Р
Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен, 20.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на седми
юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 1538 по
описа за 2020г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от ***против ***.“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, за който е
ползвал топлинна енергия без основание, поради което дължи връщане на
всичко получено, а не само това, с което
се е обогатил. Навежда доводи, че когато е невъзможно да се върне полученото,
се дължи заплащане на неговата стойност. Твърди, че ответникът е ползвал
доставена в имота му топлинна енергия, като липсва облигационно основание за
получаването и. Твърди, че ответникът е небитов клиент по смисъла на
разпоредбата на §1 т.33а от ДР на ЗЕ. В случая се касае за юридическо лице,
което ползва топлоенергия за небитови нужди. Твърди, че спрямо ответника е
приложима разпоредбата на чл.149 ал.1 т.2 ЗЕ, която изисква сключването на
писмен договор за продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и клиенти на топлинна енергия. В заключение моли съда на основание
чл.55 ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 842,79 лева за периода
01.12.2016г. -31.12.2019г., сумата от 124,78 лева за периода 02.02.2017г. до
11.02.2020г. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
В
едномесечния срок ответникът не представя писмен отговор.
Установява
се от представената справка по лице 40648, изготвена за периода 01.01.1992г. –
22.11.2019г., че с договор за покупко-продажба през 2007г., ответникът е
закупил от Община ***недвижим имот книжарница с площ от 188,40 кв.м., находящ
се в ***. С представената справка кореспондират и представените от ищеца
писмени доказателства за вписване на законна ипотека върху имота. Няма данни в
справката процесният имот да е отчуждаван и съдът приема, че към процесния
период, ответникът е бил собственик на имота. По делото е изготвена и приета
комплексна експертиза, от заключението на която се установява, че в имота на
ответника има монтирани 1 брой водомер и 6 броя
уреди за отчитане на топлоенергия. В заключението е отразено, че имотът
е с отопляем обем от 329 куб.м. и на тази база е определена отдадената за
сградна инсталация топлоенергия. От изготвената и приложена в табличен вид
информация в заключението се установява, че в имота няма консумирана
топлоенергия, отчетена от уреди за разпределение, а само такава за сградна
инсталация, за три месеца за ползвана топла вода и суми за услуга за дялово разпределение.
За периода 01.12.2016г. – 31.12.2019г. за имота има начислена сума за ползвана
и незаплатена топлоенергия в размер на 842,79 лева. В частта относно начина на
разпределение на топлоенергията и начисляването на сградната инсталация, вещото
лице заяви, че са спазени изискванията на Методиката за дялово разпределение.
От
правна страна, съдът приема, че между страните не са били налице договорни
отношения. Ищецът се позовава на изначална липса на основание, която е
специфичен белег на фактическия състав на неоснователното обогатяване,
установен в чл.55, ал.1 предл.1 от ЗЗД. Този фактически състав изисква
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е.,
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен това основанието трябва
да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване
на претенцията за връщане на даденото. Дължи се връщане на всичко получено, а
не само на това, с което получателят се е обогатил., респ. онова от което се
възползвал. Когато е невъзможно да се върне в натура неоснователно придобитото
имущество, дължи се заплащането на стойността му (т.4 Постановление №1 / 28.05.1979г.
по гр.д. № 1/79г. Пленум на ВС).
Ищецът предявил претенция за връщане на полученото
без основание, следва да установи при условията на пълно и главно доказване
факта на даването. В случая ищецът се е позовал единствено на факти за
доставена от него и потребена от ответника топлинна енергия в топлоснабден имот
в сградата, в посочените количества и стойност и липсата на облигационно
правоотношение, което съставлява основанието за получаването й, поради което
доказването на факта на доставка на топлинната енергия прави иска доказан по
основание. Ищецът доказа чрез назначената комплексна експертиза, че имотът е
топлоснабден и реално е доставяна ТЕ през процесния период, в посочените
количества и стойност – във връзка с твърденията си за даване на нещо на
ответника, както и изискуемостта на вземането. Установи се, че ответникът е
„небитов клиент“ по смисъла на разпоредбата на §1, т.33а. При съпоставка на
понятията за битов и небитов клиент е видно, че разликата е във вида правен
субект (физическо или юридическо лице); нуждите, за които той ползва/купува
енергия (битови - за домакинството си, или небитови – по арг. на противното,
такива които не задоволяват битови нужди).
Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. В случая ответникът е
търговец, който при осъществяване на своята дейност, а не задоволяване на
битови нужди ползва топлоенергията. След като не е установен източник на
облигационно договорно отношение между страните, а е ползвана услугата за топлоснабдяване
на процесния имот от ответника, той дължи сумите за използвана топлинна енергия
на основание чл. 55 от ЗЗД.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният иск за установяване съществуването
на парично вземане за обезщетение за неоснователно обогатяване е доказан по
основание.
Относно
размера, по делото се установи от заключението количеството на действително
потребената от ответната страна топлинна енергия за процесния период от време,
като при изчисляването е спазена Методиката за дялово разпределение. В
заключението е посочено и какво е количеството на потребената енергия за отделните периоди
и по компоненти – сума за отдадена от сградна инсталация и БГВ и услуга дялово
разпределение. Всички тези компоненти са включени във формирането на цената на
топлиннана енерия, която е нормативно определена. Предвид изложеното, съдът счита, че по делото е установено
по категоричен начин, че потребената в процесния имот топлоенергия е в количество
и в посочената стойност за исковия период.
По
делото не се спори относно факта, че към настоящия момент ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на тази сума, а в този смисъл е и
констатацията на вещото лице по ССчЕ, поради което същият дължи връщане на
получената без основание вещ, респективно нейната стойност. Предявеният главен
иск е основателен и доказан.
По отношение на претенцията за лихва, съдът счита, че същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата,
като според чл. 84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая
вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване и задължението не е с
определен срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава след
покана от страна на кредитора. Претенцията
относно вземане за обезщетение за забава чл.86, ал.1 от ЗЗД би била основателна
само за периода от поканата по чл.84, ал.2 от ЗЗД, а не от деня на който е била дължима месечната вноска за топлинна
енергия. Поради това и искът за присъждане на лихва в размер на 124,78 лева за
периода 02.02.2017г. – 11.02.2020г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
Разноските
на ищеца в производството са в размер на 100 лева държавна такса, 150 лева
юрк.възнаграждение и 240 лева за възнаграждение на вещите лица по назначената
експертиза. Съобразно изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца
разноски по делото в размер на 426,80 лева.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на
основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, ***.“
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.“
ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***сумата от 842,79 лева
представляваща стойността на получена без правно основание топлоенергия в имот
на ответника, находящ се в гр.******за небитово топлоснабдяване, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба 19.03.2020г.до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от ***против ***.“ ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** иск с правно основание за заплащане на сумата от 124,78
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 842,79 лева за периода
02.02.2017г. – 11.02.2020г. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК ***.“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.“
ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***разноски
по делото в размер на 426,80 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: