РЕШЕНИЕ
гр.Кърджали,14.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание
на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дарина Байданова
при участието на секретаря Марияна
Суркова разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1669 по
описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск з пр. осн. чл.108 от
ЗС.
Постъпила е искова молба от Ю.Р.Ш. против Р.Р.Ш., с която се твърди, че страните са наследници на Р.Ш. Р.,
починал на 25.05.2004г. и И. О. Р., починала на 17.10.2013г., които били
собственици на поземлен имот № 144 по плана на с. Лясково, общ. Черноочене,
обл. Кърджали, като през 1951 г. построили къщата, а в последствие и
постройките около нея. Твърди се, че в тази къща живели до смъртта си само
наследодателите на страните и само те
ползвали къщата, както и изградените в дворното място постройки. След смъртта
на родителите им ищцата, заедно с братята си и сестра си наследили всеки по 1/4
идеална част от поземлен имот № 144 по плана на с. Лясковец, общ. Черноочене,
обл. Кърджали, с EKATTE
44820, целият с площ от 450 кв.м., при граници: север- поземлен имот № 143;
изток- поземлен имот № 151; юг- улица; запад-поземлен имот № 145, ведно с
построените върху имота полумасивна жилищна сграда на един етаж, със застроена
площ от 72 кв.м., състояща се от три стаи и коридор; паянтова стопанска сграда
със застроена площ от 16 кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ от
42 кв.м. Твърди се, че няколко месеца преди предявяване на исковата молба
ищцата решила да заплати данъците на наследствения имот, когато разбрала, че
къщата заедно с имота и постройките в него била прехвърлена по давност на брат ѝ
Р.Ш. /ответник по делото/, който повече от 20 години живеел в Израел и дори не
прибрал за погребенията на родителите им, а единствено дошъл за погребението на
брат им Ш.Р.Ш. на 03.11.2013г., след което отново си заминал за Израел. Прибрал
през 2015г. и отново заминал, където се намирал и понастоящем. Ищцата твърди,
че никога ответникът нито владял, нито ползвал имота, както и че на 09.04.2015г.
ищцата подменила електромера на къщата и към този момент никой не бил
предявявал никакви претенции извън тези, които имал по наследство. След като
узнала за издадения нотариален акт, посетила имота и установила, че същият бил
заключен и ключовете се намират в техен братовчед , който отказал да я пусне в
имота , тъй като същият бил собственост
на брата на ищцата. Заявява че към момента ответникът се легитимира като
единствен собственик на имота и построените в него сгради и само той ги ползва,
поради което счита, че е налице правен интерес от предявяване на
ревандикационен иск за наследствените ¼ ид.части от същия имот и
сградите в него и моли на основание чл. 108 от ЗС да бъде признато по отношение на ответника, че ищцата е собственик 1/4
идеална част от поземлен имот № 144 по плана на с. Лясковец, общ. Черноочене,
обл. Кърджали, с ЕКАТТЕ 44820, целия с площ от 450 кв.м., при граници: север-
поземлен имот№ 143; изток- поземлен имот№ 151; юг- улица; запад- поземлен имот № 145, ведно с построените върху имота
полумасивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 72 кв.м.,
състояща се от три стаи и коридор; паянтова стопанска сграда със застроена площ
от 16 кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ от 42 кв.м. , и бъде осъден същия да отстъпи владението и
предаде на ищцата ¼ ид.част от имота, както и на основание чл. 537, ал.
2 от ГПК да бъде отменен частично в
разпоредителната част Нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давностно владение и наследство № 115, том I, peг. № 5420, дело № 113/2015г., издаден от
нотариус Д. Г.,*** действие КРС, в частта касаеща процесния недвижим имот.
Претендира разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния
си представител поддържа иска, за което излага съображения.Представя писмена
защита.
Ответникът Р.Р.Ш. в срока по чл.131 от ГПК депозира отговор, в който оспорва предявения
иск, като сочи, че не е налице претендираното от ищцата основание за уважаване
на предявения иск, тъй като към датата на предявяването му същата не била собственик
на описания в исковата молба недвижим имот и неоснователно претендирала право
на собственост върху него. Твърди, че владее спорния имот след раждането си от
1960г. до настоящия момент, поради което счита, че в негова полза изтекло придобивната
давност върху имота, на който бил и наследник. Сочи, че липсвали предпоставките,
обуславящи основателност на иска по чл.108 от ЗС. Възразява по твърдението, че не
бил владял и ползвал имота, като завява, че ищцата години наред не се
интересувала от имота, не се грижела за него, не го поддържала и ремонтирала,
не го владяла. Моли искът да бъде отхвърлен. В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва иска по съображения, изложени в отговора.
Заявява,че ответникът владял имота повече от 10 години имота – от раждането си
от 1960 г., след заминаването му за Израел, преди 2014г. и след това, до настоящия момент, като
периодично се връщал в имота, изпращал средства за поддръжката на имота и
осъществявал владението си чрез действия по поддръжката му и чрез неговата
съпруга, която била в България и наглеждала имота, въпреки че не живяла в него.
Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства- писмени и гласни поотделно и в
тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
По делото е прието за съвместно
разглеждане възражение на ответника за изтекла в негова полза придобивна
давност върху претендираната част от процесния имот с начало раждането му - 1960г.
Признато е за безспорно между страните,
че процесният имот към предявяване на иска се владее от ответника.
Установява се по делото, че ищцата и
ответникът са наследници на Р.Ш. Р., починал на 25.05.2004г. и И. О. Р.,
починала след него на 17.10.2013г., които са оставили за свои законни наследници
децата си – ищцата, ответника, Д. Р. М. и Ш.Р.Ш., починал на 02.11.2013г. и
оставил за свои наследници съпруга си А. Н. Ш. и децата си Н. Ш. Р. и Н. Ш. М..
Установява
се по делото,а и не се спори, че процесният имот е собственост е бил
собственост на наследодателя на страните Р.Ш. Р., отразен в кадастралния план
на с.Лясково, одобрен със Заповед №38/20.03.1993г., на наследниците на същия като
поземлен имот с пл.сн. № 144 представляващ неурегулирано дворно място от 450 кв.м.,
при граници: север- поземлен имот № 143; изток- поземлен имот № 151; юг- улица;
запад-поземлен имот № 145, ведно с построените върху имота полумасивна жилищна
сграда на един етаж, със застроена площ от 72 кв.м., състояща се от три стаи и
коридор; паянтова стопанска сграда със застроена площ от 16 кв.м. и паянтова
стопанска сграда със застроена площ от 42 кв.м.
На 11.05.2015г. след извършена
обстоятелствена проверка по чл.587,ал.2
от ГПК е издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно
владение и наследство № 115, том I, peг. № 5420, дело № 113/2015г. от нотариус
Д. Г.,*** действие КРС, с който ответникът е признат за собственост по
давностно владение и наследство на оставения от наследодателите недвижим имот. В
нотариалното производство са изслушани трима свидетели, които заявили, че къщата
е построена около 1965г. върху заплатено от бащата на ответника Р. място и че
същият е оставил на сина си Р. къщата, за това ,че той се грижил за него
приживе.
Установява се, че по официални данни
ответникът е влязъл в страната на 05.12.2008г. и излязъл на 10.06.2013г. и
29.08.2016г.
Представени са доказателства за
заплатени от ищеца за 2014г. и 2015г. местни данъци и такси по декларация № 02998/24.04.1998г. и
декларация от 04.05.2018г., с която наследниците на починалия наследник Ш. Р.
заявяват, че нямат претенции към процесния имот и че собственик е ответникът Р.Р.Ш..
От изслушаните по делото гласни
доказателства – Г.Р.Е. - първа
братовчедка на страните и К. М. Р. – съпруга на първи братовчед на ищеца и
ответника се установява,че след смъртта на родителите на страните, никой не бил
живял в процесната къща и при завръщането си от чужбина ответникът я поддържал
– ремонтирал покрива и изпращал пари за поддръжката ѝ. Р. споделил, че
говорил с всички наследници, които се съгласили къщата да бъде прехвърлена на
негово име, но през есента на 2016г. при разговор с ищцата, последната ѝ
казала, че искала ключовете, за да влиза в къщата, когато се връща на село.
Ответникът оставил единствения ключ при брата и снахата на свидетелката, а
последната го предала на ищцата и казала, че ответникът бил съгласен тя да влиза в къщата. Родителите на
ищцата и ответника живеели сами, тъй като всеки имал семейство и до тях
най-близо била снахата на свидетелката, която тя се грижела за тях и им носела
храна. Р. пращал пари на родителите си за дърва и въглища. Той поддържал
къщата, която била много стара - сменил счупените керемиди и електромера. Той
заминал в чужбина преди около 15-16 години. Имал апартамент и във Възрожденци, но
когато се прибирал от чужбина, през повечето време бил на село. Ключовете вече
не били у Ю., а съпругата на ответника ги поискала, тъй като зимата била тежка,
а къщата – стара и снаха им се обадила,че прозорците се чупят и се отворили от
виелицата. Заради това синът на Ю. върнал
ключа и отишли да затворят, заключат и поправят счупеното.
Св. К. Р. – съпруга на първи братовчед
на страните, живуща в съседство до процесния имот, свидетелства, че ответникът се
връщал веднъж годишно или на две години от чужбина, където работел над 10
години, финансово помагал и поддържал къщата и родителите си,почиствал двора, а
Ю. идвала по-рядко, като при идването си дори не влизала в тяхната къща,а
отивала при съседите и рядко помагала за почистването и освежаването. Р. живял
в тази къща от раждането си. През 1985г. свидетелката се омъжила в селото и
родителите на ищеца и ответника били в къщата, като мястото било на бащата на Р..
Р. дошъл няколко дни след погребението на майка си, но уредил и заплатил всичко
във връзка с погребението. Свидетелката
заявява,че се грижела повече за родителите на страните отколкото ищцата Ю.. В
селото хората знаели, че къщата е на Р., а на самата свидетелка било известно
от ответника,че той се уговорил с Ю. за прехвърляне на негово име на къщата и тя
се съгласила. Впоследствие - след две години - ищцата ходила до Общината и
тогава уж разбрала, че къщата е прехвърлена. Ищцата била против ключът за
къщата да се намира у свидетелката. От ЕВН поискали да сменят електромера и
свидетелката влязла във връзка с първи братовчед на съпруга си и му казала да вземат
ключа. Ю. не присъствала при смяната на електромера и не била направила никакви
разходи. Когато Р. бил в чужбина, идвала съпругата му и наглеждала имота.
С оглед изложеното, съдът намира
предявените искове за основателни по следните съображения:
По делото не се спори,че ищецът,
ответникът, заедно с друг техен брат и сестра – общо четирима - са наследници
по закон на баща им Р.Ш. Р., починал на 25.05.2004г. и майка им И. О. Р.,
починала след него на 17.10.2013г., като са станали собственици на процесния
имот след смъртта на наследодателите си. Съобразно чл.5,ал.1 от ЗН
наследствените части на наследници са равни, а в случая с оглед техния брой
възлиза на ¼ ид.ч. за всеки наследник. Установено бе, че до смъртта си
двамата наследодатели живели в построената в собствено място без надлежни строителни
книжа къща, като за поддръжката на имота основно се грижил ответникът – чрез
финансови средства и с личен труд, който от около 15-16 години работел в
чужбина, но всяка година се завръщал в България и в с.Лясково,общ.Черноочене. Установено
бе, че въпреки че наследниците водели разговори собствеността на поземления
имот, къщата и стопанските постройки да се прехвърлят на ответника, включително
и ищцата била съгласна до 2016г. за подобно уреждане на съсобствеността, от
2016г. същата се обявила против държането на единствения ключ за къщата от
техен братовчед. Така, след 2016г. ищцата заявила, че желае да има ключ от
къщата, за да може да влиза в нея и да я ползва, на което ответникът не се
възпротивил, но впоследствие ключът бил върнат.
По
същество ответникът не оспорва притежаваните от ищцата идеални части, придобити
по наследство в съсобствеността на процесния имот, но противопоставя изтекла в
негова полза придобивна давност с посочено начало – раждането си през 1959г. Във
връзка със същото при позоваване на придобивна давност в тежест на ответника е установяване
периода на владението, на кого е противопоставено същото и отблъскването на
чуждото владение, чрез установяване на свое владение и упражняването му
спокойно и необезпокоявано повече от 10 години чрез заявяване открито на намерение
за своене на имота. В случая бе установено, че майката на страните И. Р. до
смъртта си - на 17.10.2013г. е живяла в
имота, респ. владяла е в качеството си съпруга и наследник на починалия си
съпруг съответните идеални части от съсобствеността, като едва след нейната
смърт за ответника започнал да тече 10 – годишния придобивен срок, доколкото не
се противопоставя и не се установява, че преди смъртта на майката на страните
ответникът е отблъснал владението ѝ. Напротив, констативният нотариален
акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство
№115/11.05.2015г. след извършена
обстоятелствена проверка бе установено,че е издаден година и 7 месеца
след смъртта на И. Р., но преди да е владял имота 10 години след нейната смърт
явно, спокойно и необезпокоявано от останалите наследници. Или, съдът намира,че
така соченото обстоятелство изключва възможността при жив собственик ответникът
по иска – неѝн син, да е владял имота за себе си и да го е придобил по
давност. Доколкото посоченият констативен нотариален акт, с който се
признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не
се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 от ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, поради
причина ,че такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти и
с оглед събраните по делото
доказателства, с които категорично се опровергават констатациите по НА № 115/11.05.2015г.,
том 1, рег. № 5420 по дело № 113/2015 г. по описа на нотариус Д. Г., следва да се
направи извод, че ищецът е собственик на
¼ ид. част от процесния наследствен недвижим имот, поради което
предявеният ревандикационен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Предвид признатото за безспорно обстоятелство, че ответникът упражнява фактическа власт върху процесния имот, предявеният ревандикационен иск по чл.108 от ЗС следва да бъде уважен.
При
този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва
да се възложат направените от ищеца разноски за държавна такса - 54,45 лв., 47,00 лв. – разноски по водене
на делото и 480,00 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение, общо, 581,45 лв.
Разноски за ответника не се следват.
При
този изход на делото нотариалният акт, издаден в полза на ответника, подлежи на частична отмяна на осн.
чл.537,ал.2 , изр. трето от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Р.Р.Ш., с ЕГН ********** ***, че Ю.Р.Ш., с ЕГН **********,*** е собственик по
наследство на ¼ /една четвърт/ идеална част от имот с пл. сн. № 144 по плана на с. Лясковец, общ.
Черноочене, обл. Кърджали, с ЕКАТТЕ 44820, целият с площ от 450 кв.м., при
граници: север- поземлен имот№ 143; изток- поземлен имот № 151; юг- улица;
запад- поземлен имот №
145, ведно с построените върху имота полумасивна жилищна сграда на един етаж,
със застроена площ от 72 кв.м., състояща се от три стаи и коридор; паянтова
стопанска сграда със застроена площ от 16 кв.м. и паянтова стопанска сграда със
застроена площ от 42 кв.м. и ОСЪЖДА Р.Р.Ш., с ЕГН ********** *** да предаде владението на имота.
ОТМЕНЯВА Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давностно владение и наследство №115/11.05.2015г., том 1, рег.
№ 5420 по дело № 113/2015 г. по описа на нотариус Д. Г., за 1/4 ид. части, за които е признато на Ю.Р.Ш., с ЕГН **********, право на собственост.
ОСЪЖДА Р.Р.Ш., с ЕГН ********** *** да заплати на Ю.Р.Ш.,
с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в общ размер на 581,45 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.