Р Е Ш Е Н И Е
№ 136
24.03.2023 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добрички
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари,
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 459 по описа за 2022 г. на
Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.65,
ал.4 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и е образувано по жалба на Р.Г.И.
***, подадена чрез адв.М.С. *** срещу Заповед № 1288/03.08.2022 г. на кмета на
Община град Добрич, Йордан Йорданов, с която е прекратено наемното
правоотношение на жалбоподателката за настаняване под наем в общинско
жилище, находящо се в гр.Добрич, жк“Балик“ бл.3, вх.А, ет.3, ап.12, на основание чл.46, ал.1, т.7 от Закона за
общинската собственост, във връзка с чл.40, ал.2 във вр. с чл.40, ал.1, т.5 и
т.6 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, за
настаняване под наем, управление и разпореждане с жилища от общинския жилищен
фонд на Община град Добрич (наричана за краткост Наредбата).
Жалбоподателката
счита заповедта за незаконосъобразна, издадена при съществени процесуални
нарушения на нормите на чл.26 и чл.35 от АПК. Макар и да е била уведомена с
писмо за производството, не й е била дадена възможност да се запознае с
материалите по преписката. Изтъква и нарушение на чл.35 от АПК, тъй като
административният орган не бил изяснил всички факти и обстоятелства, свързани с
правното основание за издаване на оспорената заповед, а именно сделките по
прехвърляне собственост на членове от нейното семейство. Заявява, че тя и
семейството й живеят в общинското жилище от 1999 година, добросъвестни ползватели са, които редовно
плащат сметките си. Заявява, че няма къде да отиде да живее, ако бъде прекратен договорът й за наем.
Твърди, че закупеният в гр.Добрич на ул.Петър Берон“№16, недвижим имот е
собственост на дъщеря й, която е пълнолетна и желае да живее в отделно
домакинство. Освен това, самия общински имот бил със застроена площ от 63
кв.м., което говори, че обитаването му от още едно семейство е невъзможно. По
тези съображения подробно изложени в жалбата, както и позоваване на чл.8 от
Европейската конвенцията за защита на правата на човека и нейното нарушаване
счита, че заповедта следва да бъде отменена, като неправилна, незаконосъобразна
и немотивирана.
Ответникът,
кметът на Община град Добрич, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като
неоснователна и недоказана и моли да бъде оставена без уважение. Заповедта на кмета на Община град Добрич е издадена
по реда на Наредбата за жилищно настаняване на община град Добрич, която черпи
своите основания по чл.46, ал.1, т.7 от ЗОС. При проверки се установило, че Р.Г.И.
не отговаря на изброените условия за настаняване в самата наредба, а именно
членовете на нейното домакинство са извършили сделки с недвижими имоти, което
автоматично се явява пречка за подновяване на заеманото от тях жилище. В самата
Наредба не е упоменато какъв следва да бъде видът на разпоредбата сделка, т.е.
не се прави разграничение дали това е продажба или дарение. От текста на самите
разпоредби е видно, че касае за разпоредителни сделки.
След
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на
страните съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна
в законоустановения срок, срещу годен за оспорване административен акт.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателката,
Р.И. и нейното семейство, са били настанени в общинско жилище – апартамент с № 12 на адрес в
гр.Добрич, жк“Балик“
бл.3, вх.А, ет.3, въз основа на настанителна Заповед № 199/05.05.1997 г. на
кмета на общината и Договор за наем от 16.05.1997 г. От настанителната заповед
е видно, че към този момент семейството на жалбоподателката е било тричленно и
се е състояло от нея, съпруга й и К.И.на 30 г. и дъщеря й, С. И. на 5 г. С нова
настанителна Заповед № 23/05.07.1999 г. кметът на общината е разрешил на
жалбоподателката и нейното вече четиричленно семейство да продължи наемното
правоотношение за общинското жилище и Договор
за наем на общински жилищен имот с последно удължен срок с Анекс № 4/15.11.2019
г.
На
15.02.2022 г.Р.И. е подала заявление до кмета на Община град Добрич, с което е
направила искане за удължаване действието на настанителната й заповед и
договора за наем на основание чл.20, ал.4, т.1 от Наредбата.
Според
чл.20, ал.4, т.1 от Наредбата, в шестмесечен срок преди изтичане на тригодишния
срок на договора за наем, в случай, че наемателят и членовете на неговото
семейство/домакинство отговарят на изискванията за настаняване в общинско
жилище, договора може да бъде удължен чрез анекси/две за по три години и един
за една година/, като се внася разлика в депозитните вноски. Към заявлението е
приложена декларация за членовете на семейството (домакинството), в която И. е
посочила съпруга си, К.С.И., дъщеря си С. К. И. и сина си, С.К.И., както и
декларация, че тя и членовете на нейното семейство не притежават недвижими
имоти и моторни превозни средства, както и че не са прехвърляли имоти и вещни
права. Декларацията за имуществено състояние
е подписана от всички членове на семейството на жалбоподателката.
В
отговор на направеното искане с писмо с изх. № 94Р-00042-13/15.06.2022 г.
заместник кметът на Община Град Добрич е отговорил, че след извършване на
справки в Агенцията по вписванията се установило, че през 2019г. С. К. е
закупила поземлен имот и жилище в гр.Добрич, ул.“Петър Берон“ № 16 с данъчна
оценка 18 720 лв., а Стоян Колев е извършил продажба на недвижими имот
през 2016 г. - дворно място, жилищни сгради и гараж в с.Кардам община Генерал
Тошево.
Горните
обстоятелства не са спорни между страните. От представените по делото документи
за собственост се установява, че на 23.11.2013 г. С.К.И. е придобил чрез
дарение правото на собственост върху дворно място с площ от 560 кв.м., ведно с
построените върху него жилищна сграда и второстепенна сграда, находящо с в
с.Кардам, община Генерал Тошево (нотариален акт № 107, том ІХ, дело № 1533/2011
г.). На 26.04.2016 г. този недвижим имот е продаден от С.К.И., действащ със
съгласието на родителите си, Р.И. и К.И.,
на търговско дружество, видно от нотариален акт за покупко-продажба № 40, том
ІІІ, дело № 426/2016 г. на Служба по вписванията - Г.Тошево. На 15.10.2019г. С.
К. И. е придобила правото на собственост върху дворно място с площ от 1210
кв.м., ведно с построените върху него едноетажна сграда със застроена площ от
107 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 32 кв.м., видно от
нотариален акт за покупко-продажба № 200, том ХХІІ, дело № 3762/2019 г.
От
извършената справка за семейното положение на С. И. се установява, че към 28.10.2022
г. тя е неомъжена и с постоянен адрес ***2 , т.е. регистрирана е на адреса на
общинското жилище. От 31.10.2022 г. С. И. е заявила и е регистрирана на
постоянен адрес на закупения от нея имот гр.Добрич, ул.“Петър Берон“ № 16.
Съгласно
чл.46, ал.2 от Закона за общинската собственост, наемното правоотношение се
прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. В заповедта се
посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за
опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец.
В
съответствие с горепосочената разпоредба оспорената заповед е издадена от
органа по настаняването, кмета на общината, поради което съдът приема, че
заповедта е издадена от компетентен орган.
Оспорената
заповед е в предвидената писмена форма и съдържа мотиви, но е издадена при
неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с материалния закон, поради
което е незаконосъобразна и следва да се отмени. Съображенията на съда за това
са следните:
Съгласно
чл.20, ал.4, т.1 ( нова - решение № 22-1 от 25.05.2021 г.) от Наредбата
за реда и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем,
управление и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община град
Добрич, в редакцията й, действала към датата на подаване на заявление с вх.
№ 94Р-00-142 6/15.06.2022 г. от жалбоподателката, в шест месечен срок преди
изтичане на тригодишния срок на договора за наем, в случай, че наемателят и членовете
на неговото семейство домакинство отговарят на изискванията за настаняване в
общинско жилище, може да се сключи нов договор за наем с него въз основа на
заповед на кмета на общината и при наличие на подадено заявление от лицето и
декларация, че заявителят и всички членове на семейството/домакинството
отговарят на изискванията на чл.6 от наредбата.
В
чл.6, ал.2, т.2 ( изм. и доп. с Решение № 22-1 от 25.05.2021 г.) във вр. с
чл.20, ал.4, т.1 от Наредбата е поставено условието наемателят и членовете на
неговото семейство/домакинство да не притежават жилище на територията на Община
град Добрич или повече от една втора идеални части от такива имоти, годни за
постоянно обитаване, или право на ползване върху тях, на територията на община
град Добрич с изключение на получени в наследство след първоначалното
настаняване.
В
чл.6, ал.2, т.5 ( изм. и доп. с Решение № 22-1 от 25.05.2021 г.) във вр. с
чл.20, ал.4, т.1 от Наредбата се съдържа условието наемателят
и членовете на неговото семейство/домакинство да не са прехвърляли имоти и
вещни права върху тях на други лица през последните 10 години, с изключение на
продажба на имот по принудителен ред, прехвърляне на идеални части на трето
лице, дарение в полза на общината.
Именно
тези две условия са посочени в мотивите на заповедта като обстоятелства, въз
основа на които е направен извода, че за жалбоподателката и нейното семейство,
са отпаднали условията за настаняване в общинско жилище.
От
данните по делото се установява, че действително към датата на подаване на заявлението
на жалбоподателката за продължаване срока на наемното правоотношение, нейната
дъщеря, С. И., за която е подадена декларация, че е член на семейството и
домакинството, притежава закупен през 2019 г. недвижими имот на територията на
Община град Добрич. В административната преписка обаче липсват данни, дали този
имот е годен за обитаване, както изисква условието по чл.6, ал.2, т.2 от
Наредбата, за да се приеме, че са отпаднали жилищните нужди. По делото не е
представен протокол от посещение на адреса на имота, придобит от С. И.. Затова
и липсват данни за състоянието му, поради което съдът приема, че необосновано
издателят на оспорената заповед се е позовал на отрицателната предпоставка по
чл.6, ал.2, т.2 от Наредбата. Същата не е доказана, поради което не може да се
приеме, че съществува пречка за продължаване на наемното правоотношение, поради
закупеното жилще от член на семейството на жалбоподателката.
По
отношение на втората пречка за продължаване на наемното правоотношение, действително,
през 2016 г. е извършена прехвърлителна сделка от сина на жалбоподателката с
нейно съгласие и съгласие на съпруга й, като недвижим имот в с.Кардам, Община
Генерал Тошево, придобит чрез дарение от възходящи, е продаден на трето лице.
Видно е обаче, че Община град Добрич няколко месеца след тази прехвърлителна
сделка е сключила анекс на 18.11.2016 г. с жалбоподателката за продължаване на
наемното правоотношение. На 15.11.2019 г. е сключен втори анекс, считано от
момента на прехвърлителната сделка, за продължаване на наемното правоотношение.
По
делото на представени доказателства от ответната страна, че към датата на
прехвърляне правото на собственост върху имота е съществувала забрана, подобна
на предвидената по сега действащата разпоредба на чл.6, ал.2, т.5 от Наредбата.
Видно от представената Наредбата, изменения и допълненията на разпоредбите на
чл.6, ал.2, т.1-6 извършени с Решение № 22-І от 25.05.2021г. на Общински съвет
гр.Добрич. Ответникът не доказва, че забрана за прехвърлителни сделки за десет
години назад е съществувала и към датата
на двата анекса, на този от 18.11.2016 г. и на анекса към 15.11.2019 г. Затова
по делото остава недоказано обстоятелството
дали условието на чл.6, ал.2, т.5 от Наредбата е съществувало към датата на
извършване на прехвърлителната сделка. Доказателствената тежест е била за
ответната страна, което й е било указано с разпореждането за насрочване на
делото.
Обстоятелството,
че след извършването на прехвърлителната сделка с имота в с.Кардам с
жалбоподателката са сключени два поредни анекса за продължаване на наемното
правоотношение, навежда на съмнения, че подобна забрана през 2016 г. не е
съществувала и че условието на чл.6, ал.2, т.5 е прието с Решение № 22-І от
25.05.2021 г. на Общински съвет гр.Добрич. Самото изменение на наредбата не
може да има обратно действие и да се прилага за сделки, извършени преди
приемането му. Това налага извода, че необосновано и незаконосъобразно
административният орган е приел, че извършеното от семейството на
жалбоподателката на 26.04.2016г. отчуждаване на недвижим имот попада в
забраната по чл.6, ал.2, т.5 от Наредбата, приета много след самата сделка. Преценка за наличие на прехвърляне на имоти
може да се прави само за периода на действие на подзаконовия нормативен акт,
който е след Решение № 22-І от 25.05.2021 г. на Общински съвет гр.Добрич.
От
гореизложеното се налага извода, че към датата на подаване на заявлението за
продължаване на наемното правоотношение, както и към датата на издаване на
оспорената заповед, не е доказано отпадане на условията за настаняване в общинско жилище,
т.е. не е доказано цитираното в
заповедта основание по чл.46, ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост за
прекратява на наемното правоотношение. Заповедта е издадена в нарушение на
чл.35 във вр.с чл.36, ал.1 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка, което
се определя като съществено процесуално нарушение.
Съдът
намира също, че заповедта е издадена и в нарушение на принципа за съразмерност
по чл.6, ал.2 и ал.5 от АПК, тъй като с нея явно се засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава и
че причинява на жалбоподателката вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Кметът на общината не е преценил действителното материално и здравословно състояние
на семейството на жалбоподателката. Не са съобразени данните за получаваните
доходи, както и обстоятелството, че семейството е било затруднено да заплати
дори сметките за ползвана вода, заради което на 04.02.2021 г. е била издадена
заповед за прекратяване на наемното правоотношение № 142. От данните по делото
е видно, че съпругът на жалбоподателката, К.И., страда от множество диагностицирани още
през 2016 г. заболявания – захарен диабет с неврологични усложнения и сърдечни
болести. От представеното по делото удостоверение за доходите му е видно, че за
периода на 2021 г., три последователни месеца, м.юли, август и септември е
получавал доход в размер на 51,22 лв. С. И. е получавала месечно възнаграждение
през 2021 г. за 12 м. от 129,13 лева. Самата жалбоподателка не представя
удостоверение за доходи като в молба с вх. № 3033 от 25 08.2022 г. твърди, че е
безработна през повечето време от годината, работи само през лятото и е
зависима от доходите на съпруга си. Всички тези обстоятелства установяват
наличие на жилищни нужди на Р.Г.И., а не твърденията в оспорената заповед, че
те са отпаднали.
Предвид
изложеното съдът намира, че заповедта следва да бъде отменена като
незаконосъобразна на основанията по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Разноски
не се претендират.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-
Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № 1288/03.08.2022 г. на кмета на Община град Добрич, Йордан Йорданов, с
която е прекратено наемното правоотношение на Р.Г.И. за настаняване под наем в
общинско жилище, находящо се в гр.Добрич, жк“Балик“ бл.3, вх.А, ет.3, ап.12;
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: