Решение по дело №159/2018 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 123
Дата: 29 юли 2019 г. (в сила от 30 август 2019 г.)
Съдия: Йонита Цанкова Цанкова
Дело: 20187130700159
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 май 2018 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

гр.Ловеч, 29.07.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен  състав, в  публично заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                              

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 159 / 2018 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 166, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 5, вр. с ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.

Образувано е по жалба на П.Л.М., ЕГН: **********,***, като в жалбата се сочи, че е срещу: „Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-153-6500/687 от 28.03.2018 г., издаден от Държавен фонд „Земеделие” на Окръжна дирекция гр. Плевен”.

С определение от з.с.з на 02.07.2018 г. съдът е приел, че липсват доказателства за спазването на 14-дн. преклузивен срок за оспорването, поради което е изискал изрични доказателства от ответника – съобщение по чл. 61 от АПК, както и писмено становище за допустимост на жалбата по чл. чл. 159, т. 5, във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК. Допълнително е изискано от ответника копие на „Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-153-6500/687 от 28.03.2018 г., издаден от Държавен фонд „Земеделие” на Окръжна дирекция гр. Плевен”, посочен като обжалван от жалбоподателя, ведно със съобщения по чл. 61 от АПК, както и справка дали същият е идентичен с представения Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/112/05102/04/01 от 27.11.2017 г.;

Със същото определение жалбата е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 и чл. 159, т. 5 от АПК с указание до жалбоподателя в 7-дн. срок  от съобщението: 1. да конкретизира обжалван административен акт  с номер и издател: в жалбата се сочи: „Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-153-6500/687 от 28.03.2018 г., издаден от Държавен фонд „Земеделие” на Окръжна дирекция гр. Плевен”, като административната преписка не съдържа такъв акт, а в придружителното писмо на ответника изх. № 01-150-1100/54 от 09.05.2018 г. се сочи Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/112/05102/04/01 от 27.11.2017 г.; 2. в какво се състои незаконосъобразността на същия; 3. в какво се състои искането до съда; 5. да представи доказателства за спазването на 14-дн. преклузивен срок  по чл. 159, т. 5, във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК, като е указано, че в противен случай жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. 

Видно от становище вх. № 2105/11.07.2018 г. на процесуален представител на ответника и приложените към него доказателства, жалбата е процесуално допустима като подадена в срок предвид съобщението с дата на получаване от жалбоподателя на 18.04.2018 г. и датата на завеждане на жалбата при ответника  от 03.05.2018 г.

Видно от молба вх. № 2147/11.07.2018 г., жалбоподателят представя обжалвания от него Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/112/05102/04/01 от 27.11.2017 г., издаден от Директор на ОД на ДФ „Земеделие” гр. Плевен, с изх. № 01-153-6500/687 от 28.03.2018 г., като сочи, че обжалва същия изцяло, „като неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и в съществено нарушение на административнопроизводствените правила” без да сочи в какво се изразяват същите, поради което с определение от з.с.з. на 23.08.2018 г. е указано на оспорващия, че до датата на съдебното заседание следва да конкретизира в какво се състои незаконосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/112/05102/04/01 от 27.11.2017 г., издаден от Директор на ОД на ДФ „Земеделие” гр. Плевен, както и на основание чл. 171, ал. 4 от АПК, че не сочи доказателства в подкрепа на жалбата си, като следва да посочи такива.

Със същото определение са изискани от ответника изрични доказателства кое лице е подписало Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/112/05102/04/01 от 27.11.2017 г., издаден от Директор на ОД на ДФ „Земеделие” гр. Плевен, с изх. № 01-153-6500/687 от 28.03.2018 г., както и доказателства за компетентност на същото лице към датата на издаването на акта, като изрично е изискано от ответника заверено копие на Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г., която е посочена в обжалвания акт.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя сочи, че оспорваният Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/112/05102/04/01 от 27.11.2017 г., издаден от Директор на ОД на ДФ „Земеделие” гр. Плевен, е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 26, чл. 28 и чл. 35 от АПК, както и при липса на материалноправните предпоставки. В заключение се моли съда да отмени оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/112/05102/04/01 от 27.11.2017 г., издаден от Директор на ОД на ДФ „Земеделие” гр. Плевен. В последните съдебни заседаниея жалбоподателят не се явява и представлява, не сочи доказателствени искания, не ангажира становище по същество, като не представя и писмена защита.

Ответникът – Директор на Областна дирекция на ДФ „Земеделие” гр. Плевен - се представлява от юрк. Л.Х., която в съдебно заседание и в писмени становища намира жалбата за неоснователна, а оспореният АУПДВ за законосъобразен, като излага подробни аргументи. В заключение се моли съда да отхвърли жалбата, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, евентуално се възразява по размера на адвокатското възнаграждение на оспорващия.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

По отношение на допустимостта на жалбата във връзка със спазването на 14-дн. преклузивен срок  по чл. 159, т. 5, във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК, ответникът е ангажирал изрично писмено становище вх. № 2105/11.07.2018 г. /л. 224 от делото/ , че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок. Отделно в съдебно заседание на 10.10.2018 г. с определение е прието за безспорно между страните, че жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, което е видно и от съобщението по чл. 61 от АПК с дата 18.04.2018 г. /на л. 15, на л. 93 и л. 229 от делото/ и пощенски плик с клеймо от 30.04.2018 г. /на л. 10 от делото/.

Жалбата е неоснователна.

При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.

Актът е издаден от компетентен по място, материя и степен орган. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз;

С разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК е регламентирано, че когато в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно вземане, то се установява по основание и размер с акт за установяване на публично държавно вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Също така е предвидено, че ако в закона не е определен органа за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация.

Според чл. 11а, чл. 27, ал. 3, чл. 47 и др. от ЗПЗП компетентен орган е Разплащателната агенция, като нейните функции на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от ДФЗ. Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на разплащателната агенция с представителни правомощия – чл. 20а от ЗПЗП.

Не се оспорва компетентността на издателя на процесния АУПДВ. Изпълнявайки задължението си от чл.168 ал. 1 от АПК, съдът дължи произнасяне по този въпрос, независимо от горното. Ответният орган е действал при условията на надлежно делегирана му материална компетентност.

Съгласно чл.20а, ал.1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, а с ал. 4 /в приложимата с оглед датата на издаване на АУПДВ редакция/  е предвидено, че същият може да делегира свои правомощия, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, на директорите на областните дирекции съобразно териториалната им компетентност.

Със Заповед № 03-РД/286/01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ /на л. 251 от делото/ са делегирани на директорите на Областните дирекции на ДФЗ определен обем правомощия, вкл. да издават актове от категорията на процесния по делото - по чл.166, ал. 2 от  ДОПК, по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР за периода 2007 -2013 г. Следователно, издателят на оспорения АУПДВ е определен от изпълнителния директор на ДФЗ в съответствие с чл. 166, ал. 2 изр.“посл.“ от ДОПК, съгласно който /към него именно препраща чл. 27,  ал.5 от ЗПЗП/, ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация, както именно е процедирано в настоящия случай. Съгласно чл. 22а от ЗПЗП Разплащателната агенция има териториални структурни звена, чиято териториална компетентност и седалища се уреждат с Устройствения правилник на ДФЗ /арг.ал.3 на чл.22а от ЗПЗП/.

Допълнително съдът е изискал и приел и заповед за назначаване на подписалия процесния АУПДВ – Ц.Р.Г.като директор на Областна дирекция на ДФ „Земеделие” гр. Плевен /на л. 250 от делото/, поради което и като съобрази Заповед № 03-РД/286/01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ /на л. 251 от делото/, съдът намира, че АУПДВ е издаден от компетентен орган.

Оспореният АУПДВ е издържан в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК форма, включително съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването му, които кореспондират помежду си. Ето защо липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

 По искане на жалбоподателя в съдебно заседание на 10.10.2018 г. е открито на основание чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК производство по оспорване истинността на обратна разписка на л. 73 от делото, с която на жалбоподателя е съобщено писмо за откриване на производство  по издаване на процесния АУПДВ /на 70-72 от делото/. В същото съдебно заседание по повод оспорването на обратна разписка на л. 73 от делото по искане на жалбоподателя е допусната съдебно-графическа експертиза. С молба вх. № 155/16.01.2019 г. на процесуалния представител на жалбоподателя са оттеглени исканията за допускане на съдебно-графическа експертиза и съдебно-агрономическа експертиза, като с протоколно определение от 15.05.2019 г. съдът е заличил допуснатата съдебно-графическа експертиза.

Ето защо и на основание чл. 194 от ГПК съдът намира оспорването на обратна разписка на л. 73 от делото за недоказано.

Следва да се отбележи, че на жалбоподателя е указано на основание чл. 171, ал. 4 от АПК, че не сочи доказателства в подкрепа на жалбата си, както и че следва да представи такива - още с определение от з.с.з. на 23.08.2018 г., като допълнително с протоколни определения от 10.10.2018 г., 16.01.2019 г., 15.05.2019 г. многократно е давана възможност на жалбоподателя да сочи доказателства, каквито не са представени.

Както беше посочено по-горе, не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова, а съдът не установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Преди издаване на оспореният в настоящото производство АУПДВ жалбоподателят е бил надлежно уведомен по смисъла на чл. 26 от АПК за започване на настоящото производство с писмо изх. № 01-153-6500/687 от 01.11.2017 г. /на л. 70 – л. 72 от делото/, получено от жалбоподателя на 02.11.2017 г. /видно от обратна разписка на л. 73 от настоящото дело, за която, както беше посочено по-горе, оспорването не беше доказано/.

  В същото писмо изх. № 01-153-6500/687 от 01.11.2017 г. /на л. 70 – л. 72 от делото/, изрично е посочено, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК ДФЗ – Разплащателна агенция открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, като е посочено изрично, че производството се открива във връзка с констатации, направени по договор № 11/********* от 17.02.2010 г., Анекс I от 25.07.2013 г. и Анекс II от 16.05.2014 г. по мярка „Създаване на стопанства за млади фермери“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. В писмото подробно са изложени фактическите основания за издаване на обжалвания АУПДВ. В същото писмо изрично е указано правото на възражения в 14-дн. срок, каквито не са постъпили относно основателността и размера на полученото вземане, няма и твърдения от жалбоподателя за подавани възражения по същество.

Ето защо липсва отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдът служебно извърши проверка и за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че АУПДВ съответства на материалния закон.

По делото няма спор по фактите.

С писмо изх. № 01-153-6500/687 от 01.11.2017 г., ДФ „Земеделие" е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 26, ал. 1 от АПК. Производството се открива във връзка със следните констатации, направени по проект № 11/112/05102 по мярка 112 „Създаване на стопанство на млади фермери" от Програма за развитие на селски райони 2007-2013г.:

1.При извършване на административни проверки е установено неспазване на разпоредбите на т. 5.2 във връзка с т.3.1 от Договор № 11/112/05102 от 17.02.2010 г., изменен с Анекс I от 25.07.2013 г. и Анекс II от 16.05.2014 г., респ. 24, ал.3, във връзка с чл. 7, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 „Създаване стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013. (в редакцията си от 03.02.2009г.,обн. с ДВ, бр.9/2009г.).

При извършени административни проверки по заявлението за подпомагане на П.Л.М., регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/420459 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013г., е установено, че към дата 17.01.2015 г., ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, изразяващо се в неподаване на заявка за второ плащане в договорно и законово установения срок, окомплектована с всички изискуеми документи, съгласно Приложение № 4 към Наредба №9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" /в редакцията от 03.02.2009г./ от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013г.

