Р Е Ш Е Н И Е
№559/5.8.2020г.
гр.
Пазарджик, 05.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 174 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство
на територията /ЗУТ/ и е образувано по жалба на Н.З.В. *** против Заповед №
2664 от 17.12.2019 г., издадена от кмета на Община Пазарджик, с която е
наредено да се премахне незаконен строеж: Постройка на допълващото застрояване – „Външна тоалетна и навес”, находящ
се в поземлен имот с идентификатор 55155.506.527, съставляващ
УПИ 1-6797 в квартал 40
по плана на гр.Пазарджик с
административен адрес: гр.П., ул. „П. Б.“ № .., изпълнен от Н.З.В. без
необходимите строителни книжа.
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена
в нарушение на административнопроизводствените
правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с
целта на закона, без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства от значение
за случая от страна на административния орган. Посочено е, че процесният строеж
е изграден около 1957 г. и е търпим,
поради което не подлежи на премахване. Освен това представлява единственото
помещение към жилището на жалбоподателя, което се използва за санитарен възел и
тоалетна. Моли се да
бъде отменена обжалваната заповед. Претендират се сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание
жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител поддържат така
подадената жалба. Ангажират писмени и гласни доказателства. Молят да се отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна. Претендира сторените по делото разноски, като представят
списък.
Ответникът по жалбата -
кмет на Община Пазарджик,
чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде оставена без уважение, счита
оспорената заповед за правилна и законосъобразна, тъй като безспорно е
установено, че е налице незаконен строеж. Претендира заплащането на сторените
по делото разноски.
Административен
съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
При извършена проверка от
служители на Община Пазарджик, на място и по документи е съставен констативен
акт № 51/11.09.2019 г., с който е установен незаконен строеж: Постройка на
допълващото застрояване - „Външна тоалетна и навес", находяш е в поземлен
имот с идентификатор 55155.506.527, съставляващ УПИ I- 6797 в квартал 40 гр.Пазарджик с административен адрес: гр.П., ул. „П. Б.“ № ...
Собственици на поземления имот са жалбоподателя Н.З.В. и Л. Г. Д. Проверяващите установили, че строежът е допълващо застрояване,
представляващо външна тоалетна и навес, построени в югоизточния ъгъл на УПИ
I-6797 на дворищно регулационната граница с УПИ II-6798 и УПИ XIX-6804. Строежът е
изпълнен от носеща стоманобетонова конструкция: колони, пояс, обща плоча и
тухлена зидария с размери в план 8,90м/2,10м и височина h=2,40 м. Постройката е
захранена с вода и електричество. Тоалетната е свързана с уличната
канализационна мрежа. Строежът е шеста категория съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ. За строежа нямало издадено разрешение за строеж в нарушение на чл.148 от ЗУТ в нарушение на санитарно-хигиенните норми - чл.47, ал,2 от ЗУТ - не е на
разстояние не по-малко от 3 м. от границите на имота. В законоустановения срок
срещу констативен акт №51/11.09.2019 год. в Община Пазарджик е постъпило
възражение с вх. №44-4136/26.09.2019 г. от Н.З.В.. Възражението е разгледано и
не е уважено, тъй като не внасяло нови факти и обстоятелства, които да променят
констатациите относно законността на строежа. Проверяващите приели, че за
посочения строеж са неприложими разпоредбите на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, както и
на §127 ал.1 от ПРЗ на ЗИД ЗУТ за търпимост, тъй като не е бил допустим по
подробните градоустройствени планове, правилата и нормативите, действали по
време на изграждането му - чл. 65, ал. 2 от Строителните правила и норми за
изграждане на населените места от 1949 г. /към които препращат Законът за
планово изграждане на населените места от 1949 г., Правилникът за приложение на
ЗПИНМ от 1960 г./, чл.119, ал.6 от ППЗТСУ и чл.54, чл.55, чл.55 чл.57, чл.58 и
чл.59 от Наредба № 5 за Правила и норми по териториално и селищно устройство,
както и по сега действащият Закон за устройство на територията - чл.47. ал.2 от ЗУТ. Констативният акт е съставен в отсъствието на извършителя на незаконния
строеж, оформен по надлежния ред - в присъствието на двама свидетели и е
съобщен по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, чрез залепване на входната врата на имота
и на таблото за информация в Община Пазарджик. Видно от приложената скица с
изх. № 2408 от 02.10.2007 г. и действащият към онзи момент кадастрално-
регулационен план, утвърден със Заповед 861/15.05.1992 г. на същото място било
отразена паянтова постройка с размери 5м/2.10м., която не допирала до
вътрешната дворищно регулационна граница с УПИ II-6798 и УПИ XIX-6804. С оглед
установеното в момента на проверката в констативен акт № 51/11.09.2019 г., че
строежът е изпълнен от носеща стоманобетонова конструкция: колони, пояс, обща
плоча и тухлена зидария и с размери в план 8,90м/ 10м и височина 2,40м.
следвало, че на място е налице нов строеж, извършен без строителни книжа, което
водило до извод, че е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на
чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. Последвало е издаването на оспорената заповед,
с която е наредено премахването на посочения по-горе строеж. Заповедта е
редовно съобщена на жалбоподателя, като в законоустановения 14-дневен срок
същият е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд Пазарджик.
За изясняване на значимите за
спора обстоятелства по делото са допуснати съдебно-техническа експертиза и
допълнителна такава, чийто заключения са неоспорени от страните. Съдът намира
заключенията за компетентно изготвени, като вещото лице е отговорило точно на
поставените въпроси, поради което съдът ги кредитира изцяло. В отговор на
поставените въпроси вещото лице е констатирало в първото си заключение, че
съгласно данните от кадастралните планове на гр. Пазарджик съществуващата като
построена паянтова едноетажна сграда от допълващото застрояване преди 1992 г.
със застроена площ от 11,55 м.кв. е реконструирана и пристроена, като са
заменени конструктивни елементи и основни части, с изпълнението на нови такива,
с които е променена конструкцията в „масивна” и е увеличена застроената площ до
18,63 м.кв. Променени са размерите и конфигурацията. За същите ВЛ не е открило
строителни книжа и документи, относно данни за периода на изграждане, реконструкция
и пристрояване, като според него изграждането е извършено в периода от 1959 г.
до 1992 г. Това се извеждало както от огледа на място, от който съгласно
характера и вида на материалите, постройката не представлявала нов строеж, така
и от обстоятелството, че сградата от допълващото застрояване за първи път е
отразена в кадастъра на плана от 1992 г., като едноетажна паянтова сграда.
Поради липса на строителни книжа и документи относно данни за периода на
изграждане, реконструкция и пристрояване не можело да се установи строежа да е
изграден до 07.04.1987 г. Строежа е с размери в план 8,87/2,10м.л. и височина
от 2,50 м.л.от нивото на прилежащия терен.В тези размери с обща застроена площ
от 18,63м.кв. попадат - тоалетната с баня от 7,04м.кв./ 3,35/ 2,10м.л./ и навес
до една ограждаща стена от 11,59м.кв. / 5,52/2,10 м.л./ Изпълнени са
стоманобетонова конструкция - колони, греди и покривна плоча и ограждащи стени
от тухла с изпълнени вътрешна мазилка, върху ивична бетонова основа. Тоалетният
възел е захранен с ток и вода и отточните води са включени в подземна
канализационна система, към градската улична мрежа.
Строежа
представлява „второстепенна постройка на допълващото застрояване”, означена
като„масивна сграда” от шеста категория, съгласно нормата посочена в чл. 137
ал.т.6 от ЗУТ, с определен начин на трайно ползване - санитарен възел с навес
за материали. В сутеренния етаж, собственост на жалбоподателя, нямало изграден
тоалетен възел и баня. Същият се състоял от коридор-салон, три стаи и кухненски
бокс със светла височина от 2,18 м.л.и под, разположен под нивото на
прилежащият терен до 0,30 м.л. Тоалетният възел и навеса имат обслужващо и
спомагателно предназначение към жилището на жалбоподателя, съгласно чл.108,
ал.1, т.2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ. Под откритата част на навеса към
тоалетният възел съществува част от основа от каменна зидария с височина от
прилежащия терен до 0,40м.л. и дължина от 2,50м.л.
В допълнителното заключение ВЛ сочи,
че второстепенната постройка е с характер на допълващо застрояване, състояща се
от помещение със спомагателно и обслужващо предназначение за санитарно-
хигиенно обслужване и навес за складова дейност, като е разположена на
вътрешната регулационна линия и е свързана с друга постройка в съседен поземлен
имот с № 528 с отреден УПИ II
6798, като калканите стени се покриват напълно. Сградата е с обща застроена
площ от 18,63м.кв. и височина от 2,50 м.л.от нивото на прилежащия терен и
параметрите и покриват изискванията на чл.120 от Наредба № 5 от 1977г. /
отм.1995 г. за ПНТСУ и чл.46, ал.2 от ЗУТ- второстепенните постройки могат да
имат застроена площ най-малко 20 м.кв. и височина от 2,50 до 3,00м.л. до
стрехата от нивото на прилежащия терен. По действащия ПУП на гр. Пазарджик за
П.И № 6797 е предвидено и отразено за изградени - едноетажна масивна жилищна
сграда на едни етаж и допълващо застрояване на едноетажна паянтова сграда на
един етаж, разположена на вътрешната регулационна граница на УПИ и свързана с такава
постройка в съседния УПИ. Калканните стени на двете сгради, разположени в двата
съседни имота на вътрешната регулационна граница се покриват, съгласно нормите
посочени в чл.42, ал.2 от ЗУТ и глава IХ, т.60, ал.2 от Строителните
правила и норми за изграждане на населени места от 1959 г. Същите представляват
външни ограждащи стени на постройките, без корниз и стреха и без отвори за
врати и прозорци, разположени на вътрешната странична граница на поземлените
имоти. Калкана на сградата е с дължина от 8,87 м.л. и височина от 2,50 м.л. от
нивото на прилежащия терен и покрива напълно калканния зид на съседната
постройка в съседния имот, с което отговаря на нормата, посочена в глава III, т.15 от Строителните правила и
норми за изграждане на населени места от 1959 г. Процесната сграда,
представляваща второстепенната постройка с характер на допълващо застрояване
със спомагателно и обслужващо предназначение и за складова дейност, отговаря на
изискванията за постройка на допълващо застрояване, съгласно чл.42, ал.2 и
чл.46, ал.2 от ЗУТ и чл.112, ал.4 от ППЗТСУ и чл.121, ал.2 от Наредба № 5 за
ПНТСУ (за правила и норми по териториално и селищно устройство) от 1977 г.,
отменена 1995 г. Постройката, така както е разположена в имота с определен обем
и параметри в обхвата на застрояването в поземления и съседния имот и
допустимата височина с покриване на калканите стени, е изпълнена в съответствие
със строителните правила и норми. Постройката от допълващо застрояване за първи
път отразена в кадастъра на плана от 1992 г., като едноетажна паянтова сграда
от допълващото застрояване с обслужващо предназначение, като попадала в
приложното поле на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ - строеж изграден до 31.03.2001
г.
По делото е разпитан като
свидетел лицето Х. С. А., чиито показания съдът възприема като достоверни,
последователни и непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства.
В отговор на поставените му въпроси свидетелят заяви пред съда, че постройката
е построена назад във времето, а през 1985 г. – 1986 г. е извършен ремонт и е
изградена във вида, в който е и към момента. Заявява, че жилището на
жалбоподателя никога не е имало друга тоалетна.
Приложени са и две декларации от
лица, които твърдят, че постройката е построена през 1957 г.
Въз основа на така изложената
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146
от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда
е да преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен
орган, но в противоречие материалноправните разпоредби по издаването ѝ.
Заповедта е издадена на основание разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във
връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, съгласно която за строежите от четвърта,
пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи, извършени
без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Издаването
ѝ се предхожда от съставен констативен акт, който е задължителен етап в
административната процедура, съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт
е редовно съобщен на заинтересованите страни, поради което съдът намира, че не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в
тази насока.
Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Строеж или част от него е незаконен, когато
се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
В случая съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган в
установената от закона писмена форма.
Безспорно по делото се установи,
че процесната постройка на допълващото застрояване - „Външна тоалетна и навес“
е изпълнена в периода в периода от 1959
г. до 1992 г. В тази насока са заключенията на вещото лице. Експертът прави
този извод както от огледа на място, от който съгласно характера и вида на
материалите, постройката не представлявала нов строеж, така и от
обстоятелството, че сградата от допълващото застрояване за първи път е отразена
в кадастъра на плана от 1992 г., като едноетажна паянтова сграда. От разпитания
в хода на делото свидетел пък се установи, че през 1985 г. – 1986 г. е извършен
ремонт на постройката и тя е изградена във вида, в който е и към момента. От
приетите две декларации от лица е видно, че постройката е построена през 1957
г.
Спорен е въпросът дали процесният
строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, както и на §127 ал.1 от
ПРЗ на ЗИД ЗУТ и отговаря ли на условията, установени в закона за търпимост и
забрана за премахване. Ответникът е приел, че за посочения строеж са
неприложими разпоредбите на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, както и на §127, ал.1 от
ПРЗ на ЗИД ЗУТ за търпимост, тъй като не е бил допустим по подробните
градоустройствени планове, правилата и нормативите, действали по време на
изграждането му - чл. 65, ал. 2 от Строителните правила и норми за изграждане
на населените места от 1949 г. /към които препращат Законът за планово
изграждане на населените места от 1949 г., Правилникът за приложение на ЗПИНМ
от 1960 г./, чл.119, ал.6 от ППЗТСУ и чл.54, чл.55, чл.55 чл.57, чл.58 и чл.59
от Наредба № 5 за Правила и норми по териториално и селищно устройство, както и
по сега действащият Закон за устройство на територията - чл.47. ал.2 от ЗУТ.
Подобен негов извод обаче е напълно оборен от установеното от вещото лице.
Експертът е посочил, че сградата е с обща застроена площ от 18,63 м.кв. и
височина от 2,50 м.л.от нивото на прилежащия терен и параметрите и покриват
изискванията на чл.120 от Наредба № 5 от 1977г. / отм.1995г. за ПНТСУ и чл.46,
ал.2 от ЗУТ- второстепенните постройки могат да имат застроена площ най-малко
20 м.кв. и височина от 2,50 до 3,00м.л. до стрехата от нивото на прилежащия
терен. По действащия ПУП на гр. Пазарджик за П.И № 6797 е предвидено и отразено
за изградени - едноетажна масивна жилищна сграда на едни етаж и допълващо
застрояване на едноетажна паянтова сграда на един етаж, разположена на
вътрешната регулационна граница на УПИ и свързана с такава постройка в съседния
УПИ. Калканните стени на двете сгради, разположени в двата съседни имота на
вътрешната регулационна граница се покриват, съгласно нормите посочени в чл.42,
ал.2 от ЗУТ и глава IХ,
т.60, ал.2 от Строителните правила и норми за изграждане на населени места от
1959 г. Същите представляват външни ограждащи стени на постройките, без корниз
и стреха и без отвори за врати и прозорци, разположени на вътрешната странична
граница на поземлените имоти. Калкана на сградата е с дължина от 8,87 м.л. и
височина от 2,50 м.л. от нивото на прилежащия терен и покрива напълно калканния
зид на съседната постройка в съседния имот, с което отговаря на нормата,
посочена в глава III,
т.15 от Строителните правила и норми за изграждане на населени места от 1959 г.
Процесната сграда, представляваща второстепенната постройка с характер на
допълващо застрояване със спомагателно и обслужващо предназначение и за
складова дейност, отговаря на изискванията за постройка на допълващо
застрояване, съгласно чл.42, ал.2 и чл.46, ал.2 от ЗУТ и чл.112, ал.4 от ППЗТСУ
и чл.121, ал.2 от Наредба № 5 за ПНТСУ (за правила и норми по териториално и
селищно устройство) от 1977 г., отменена 1995 г. Постройката, така както е
разположена в имота с определен обем и параметри в обхвата на застрояването в
поземления и съседния имот и допустимата височина с покриване на калканите
стени, е изпълнена в съответствие със строителните правила и норми. С оглед и
обстоятелството, че постройката от допълващо застрояване за първи път отразена
в кадастъра на плана от 1992 г. като едноетажна паянтова сграда от допълващото
застрояване с обслужващо предназначение, тя според вещото лице попада в
приложното поле на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ - строеж изграден до 31.03.2001
г.
Съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето,
когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат
да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от
органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че
строежите са търпими. От текста следва, че даден строеж, който е незаконен, не
се премахва ако е търпим. За да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва
да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 31
март 2001 г. и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно
този закон. Строежът е нетърпим при липсата, на която и да е предпоставка, и в
този случай разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима. В
административното и съдебно производство по премахване на незаконни строежи
търпимостта на строежа подлежи на изследване и доказване на общо основание с
всички допустими доказателствени средства независимо от това дали е издадено
или не удостоверение за търпимост. Задължението е както за органите на
общината, така и за съда. В конкретния
случай от приетата по делото експертиза и събраните гласни и писмени
доказателства се установи, че процесният строеж е търпим строеж. Заключението е
категорично, че процесният строеж отговаря на действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормите, действали по време на извършването
му, като по делото безспорно се установи, че извършен преди 1992 г.
Тук в случая следва да се
отбележи и нещо повече. От събраните доказателства и заключението на ВЛ е
видно, че постройката се ползва като санитарен възел и е единствената тоалетна
към жилището на жалбоподателя. Тоалетният възел е захранен с ток и вода и
отточните води са включени в подземна канализационна система към градската
улична мрежа. При това положение е прав процесуалният представител на
жалбоподателя, че с премахването на тази постройка, ще се осъществи евентуално
една цел на закона, но ще се наруши друга, а именно да се осигурят елементарни
хигиенни условия за живот във всяко жилище. Премахването на тоалетната ще
постави в невъзможност нормалното ползване на жилището на жалбоподателя.
С оглед изложеното съдът намира,
че в случая е приложима разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй
като са изпълнени законоустановените предпоставки за нейното приложение, а
именно: строежът е изграден преди 31.03.2001 г. и е бил допустим по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването му, поради което е търпим и не подлежи на премахване и
забрана за ползване.
Ето защо съдът намира обжалваната
заповед за незаконосъобразна, поради което ще следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото и
предвид направеното искане от пълномощника на жалбоподателя, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, ответната страна ще следва да бъде осъдена да заплати
сторените по делото разноски общо в размер на 1010 лева, от които 10 лева –
държавна такса, 600 лв. адвокатско възнаграждение и 400 лева – депозити за вещо
лице, за които са представени и доказателства по делото – договор за правна
защита и съдействие и вноски бележки, както и списък на разноските по чл.80 ГПК.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VII
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед
№ 2664 от 17.12.2019 г., издадена от кмета на Община Пазарджик, с която е
наредено да се премахне незаконен строеж: Постройка на допълващото застрояване – „Външна тоалетна и навес”, находящ
се в поземлен имот с идентификатор 55155.506.527, съставляващ
УПИ 1-6797 в квартал 40
по плана на гр.Пазарджик с
административен адрес: гр.Пазарджик, ул. „Петър Бонев“ № 29, изпълнен от Н.З.В. без необходимите
строителни книжа.
ОСЪЖДА Община Пазарджик да
заплати на Н.З.В. с ЕГН: ********** *** сторените по делото разноски в
размер на 1010 /хиляда и десет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ:/П/
Решение
от 15.12.2020г. по Административно дело 10082/2020 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 15575 ОТ 15.12.2020 Г. НА ВАС СОФИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНЕ ПО АДМ. Д. № 10082/20 Г. - ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 559/05.08.2020 г. постановено по адм. д. № 174/2020 г. по описа
на Административен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА Община
Пазарджик да заплати на Н. З. В., ЕГН…, разноски за касационната инстанция в
размер на 600 /шестстотин/ лева, адвокатско възнаграждение
Решението е
окончателно.