режим, като доводите на тъжителя, че
същите не са предмет на обсъждане по наказателно дело, са неоснователни.
При осъществяването на важни промени в живота на детето, каквато е промяната на
местожителството, тя не може да бъде пренебрегната. Противното би могло да окаже
вредно въздействие върху детската психика и би влязло в противоречие с принципа за
защита на висшите интереси на детето и принципа за зачитане и уважаване на
личността му (чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето и чл. 3, т. 1 от Закона за
закрила на детето). С оглед на изложеното, съдебното решение за лични контакти с
бащата следва да бъде изпълнено, но при зачитането на цитираните принципи.
Подсъдимата следва да окажат пълно съдействие за постигането на това изпълнение. В
настоящия случай липсват категорични данни подс. С. да е създала пречки пред
изпълнението съдебното решение при зачитане на личността на детето. Напротив,
налице са данни, че тя са създали условия за предаването на детето, но с оглед волята
на същото не е настъпило търсеното изпълнение.
Колкото до процесната дата 29.04.2021 г., съдът намира, че за същата не са
събрани безспорни доказателства относно причината да неизпълнение на режима на
10

лични контакти между частния тъжител и неговата дъщеря. Друг е въпросът, че
доколкото е установено по несъмнен начин, че в периода към който се отнася
посочената дата, именно нежеланието на детето да се среща с баща си е
възпрепятствало изпълнението на режима, обвинението по отношение на тази дата се
явява допълнително разколебано от приобщения по делото доказателствен материал в
тази връзка.
С оглед на изложените фактически доводи и правните изводи въз основа на тях
като съобрази, че въз основа на събраните по делото доказателства не се установява
извършването на престъпление по чл. 182 ал.2 от НК, и с оглед разпоредбата на чл.
304, пр.1 от НПК, съдът призна подсъдимата за невиновна за това, че в периода от
05.03.2021 г. до 30.04.2021 г., в гр. Варна, при условията на продължавано
престъпление, в качеството на родител – майка на детето Л. К. Н. с ЕГН **********,
не изпълнила или осуетила изпълнението на съдебно решение по гр. д. № 13557 по
описа на ВРС за 2020 г. относно лични контакти на детето с бащата К. С. Н. с ЕГН
**********, като на 05.03.2021 г., 06.03.2021 г., 29.04.2021 г., 30.04.2021 г. отказала да
предаде детето Л. Н. на бащата К.Н..
Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК разноските на подсъдимата,
направени в хода на производството за адвокатско възнаграждение в размер на 1000
/хиляда /лева са възложени на частния тъжител .
Поради изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

11

Номер на акта:	68
Дата:	30 март 2022 г. (в сила от 16 ноември 2022 г.)
Съдия:	Албена Славова

Дело:	20213110201867
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	13 май 2021 г.

Присъда по дело №1867/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите