Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
03.11.2023 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
11.10.2023 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Кадиева |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева от Окръжна
прокуратура - Кърджали
|
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
104 |
по
описа за |
2023 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в
от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от Ф.А.О., с ЕГН **********,***, подадена чрез
пълномощник - адвокат М.Ю.С. ***, със съдебен адрес ***, ***, против Решение №119 от
23.05.2023 год., постановено по АНД №137/2023 год. по описа на Районен
съд - Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление
№22-1300-002352 от 25.11.2022 год., издадено от началник група в сектор „Пътна
полиция” - Кърджали към ОДМВР – Кърджали.
Касаторът заявява в жалбата, че счита
обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и като
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както
и намира, че наложеното наказание е явно несправедливо - касационни отменителни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Излага
съображения, като най-напред е описал в същата възприетата от съда фактическа
обстановка, описана в мотивите на атакуваното решение. Сочи,
че при така възприетата фактическа обстановка, съдът е извел правни изводи, че актът
за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган и
съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН и че нарушението,
авторството и мястото на извършването му, се явявали напълно доказани от
свидетелските показания, както и че на съда било известно, че улица „***“ не
образува кръстовище с бул.“***“, по който маршрут се е движил водачът. Касаторът счита, че първоинстанционният
съд е изградил своите правни изводи, въз основа на погрешно установена
фактическа обстановка, поради което същите се явяват неправилни и че това е
така, защото самите свидетели пред съда потвърдили, че при установяване на
твърдяното административно нарушение, същите се намирали пред хотел „***“,
откъдето наблюдавали светофарната уредба на кръстовището на бул.“***“. Според касатора, това място обективно не позволява да бъде
възприет режимът на светофарната уредба, откъм страната на движещ се автомобил
по бул.“***“, който впоследствие завил надясно по ул.“***“ и поради тази
обективна невъзможност, показанията на свидетелите не се базирали на лични
възприятия и наблюдения, а евентуално представлявали предположения. Отделно от
това, касаторът твърди, че в нарушение на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, обжалваното наказателно постановление не съдържа място на
извършване на твърдяното административно нарушение и че в *** няма улица с
наименование „***“. Твърди също, че поради тази причина, напълно неясно оставало
за него, къде се намира тази улица „***“ в *** и къде точно е извършено
твърдяното административно нарушение. С оглед всичко изложеното, касаторът счита, че
обжалваното наказателно постановление №22-1300-002352 от 25.11.2022 год.,
издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ - Кърджали към ОДМВР - Кърджали е
незаконосъобразно.
С жалбата моли съда да отмени изцяло обжалваното Решение №119 от 23.05.2023
год. на Pайонен съд - Кърджали, постановено по АНД
№137/2023 год. по описа на същия съд, като неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, вместо което да постанови друго решение, по
съществото на спора, с което да отмени наказателно постановление
№22-1300-002352 от 25.11.2022 год., издадено от началник група в сектор „Пътна
полиция“ - Кърджали към ОДМВР - Кърджали, с което на основание чл.183, ал.5,
т.1 от ЗДвП, на касатора е наложено административно
наказание „глоба“, в размер на 100 лева и са му отнети 8 контролни точки, на
основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 год.
на МВР, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Редовно призован за
съдебното заседание, касаторът Ф.А.О., с постоянен адрес ***, не се явява и
не се
представлява.
Ответникът по касация - началник група в сектор
„Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР - Кърджали, редовно призован, не се явява и не се
представлява. От С. Ч. – главен юрисконсулт на ОДМВР – Кърджали, като
процесуален представител на началник сектор в Районно управление - Кърджали при
ОД на МВР - Кърджали, преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в
която заявява, че оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна и
недоказана, а обжалваното решение намира за правилно и постановено в
съответствие с материалния закон. Счита, че от събраните по делото
доказателства, безспорно се установява обстоятелството, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение. В молбата са изложени кратки съображения в
подкрепа на обжалваното решение, като със същата моли да бъде оставено в сила
атакуваното решение на първоинстанционния съд.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на
ОД на МВР – Кърджали, а при условията на евентуалност, прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Кърджали
намира
подадената касационна жалба за неоснователна, както и счита, че изложените в нея доводи
за отмяна на постановеното решение, с което е потвърдено НП на началник група в
сектор „Пътна
полиция“
към ОДМВР – Кърджали, са
неоснователни. Намира, че от всички правилно изяснени от въззивния съд факти,
категорично се установява, че касаторът е извършил нарушение на правилата за
движение, посочени в чл.4, т.1 от ЗДвП, като реализираната спрямо него
административнонаказателна отговорност е в хода на едно правилно развило се
производство и не съществуват основания, поради които да се приеме тезата на
касатора, че не са били налице основания за ангажирането на отговорността му,
тъй като неправилно контролните органи са възприели фактите от една страна. От друга страна счита, че
в издаденото НП не съществуват неясноти относно мястото на извършеното
нарушение, каквито доводи са въведени в касационната жалба,
както и че съдът
е изложил правилна фактическа обстановка, която изцяло почива на установеното
от доказателствата по делото, като са правилни и посочените правни изводи. С
оглед изложеното предлага обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, като
правилен и законосъобразен.
Кърджалийският
административен
съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания,
приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно
и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора
основание е всъщност нарушение на закона - касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество,
касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение №119
от 23.05.2023 год., постановено
по АНД
№137/2023 год. по описа на Кърджалийския
районен
съд, е потвърдено наказателно
постановление №22-1300-002352 от 25.11.2022 год.,
издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с
което, на касатора Ф.А.О., с ЕГН ********,***, на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба”, в размер на 100/сто/
лева и на основание Наредба №Із-2539 на МВР, са му отнети 8/осем/ контролни
точки, за извършено виновно нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Със същото решение
Районен съд – Кърджали е осъдил Ф.А.О., с ЕГН ********,***, да заплати на Областна
дирекция на МВР – Кърджали сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща
направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
За
да постанови решението си, след анализа на събраните по делото доказателства, Кърджалийският
районен съд е
приел за установено от фактическа страна, че на 14.11.2022 год.,
свидетелите Н. П. и С. Ч. били на работа и изпълнявали задълженията си като ***
в сектор „Пътна полиция“ - Кърджали. Около 13:50 часа, те били позиционирани до
кръстовището, образувано от бул.“***“ и ул.“***“, близо до хотел „***“ в ***.
Полицейските служители наблюдавали движението при режима на светофарната уредба
на кръстовището, в т.ч. за нарушители, които преминават на червен сигнал. Така,
около 13:50 часа на 14.11.2022 год., свидетелите П. и Ч. възприели лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№***, който се движел по бул.“***“ и на
кръстовището завил надясно по ул.“***“, при светещ червен сигнал на
светофарната уредба. По този повод водачът на автомобила бил спрян със
стоп-палка, за проверка от полицейските служители. Контролните органи
установили самоличността на нарушителя, който не спазил светлинната
сигнализация, а именно жалбоподателят Ф.А.О.. Свидетелят Н. П. съставил срещу
жалбоподателя АУАН за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, който той
подписал и получил без възражение. Въз основа на така съставения акт, на
25.11.2022 год. наказващият орган издал процесното
наказателно постановление, с което, на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, наложил
на Ф.А.О. административно наказание „глоба”, в размер на 100 лева, за извършено
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Със същото било постановено и отнемане на 8
контролни точки на основание Наредба №Iз-2539
от 17.12.2012 год. на МВР.
Изложената
фактическа обстановка районният съд е установил от показанията на свидетелите Н.
П. и С. Ч., които е кредитирал изцяло и от писмените доказателства: Акт за
установяване на административно нарушение от 14.11.2022 год., за който е
посочил, че като редовно съставен се ползва с доказателствена
сила, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; справка за нарушител/водач на
жалбоподателя; Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 год. на МВР, установяваща
компетентността на длъжностните лица, съставили акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление.
При
анализа на гласните доказателства съдът е кредитирал изцяло показанията на
свидетелите Н. П. и С. Ч., като логични, последователни, взаимно допълващи се и
установяващи по безспорен начин релевантните но делото факти. Съдът е посочил,
че и двамата са очевидци и свидетелстват, че на процесната
дата и място, жалбоподателят е управлявал посоченото по-горе моторно превозно
средство, при което е преминал на червен сигнал на светофарната уредба и че и
двамата са посочили, че се намирали на място, от което имали добра видимост към
светофара. Районният съд е приел, че от показанията им се опровергава напълно
защитната версия на жалбоподателя, че се движел по бул.“***“ и завил на зелен
сигнал на светофара и че от свидетелските показания на П. и Ч. категорично се
установява кое е мястото на нарушението, а именно - че жалбоподателят се е
движил с автомобила по бул.“***“ в ***, като на кръстовището с ул.“***“ завил
надясно на червена сигнализация на светофара. Съдът е отбелязъл,
че фактическата обстановка по делото се подкрепя и от акта за установяване на
административно нарушение, чиято доказателствена сила
не е била оборена.
При
така възприетото от фактическа страна, от правна страна районният съд е приел
най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
На
следващо място съдът е посочил, че отговорността на жалбоподателя е реализирана
за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, който задължава участниците в движението да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Приел е, че преценени
поотделно и в съвкупност, доказателства по делото категорично сочат, че на
14.11.2022 год., в ***, на кръстовището, образувано от бул.“***“ и ул.“***“,
жалбоподателят, управлявайки лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№***, е
преминал при светещ червен сигнал на светофара и затова е приел за безспорно,
че Ф.А.О. е нарушил посочената разпоредба, която го задължава да съобразява
своето поведение със светлинните сигнали. Съдът е посочил, че правилно е
приложена и санкционната разпоредба на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, предвиждаща
налагане на административно наказание „глоба“, в размер на 100 лева, за водач,
който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването и че при индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата
на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, като е наложил предвиденото наказание „глоба“, в
размер от 100 лева. Посочил е също, че наложената на жалбоподателя „глоба“ е в
предвидения от законодателя абсолютен размер, при което са неприложими
критериите на чл.27 от ЗАНН и не са налице основания за изменение
на санкцията. Съдът е отбелязъл, че законосъобразно
са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане на
постановлението в сила, а именно - 8 контролни точки, на основание чл.6, ал.1,
т.12 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 год.
на МВР.
Решаващият
състав на районния съд, при извършената служебна проверка, не е констатирал да
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния
закон в хода па административнонаказателното
производство, като е приел, че актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган и съдържат необходимите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, като са посочени
времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. Според районния съд, от изложените в акта
и наказателното постановление факти ставало ясно, какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не
било налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен,
налагаща отмяната му.
Съдът
е приел, че нарушението, авторството и мястото на извършването му се явяват
напълно доказани от свидетелските показания на очевидците Н. П. и С. Ч., както
и от съставения акт, чиято доказателствена сила не е била
оборена. В тази връзка съдът е намерил за нужно отбележи, че нито един от
свидетелите не установява нарушението да е извършено на споменатата от
жалбоподателя ул.“***“ в ***, както и че на съда е известно, че тази улица не
образува кръстовище с бул.“***“, по който маршрут се е движил водача. Съдът е
счел за неоснователни и доводите за неспазване на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е
посочил, че това е така, защото преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост, преценил е всички събрани по преписката доказателства и че спорни
обстоятелства, които да налагат разследване не е имало, а и жалбоподателят не е
подал възражение срещу акта. Предвид изложените съображения, районният съд е
извел и окончателния си извод, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и
направената претенция за разноски, районният съд е приел, че на основание чл.63д, ал.4,
във вр. с ал.1 от ЗАНН, следва на административнонаказващия
орган да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП,
като е посочил, че съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП,
заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП и че по
силата на чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, възнаграждението за
защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Съдът е отбелязъл, че в случая, по делото са проведени съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на
наказващия орган, но че същият е изготвил и депозирал писмена защита, поради
което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лева и че доколкото издателят на НП е в структурата на Областна дирекция на МВР - Кърджали,
именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.37,
ал.2 от ЗМВР,
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския
районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба,
т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното
пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този
смисъл.
Настоящият
касационен състав споделя установената и възприетата от въззивния
съд фактическа обстановка, която безспорно се установява и доказва от събраните
и приобщени в хода на въззивното производство писмени
и гласни доказателства, както и в пълна степен споделя правните изводи на районния съд по
отношение на процесното наказателно постановление. Въззивният състав е
събрал относими към правния спор доказателства, като е обсъдил същите поотделно
и в тяхната съвкупност. Изложил е кратки и ясни мотиви кои обстоятелства приема
за доказани и е изложил съответните правни изводи, като при формирането им не е
нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание.
Изложените
доводи и аргументи в касационната жалба най-напред всъщност се свеждат до
твърдението, че от позицията, т.е. от мястото, на което са се намирали двамата полицейски
служители, обективно не позволявало да бъде възприет режимът на светофарната
уредба откъм страната на движещ се автомобил по бул.“***“, който на
кръстовището завил надясно и че поради тази обективна невъзможност, показанията
на свидетелите не се базирали на лични възприятия и наблюдения, а евентуално
представлявали предположения. Във връзка с този довод, изложен в касационната
жалба, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на
противното. С оглед разпоредбата на чл.189, ал.14 от ЗДвП, че ЗАНН се прилага
само за неуредените въпроси по съставянето на актовете, издаването и обжалването
на наказателните постановления и фишовете и по изпълнението на наложените
наказания, съдът се е съобразил с формалната доказателствена сила на АУАН по
отношение на посочените в него фактически обстоятелства. Във
връзка с посочения по-горе довод в касационната жалба следва да се посочи, че в
показанията си, дадени пред районния съд в съдебно заседание на 27.04.2023
год., и двамата свидетели – Н. П. и С. Ч., са категорични, че са намирали в
близост до кръстовището, образувано от бул.“***“ и ул.“***“, на спирката до
ресторант „***“, като свидетелят П. е посочил конкретно, че са били позиционирани
на разстояние от около 20 метра от светофарната уредба, намираща се на това
кръстовище. В показанията си и двамата свидетели са категорични, че когато са
възприели извършеното нарушение – завиване на дясно на управлявания от касатора лек автомобил при червен сигнал на светофарната
уредба, са били извън полицейския патрулен автомобил и са имали пряка видимост
към светофарната уредба. В показанията на тези двама свидетели, които показания
са достатъчно подробни и същевременно напълно непротиворечиви и еднопосочни, са
описани детайли, касаещи движението на управлявания от касатора
Ф.О. лек автомобил, които не биха могли да бъдат възприети, ако свидетелите не
са имали видимост към кръстовището и към самата светофарна уредба. В
показанията си свидетелите сочат, че още преди да бъде спрян за проверка,
същите са възприели марката на лекия автомобил – „Фолксваген“, както и че
същият е с *** регистрация. Следва да се посочи, че твърдението, че от
позицията, на която са се намирали двамата полицейски служители, не са имали
пряка видимост към светофарната уредба, е било поддържано и в производството пред
районния съд, но в тази насока не са били представени никакви доказателства и
не са били направени никакви доказателствени искания.
Във
връзка с твърденията на касатора, изложени в
касационната жалба, че от позицията, на която са се намирали полицейските
служители, не са имали пряка видимост към светофарната уредба, следва да се
добави, че посоченото място, на което редовно се позиционира полицейски автопатрул от сектор „Пътна полиция” – Кърджали с
полицейски патрулен автомобил, за осъществяване на контрол на движението на
кръстовището, образувано от бул.“***“ и ул. „***“, а именно – на спирката до
ресторант „***“, е добре известно на настоящия съдебен състав и то действително
се намира на разстояние от около 20-30 метра от самото кръстовище, регулирано
със светофарна уредба. От тази позиция категорично има пряка видимост към
светофарната уредба, разположена на посоченото кръстовище, т.к. участъкът от
ул.“***“, от самото кръстовище до тази позиция, е прав и съответно има много
добра видимост, както към светофарната уредба, така и към движещите се в района
на кръстовището ППС – обстоятелство, което би следвало да е пределно добре
известно и на процесуалния представител на касатора.
Предвид
изложеното по-горе, касационната инстанция в настоящия състав намира за
недоказано и напълно неоснователно твърдението, изложено в тази насока в касационната
жалба.
По
отношение на довода в касационната жалба, че в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, обжалваното наказателно постановление не съдържало място на извършване на
твърдяното административно нарушение и че в град Кърджали нямало улица с
наименование „***“ и съответно, че поради тази причина, оставало напълно неясно
за касатора, къде се намира тази улица „***“ в *** и
къде точно е извършено твърдяното административно нарушение, настоящият съдебен
състав намира за нужно да посочи следното:
В
град Кърджали съществува улица с името „***“ и именно тази улица, в единия си
край, образува кръстовище с бул.“***“, движението през което е регулирано със
светофарна уредба. В другия си край тази улица образува кръстовище с ул.„***“,
след което кръстовище, в същата посока започва ул.“***“. Във връзка с това, на касатора следва да се разясни, че още през месец юни 2007
год., с Решение №640 от 20.06.2007 год. на Общински съвет – Кърджали, т.I от същото, Общински съвет – Кърджали дава съгласие, на основание чл.21, ал.1, т.18 от
ЗМСМА, да бъдат именувани следните улици: А. Улици в град
Кърджали - кв.„***”, т.23 - от ул.„***” – от осова
точка *** до осова точка *** - ул.„***”, т.е.
пределно ясно е, че в град Кърджали, още от средата на 2007 год., има улица с
наименование „***“ и това е именно улицата с описания по-горе обхват.
Обстоятелството, че в град Кърджали има улица с това име и че това е именно
улицата, образуваща кръстовището с бул.“***“ в кв.„***“, регулирано със
светофарна уредба, може и да не е известно на касационния жалбоподател/което е
обяснимо, предвид факта, че същият е с постоянен адрес ***/, но то по никакъв
начин не може да бъде аргумент в подкрепа на твърдението, че обжалваното
наказателно постановление не съдържало място на извършване на твърдяното
административно нарушение. Отделен въпрос, че името на тази улица би следвало
да е известно на пълномощника на касационния жалбоподател, изготвил и подписал
от негово име касационната жалба до настоящата съдебна инстанция.
В
допълнение следва да се посочи също така, че това Решение №640 от 20.06.2007
год. на Общински съвет – Кърджали е публикувано на интернет страницата на
Община Кърджали, раздел „Общински съвет“, секция „Решения“, подсекция „Архив“ и
е общодостъпно за всеки потребител на тази интернет страница.
По
отношение оплакването в касационната жалба, че наложеното наказание с
потвърденото наказателно постановление е явно несправедливо, съдът намира за
нужно да посочи само следното:
Съгласно посочената като нарушена норма на чл.6, т.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регистрират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка,
т.е. тази разпоредба, в предл.2/второ/ изрично
предвижда задължение за участниците в движението да съобразяват
своето поведение със светлинните сигнали. Съгласно чл.7,
т.1, б.„б” от Наредба №17 от 23.07.2001 год. за регулиране
на движението по пътищата със светлинни
сигнали, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството/обн., ДВ, бр.72 от
17.08.2001 г., изм. и доп., ДВ,
бр.18 от 05.03.2004 г., изм. и доп., ДВ, бр.35 от 15 май 2015 г./,
за регулиране на движението на пътните превозни средства се използва немигаща
светлина с червен цвят, която означава
„ПРЕМИНАВАНЕТО
Е ЗАБРАНЕНО” - водачите на пътни превозни средства не трябва
да преминават „стоп-линията” или, ако няма
такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен
в средата на кръстовището, водачите не трябва
да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.
Това правило е нарушено в случая от касатора Ф.А.О.,
като деянието му е правилно квалифицирано и за същото правилно е приложена и
санкционната разпоредба на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, съгласно която, се наказва с глоба 100 лева водач, който преминава при
сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването. Пределно ясно е, че в
случая, с процесното наказателно постановление е
наложено предвиденото, без възможност за преценка, наказание „глоба”, в единствено
възможния регламентиран в санкционната норма размер от 100 лева. При това
положение, при доказаност от обективна и субективна
страна на извършеното нарушение и при липса на предвиден минимален и максимален
размер на наказанието „глоба“, което се предвижда за това нарушение, т.е. при
липса на законова възможност за преценка от страна на АНО относно размера на
това наказание, то следва изводът, че в случая
не може да става дума за явна несправедливост на това наказание, т.е.
няма как да се приеме, че е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3
от НПК.
С
оглед на всичко гореизложено касационната инстанция намира жалбата на Ф.А.О. от
***, подадена чрез адвокат М.Ю.С. от АК-***, с наведените в нея оплаквания и доводи,
за неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят до извода,
че атакуваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е правилно и
законосъобразно, като постановено при правилна преценка на събраните по делото
доказателства и при правилно приложение на материалния закон, без допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, поради
което и с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и предвид своевременното направеното искане в подадената преди съдебното заседание
писмена молба от процесуалния представител на ответника по касация, за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира,
че на основание
чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, следва да се присъди такова, в минималния размер от
80.00/осемдесет/ лева, предвиден в чл.27е
от Наредбата за заплащане
на правната помощ. Същото следва да се присъди в полза
на юридическото лице
– в случая Областна дирекция на МВР – Кърджали, съгласно
чл.37, ал.2 от ЗМВР, към структурата на която принадлежи административнонаказващия
орган – началник група
в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към Областна
дирекция на МВР
– Кърджали, издал процесното наказателно постановление.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във вр. с
чл.217, ал.3, предл.ІV от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/ и във вр. с чл.63в от ЗАНН и чл.63д, ал.4,
във вр. с ал.1 от ЗАНН, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №119 от
23.05.2023 год., постановено по
АНД №137/2023 год. по описа
на Районен съд - Кърджали.
ОСЪЖДА Ф.А.О., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Областна дирекция
на МВР – Кърджали, с адрес
– ***, с ЕИК ***, сумата в размер
на 80.00/осемдесет/
лева, представляваща
направени деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.