Съгласно изискванията на чл. 24, ал. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. /в редакцията си от 03.02.2009г., обн. с ДВ, бр.9/2009г./, когато заявката за второто плащане се подава в края на петата година, тя трябва да бъде подадена в рамките на един месец преди изтичане на срока, определен в чл. 7, ал. 1 от Наредбата, посочен в т. 3.1 от Анекс II от 16.05.2014г. към Договор № 11/112/05102 от 17.02.2010г., а именно ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, до годината на проверка и предмет на настоящия договор /Приложение1 А/ в срок до 17.01.2015г., от което следва, че срокът за подаване на заявка за второ плащане по договора е до 17.01.2015г./неприсъствен ден/. В такъв случай, крайният срок за подаване на заявката е изтекъл на първия следващ присъствен ден, а именно 19.01.2015г. /понеделник/.

До горепосочената дата не е подадена заявка от М. за второ плащане, с което не е изпълнено нормативно задължение, посочено в чл. 24 ал.3 от Наредба № 9 от 03.04.2008г, както и договорно задължение, уговорено в т. 5.2 от Договора.

На основание чл. 22 от Наредбата във връзка с т. 4.15 от договора е издадена Заповед № 03-150-РД/101 от 21.04.2015г. от Директора на ОД на ДФ"Земеделие" гр. Плевен, с която е отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор № 11/112/05102 от 17.02.2010г. Ползвателят е информиран за отказа с Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията с изх. № 01-153-6500/272#1 от 14.01.2016г., връчено чрез нотариус на 08.03.2016 г. с Разписка № 012/26.02.2016 г.

На основание чл. 33, ал.1 и чл. 8, ал. 1, т. 6, във връзка с 24, ал. 3 от Наредба №9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 „Създаване стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013. /в редакцията си от 03.02.2009г., обн. с ДВ, бр.9/2009г./, респ. т.4.7 и т.4.8, буква „а" и т.4.4, буква „е" във връзка с т.5.2 от Договор № 11/112/05102 от 17.02.2010г., Анекс I от 25.07.2013г. и Анекс II от 16.05.2014г., Фондът изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, тъй като ползвателят не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, изразяващо се в неподаване заявка за второ плащане в рамките на срока, определен в Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. Поради това е определен размер на задължение  в общ размер на 24 446,00 лева /двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и шест лева/.

С писмо изх. № 01-153-6500/687 от 01.11.2017 год., на жалбоподателя М. е предоставена възможност да представи в 14-дневен срок от получаване му писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане, като същото е връчено на жалбоподателя на 02.11.2017г. /видно от обратна разписка на л. 73 от делото, по която оспорването не беше доказано./

В указания 14-дневен срок не са постъпили документи или доказателства, касаещи производството по издаване на АУПДВ. В писмения отговор са наведени доводи, че мотивите за неизпълнение на договора, изложени в писмото по чл.26, ал. 1 от АПК, са недоказани и се основават на факти, които са посочени избирателно, като не е налице каквато и да е конкретика от ползвателя в тази насока.

По тези съображения ДФ „Земеделие" не е приел изложените в отговора факти и обстоятелства и след анализ на същите, ги е намерил за неотносими и необосновани към настоящото производство.

Поради тези мотиви и на основание чл. 33, ал.1 и чл.8, ал.1, т.6 във връзка с 24, ал.3 от Наредба №9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 „Създаване стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013. (в редакцията си от 03.02.2009г,, обн. с ДВ, бр.9/2009г.), респ. т.4.7 и т.4.8, буква „а" и т.4.4, буква „е" във връзка с т.5.2 от Договор № 11/112/05102 от 17.02.2010г., Анекс I от 25.07.2013г. и Анекс II от 16.05.2014г., както чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и Заповед № 03- РД/286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция, издадена на основание чл.20а, ал.4, във връзка с чл.20а, ал.1 и 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), с обжалвания в настоящото производство АУПДВ е определено задължение общ размер на 24 446,00 лева /двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и шест лева/.

С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане. 

Съдът намира, че изложените в обжалвания АУПДВ фактически основания съответстват на правните основания, посочени в същия АУПДВ.

Както беше посочено по-горе между страните няма спор по фактите, които се установяват и от административната преписка. Отделно от страна на жалбоподаетля не се представиха доказателства.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя П.Л.М. относно това, че в бизнес плана, който е неразделна част от договора, ДФ „Земеделие е поел задължение чрез мярка 111 да осигури допълнителни средства за закупуване на селскостопанска техника, като същата не е отворена своевременно. Жалбоподателят твърди, че несъздаването на мярка 111 е довело до неизпълнение на бизнес плана по отношение на закупуване на селскостопанска техника, което е причина за неефективна обработка на земята и е ограничило нарастването на икономически единици, поради което съшият не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение по договора, а именно неподготвяне на своевременна заявка за второ плащане.

Съдът следва да посочи, че мярка 111 е за професионално обучение, информационни дейност и разпространение на научни знания, чийто ред за кандидатстване е уреден с Наредба № 23 от 14.07.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Професионално обучение, информационни дейност и разпространение на научни знания" от ПРСР за периода 2007 - 2013г.

След изясняване в съдебно заседание се установи, че жалбоподателят е имал предвид мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства".

В съдебното заседание на  16.01.2019 г. са приети Заповед № 03- РД/1578 от 07.06.2013 г. /л. 263-268/ и Заповед № 03-РД/1820 от 21.06.2013 г. /л. 269-270 от делото/ и двете на министъра на земеделието и храните, с които е определен периодът на прием по мярка 121. Жалбоподателят не е кандидатствал по мярката, което не се оспорва от него.

Мярка 112 и мярка 121 са две различни мерки, независими една от друга. Обстоятелството, че жалбоподателят е посочил в Таблица IV. Програма за развитие на стопанство, т.1 „Дейности и инвестиции", колона „Е", „реализацията на проект по мярка 121", е само информативно и не води до поемане на ангажимент от страна на ДФ „Земеделие" да му осигури тези средства по мярка 121. Такъв ангажимент от страна на фонда не фигурира нито в Наредбата, нито в договора. Обстоятелството, че жалбоподателят не е кандидатствал по мярката не е по вина на фонда и не го освобождава от задължението за закупи посочените от него инвестиции.

Отделно с Наредба № 8 от 03.04.2008г. са уредени условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства" от ПРСР 2007 – 2013 г. Видно от същата Наредба, финансовата помощ се изплаща след одобряване на проекта и при изпълнение на нормативните задължения, заложени в Наредбата, поради което, дори жалбоподателят да е кандидатствал, това не значи, че проектът е щял да му бъде одобрен, а дори да е бил одобрен, при кандидатстване за междинно и окончателно плащане също е можело да се постанови отказ от страна на фонда. С оглед на гореизложеното изпълнението на задълженията по мярка 112 не може да бъде поставена в зависимост от мярка 121.

Жалбоподателят не представя никакви доказателства, с които да обоснове неизпълнението на нормативното и договорно задължение да подаде заявка за плащане в договорно и нормативно определения срок, което е и правното основание за издаване на обжалвания АУПДВ.

Ето защо АУПДВ е законосъобразен и издаден в съответствие с материалноправните норми, посочени в него като правни основания.

В същия смисъл е практиката на ВАС – Решение № 3275 от 06.03.2019 г. по адм.д. № 6609/2018 г. на осмо отд. на ВАС, Решение № 2410 от 19.02.2019 г. по адм.д. № 8675/2018 г. на първо отд. на ВАС и др.

Съдът служебно констатира, че АУПДВ съответства и на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК.

С оглед съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/112/05102/04/01 от 27.11.2017 г., издаден от Директор на ОД на ДФ „Земеделие” гр. Плевен, е законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени поисканите своевременно и действително направени разноски в размер на 300 лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

На основание гореизложеното и чл.  172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Л.М., ЕГН: **********,***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/112/05102/04/01 от 27.11.2017 г., издаден от Директор на ОД на ДФ „Земеделие” гр. Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 4 от АПК П.Л.М., ЕГН: **********,***, да заплати на ДФ „Земеделие”- Разплащателна агенция, гр. София сумата от 300 лв. /триста лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните.

  

 

                                                                        АДМ. СЪДИЯ: