№ 53
гр. К., 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Г. Ст. Милушев
при участието на секретаря Светла В. Радева
в присъствието на прокурора Дафин Бойчев Каменов (ОП-К.)
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215100600144 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 18/23.02.2021 година, постановена по НОХД № 1190/2020
г., К.йският районен съд е признал подсъдимият Е.. Г. В. от гр.К., с ЕГН
**********, за виновен в това, че: На 22.07.2019 г. в гр.К., до бившия полигон
на СБА, понастоящЕ. база на фирма „Е.о Ш.", е отправил закана с убийство на
М.. Е.. С. от с.Ч., общ.К., с думите: „Ще ти еба майката боклук, ще те убия!",
и с действия - насочване към тялото му газов пистолет марка „EKOL Maior",
калибър 9 мм. № Е.-1640065, като това заканване би могло да възбуди у М..
Е.. С. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание
чл.144, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.54, ал.1 от НК му е наложил наказание
„лишаване от свобода" за срок от 8 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от
НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3
години. На основание чл.53, ал.1 б.,,а" от НК, съдът е отнел в полза на
държавата вещта, която е послужила за извършване на умишленото
престъпление - газов пистолет марка „EKOL Maior", калибър 9 мм. №
Е.1640065, ведно с пълнител, собственост на подсъдимия Е.. Г. В..
1
Подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител М.. Е.. С. от с.Ч.,
общ.К. сумата от 2 200 лв., представляваща направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Въззивното производство е образувано по жалба на подс.Е.. Г. В.,
подадена чрез защитника му адв.С.Г., в която се твърди, че присъдата е
незаконосъобразна. Сочи се също, че съществено били нарушени както
процесуалния, така и материалния закон, което водело до неотменим порок в
така произнесената присъда. Нарушени били основните принципи на
наказателния процес, а именно обективност, всестранност и пълнота както
при събирането, така и при разглеждането на доказателствата.
В съдебно заседание, подсъдимият лично и чрез защитника си – адв.С.Г.
поддържат въззивната жалба. В пледоарията си, адв.Г. твърди, че почти нищо
не се разбрало от показанията на св.М., който не можел да сглоби едно просто
изречение на български език. Останалите свидетели били малко по-добре, но
противоречията в техните показания, особено към финала – към елЕ.ента на
това, което твърдели, че е престъпление, били толкова различни и толкова
противоречиви, че настъпил смут в съдебната зала. Твърди също, че трябвало
да бъде извършена съдебнопсихиатрична експертиза на пострадалия, но не
била извършена, което бил изключително съществен пропуск. Средството на
престъплението – пистолетът така и не го видели, като и тук също нямало
съдебно-техническа експертиза, което било изключително съществен
пропуск. Това били изключително съществени нарушения, които
ограничавали съществено правото на защита на подсъдимият. Последният в
желанието си да съдейства достатъчно на съда, дори си бил направил
полиграф върху въпросите, цитирани в мотивите. Това не можело да послужи
като доказателство, но показвало желанието му да съдейства за взЕ.ането на
правилното решение от настоящия съдебен състав. Подсъдимият Е.. Г. В.
твърди, че доказателствата, на база на които бил осъден с присъдата, са
свидетелски показания, които се разминавали изцяло – трима от свидетелите
казвали три различни отговора за случката – било ли е насочено оръжието,
как е било взето оръжието от ръката му, кога е пристигнал на мястото. Моли
да се отмени присъдата на първоинстанционния съд и да се постанови друга
такава, с която да подсъдимият Е.В. да бъде признат за невиновен.
Частният обвинител М.С. не се явява в съдебно заседание, но чрез
2
повереника си моли да се остави в сила присъдата като правилна и
мотивирана. В нея били обсъдени всички въпроси по отношение на
извършеното престъпление от подсъдимия по чл.144, ал. 3, във вр. с ал.1 от
НК. Подробни съображения е изложил във възражението си, което е
представил по делото и което поддържа. Моли да се отхвърли жалбата и да
му се присъдят направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – К. счита въззивната жалба
за неоснователна, а присъдата на районния съд, за правилна, мотивирана и
законосъобразна. Доказателствата в тази насока били категорични и
безспорно водели на извод за това, че подсъдимият е осъществил престъпния
състав, за който бил предаден на съд. Доказателствата, на първо място това
били показанията на самият пострадал, които били подробни, пълни, логични
и кореспондиращи с останалите доказателства. Такива били и показанията на
разпитаните други свидетели по делото, които били очевидци, като подробно
обяснявали начина, по който е осъществено престъпното деяние. Показанията
на другите свидетели – полицейските служители Н.К. и В.Е..ов в
допълнителна степен подкрепяли фактическата обстановка, която е възприел
съдът, като те били пристигнали на местопроизшествието и им е била
пресъздадена фактическата обстановка, която е възприета от другите
свидетели. Относно вида и характеристиките на процесното оръжие, по
делото били налице изобилни гласни доказателства. Всички тези
доказателства били еднопосочни и безпротиворечиви сами по себе си, като се
допълвали. С оглед на това, ще моли въззивната жалба да се остави без
уважение и да се потвърди присъдата на Районен съд – К., като правилна,
мотивирана и законосъобразна.
Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно
правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по
повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:
Жалбата е подадена в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319, ал.1
от НПК, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Първоинстанционния съд е изяснил обстоятелствата по повдигнатото на
подсъдимия обвинение. Въз основа на събраните по делото доказателства,
като на въззивното съдебно следствие не са искани и допуснати такива, се
3
установява приета от районния съд фактическа обстановка, а
именно:
Подсъдимият Е.. Г. В. е роден на * г. в гр.К., живущ в гр.К., български
гражданин, неженен, със средно образование, работи, неосъждан, с ЕГН
**********. Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.
На 22.07.2019 г. около обяд св.М.. Е.. С. се намирал в гр.К.. По това
врЕ.е на деня с управляван от него лек автомобил „Опел Астра“, той се
движел по ул,,,П.М.“, в посока от кв.,,В.“ към автогарата в града. По същото
врЕ.е и в същата посока, подсъдимият Е.В. пътувал с управляван от него
таксиметров автомобил. Св.С. се движел в дясната пътна лента и искал да
предприЕ.е маневра изпреварване, но не успявал, защото подсъдимият В.
управлявал по средата на пътното платно и се образувало задръстване. Близо
до бензиностанция „Лукойл“ св.М.С. успял да изпревари подсъдимия, пpи
което двамата водачи намалили скоростта и през отворени прозорци си
разменили реплики. Св.С. упрекнал Е.В. за начина, по който управлявал
превозното средство. На това подсъдимият от своя страна също отговорил и
напсувал св.С.. След това кратко словесно спречкване, М.С. продължил с
автомобила си към бившия полигон на СБА в гр.К., понастоящЕ. база на
фирма „Е.о Ш.". Когато стигнал до гаражите на тази фирма, св.С. паркирал
колата си и слязъл. Веднага след това там пристигнал и Е.В., при което спрял
с автомобила си зад този на св.М.С.. Подсъдимият решил да тръгне след него,
защото бил ядосан и искал да му потърси сметка и извинение, заради
конфликта им на пътя. Св.С. попитал В. какво иска. Тогава подсъдимият
слязъл от колата си, държейки в ръка притежаван от него газов пистолет
марка „EKOL Maior“, калибър 9 мм. № Е.-1640065. Toй насочил пистолета
към тялото на М.С. и започнал да го заплашва с думите „Ще ти еба майката
боклук, ще те убия!“. Казал му също, че ще го остави на място. Пострадалият
С. стоял стъписан, тъй като бил само на около метър разстояние от
подсъдимия, а и не знаел такъв е точно насочения срещу него пистолет. В
този момент на помощ се притекли свидетелите И.Б. и Е.А., които били
наблизо и видели случилото се. След като и те дошли, заедно със С. успели
насила да взЕ.ат пистолета от подсъдимия, тъй като той отказвал да го даде
доброволно. При това между тях станало сборичкване и тениската на В. се
скъсала. Св.И.Б. накрая прибрал пистолета в офиса на фирмата „Е.о Ш.“, за
да стои там до идването на полиция. Подсъдимият се отдалечил с автомобила
4
от базата и се обадил на тел.112, където съобщил, че бил нападнат и му
откраднали огнестрелното оръжие. Св.И.Б. също подал сигнал на тел.112, с
оплакване за отправени заплахи от въоръжен таксиметров шофьор.
Малко след това на място пристигнали дежурни полицейски служители
- свидетелите Н.К. и В.Е..ов. Те изслушали двете страни и установили какво
се било случило преди тяхното идване. Св.И.Б. им предал и прибрания от
него газов пистолет, с който подсъдимият заплашил пострадалия. Всички
лица били отведени в РУ-К., където им снели обяснения още същия ден.
Подсъдимият Е.В. бил освидетелстван и задържан за срок от 24 часа по реда
на ЗМВР, по повод извършено деяние по чл.144, ал.3 от НК.
От справка от 05.03.2020 г. на служба „КОС" при РУ-К. се установява,
че подсъдимият Е.В. имал издаден удостоверителен документ за извършено
уведомление с Рег.№ 1513/04.08.2016 г., за притежание на неогнестрелно
оръжие - газов пистолет марка „EKOL Maior", калибър мм. № Е.-1640065,
съгласно чл.54, ал.4 от ЗОБВВПИ.
Описаната фактическа обстановка въззивният съд прие за установена,
позовавайки се отчасти на обясненията дадени от подс.Е.В.; свидетелските
показания на Н.К., В.Е..ов, И.Б., М.С. и Е.А., на последните двама и дадените
на досъдебното производство и приобщени на първоинстанционното съдебно
следствие по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; както и
Уведомително писмо на РУ-К. Peг.№ ДП-434/19 от 09.11.2020 г.;
Удостоверение за уведомление № 1513/04.08.2016 г.; Протокол за доброволно
предаване от 22.07.2019 г.; Заповед за задържане на лице с peг. № 1947зз-202
от 22.07.2019 г.; Карта за медицинско освидетелстване на лице, пребиваващо
в помещение за задържане от 22.07.2019 г.; Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО от 22.07.2019 г.; Писмо от 07.04.2020 г. на РЦ 112-К.; Протокол за
оглед на веществени доказателства от 28.05.2020 г., ведно с приложен
фотоалбум; Справка от 05.03.2020 г. на служба „КОС“ при РУ-К.; Справка за
съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия;
Декларация за сЕ.ейно и материално положение и имотно състояние на
подсъдимия, както и другите писмени доказателства, събрани и приет и в
хода на наказателното производство, а също и веществените доказателства -
компакт диск, съдържащ аудиозаписи и снимки на електронни картони на
приети повиквания.
5
Всъщност, така описаното от фактическа страна, се установява от
показанията на всички цитирани свидетели, които са напълно еднопосочни,
взаимодопълващи се и кореспондиращи помежду си. Извършеният подробен
анализ на същите от районният съд е правилен и обоснован, като показанията
на свидетелите са обсъдени поотделно и в съвкупност с другите
доказателства и са прецените според действителното им съдържание и
смисъл. По делото липсват доказателства, които да опровергават или дори да
внасят съмнение в показанията на пострадалия М.С., който подробно разказва
развоя на събитията между него и подсъдимия, като създалата се ситуация на
пътното платно при управлението на МПС и разменените между двамата
реплики се потвърждава и от обясненията на подсъдимия. В частта, в която
последния отрича да е насочвал пистолет към св.С. и да му се е заканвал с
убийство, то отново изключително подробно и задълбочено, районният съд е
анализирал обясненията на Е.В., като правилно не им е дал вяра и е приел, че
това е защитна теза целяща оневиняването му. Нелогични, изолирани, а и
опровергани от другите събрани по делото доказателства са обясненията на
подс.В. в частта им, в която отрича да е слизал от автомобила си с пистолет в
ръка, да го е насочвал към пострадалия С. и да му се е заканвал, че ще го
убие. Версията му, че е бил нападнат от свидетелите И.Б., Е.А. и М.С., като
последният имал и брадва, се опровергава от показанията освен на
свидетелите и тези на полицейските служители пристигнали на
местопроизшествието, след подаден сигнал на тел.112, а именно св.К. и Е.,
като пред тях подсъдимият не е споделил, че е бил нападнат с брадва, което да
е наложило той да се защити, като взЕ.е от автомобила си притежавания от
него газов пистолет. Подобно оплакване за наличие на брадва подсъдимият не
е направил и при обаждането си на тел.112, съобщавайки, че са му
откраднали огнестрелно оръжие. Нелогично звучи и версията му, че хвърлил
на седалката в автомобила си пистолета, а след това установил, че същият го
няма. Изолирано, нелогично, а и оборено от другите събрани по делото
доказателства е и твърдението на подс.В., че бил нападнат, като му бил
нанесен побой от четирима души, единият от които именно св.М.С.. Ако
твърдяното от подсъдимият е вярно, то няма каквото и да било логично
обяснение защо не е съобщил този факт на дошлите на място полицейски
служители и защо не са констатирани телесни увреждания или каквито и да
било следи от нараняване при освидетелстването му преди полицейското
6
задържане по ЗМВР. Що се отнася до скъсаната тениска на подсъдимият, то
по делото е безспорно установено, че това е станало при сборичкването със
свидетелите, при опита им да отнЕ.ат пистолета на Е.В..
Относно показанията на св.Г. В., то същите не могат да внесат
съмнение и да разколебаят възприетата фактическа обстановка, тъй като те са
преразказ на разказаното му от сина му – подс.Е.В. и потвърждават защитната
му версия, която не бе кредитирана от съда по изложените по-горе
съображения.
Във връзка със събраните по делото доказателства, въззивният съдебен
състав споделя напълно и посоченото от първоинстанционният съд, че са
неоснователни доводите на защитата, че показанията на свидетелите били
противоречиви „особено към финала – към елЕ.ента на това, което твърдят,
че е престъпление“. Липсват каквито и да било противоречия в показанията
на свидетелите М.С., Е.А., И.Б., а и на Н.К. и В.Е..ов, които в хода, както на
досъдебното, така и на съдебното следствие са дали едни и същи показания,
като в същите не съществуват противоречия, а напротив, те са
последователни и житейски логични, както е приел и районният съд.
Напълно се споделя и виждането на първоинстанционният съд относно
липсата на експертизи на газовия пистолет и за психичното състояние на
пострадалия. По делото няма съмнение, а и спор за вида на иззетия от
подсъдимия пистолет с оглед приобщените гласни и писмени доказателства
подробно обсъдени и коментирани както от районния, така и от настоящия
съд. Не са необходими специални знания и за установяване на „основателен
страх“ по смисъла на чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, който въпрос е
юридически, а не експертен и се установява на база съвкупната оценка и
анализ на доказателствата по делото.
При така възприетото от фактическа страна, правилен и обоснован е
извода на първоинстанционният съд, че подсъдимият Е.. Г. В. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.144, ал.3,
във вр. с ал.1 от НК – на 22.07.2019 г. в гр.К., до бившия полигон на СБА,
понастоящЕ. база на фирма „Е.о Ш.", е отправил закана с убийство на М.. Е..
С. от с.Ч., общ.К., с думите: „Ще ти еба майката боклук, ще те убия!", и с
действия - насочване към тялото му газов пистолет марка „EKOL Maior",
калибър 9 мм. № Е.-1640065, като това заканване би могло да възбуди у М..
7
Е.. С. основателен страх за осъществяването му. От обективна страна
изпълнителното деянието е осъществено чрез отправени от дееца към
пострадалия думи - „Ще ти еба майката боклук, ще те убия!” и с действия -
насочване към тялото му на пистолет, които думи и действия са били
насочени към личността на М.С., възприети от адресата и са възбудили
основателен страх от осъществяването им. Деянието е съставомерно по ал.3
на чл.144 от НК, тъй като деецът се е заканил с убийство. Както правилно е
посочил и районният съд, не всяка отправена заплаха е престъпна, а само
тази, която сочи на една по-висока вероятност от реалното й осъществяване,
каквато именно се установява в разглеждания случай, предвид факта, че
заканата освен с думи е съпроводена с насочване на пистолет към
пострадалия, което безспорно сочи на повишена вероятност от реално й
осъществяване, като към момента на осъществяването й М.С. е нямал
представа насочения срещу него пистолет дали е газов или огнестрелен,
поради което е възприел тази закана като реална.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл от
подсъдимия. Същият е съзнавал противоправния характер на извършеното,
предвиждал е и е искал, пряко е целял настъпването на общественоопасните
му последици. Подсъдимият напълно е съзнавал смисъла и значението на
отправените от него закани с убийство и насочването на пистолета спрямо
св.С., както и възприЕ.ането им от последния.
Следва да се посочи, че напълно се споделя, като правилен и обоснован
и извършения от районния съд анализ на обективните и субективните
признаци на престъплението извършено от подсъдимия и не е необходимо
същият да се преповтаря изцяло.
При индивидуализацията на наказанието, съдът е обсъдил
обществената опасност на дееца и деянието, както и смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, а и целите, които се преследват с
налагане на наказанието. За престъплението по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от
НК е предвиденото наказание - ,,лишаване от свобода“ до шест години.
Предвид характера на извършеното и употребата на оръжие, сочещи
възприЕ.ането от страна на пострадалия на реална възможност за
осъществяване на заканата, решаващият съд правилно е приел, че
обществената опасност на деянието е по-висока от типичната за този вид
8
престъпления. Чистото съдебно минало и положителните характеристични
данни за дееца, правилно са отчетени като определящи личността на дееца с
ниска обществена опасност, както и са отчетени като смекчаващи
отговорността обстоятелства, като отегчаващи отговорността му липсват.
Липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, които да правят и най-лекото предвидено в закона
наказание несъразмерно тежко на извършеното по смисъла на чл.55 от НК,
което от своя страна води до извода, че правилно същото е определено при
условията на чл.54 от НК, до какъвто краен правилен извод е достигнал и
първоинстанционния съд. Справедливо и достатъчно, отговарящо на
конкретно извършеното от дееца противоправно деяние, е наказанието
определено от решаващия съд, а именно „лишаване от свобода“ далеч под
средния, по-скоро към минималния размер, а именно от 8 месеца. Наличието
на формалните изисквания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК е мотивирало
съда да отложи изпълнението му за срок от 3 години. Това наказание,
настоящия състав намира, че е в състояние да изпълни целите на наказанието
по чл.36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо
спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на
обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
виновен, както е в настоящия случай, съдът го осъжда да заплати разноските
по делото, включително и направените такива от частния обвинител. В този
смисъл и в частта, в която подс.В. е осъден да заплати на частния обвинител
М.С. направените от него деловодни разноски, присъдата на решаващия съд е
правилна и законосъобразна.
С оглед всичко изложено, настоящата въззивна инстанция намира
обжалваната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна, като при
постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила или на материалния закон, т.е. не са налице основания за нейното
отменяване или изменяване, поради което следва да бъде потвърдена.
Предвид изхода на делото жалбодателя Е.В. следва да бъде осъден да
заплати на частния обвинител М.С. направените и претендирани от него
разноски за въззивното производство, а именно 2000 лева адвокатско
9
възнаграждение.
Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във с чл.338 от НПК
, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 18 от 23.02.2021 г. по НОХД
№1190/2021г. по описа на К.йския районен съд.
ОСЪЖДА подс.Е.. Г. В. с ЕГН ********** от гр.К., да заплати на
М.. Е.. С. с ЕГН ********** от с.Ч., общ.К., сумата в размер на 2000 лева –
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10