Р Е
Ш Е Н
И Е №932
гр.Сливен, 12.08.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски районен съд, гражданско отделение, девети
състав в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното
от районния съдия гр.д.№ 4231 по
описа за
Предявени са в условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване
съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК - правно основание чл.422, вр.чл.415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди,
че на 01.02.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на
което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за
паричен заем № 2747766/14.02.2017 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция
за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* била правоприемник на
„Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.
Изи Асет Мениджмънт"
АД било упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора
за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на Изи Асет Мениджмънт" АД
чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№
УПЦ-П-ИАМ/2747766 от 02.02.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с
известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес на длъжника.
Писмото се върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка „Непотърсена
пратка". На 27.07.2018 г. до длъжника било изпратено повторно уведомително
писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2747766 за извършената цесия чрез куриер на същия
адрес. Писмото отново се върнало в цялост.
Към настоящата искова
молба е представено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на
„Изи Асет Мениджмънт"" АД чрез „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2747766/27.07.2018 г., което да се връчи на ответника
ведно с исковата молба и приложенията към нея. За искането се ищецът се
позовава на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение №
3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. № 12/09 год. на II т.о. Посочено, че в случай, че ответникът не бъде
намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по
реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи,
че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем,
не е погасено, да се приемете, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника
с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът
можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърдял, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на
кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не ебило от значение за
основателността на иска, ако по делото безспорно се установи, че претендираното
с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока било Определение N9 987/18.07.2011 г. на ВКС
по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело
788/2013г., ТК.
Ищецът твърди още, че процесното вземане
произтича от Договор за паричен заем с № 2747766 сключен на 14.02.2017 г. между
„Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и К.К.К. /Заемател/, в съответствие
с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят
се задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 8000,00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при
които Кредиторът отпуснал кредит на
Кредитополучателя, се уреждали от Договора. Така предоставянето в собственост
на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлявала
изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създавала
задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани
по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и бил
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 8882,64 лв. Така, договорната лихва по кредита била
уговорена от страните в размер на 882,64 лв. Съгласно разпоредбите на Договора
за паричен заем, Заемателят се задължил
да върне кредита в срок до 25.10.2017 г. на 36 равни седмични погасителни
вноски, в размер на 246,74 лева всяка, като падежът на първата погасителна
вноска бил 22.02.2017 г., а падежът на последната погасителна вноска - 25.10.2017 г.
Твърди се още, че с подписването на Договора
за заем Заемателят удостоверил, че Заемодателят го е уведомил подробно за
всички клаузи от този договор, съгласил се с тях, и желаел договорът да бъде
сключен. Съгласно чл.16, ал.2 от сключения Договор за паричен заем, Заемателят
заявил, че е запознат с Тарифа за таксите на Изи Асет Мениджмънт АД, която се
намирала на видно място в офиса и на интернет страницата на Заемодателя.
Съгласно посочената Тарифа, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж
на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече
от 30 календарни дни, дължал на Заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ
30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане било
забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за
събирането на просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати
заемателят, не можело да надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе
разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45,00 лв.
На основание Закона за потребителския кредит
и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена
лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 11.05.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената
лихва бил 379,60 лева, който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за
всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва.
В исковата молба ищецът твръди още, че
длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата,
която била погасена до момента била в
размер на 2850,00 лв., с която били погасени както следва: такса разходи: 45,00
лв., договорна лихва: 476,05 лв., главница: 2328,95 лв.
Срокът на договора бил изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска, а именно 25.10.2017 г. и не бил обявяван за
предсрочно изискуем.
Предвид изложеното, „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД входирала заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника К.К.К., като Заемател по Договор за паричен заем, сключен на
14.02.201 г. с № 2747766, за сума в общ размер на 6457,24 лв., от които
главница в размер на 5671,05 лв., договорна лихва в размер на 406,59
лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението и
обезщетение за забава в размер на 379,60 лв. По образуваното ч. гр. д. №
1950/
С последваща молба
по делото ищецът уточнява, че съгласно договорените
условия на кредита, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на
договора се олихвява с договорна лихва, размерът на която бил фиксиран за целия
срок на договора. Така длъжникът се задължил да заплати договорна лихва общо в
размер на 882,64 лева за целия срок на договора, която се дължала на 36 броя
седмични вноски, включени в общия размер на всяка погасителната вноска. Общо
уговорената сума за договорна лихва била сбор от дължимите седмични вноска за
договорна лихва, като всяка седмична вноска, представляваща договорна лихва
била изичслена върху остатъка от дължима главница за всяка седмична вноска
съгласно погасителния план.
С извършените плащания от ответника по
процесното задължение била погасена изцяло уговорената договорна лихва за
първите дванадесет погасителни вноска, които обхващали периода от 22.02.2017 г.
до 10.05.2017 г. или сума в общ размер на 476,05 лв. Така, претендираната с
исковата молба договорна лихва касаела периода от 17.05.2015 г. /падеж на
тринадесета нрпогасена изцяло погасителна вноска/ до 25.10.2017 г. /падеж на
последна погасителна вноска/, и е в размер на 406.59 лв. Относно претенцията за лихва за забава,
ищцовото дружество посочва, че претендираната сума в размер на 379,60 лева,
представляваща обезщетение за забава на погасителни вноски била съвкупност от
лихва върху главницата и договорната лихва за всяка падежирала, но неплатена
изцяло вноска, която е изчислена считано от денят следващ падежа на
погасителната вноска до датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. От погасителната вноска с падеж 10.05.2017 г. била
погасена изцяло дължимата договорна лихва и част от дължимата вноска главница,
а именно сума в размер на 57,84 лева от общо дължима вноска за главница в
размер на 213,68 лева. В тази връзка първата непогасена изцяло вноска била с
падеж 10.05.2017 г., с оглед на което началният период от който била начислена
лихва забава бил 11.05.2017 г. (датата следваща падежа на първата непогасена
изцяло дължима вноска);
От съда се иска да признае за установено по отношение на ответника К.К.К.,
че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********,
следните суми:
5671,05 лв. (пет хиляди шестстотин седемдесет и един лева и 5
стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем №
2747766/ 14.02.2017 г.;
406,59 лв. (четиристотин и шест лева и 59 стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 10.05.2017 г. до 25.10.2017 г. (падеж на последна
погасителна вноска);
379,60 лв. (триста седемдесет и девет лева и 60 стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 11.05.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира присъдените разноски в заповедното
производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК. Претендира направените разноски в
настоящото производство, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350
(триста и петдесет) лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от
назначения особен представител на ответника, който оспорва изцяло исковата
молба по основание и размер. Счита предявените искове за допустими, но не
основателни. Посочва, че е предявен е иск за
установяване на вземането по заповед за изпълнение за парично задължение по
чл.410 ГПК издадена по ч.гр.дело №1950/2018 на PC- град Сливен, произтичащо от
Договор за потребителски кредит №2747766 от 14.02.2017, включващо 5671,05 лева
- главница, 406,59 лева договорна лихва за период от 10.05.2017 до 25.10.2017
г. и 379,60 лева обезщетение за забава за периода от 11.05.2017 до датата на
подаване на заявлението в съда - 02.05.2018) , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Към исковата молба бил приложен Договор за паричен заем № 2747766 от
14.02.2017 година, сключен в град Сливен между „Изи Асет Мениджмънт” АД като
заемодател и К.К.К. като заемател, със срок на договора до 25.10.2017 година. Съгласно клаузите на представения договор за
паричен заем от 14.07.2017 година страните се били съгласили заемна сума в
размер 8000 лева да се предостави на заемателя за срок от 36 седмици, при
фиксиран годишен лихвен процент 30%, брой погасителни вноски-36 и годишен
процент на разходите за заема 34,67%. В чл.2 т.5 от договора са конкретизирани
датите, на които следва да се извърши плащането на седмичните погасителни вноски,
всяка от които следва да е в размер 246,74 лева (чл.2 т.2 от договора). Сочи, че договорът за паричен заем №
2747766 от 14.02.2017 година е договор
за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителските
кредити. „Изи Асет Мениджмънт” АД била небанкова финансова
институция, в предмета на търговската дейност на която се включва отпускане на
кредити. Заемодателят „Изи Асет Мениджмънт” АД бил кредитор по смисъла на чл.9
ал.4 от Закона за потребителските кредити. Твърди,
че договорът за потребителски
кредит, именуван Договора за паричен заем№ 2747766 от
14.02.2017 година, е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК, тъй като същият не отговарял на изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК. Законът
предвиждал шрифтът на договора да е НЕ по- малък от 12, за да се даде
възможност на потребителя да се запознае ясно и недвусмислено със съдържанието
му, а това е невъзможно при толкова малък размер на шрифта, който е използван. Твърди, че ищецът използвал за всички
представени документи възможно най- малкия шрифт, с което се затруднявала не
само защитата на ответника, но и се затруднявал съда при преценката на
съдържанието на доказателствата.
Сочи, че не ставало
ясно от съдържанието на договора как е изчислен
размера на месечните погасителни вноски, не става ясно каква част от погасителната вноска за всеки месец конкретно
ще се ползва за погасяване на задължението за договорна лихва, каква част ще се
ползва за погасяване на главницата. Не бил представен на потребителя
погасителен план, от който да стане ясно как ще се погасява главницата, респ.
договорната лихва за всяка една от погасителните вноски. По тази причина
задължението за заплащане на лихви в чл.8 било незаконосъобразно, защото се начислявала лихва върху погасителната вноска, в размера на която освен
частта за погасяване на главницата била вече включена и начислена договорна
лихва. Ако се олихвявали забавените вноски, това означавало, че се
олихвява и неплатената част от главницата (с неуточнен размер) и частта от
начислената лихва, т.е. получавало се
олихвяване и върху договорената лихва.
Сочи, че претенциите за
обезщетение за забава от 11.05.2017 до 02.05.2018 година също били
неоснователни, защото съгласно чл.ЗЗ
ал.2 от ЗПК когато потребителят забавел дължимите плащания, обезщетението за забава не можело да
надвишава законната лихва. Посочва
се още, че кредиторът не е изпълнил
задължението си по чл.5 от ЗПК да предостави преддоговорна информация-
стандартен европейски формуляр за потребителските кредити- Приложение №2 към
чл.5 ал.2 от ЗПК и е опорочил правото на потребителя на информирано решение
относно предоставяния паричен кредит. Оспорва твърдението на ищеца, че на
ответника К.К.К. била предадена заемната сума, като сочи, че когато
потребителят не е получил паричната сума, за него не възниквали задължения от
договора. Твърди, че представеният от
ищеца Договор за паричен заем № 2747766 от 14.02.2017 година не отговарял и на изискването на чл.11 ал.2
от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според което общите условия са неразделна част от договора
за потребителски кредит и всяка
страница се подписва от страните по договора. Посочва, че по делото не били представени годни
доказателства, от които да се установи дали К.К.К. е получил заемната сума,
като и дали не е изпълнил някакво свое задължение. Освен това К.К.К. не бил
надлежно уведомен за прехвърляне на вземането от първоначалния кредитор, макар
че в договора били предвидени и други начини за уведомяване, освен на
посочените адреси.
Оспорва също и размера на начислените претендирани от ищеца суми за главница,
договорна лихва, обезщетение за забава. Иска
се от съда да отхвърли предявените
установителни искове против К.К.К. , като неоснователни и недоказани.
В
открито съдебно заседание ищецът, чрез депозирана писмена молба поддържа
претенцията и моли за уважаването й в пълен размер.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от назначен по делото особен представител,
който оспорва предявените искове като неоснователни.
Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 14.02.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника К.К. бил сключен
договор за паричен заем, по силата на който на К. бил отпуснат заем в размер на
8000.00 лева. Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 25.10.2017 год.
на 36 равни седмични погасителни вноски, в размер
на 246,74 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 22.02.2017
г., а падежът на последната погасителна вноска - 25.10.2017 г. Съгласно чл. 10 от Договорът за
заем кредиторът има право да прехвърли вземането си в полза на трети лица.На
01.02.2018 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на
което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за
паричен заем № 2747766/14.02.2017 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция
за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК
********* била правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
*********. Изи Асет Мениджмънт" АД упълномощило „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на Изи Асет Мениджмънт" АД
чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№
УПЦ-П-ИАМ/2747766 от 02.02.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с
известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес на длъжника.
Писмото се върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка „Непотърсена
пратка". На 27.07.2018 г. до длъжника било изпратено повторно уведомително
писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2747766 за извършената цесия чрез куриер на същия
адрес. Писмото отново се върнало в цялост.
На 02.05.2018г. ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение против ответницата. Било образувано
ч.гр.д. № 1950/2018г. и издадена заповед за изпълнение № 1037/03.05.2018г.
против ответника за исковите суми. Заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника-настоящ ответник при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което обусловило
депозирането на искова молба-предмет на настоящо разглеждане.
По делото е допусната и изготвена съдебно техническа експретиза, която
сочи, че вида и размера на шрифта на процесния договор за заем е "Times New Roman" с размер на шрифта 12 пункта.
Назначена е и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че на просрочената главница по договора за паричен заем е 5 671.05
лева, догоморната лихва за периода 17.05.2017 год. до 25.10.2017 год. е 406.59
лева, а размерът на лихвата за забава 466.17 лева. за периода от 19.04.2017
год. до 02.05.2018 год.
Исковата молба е предявена на 02.05.2018 год.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени
от страните.
Съдът кредитира заключенията на
вещите лица, като изготвени от лица, разполагащи със специални знания в съответната
област.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от
правна страна: Разпоредбата
на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли
вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако
договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава в случая
е предвидена в клаузата на чл. 10 от договора, според която заемодателят има
право по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице. Съдът
намира, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предложение първо от ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл.99, ал.4 от ЗЗД. Допустимо е и цедентът да упълномощи цесионера да съобщи
извършената цесия на длъжника. В конкретния казус обаче уведомлението за
цесията, съставляваща приложение към исковата молба, е връчено не на
ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител, а на
назначения му на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, които видно
от материалите по делото не се е свързал и няма контакт с ищеца. Съдът намира,
че представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване
на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което
същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления,
адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният
представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези,
свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34,
ал.3 от ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение.
Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха
довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект. Видно от отбелязването
в известието за доставяне, изпратеното до ответника уведомление за цесията не е
достигнало до него като пратката е върната с отбелязването, че пратката е
останала непотърсена. В клаузите на договора липсва
изрично приравняване на опита за доставяне на фактическото му получаване,
поради което съобщение, изпратено на адрес, който не е променен, като не е
удостоверено доставянето му, не се счита за получено. По тези
съображения, съдът не може да приеме, че кредитора, респ. надлежно
упълномощения от него цесионер е положил всички възможни усилия да връчи на
длъжника уведомителното писмо относно сключения договор за цесия на вземанията
по договора за потребителски кредит и че
длъжника е уведомен за прехвърлянето с последиците, визирани в разпоредбата на
чл.99, ал.4 от ЗЗД.
С оглед гореизложеното,
съдът намира, че исковете се явяват неоснователни и недоказани и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото направените от ищеца
разноски в исковото и заповедното производства следва да останат за негова
сметка.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, ЕИК *********,
против К.К.К. ЕГН: **********, с адрес ***, обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК – за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 5671.05
лева главница неизплатена по Договор за паричен заем № 2747766/14.02.2017 г.; сумата
от 406,59 лева - договорна лихва за периода 10.05.2017 г. до 25.10.2017 г.;
сумата от 379.60 лева обезщетение за забава за периода от 11.05.2017 год до
датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело 1950/2018
год. по описа на РС Сливен - 02.05.2018 год., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в районния съд - 02.05.2018
год. до окончателното изплащане на задължението като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: