№ 41
гр. София, 19.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600035 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава 22 от НПК, вр.чл.249, ал.2 НПК.
С протоколно определение № 2433 от 15.12.2021г., постановено по
НОХД № 4033/2021г., в проведеното разпоредително съдебно заседание
Софийски градски съд, НО, 9 състав е прекратил съдебното производство по
делото на основание чл.249, ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК и
го е върнал на СГП за отстраняване на посочени в мотивите му нарушения на
процесуалните правила.
В законния срок против определението на съда е постъпил частен
протест от Софийска градска прокуратура. В протеста се поддържа, че
определението е неправилно. В диспозитивната част на обвинителния акт
подробно били описани по номера всички данъчни фактури, предмет на
обвинението, по които неправомерно е ползван /приспаднат/ данъчен кредит
по ЗДДС, като са посочени доставчика, получателя и предмета на доставката
– зърно. Касае се за доставки на зърно от търговските дружества „Варна
смарт“ ЕООД и „Агро компания“ ЕООД, които обаче не са извършени.
Счита за неясно изискването на съда за подробно описване в обвинителния
акт на предмета на доставките по всяка една фактура, след като тези
обстоятелства са ясно и изчерпателно посочени в диспозитива на
обвинителния акт, където са описани всички фактури, включително и като
вид на доставките. Поддържа, че обвинителният акт съдържа всички правно
значими факти, релевантни към състава на престъплението по чл.255, ал.3,
вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр.чл.26, ал.1 НК, същият не страда от процесуални
пороци, които да нарушават правото на защита на обвиняемото лице и
възможността му да узнае и да разбере обвинението като фактология, и като
правни изводи и квалификации. Счита, че обвиняемият е напълно наясно в
1
какво престъпление е обвинен, участвал е в наказателното производство,
имал е защитник, предоставена му е възможност за даване на обяснения,
доказателствените му искания са били обсъдени и разгледани по реда на
чл.229, ал.3 от НПК.
Моли да бъде отменено определението на Софийски градски съд с
произтичащите от това последици.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД като взе предвид доводите,
залегнали в частния протест, и след като се запозна с атакуваното
определение и материалите по делото, намери следното:
Внимателният прочит на обвинителния акт доведе и въззивния съд
до аналогични на приетите от първия съд изводи относно неговата
процесуална негодност да очертае рамката на обвинението и съответно да се
достигне до успешно приключване на наказателното производство чрез
постановяване на окончателен съдебен акт.
По отношение на С.С. е повдигнато обвинение и е внесен в
Софийски градски съд обвинителен акт за извършено от него престъпление
по чл.255, ал.3, вр.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК.
За да върне делото на прокурора, първостепенният съд с мотивите
на определението си, постановено при проведеното разпоредително
заседание, е обосновал наличието на допуснато на досъдебната фаза
съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
подсъдимия. Съдът е констатирал, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт твърде синтезирано са описани фактите. Не ставало ясно
кои конкретни доставки не са били осъществени и извършването на какви
стоки/услуги са обективирали те. Липсвали твърдения относно фиктивните
стоки/услуги, не били посочени номера и дати на издаване на фактурите,
респ. кой е техния издател и каква фиктивна (според СГП) доставка е била
обективирана в тях. Липсвал коментар на дейността на дружествата, сочени
като доставчици на фиктивни стоки/услуги и по какви причини е прието, че
такива не са били действително осъществени. Съдът е посочил, че
препращане към констатациите на изготвената на фазата на ДП експертиза е
недопустимо при изготвянето на прокурорския акт, който следва да съдържа
всички факти, относими към начина на извършване на деянията.
Настоящият състав на САС споделя извода на първата инстанция, че
обвинителният акт не е изготвен съобразно изискванията на чл.246, ал.2 от
НПК, а начинът по който е описана фактологията на деянието, неминуемо ще
доведе до ограничаване на правото на защита на подсъдимия в наказателното
производство.
Съгласно императива на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК обвинителният
акт се състои от обстоятелствена и заключителна част. Констатираните от
първостепенния съд недостатъци в съдържанието на обсъждания обвинителен
акт се отнасят до неговата обстоятелствена част. Съгласно ал.2 на
2
посочената разпоредба „В обстоятелствената част на обвинителния акт се
посочват престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и
начинът на извършването му, пострадалото лице и размерът на вредите…“.
Преценката за законосъобразността на прокурорския акт в тази му част
следва да бъде извършена и в съгласие със задължителните указания на
ОСНК на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 2002г. Така, в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително
трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и
участието на обвиняемия в осъществяването му. Такива на първо място са
фактите относно времето и мястото на извършване на престъплението. Освен
това, следва да бъде посочено изпълнителното деяние, респ. механизма на
извършването му, както и останалите значими за обективната и субективна
съставомерност на деянието обстоятелства.
В конкретния случай, в обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът обобщително, с едно изречение е посочил следното: „…за
периода м.февруари - м.октомври 2013г. управителят на търговското
дружество обв.С.С. е подал пред органите на данъчната администрация / НАП
– София / справки-декларации по ЗДДС, в които е декларирал неверни данни
относно дължимия от дружеството ДДС, позовавайки се на фактури за
неизвършени / нереални / доставки от дружествата „Варна смарт“ ЕООД и
„Агро компания“ ЕООД.“. По-нататък декларативно е отбелязано, че по такъв
начин, визирайки в СД по ЗДДС фактури за нереални /фиктивни / доставки,
данъчно задълженото лице ползвало неправомерно данъчен кредит в размер
на 5 507 929,56 лева и е посочило в декларациите неверни данни относно
размера на дължимия ДДС по доставките, която сума пък представлява
размера на дължимия и укрит/избегнат от дружеството ДДС за процесния
период. С това на практика се изчерпва и цялото описание на фактологията,
отнасяща се до елементите от състава на престъплението по чл.255, ал.3, вр.1,
т.2, т.6 и т.7 от НК. Останалите посочени факти се отнасят до състоянието на
счетоводната отчетност на представляваното от подсъдимия дружество „Геко
Трейд“ ЕООД /не били установени данни за пълното водене на счетоводната
отчетност на дружеството, какви счетоводни стандарти са приложени и
кой счетоводен програмен продукт по отчитането на търговската дейност
е използван/ и до положението на „Геко Трейд“ ЕООД като търговец и
данъчен субект / нямало данни за регистрирани сключени трудови договори,
за нает персонал, нямало регистрирани фискални устройства, както и
налични складови помещения или активи/. Твърдения са изложени и относно
това, че на дружеството „Геко Трейд“ ЕООД е извършена данъчна ревизия по
прилагането на ЗДДС за периода 01.02.2013г. до 05.07.2013г. и от
11.07.2013г. до 31.10.2013г., която е констатирала наличие на задължения по
ЗДДС от 6 025 728, 18 лв.
Подобен подход при описание на фактологията по делото в
обстоятелствената част на обвинителния акт и според САС не отговаря на
законовия критерий, установен чрез нормата на чл.246, ал.2 от НПК, както и
3
на константната практика на съдилищата по въпроса, вкл. тълкувателната
такава, установена посредством посоченото по-горе решение на ОСНК на
ВКС.
Същевременно в диспозитива на обвинителния акт, или неговата
заключителна част, съгласно употребения термин от законодателя, коректно
са изписани за всяко отделно деяние от продължаваната престъпна дейност
изискуемите данни относно времето и мястото на избягване установяване и
плащане на данъчно задължение по чл.125 от ЗДДС, начина на извършване на
изпълнителното деяние /чрез подаване на справка-декларация/, посочен е
използваният документ с невярно съдържание – дневник за покупките, в
който е отразена съответната фактура за неосъществена доставка, както и е
конкретизиран за всяко от деянията размера на приспаднатия неследващ се
данъчен кредит. Именно поради тази причина, с протеста се оспорва
изискването на първостепенния съд за подробно описване в обвинителния акт
на предмета на доставките по всяка една фактура, при положение, че тези
обстоятелства били ясно и изчерпателно посочени в неговия диспозитива,
където са описани всички фактури, включително и като вид на доставките.
По този спорен по делото въпрос, настоящият състав намери
следното:
Обвинителният акт представлява единство от обстоятелствена и
диспозитилна част. В разпоредбата на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК е очертано
съдържанието на всяка от тези две части. В конкретния случай,
обстоятелствената част на обвинителния акт действително не отговаря на
изискванията на закона за минимален обем на съдържание. Обобщено е
посочено времето на продължаваното престъпление, което обаче се състои от
девет отделни деяния, всяко от които съставлява отделен състав на
престъплението по чл.255, ал.3, вр.1, т.2, т.6 и т.7 от НК. Всяко от тези деяния
е следвало да бъде описано в обстоятелствената част на обвинителния акт не
само като време и място на извършване, но и кои конкретни доставки не са
били осъществени, съответно за извършването на какви стоки/услуги се
отнасят. Следвало е да бъдат изложени обстоятелства и твърдения относно
фиктивните стоки/услуги, да бъдат конкретизирани фактурите / с номер, дата,
издател, доставка и стойност/, посредством които документално са оформени
фиктивните сделки. За обосноваване съставомерността на всяко от деянията е
било необходимо в тази част на прокурорския акт да се изложат и
обстоятелствата, свързани с твърдяната фиктивност на доставките. САС
споделя направеният от СГС извод, че необходимостта от описване на
фактологията на събитията в обвинителния акт не може да бъде подменена
чрез препращане към отговорите на заключението от експертизата, изготвена
по досъдебното производство. Това е така, тъй като единствено чрез
обвинителния акт, и по-специално чрез неговата обстоятелствена част, се
очертава рамката на обвинението, респ. какви фактически твърдения се
поддържат от обвинителя, какъв е предмета на обвинението и кои факти
подлежат на доказване в наказателния процес. В конкретния случай
4
заключителната част на обвинителния акт е подробна и описателна и в голяма
степен компенсира непълнотата и схематичността на неговата
обстоятелствена част, но не може да го подмени, тъй като подлежащите на
доказване факти по делото следва да намерят място именно в нея. В този
смисъл, предприетото от първоинстанционния съд връщане на делото на
прокурора за отстраняване на пороци в съдържанието на обвинителния акт не
е проява на формализъм, а е продиктувано от правилния прочит и тълкуване
на нормата на чл.246, ал.2 от НПК.
С оглед на изложеното, въззивният съд намери, че следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно определението на СГС. В
съдържанието на внесения против подсъдимия С.С. акт има непълноти
относно факти и обстоятелства, които следва да се включат при описанието
на фактологията, за да станат част от предмета на доказване.
Несъмнено, запознаването на подсъдимия с тези факти, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, ще гарантира по-ефективната
му защита. В този връзка, напълно несъстоятелен е доводът, развит в
протеста, че подсъдимият е напълно наясно в какво престъпление е обвинен,
тъй като е участвал в наказателното производство, имал е защитник,
предоставена му е възможност за даване на обяснения, а доказателствените
му искания са били обсъдени и разгледани по реда на чл.229, ал.3 от НПК.
Касае се за две различни фази на процеса, като за законосъобразното
осъществяване на съдебната такава от решаващо значение е качеството на
внесения в съда обвинителен акт, респ. неговото изготвяне съобразно
изискванията на чл.246 от НПК. В този смисъл, констатираното от СГС
нарушение на посочената разпоредба, действително е довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и защитата му.
Правилно и законосъобразно първият съд е счел, че нарушението е
съществено по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК и не може да бъде
отстранено в хода на съдебното производство, поради което и правилно
делото е върнато на прокурора, тъй като е и отстранимо.
Водим от горното и на основание чл.341, ал.2, вр.чл.249, ал.3 от
НПК, САС, НО, 7 с-в
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 2433 от 15.12.2021г.,
постановено по НОХД № 4033/2021г. на Софийски градски съд, НО, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6