Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
адм.дело № 2903/2019г. по описа на Административен съд
Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по жалба на Е.Х.Я., ЕГН **********
*** против Заповед № 0301-РД01-0312/27.09.2019г. на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна, в частта, с която е изменена предходна Заповед №
ЗСПД/Д-В/13376/07.08.2019г., като началната дата на отпускане на помощна е
променена от 01.12.2018г. на 01.07.2018г. Жалбоподателката счита обжалваната
заповед за неправилна и незаконосъобразна по съображения изложени в жалбата;
твърди, че има право на месечна помощ за дете с увреждане от датата на
прекратяване на изплащането на помощта -
01.03.2015г. – 01.07.2018г. Моли съда да
отмени обжалваната заповед и да задължи административния орган да издаде заповед
за изплащане на месечната помощ за посочения в жалбата период. В съдебно
заседание жалбоподателката редовно призована не се явява, не се представлява. В
депозирани по делото писмени бележки поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Ответната страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно
заседание. В депозирана по делото молба оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че се
претендира такова.
Предмет на оспорване в производството е Заповед № 0301-РД01-0312/27.09.2019г.
на Дирекция на дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, в частта, с която е
изменена предходна Заповед № ЗСПД/Д-В/13376/07.08.2019г., като началната дата
на отпускане на помощта е променена от 01.12.2018г. на 01.07.2018г. Процесната
заповед е издадена във връзка с подадена от жалбоподателката молба с вх.№
0301-94Е-00-3199/25.09.2019г., с която е поискано изплащане на месечна помощ за
отглеждане на дете с трайно увреждане за периода от 01.03.2015г. до 01.12.2018г.,
предвид постановеното съдебно решение № 200/08.02.2019г. по адм.дело №
2896/2018г. на Административен съд – Варна.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Оспорената заповед е издадена на основание чл. 26 ал.2 от
Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане, чл.91 ал.1 от АПК
и чл.10 ал.4 и ал.7 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/. При издаване на административен акт в условията на оперативна
самостоятелност административният орган е длъжен да изложи приетите за
установени от него правно относими факти и да обоснове избора на едно от
няколкото възможни решения в обхвата на действие на приложимия материален
закон. Неизлагането на фактически и правни съображения съставлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, защото възпрепятства
съдебния контрол върху правилното упражняване на представените властнически
правомощия и издаването на акт в съответствие с целта на закона.
Съгласно чл.168 от АПК, във връзка с
чл.142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента
на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава
само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да
е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на
някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
Оспорения акт е издаден от
компетентния по чл.10 чл.4 от ЗСПД орган- Директора на Дирекция "Социално
подпомагане"- Варна, съгласно Заповед № 0301-РД01-0304/20.09.2019г.
Съдът намира, че процесната заповед не съдържа необходимите
фактически основания съгласно изискването на чл.59, ал. 2, т.
4 от АПК. В обжалваната си част в заповедта не са изложени
никакви мотиви относно началната дата на отпускане на помощта, а именно защо
същата е променена от 01.12.2018г. на 01.07.2018г. В изложените по – долу
мотиви е посочено, че видно от представеното ЕР от 03.09.2019г., което променя
ЕР от 27.06.2019г. относно датата на инвалидизиране от 21.12.2018г. на
11.10.2005г. и подаденото от жалбоподателката заявление – декларация с вх.№
ЗСПД/Д-В/13376 от 23.07.2019г. началната дата на изплащане на помощта следва да
е 01.07.2019г. Никъде в заповедта не са изложени мотиви относно основателността
или неоснователността на претенцията на жалбоподателката за изплащане на
месечна помощ за периода от 01.03.2015г. до 01.12.2018г. От изложените мотиви
не става ясно дали това искане е било разгледано и как административният орган
се е произнесъл по него. Идеята на законодателя
е за мотивиране на административния акт с излагане на фактически и правни
основания за издаването му по смисъла на чл. 59, ал. 1, вр. чл. 2, т. 4 от АПК. В случая процесната заповед не съдържа
никакви конкретни фактически съображения, които да обосновават нейното
постановяване. По никакъв начин не се доказва от административния орган, който
носи доказателствената тежест, че същият реално е обсъдил направеното в
заявление – декларация, което е с дата 30.07.2019г., а не както е посочено в
заповедта - 23.07.2019г. искане. Така
изложените "мотиви" са формални и на практика не съдържат никаква
конкретика в себе си, а по същество представляват извод. Не става ясно обаче
въз основа на кои факти се обосновава това становище.
Липсата на мотиви, изразяваща се в
непосочване на приетите от органа за установени факти и обстоятелства, ведно с
обсъждане доводите и становищата на участниците в административното
производство, както и на направените въз основа на тях и в съответствие с
приложимите правни норми изводи, представлява процесуално нарушение, което е
съществено, т. к. се отразява на правилността на крайния акт и е основание за
отмяната му.
Непосочването на мотиви води до
невъзможост както на адресата на акта да защити правата си, така и на съдът да
извърши проверка за законосъобразност, доколкото са неясни подлежащите на
доказване факти и корелацията им с нормативната уредба.
Мотивите биха могли да се съдържат и
в документите по преписката, но следва да са приобщени към нея, да е налице
позоваване на тях в постановената заповед и да я предхождат по време. В
настоящата хипотеза, при липса на административен контрол, който да предхожда
съдебния, няма решение на горестоящ административен орган, в което да се
доразвият мотивите на първоначалния акт, за да се обсъждат от съда.
С оглед на изложеното жалбата се
явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като се отмени
оспорената заповед. В случая естеството на спора не позволява разрешаването на
въпроса по същество от страна на съда, поради което и на основание чл.173 ал.2
от АПК, делото като преписка следва да бъде върнато на административния орган
за ново произнасяне, при спазване на предвидените от законодателя
процесуалноправни и материалноправни изисквания.
Въпреки изхода на спора жалбоподателят не е направил искане за разноски,
поради което такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 0301-РД01-0312/27.09.2019г.
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, в частта, с която е изменена
предходна Заповед № ЗСПД/Д-В/13376/07.08.2019г., като началната дата на
отпускане на помощна е променена от 01.12.2018г. на 01.07.2018г.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на
Дирекция "Социално подпомагане" - Варна за ново произнасяне досежно
началната дата за отпускане на помощ на Е.Х.Я. по молба с вх.№
0301-94Е-00-3199/25.09.2019г. за отпускане на месечни помощи за отглеждане на
дете с трайно увреждане по чл. 8д от ЗСПД.
На основание чл. 174 АПК определя на
административния орган 14-дневен срок за издаване на акта.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
Административен съди: