№ 162
гр. Варна, 06.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Румяна П. Петрова
Ерна Якова-Павлова
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно частно
наказателно дело № 20233100600177 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по жалба на Г. И. Г., чрез
адв. И. К. срещу определение на ВРС по ЧНД №69/2023г., с което е потвърдено
постановление на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП№371/2022г.
по описа на Четвърто РУ на МВР- Варна, водено за престъпление по чл.206ал.1 от НК. В
жалбата се сочи, че в атакувания съдебен акт не били обсъдени възраженията му в
първоинстанционната жалба, като се поставя въпроса за липсата на квалификация на
деянието към евентуално престъпно деяние измама или извършване на дейност без нужния
лиценз. С оглед на това счита, че не било проведено обективно разследване на фактическата
обстановка и квалифициране на деянието според нея. Сочат се аргументи за изначална липса
на намерение за извършване на ремонт, както и че целта е била да бъдат присвоени дадените
от него 1000лева. Навежда доводи за престъпление измама, а не гражданско- правни
отношения. По изложените съображения моли съда да отмени определението на ВРС и да
върне делото с указания на органа на досъдебното производство.
Депозираната от Г. И. Г. жалба е подадена в срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол,
но разгледана по същество, се явява неоснователна.
Първоинстанционния съд е приел, че фактическите положения, приети за установени в
постановлението за прекратяване на наказателното производство се подкрепят от събраните
по делото доказателства, както и че споделя становището на прокурора за липсата на
осъществен състав на престъпление по чл. 206ал.1 от НК, а също така и такова по чл.209 от
НК, тъй като в случая се касае до гражданско- правни отношения.
Въззивният съд счита определението, с което е потвърдено постановлението на РП-
Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП №371/2022г. по описа на
Четвърто РУ при ОД на МВР- Варна за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Настоящата инстанция счита, че фактическата обстановка, приета от ВРС е съответна на
събраните по делото доказателства. В мотивите си първоинстанционният съд е възприел
1
същата, така както е описана в постановлението на ВРП, като е дал обсъдил съответствието
й със събраните по делото доказателства.
През 2022г. Г. Г. закупил товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер" с ДК № В ****
НН, който не бил с добър външен вид, поради което решил да му извърши ремонт чрез
смяна на страничните панели — общо осем на брой. За целта се уговорил с Т П Н за срок на
ремонта от 01.06.2022 г. до 01.07.2022 г. и за стойност от 1500 лв. На 01.06.2022г. Г. оставил
автомобила в сервиза, в който работели Т Н и Т.П. И., като при предаването му платил
сумата от 1000 лв., както и панелите, които бил закупил и трябвало да се поставят на МПС.
Когато свалил старите панели, Т Н установил, че отдолу ламарината е толкова изгнила, че
новите панели нямало как да бъдат захванати. Поради това извършил само частично
работата по возилото. Освен това Н твърди, че уговорката му с Г. била за 2000 лв., която
сума включвала смяна на панелите, китосване и боядисване; че това не била крайната цена;
и че когато уведомил Г. за лошото състояние на автомобила, последният дошъл, уверил се
лично в състоянието на МПС и казал на Н да продължава с ремонта. Н твърди, че се
наложило да изработи захвати, където да захване панелите. Ремонта на автомобила така и не
бил завършен, като Т Н и Т И. напуснали мястото, което ползвали като сервиз, а въпросното
МПС оставили там, пред халето. В началото на м.септември 2022г. Г. Г. по покана на
собственика на халето, където престоявал микробуса прибрал същия, като ремонтът му не
бил завършен. Между Г. и Н били водени разговори за това дали да продължи ремонта.
Първият настоявал да сключат договор за услугата, но Н отказвал и не извършвал никакви
ремонтни дейност, освен описаните по- горе. Отказал на Г. и да му подпише запис на
заповед за дадената сума. В разпитите си като свидетели Т Н и Т И. заявяват, че нямат
правоспособност за извършване на авторемонтна дейност.
Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че между св. Г. и св. Н
била постигната уговорка за извършване на ремонт на микробус, собственост на първия. За
целта Г. дал на Н сумата от 1000лева и части, необходими за ремонта, а остатъка от сумата
се уговорили да бъде предаден след приключването му. Относно срокът за извършване на
ремонта и уговорената сума са налице противоречия в показанията им дали е бил уговарян
такъв или не, както и размерът на възнаграждението. Независимо от това, от
доказателствата по делото се установява, че този ремонт не е бил извършен според
уговореното между тях, като между страните не се спори, че от Г. са били дадени 1000лева
предварително. Въз основа на така установеното, ВРС е направил извод за липса на
престъпление по чл.206ал.1 от НК, който се споделя и от настоящата инстанция. В случая
отношенията между страните са били регулирани чрез устно сключен между тях договор за
изработка – ремонт на процесния микробус. За да е налице обсебване от обективна страна е
необходимо вещта да е чужда и тя да се владее от дееца на определено правно основание,
като изпълнителното деяние се осъществява чрез акт на противозаконно присвояване, чрез
който се засяга възможността собственикът на вещта да се разпорежда с нея. Не е
необходимо да са налице последващи действия, с които деецът да се е разпоредил с вещта,
тъй като умисълът, респ. намерението му за своене следва да се преценява към момента на
2
противозаконното присвояване. Престъплението се явява довършено в момента, в който
собственикът е лишен от възможността да се разпорежда с вещта си. В случая безспорно
установено е, че св. Н е получил владението върху вещта – микробус на правно основание-
договор за изработка- извършване на ремонт. Съгласно същият, след изтичане на
уговорения срок, а според Н след извършване на ремонта, автомобилът следвало да бъде
предаден на Г.. Видно от доказателствата по делото микробусът през цялото време е бил на
мястото, където Н е трябвало да извърши ремонта. Дори когато той и Т И. напуснали
наетото от последния помещение, той останал там, като Г. по никакъв начин не е бил
препятстван да си го вземе. Горното се установява от показанията на св. Г. в очната ставка.
Видно от същите на 02.08.2022г. Н разговарял по телефона с Г. и поискал от него да си
оправят сметките и го попитал дали да продължи с ремонта. Г. му отговорил, че иска да
продължат ремонта и да сключат договор, чието подписване обаче Н отказал. Заради отказа
на последния да сключат договор Г. подал нова жалба в полицията. От показанията на
последния, а и от доказателствата по делото не се установява св. Н да е отказвал да върне
микробуса, напротив, същият е отказал сключването на писмен договор. С оглед горното
съдът намира, че изводът на ВРС за липса на състав на обсебване е правилен и
законосъобразен, тъй като не се установи да е засегната възможността собственикът на
вещта да се разпорежда с нея, както и намерението на дееца за своене на същата. Нещо
повече, основното оплакване в жалбата на Г. е за отказа на Н да сключи договор, а така също
и за липсата на лиценз за извършване на ремонтни работи. Сключване на договора
предполага наличие на съгласие относно клаузите на договора, а и договорът за изработка е
неформален такъв и за действителността на същия не е необходима писмена форма. На
следващо място, отказът на Н да сключи писмен такъв не осъществява състав на
престъпление. Следва да се отбележи, че все още в законодателството не е въведено
лицензирането на сервизната дейност, като от доказателствата не се установява Н да е
създал невярна представа у Г., че е притежавал квалификационна степен за извършване на
авторемонтна дейност.
Настоящият състав изцяло споделя доводите на ВРС за липса и на престъплението
измама по смисъла на чл.209ал.1 от НК. Когато сключването на определен договор е
инкриминирано като способ за измама, следва да се извърши комплексна оценка на
развитието на облигационното отношение с оглед установяване наличието или липсата на
умисъл за причиняване на щета. Сключването на договор би могло да бъде използвано с
измамлива цел, като извършените от дееца действия във всички случаи трябва да са
конкретни и да предхождат извършеното от пострадалия имуществено разпореждане.
Липсата на намерение деецът реално да се задължи по сключения договор, трябва да е
обективирана от неговите действия, извършени единствено с цел да набави за себе си
имотна облага. В хода на разследването не са установени обстоятелства, които да определят
измамата по смисъла на НК - извършени умишлено конкретни действия, с които Н да е
въвел в заблуждение свидетеля Г., че ще извърши ремонта на микробуса, без да е имал
намерение и възможност да изпълни обещаното. Приемането на микробуса за ремонт според
съда не е направено единствено с цел Н да набави за себе си имотна облага, още повече, че
3
неговите услуги са били потърсени от Г.. По делото не са налице факти Н съзнателно да е
въвел св. Г. в заблуждение, че ще извърши ремонта без да е имал такова намерение, още
повече, че е предприел действия по изпълнение на договорните отношения. Нещо повече,
дори и след като вече е бил подал жалба в полицията срещу Н, Г. е настоявал той да
извърши ремонта, като основните му възражения са, че той не пожелал сключване на
писмен договор и че не притежавал лиценз за тази дейност. Липсват обективни факти и
действия на Н, сочещи на изначална липса на намерение реално да се задължи по
сключения договор, още повече, че престъплението измама е резултатно и измамливите
действия винаги предхождат настъпването на вредата. С оглед горното, настоящата
инстанция счита, че не са налице доказателства Н да е извършил и престъпление по
чл.209ал.1 от НК. В случая се касае до гражданско- правни отношения, така както е приел и
ВРС, тъй като сключеният между Г. и Н договор по своята правна същност е представлявал
договор за изработка, регламентиран в ЗЗД. При сключване на договора е било дадено
капаро в размер на 1000лв. и части за извършване на ремонтните дейности. Въпреки
уговорката св. Н е извършил само част от уговорените дейности, като според Г. същите не
били извършени изцяло и качествено, тъй като само били сменени три от старите панели,
без обаче мястото да бъде подготвено чрез допълнителни манипулации. Впоследствие
между двамата не било постигнато съгласие за сключване на писмен договор, като според Г.
Н отказал да подпише запис на заповед за връщане на дадената сума. Въпреки това обаче Г.
изявил желание Н да продължи работата си.
С оглед горното, съдът намира, че определението на ВРС е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено. В мотивите на съда е даден дължимия анализ на
доказателствата, така щото е обоснована обективната и субективната несъставомерност на
деянието, както по чл.206ал.1 от НК, така и по чл.209ал.1 от НК. Въззивната инстанция
счита, че фактическите констатации на ВРС, от значение за правилното разкрИ.е на
обективната истина по делото, са изведени след всестранна проверка на всички събрани по
делото доказателствени средства. Разследването на ДП има за цел да установи обективната
истина и въз основа на доказателствата прокурора да направи извод за наличие или липса на
престъпление. Обстоятелството, че същото се води и е образувано за един вид престъпление
не изключва възможността при наличие на доказателства да бъде повдигнато обвинение за
друго престъпление. С оглед горното при прекратяване на наказателното производство
прокурора следва да прецени всички доказателства и въз основа на тях да направи извод и да
обсъди е ли налице престъпление. С оглед горното и прокурора е дал отговор на въпроса
дали поведението на Н попада под друг фактически състав на престъпление.
Воден от горното и на основание чл.243 ал.8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №111 от 18.01.2023г. по ЧНД № 69/2023г. на ВРС, с
4
което е потвърдено постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното производство
по ДП№371/2022г. по описа на Четвърто РУ- Варна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5