Р Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Ренета Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 101 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и
чл. 90, ал. 1 ЗКИР, предявени от „Клас“ ООД срещу Г.К.А. (заместен на основание
чл. 227 ГПК от ответниците В.Г.А., К.Г.А. и Н.В.А.), М.А.К. и Х.А.К..
Ищецът твърди, че на 07.01.2016
г. сключил договор за аренда с починалия в хода на настоящото производство
ответник Г.К.А., който му предоставил за временно и възмездно ползване
земеделски земи. При извършена справка в СВ при РС Свиленград установил, че
между К.А.Б., в качеството му на управител на ищцовото дружество, и ответниците
Г.К.А., М.А.К. и Х.А.К. бил подписан анекс за прекратяване на договора за
аренда по взаимно съгласие. Счита, че този анекс не обективирал постигнато
между страните съгласие, тъй като ищецът не бил надлежно представляван.
Поддържа, че въз основа на договор за особен залог от 31.03.2016 г., сключен
между заложния кредитор „Първа инвестиционна банка” АД и залогодателя „Клас”
ООД, бил вписан особен залог върху търговското предприятие на ищеца. Във връзка
с вписване на предприето принудително изпълнение върху заложеното търговско
предприятие с решение на заложния кредитор от 18.09.2018 г. за управител на
същото по смисъла на чл. 46, ал. 6 ЗОЗ бил назначен Любомир Дачев. С последващо
решение от 24.06.2019 г. на заложния кредитор за управител бил назначен Лъчезар
Варнаджиев. Посочено е, че с вписване на управителя в Търговския регистър се
прекратявали правомощията на управителните органи на залогодателя. Поради това
намира, че правомощията на управителя на ищеца К.А.Б. били прекратени от
23.10.2018 г. Ето защо счита, че към момента на подписване на анекса –
11.07.2019 г., К.А.Б. не е могъл да изрази валидна воля от името на ищцовото
дружество. Предвид изложеното, моли да бъде обявена недействителността на
сключения анекс и да бъде признато за установено несъществуването на вписаното
обстоятелство, а именно прекратяването на договора за аренда.
В съдебно заседание
ищецът – чрез процесуалния си представител адв. А., поддържа предявените
искове, като не претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
(спрян на основание чл. 61 ГПК поради спиране на производството по делото) е
постъпил отговор на исковата молба от
ответниците М.А.К. и Х.А.К., в който излагат съображения за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Възразяват, че ищецът не
бил обосновал правния си интерес от предявените искове, като липсвали изложени
твърдения дали е спорен въпросът за съществуването на арендното правоотношение
между страните. Предявените искове не биха дали разрешение на този въпрос още
повече, че не се излагали твърдения кой ползвал процесните имоти. Също така оспорват,
че в ТР не било вписано прекратяването на правомощията на управителя на ищеца К.А.Б..
Считат, че след като ищецът не се бил противопоставил незабавно на сключения
анекс, на основание чл. 301 ТЗ бил приел действието му.
В съдебно заседание
ответниците М.К. и Х.К. – чрез процесуалния си представител адв. К., не
оспорват исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е
подаден отговор от ответниците В.Г.А., К.Г.А. и Н.В.А.. Твърдят, че
действително на 11.07.2019 г. наследодателят им Г.К.А. сключил анекс с вписания
в ТР управител на ищеца К.Б. за прекратяване на договора за аренда. Считат, че
в конкретния случай нотариусът, удостоверил подписите им, не бил изпълнил
задължението си да провери представителната власт на управителя Б.. Поддържат,
че при преглед на вписаните обстоятелства в ТР К.Б. все още бил вписан като
управител на ищеца. Предвид изложеното намират, че не са дали повод за
завеждане на делото, поради което не следвало да им се възлагат разноски.
В съдебно заседание
ответниците В.А., действащ и като пълномощник на майка си Н.А., и К.А. също не
оспорват исковите претенции.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От договор за аренда на
земеделска земя, вписан в СВ при РС Свиленград на 19.01.2016 г., се установява,
че първоначалният ответник Г.К.А., в качеството на арендодател, е предоставил
на ищеца, в качеството на арендатор, за временно и възмездно ползване негови
собствени и една съсобствена с другите ответници нива, съставляващи имоти с №
074011, 095043, 096011, 073019, 067119 и 053007 по плана за земеразделяне на с.
Чернодъб, общ. Свиленград. Договорът е със срок на действие от пет стопански
години, считано от 01.10.2016 г. до 30.09.2021 г. С Анекс № 146, т. II, рег. №
3777 от 11.07.2019 г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на
подписите, и вписан в СВ при РС Свиленград с вх. рег. № 2397, дв. вх. рег. №
2395/12.07.2019 г., т. II, акт № 159, Г.К.А., действащ чрез пълномощника си К.Г.А.,
и М.А.К. и Х.А.К., действащи чрез пълномощника си Н.В.А., от една страна, и К.А.Б.,
действащ като управител на ищцовото дружество, от друга, изразили воля да
прекратят по взаимно съгласие договора за аренда.
От извършената служебна
справка в Търговския регистър по електронното дело на „Клас“ ООД се установява,
че поради неизпълнение от страна на търговското дружество на задължение,
произтичащо от сключен на 31.03.2016 г. договор, кредиторът „Първа инвестиционна
банка“ АД е пристъпил към изпълнение върху предоставеното като обезпечение по
реда на ЗОЗ търговско предприятие. Определен е за управител на търговското
предприятие Любомир Михайлов Дачев, като на 23.10.2018 г. това обстоятелство е
било отразено по партидата на дружеството в търговския регистър, раздел „Залог
на търговско предприятие“. На 02.07.2019 г. е бил вписан нов управител на
търговското предприятие – Лъчезар Валериев Варнаджиев. В раздел „Основни
обстоятелства“, поле 7 „Управители“ като управител е вписан К.А.Б..
От изисканите от ОС
„Земеделие“ – гр. Свиленград документи се изяснява, че ищцовото дружество, чрез
управителя на търговското предприятие Лъчезар Валериев Варнаджиев, е сключило
на 27.09.2019 г. договор за пренаемане на процесните земеделски земи със
земеделски производител Х. Т.със срок на действие за стопанската 2019/2020 г.
От своя страна, ответникът Г.К.А. е отдал на 11.07.2019 г. същите тези земи за
горепосочения период на лицето Е.И.С., която е подала декларация по чл. 70, ал.
1 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 37б, ал. 3 ЗСПЗЗ пред ОС „Земеделие“ – гр. Свиленград.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съдът намира предявените
искове за процесуално допустими. Видно от изисканите от ОС „Земеделие“ – гр.
Свиленград документи за стопанската 2019/2020 г. починалият в хода на
настоящото производство ответник Г.К.А. е сключил договор за наем, по силата на
който се е задължил да предостави процесните земи за ползване на трето лице.
Поради това и създадената несигурност във връзка с упражняването на правата на
арендатора, произтичащи от договора за аренда, съдът намира, че е налице правен
интерес от търсената защита. По тези съображения съдът счита, че следва да
разгледа по същество предявените искове.
По иска с правно
основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД:
С т. 2 на ТР № 5 от
12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС се уеднакви съдебната
практика по въпроса за приложение на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като се
прие, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда
целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на
което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В тази
насока следва да се изясни, че съдът не е обвързан от сочената от страните
правна норма, като сам квалифицира исковете, с които е сезиран, като изхожда от
правопораждащите юридически факти и петитума. С оглед изложеното и като
съобрази цитираното тълкувателно решение, съдът е приел, че не се касае за иск
с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на процесния
анекс поради липса на съгласие. Това е така, тъй като договорът е сключен при
липса на съгласие, когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от
страната съгласие е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или
като пример, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се
обвърже с договора. За разлика от хипотезата на нищожност на договора, сключен
при липса на съгласие, договорът, сключен при липса на надлежна представителна
власт не е нищожен, тъй като правните действия, извършени от лице без
представителна власт не са нищожни, доколкото могат да бъдат потвърдени от
представлявания. Налице е висяща недействителност на сделката до
потвърждаването ѝ от лицето, от чието име е сключена, поради което
правната квалификация на иск за недействителност на сделка поради липса на
представителна власт е по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Именно в тази връзка са въведените
в исковата молба твърдения за сключване на анекс за прекратяване на договор за
аренда от лице без надлежно учредена представителна власт.
При така дадените
разяснения, следва да се обсъдят въведените от ищеца твърдения за
недействителност на процесния анекс. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 6 ЗОЗ
след вписване в Търговския регистър на управител на предприятие по чл. 46, ал.
4 ЗОЗ правомощията на органите на дружеството се прекратяват, като залогодателят
се лишава от правото да управлява и да се разпорежда със заложеното имущество, а
законен представител на дружеството става занапред вписаният нов управител на
предприятието. Последният управлява и представлява залогодателя и извършва
всички действия, които са могли да извършват лицата, чиито правомощия са
прекратени с вписването му за управител (чл. 48, ал. 1 ЗОЗ), като е длъжен да
вземе всички мерки за запазване на неговите интереси с грижата на добър
търговец (чл. 49 ЗОЗ). Във връзка с обстоятелството, че К.А.Б. все още
продължава да е вписан като управител, следва да се изясни, че специалните
разпоредби на чл. 26 и чл. 32, вр. чл. 21, ал. 2 ЗОЗ не предвиждат, че следва
да се заличи. Напротив, в практиката си ВКС приема, че когато в резултат на упражнени права по чл. 46
ЗОЗ в ТР е вписан управител на търговско предприятие, а впоследствие членовете
на СД са заличени от ТР, са налице предпоставките на закона за прекратяване на
акционерно дружество по реда на чл. 252, ал. 1 т. 6 ТЗ (така Решение № 369 от
08.08.2019 г. по т. д. № 647/2018 г. на ВКС, II т. о.). Доколкото
аналогична разпоредба (чл. 155, т. 3 ТЗ) е налична и по отношение дружеството с
ограничена отговорност, следва изводът, че въпреки че с вписването на
управителя на търговското предприятие се прекратяват правомощията на органите
на дружеството, това не поражда задължение за заличаване на управителя на
дружеството. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 48, ал. 3 ЗОЗ,
която предвижда възможност залогодателят да извършва процесуални действия лично
или чрез упълномощено от него лице, когато са предявени искове относно
обезпеченото вземане или учредения по реда на ЗОЗ залог за обезпечаването му.
С оглед всичко изложено,
съдът намира, че след вписването на управител на предприятието по реда на чл.
46, ал. 4 ЗОЗ в ТР на 23.10.2018 г. по силата на закона са се прекратили
правомощията на управителя по чл. 135, т. 2 ТЗ за осъществяване на процесуално
представителство и разпореждане и управление на имущество на дружеството.
Поради това сключването на процесния анекс за прекратяване на договора за аренда
по взаимно съгласие на 11.07.2019 г. от К.А.Б. е извършено без представителна
власт. Без правно значение е дали ответниците са знаели, че подписалият анекса
управител не е имал представителни функции. В
тази връзка разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че вписаното
обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от
момента на вписването, от което следва, че ответниците е следвало да положат
дължимата грижа, за да се уверят, че договарят с надлежен представител. Предвид
съдържащите се в кориците на делото доказателства, съдът намира, че дружеството
се е противопоставило на сключването на процесния анекс за прекратяване на
договора за аренда съгласно чл. 301 ТЗ, предявявайки настоящия иск, доколкото липсват
данни да е узнало за него преди предявяване на иска. С оглед обстоятелството,
че не се установява, че ищецът е потвърдил извършеното без представителна власт
действие, предявеният иск за обявяване недействителността на анекса за
прекратяване на договора аренда следва да бъде уважен.
По иска с правно
основание чл. 90, ал. 1 ЗКИР:
Предявеният иск е един
от трите установителни иска, предвидени в чл.
90, ал. 1 ЗКИР (така Определение № 304 от 27.06.2013 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 2821/2013 г., I г. о. и Определение № 154 от 20.03.2015 г. на ВКС по ч. т.
д. № 119/2015 г., II т. о.), и има за предмет установяване несъществуване на
подлежащо на вписване обстоятелство. Ето защо, за предявяването му е необходимо
ищецът да установи правен интерес, какъвто в случая е налице, тъй като
вписването в имотния регистър има оповестителна и защитна функция. В
разглеждания случай вписването създава правна привидност, че договорът за
аренда е прекратен преди изтичане на срока му на действие, поради което за
ищеца е налице интерес от установяване на факта, че е вписано несъществуващо
обстоятелство. След извършена от съда служебна справка в СВ – гр. Свиленград се
изяснява, че вписването е отразено по имотните партиди на починалия в хода на
производството ответник Г.К.А. и останалите двама ответници М.А.К. и Х.А.К. съгласно
изискването на чл. 37 ПВп. Разгледан по същество, искът се явява и основателен,
тъй като анексът е недействителен поради сключването му от лице без
представителна власт. Ето защо, вписаното в СВ – гр. Свиленград прекратяване на
договора за аренда по взаимно съгласие от 11.07.2019 г. съставлява вписване на
несъществуващо обстоятелство.
По искането на ищеца за
заличаване на вписаното обстоятелство съдът не дължи произнасяне, тъй като
според чл. 90, ал. 1 ЗКИР същото се извършва, когато по исков ред се установи
недопустимост или недействителност на вписването, или несъществуване на вписано
обстоятелство, като заличаването предполага уважаване на предявен иск. Във всички
случаи обаче компетентен да постанови заличаване на вписвания в имотния
регистър, респективно на вписванията, извършени по реда на Правилника за
вписванията, предвид изричната разпоредба на чл. 90, ал. 2 и ал. 3 ЗКИР е
съдията по вписванията, който се произнася по искане на заинтересуваното лице,
прокурора или служебно с определение, което подлежи на обжалване пред окръжния
съд (в този смисъл Решение № 158 от 04.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 247/2015
г., II т. о.). Ето защо в разглеждания случай съдът не е компетентен да отменя
или заличава вписаното обстоятелство.
Предвид изричното
изявление на процесуалния представител на ищеца, съдът не следва да се
произнася по отговорността за разноските.
Така мотивиран, РС
Свиленград
Р Е Ш И:
3
ОБЯВЯВА за недействителен на
основание чл. 42 ал. 2 ЗЗД анекс за прекратяване на договор за аренда № 146, т.
II, рег. № 3777 от 11.07.2019 г., вписан в СВ – гр. Свиленград с вх. рег. №
2397, дв. вх. рег. № 2395/12.07.2019 г., т. II, акт № 159, сключен между „Клас“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, от една страна, и Г.К.А.,
ЕГН: ********** (наследодател на Н.В.А., К.Г.А. и В.Г.А.), М.А.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, и Х.А.К., ЕГН: **********, адрес: ***, от друга.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО
на основание чл. 90, ал. 1 ЗКИР в отношенията между „Клас“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, и Н.В.А., ЕГН: **********, адрес: ***5,
К.Г.А., ЕГН: **********, адрес: ***, В.Г.А., ЕГН: **********, адрес: ***
(първите трима като наследници на починалия в хода на производството Г.К.А.,
ЕГН: **********), М.А.К., ЕГН: **********, адрес: ***, и Х.А.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, несъществуването на вписаното в СВ – гр. Свиленград с вх. рег. №
2397, дв. вх. рег. № 2395/12.07.2019, т. II, акт № 159, прекратяване по взаимно
съгласие на договор за аренда на земеделска земя № 5, т. I, рег. № 82/07.01.2016
г., вписан в СВ – гр. Свиленград с вх. рег. № 123, дв. вх. рег. №
123/19.01.2016 г., т. I, акт № 53.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: