Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260100
гр. Б., 27.09.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански
състав в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря
Християна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело
No 420 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 от КТ във вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ и чл. 128 от КТ.
Ищецът- М.П.Т.
твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество “М.” ЕООД
на длъжност “Бояджия” с място на работа: гр. Б., ул. И.No 1, по безсрочен
трудов договор No 032/06.07.2018 г. и уговорено възнаграждение в размер на
1159.82 лв. Сочи, че със Заповед от 07.02.2020 г. на управителя на ответното
дружество на основание чл. 188, т. 3 вр. чл. 187, т. 1, предл. 3, чл. 190, ал.
1, т. 2 и чл. 195, ал. 1 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание
“уволнение” и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ трудовото му
правоотношение е прекратено, считано от датата на получаване на заповедта –
07.02.2020 г. В заповедта като мотиви за уволнението е посочено неявяването му
на работа в течение на четири последователни работни дни в периода от
03.12-06.12.2019 г. Счита, че заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание уволнение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Заявява, че
не са спазени преклузивните срокове по чл. 194 от КТ. При провеждане на
дисциплинарното производство са допуснати съществени нарушения, опорочаващи
процедурата и издадената заповед и конкретно е нарушена разпоредбата на чл.
193, ал. 1 от КТ. Процесната заповед не отговаря и на изискванията по чл. 195,
ал. 1 от КТ относно формата и съдържанието на заповедта, като е немотивирана.
Същата не е подписана от управителя на дружеството М.М.В., което води до липса
на волеизявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор и до
липсата на годно основание за прекратяването му. Сочи, че поради незаконното
уволнение има право на обезщетение по чл. 225 от КТ за периода от 07.02.2020 г.
до 07.08.2020 г. Тъй като на 21.02.2020 г. е сключил договор с друг работодател
и е постъпил на работа на 24.02.2020 г., то за периода от 07.02.2020 г. до
24.02.2020 г. претендира обезщетение за оставането му без работа по чл. 225,
ал. 1 от КТ в размер на 650.00 лв., а за периода от 24.02.2020 г. до 07.08.2020
г. – обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ за разликата между получаваното преди
уволнението трудово възнаграждение и получаваното възнаграждение на
по-нископлатена работа след незаконното уволнение, в размер на 2195.25 лв.
Поддържа, че работодателят не му е заплатил и полагащото му се обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 6 работни дни в размер на 354.54 лв., както
и дължимото му се месечно трудово възнаграждение за месец януари 2020 г. и за
периода от 01.02.2020 г. до 07.2020 г. в общ размер на 1392.50 лв.
Моли съда да
постанови решение, с което:
-да признае за
незаконно уволнението му, извършено със Заповед от 07.02.2020 г. на управителя
на ответното дружество, и да го отмени;
- да го
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност;
- да осъди
ответника да му заплати сумата от 891.75 лв., представляваща обезщетение за
времето, през което е останал без работа вследствие на уволнението, за периода
от 07.02.2020 г. до 24.02.2020 г.;
- да осъди
ответника да му заплати сумата от 2353.35 лв., представляваща обезщетение за
разликата между получаваното преди уволнението трудово възнаграждение и
получаваното възнаграждение на по-нископлатена работа след незаконното
уволнение за периода от 24.02.2020 г. до 07.08.2020 г.;
- да осъди
ответника да му заплати сумата от 1392.50 лв., представляваща дължимо и
неизплатено трудово възнаграждение за месец 01.2020 г. и за периода от
01.02.2020 г. до 07.02.2020 г., ведно със законната лихва върху горните суми от
датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът- “М.”
ЕООД, гр. Б. в депозиран по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез законния
си представител оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че на
13.11.2019 г. ищецът подал молба за ползване на платен отпуск от 4 дни за
периода 03.12 – 06.12.2019 г., като отпускът не му е разрешен от управителя.
Въпреки това работникът не се е явил на работа в този период. От работника са
поискани обяснения, като от дадените такива нямало обективна причина за
отсъствието от работа. Поради това с процесната заповед от 07.02.2020 г.
работодателят прекратил трудовото правоотношение. Твърди, че в дисциплинарното
производство не са допуснати нарушения и издадената заповед е законосъобразна.
Заповедта е подписана от упълномощения от управителя Л.В. и поради тази причина
е подписана със “запетая”. Заявява, че на ищеца е изплатено обезщетение за
неизползван отпуск на 17.03.2020 г. Относно иска за изплащане на трудово
възнаграждение сочи, че не е изплатено, тъй като към момента има образувано
гражданско дело No 281/20 г. по описа на РС- Червен бряг, по което М.Т. е
ответник и също е с предмет дължимо плащане на обезщетение за неспазено
предизвестие според заповедта за прекратяване на трудовия договор.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се спори между страните и от
представените по делото заверено копие на Трудов договор No 32/06.07.2018 г. се
установява, че ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение при
ответника, по което е заемал длъжност “Бояджия”, с основно месечно
възнаграждение в размер на 1159.82 лв. Не е спорно още, че трудовото
правоотношение е прекратено с процесната Заповед от 07.02.2020 г. за налагане
наказание дисциплинарно уволнение. Безспорно между страните е и
обстоятелството, че претендираното от ищеца трудово възнаграждение не му е
изплатено.
Видно и от заверено копие на заповед от
07.02.2020 г. на непосочено в заповедта лице, с положен подпис за управител
със запетая, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” на
основание чл. 188, т. 3 от КТ във вр. чл. 187, ал. 1, предл. трето във вр. и
чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 195, ал. 1 от КТ поради неявяването му на работа в
продължение на четири последователни дни, като е прекратено трудовото
правоотношение със същия на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Като мотиви в
заповедта е посочено, че работникът не се е явил на работа в продължение на
четири последователни дни, а именно периода 03.12.-06.12.2019 г. Заповедта е
връчена при отказ на работника да я подпише, удостоверен с подписа на двама
свидетели.
Видно от заверено копие на докладна
записка от 16.12.2019 г. от В.В. на длъжност “Началник, цех” в ответното
дружество“М.” ЕООД, със същата управителят на дружеството е уведомен относно
неявяването на работа на ищеца в периода 03.12- 06.12.2019 г., когато е
следвало да се яви на работа, но не се е явил и не е уведомил за причината за
неявяването.
С покана за даване на обяснения от
14.01.2020 г., връчена на ищеца на същата дата, на същия са поискани обяснения
относно неявяването му на работа в посочения период, за който не е имал
разрешен отпуск, като от страна на работника са дадени писмени обяснения от
15.01.2020 г.. Видно от същите, ищецът е посочил, че е бил в платен годишен
отпуск, за което е подал молба на 13.11.2019 г. и не е бил уведомен, че не му е
разрешен отпуск.
Видно от заверено копие на Пълномощно,
със същото М.М.В., в качеството му на управител на “М.” ЕООД е упълномощил Л.И.В.
с посочени в пълномощното права, сред които от негово име в полза и за сметка
на дружеството да сключва, изменя и прекратява трудови и граждански договори
със служители/работници на дружеството.
От заверено копие на трудов договор No
332 от 21.02.2020 г. се установява, че на посочената дата ищецът е сключил
трудов договор с “М.” ЕООД, с основно трудово възнаграждение в размер на 900.00
лв., като договорът е подписан за работодател на 24.02.2020 г.
Видно от представеното заверено копие
на част от трудовата книжка на ищеца – стр. 6 – 9, след прекратяването на
трудовото правоотношение с ответното дружество следващото вписано обстоятелство
е от дата 24.02.2020 г. – за встъпването му в трудово правоотношение с “М.”
ЕООД. Видно и от представената справка за актуално състояние на трудовите
договори към дата 16.10.2020 г. на ищеца, то след прекратяване на трудовия му
договор с ответника с дата 10.02.2020 г. ищецът е сключил трудов договор с М.
ЕООД от дата 21.02.2020 г.
По делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице М.Б. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза,
което не е оспорено от страните и съдът
го приема за компетентно и обективно, от което се установява, че размерът
на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 07.02.2020 г. до
24.02.2020 г. възлиза на 891.75 лв., за периода от 24.02.2020 г. до 07.08.2020
г., изчислено като разлика между БТВ,
получено преди уволнението и това, получено на новото работно място на ищеца,
възлиза на 2353.35 лв., или общо за целия период от 07.02.2020 г. до 07.08.2020
г. обезщетението по чл. 225 от КТ е в размер на 3245.10 лв. От заключението се
установява, че към 07.02.2020 г. на ищеца не е изплатено трудово възнаграждение
за м. 01.2020 г. в размер на 1014.83 лв. и за м. 02.2020 г. в размер на 253.71
лв., или общо в размер на 1268.54 лв., която е чиста сума за получаване.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ:
Съдът намира, че уволнението е
извършено незаконосъобразно.
Дисциплинарното наказание “уволнение” се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения- дисциплинарно нарушение, при което с
оглед тежестта на нарушението това наказание се явява съответно. Преди да
наложи дисциплинарно наказание, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно
производство, което не е формално и не е регламентирано като специално такова,
а по същество изразяващо се в установяване факта на нарушението, определяне
вида на наказанието, издаване на заповед за дисциплинарно наказание и накрая-
връчването й на работника. Във фазата на установяването на нарушението,
работодателят следва да събере необходимите доказателства и да изслуша
обясненията на работника или да приеме писмените му обяснения, като за да е
изпълнено това изискване, предвидено в чл. 193, ал. 1 от КТ, е достатъчно да са
поискани такива от работника. Същевременно обясненията следва да бъдат поискани
за конкретно нарушение, във връзка с което се провежда дисциплинарното
производство. Освен това, за да бъде законна заповедта за дисциплинарно
наказание, същата трябва да отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ
относно задължителните й реквизити, очертаващи фактическите и правните
основания за налагането й, а именно посочване на нарушителя, нарушението и кога
е извършено, наказанието, както и законния текст, въз основа на който се налага.
Изискванията на цитираните разпоредби са императивни и санкция за нарушаването
на която и да е от тях е признаване на наложеното наказание за незаконно само
на това основание, без да се разглежда спорът по същество. Тежестта да докаже
спазването на тези изисквания и респ. законността на наложеното наказание, лежи
върху работодателя.
По делото не се спори, че между
страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по което ищецът е
заемал длъжността “Бояджия”, като същото е прекратено със заповед от 07.02.2020
г., която не е подписана от управителя на дружеството-работодател.
Съгласно чл. 192, ал. 1 от КТ, дисциплинарните
наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице
с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон. В случая съдът счита, че по отношение на процесната заповед от
07.02.2020 г. основателно се явява възражението на ищеца за издаването й от
лице, което няма правомощия да прекратява трудовото правоотношение, доколкото
посочената заповед не съдържа никакво отбелязване за това кой е нейният
издател, а е положен единствено подпис със запетая пред “управител”, обозначаваща
подписването й от лице, различно от управителя на ответното дружество М.В.. В
самата заповед не е посочено кое е лицето, подписало заповедта за управител,
поради което и не може да се извърши проверка дали издалото заповедта лице е
било упълномощено от субекта на дисциплинарна власт да налага дисциплинарни
наказания и да прекратява трудови правоотношение от негово име. Същевременно, и
в хода на делото от страна на ответника не са ангажирани доказателства за
установяване на авторството на тази заповед, поради което следва да се приеме
за недоказано от негова страна, че заповедта е издадена от компетентно лице. Поради
това и представеното от ответника пълномощно за упълномощаване от страна на
управителя на лицето Л.В. с права по прекратяване на трудови договори с
работници на дружеството само по себе си не е в състояние да установи наличие
на надлежно делегирана работодателска правоспособност към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.
С оглед на това заповедта за дисциплинарно наказание е незаконосъобразна,
поради което следва да бъде отменена само на това формално основание, без
спорът да се разглежда по същество. Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен, а заповедта за уволнение
следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
По иска с правна квалификация чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ.
Предпоставки за уважаване на иска за
възстановяване на предишната работа са признаване на уволнението за незаконно и
положителното установяване, че работникът или служителят е работил по безсрочен
трудов договор. Предвид становището на съда за основателност на главния иск и
обстоятелството, че ищецът е работил по трудов договор за неопределено време,
то акцесорният иск за възстановяване на предишната работа се явява също
основателен и следва да бъде уважен, като ищецът бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност “Бояджия”.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 и
ал. 2 от КТ:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. чл. 225 от КТ, следва да се установи на първо място, че уволнението е
незаконно и на второ, че работникът вследствие незаконното уволнение е претърпял
вреда, изразяваща се в пропуснатото брутно трудово възнаграждение за времето
след уволнението, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца,
респ. разликата в заплатите при постъпване на по-нископлатена работа за целия
или част от посочения период. В случая претенцията на ищеца е общо за периода
от 07.02.2020 г. до 07.08.2020 г., т.е. за 6 месеца, като за периода от 07.02.2020 г. до 24.02.2020 г.
се претендира обезщетение за оставането му без работа вследствие на
уволнението, а за периода от 24.02.2020 г. до 07.08.2020 г. - обезщетение за
разликата между получаваното преди уволнението трудово възнаграждение и
получаваното възнаграждение на по-нископлатена работа след незаконното
уволнение.
От представените по делото
заверени копия на страници от трудова книжка на ищеца
и справка от НАП за трудовите му договори се установява, че след прекратяване
на трудовото му правоотношение с ответника в трудовата му книжка е отбелязано
трудово правоотношение с друг работодател, считано от 24.02.2020 г., с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 900.00 лв.
При това съдът намира, че на ищеца се дължи обезщетение
съгласно чл. 225, ал. 2 във вр. ал. 1 от КТ за времето, през което е останал
без работа вследствие на незаконното уволнение, а за времето, през което в този
период е работил на по-нископлатена работа – за разликата в заплатите. В случая
ищецът е работил по трудово правоотношение в периода 24.02.2020 г. до 07.08.2020 г.
Съгласно заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, размерът на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 07.02.2020 г. до 24.02.2020
г. възлиза на 891.75 лв., а за периода от 24.02.2020 г. до 07.08.2020 г.,
изчислено като разлика между БТВ,
получено преди уволнението и това, получено на новото работно място на ищеца,
възлиза на 2353.35 лв., или общо за целия период от 07.02.2020 г. до 07.08.2020
г. обезщетението по чл. 225 от КТ е в размер на 3245.10 лв. При това предявеният иск
по чл. 225, ал. 1 от ГПК се явява основателен за целия му предявен размер от 3245.10 лв. и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 128 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършена работа. В конкретния случай не се спори между
страните, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника през
претендирания период – от 01.02.2020
г. до 07.02.2020 г. Предвид липсата на оспорване от страна на ответника съдът приема, че ищецът
е изпълнявал задълженията си по трудовото правоотношение до момента на
прекратяването му на 07.02.2020 г., като в тежест на
работодателя е да докаже, че е заплатил на ищеца дължимото му се възнаграждение
за положения от него труд за процесния период. В случая от заключението на в.л.
Б. по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че неизплатеното трудово
възнаграждение на ищеца за м. 01.2020
г. е в размер на 1014.83 лв., а за м. 02.2020 г. в размер на 253.71 лв., или
общо неизплатеното трудово възнаграждение за периода е в размер на 1268.54 лв.,
която е чиста сума за получаване. Предвид това искът се явява основателен до посочения
размер от 1268.54 лв., а до пълния предявен такъв
от 1392.50 лв. искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото по съществото
на спора и с оглед направеното искане от ищеца за присъждане на деловодните му
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
му заплати такива съразмерно с уважената част от исковете в размер на 977.74
лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца
следва да заплати на ответника съразмерно с отхвърлената част от исковете
разноски в размер на 16.02 лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавните такси за исковете както
следва: по първия
(по чл. 334, ал. 1, т. 1 от КТ) в размер на
60.00 лв., по втория (по чл. 334, ал. 1, т. 2 от КТ)- 40.00 лв., по
третия (по
чл. 334, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ) – 129.80 лв., и по
четвъртия (по чл. 128 от КТ) – 50.74 лв., т.е. държавни такси в размер на
280.54 лв., и разноски в производството за
възнаграждение на вещо лице в размер на 58.39 лв., или общо такси и разноски в
размер на 338.94 лв.
С оглед императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът е длъжен
служебно да допусне предварително изпълнение на настоящото решение в частта, с
която е присъдено обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и в частта, с която в полза на ищеца е присъдено трудово възнаграждение.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на М.П.Т.,
с ЕГН ********** и ОТМЕНЯ заповед 07.02.2020 г. на управителя на “М.” ЕООД, гр.
Б., с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал.
2, т. 6 от КТ поради наложено дисциплинарно наказание “уволнение”.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.П.Т., с ЕГН **********,
с адрес: *** No 7, на заеманата преди уволнението му длъжност “Бояджия”.
ОСЪЖДА “М.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Б., ул. “И.” No 1, представлявано от управителя М.М.В.,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ да
заплати на М.П.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***
No 7, сумата
от 3245.10 лв. /три хиляди двеста четиридесет
и пет лева и десет стотинки/, представляваща обезщетение за оставането му без
работа поради незаконното уволнение за периода от 07.02.2020 г. до 24.02.2020
г. и разлика в заплатите по работената от него по-нископлатена работа в периода
от 24.02.2020 г. до 07.08.2020 г.
ОСЪЖДА “М.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Б., ул. “И.” No 1, представлявано от управителя М.М.В.,
на основание чл. 128 от КТ да заплати М.П.Т.,
с ЕГН **********, с адрес: *** No 7, сумата от 1268.54 лв. /хиляда двеста шестдесет и осем
лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за месец 01.2020
г. и за периода от 01.02.2020 г. до 07.02.2020 г., като отхвърля иска за разликата
до пълния му предявен размер от 1392.50 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА “М.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Б., ул. “И.” No 1, представлявано от управителя М.М.В., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на М.П.Т.,
с ЕГН **********, с адрес: *** No 7, сумата от 977.74 лв. /деветстотин седемдесет
и седем лева и седемдесет и четири стотинки/ за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА М.П.Т., с ЕГН **********, с
адрес: *** No 7, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на “М.” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Б., ул. “И.” No 1, представлявано от
управителя М.М.В., сумата от 16.02 лв. /шестнадесет лева
и две стотинки/ за направените деловодни разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА “М.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Б., ул. “И.” No 1, представлявано от управителя М.М.В., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на
Районен съд – Б. сумата от 338.94 лв. /триста тридесет и осем лева и деветдесет
и четири стотинки/ за държавна такса и разноски по производството, от които 280.54 лв. за държавни такси и 58.39 лв. за разноски, както и 5.00
лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта, с която е определено дължимото от ответника
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 от КТ и в частта, с която в
полза на ищеца е присъдено дължимото му трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ :