Присъда по дело №23/2023 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 5
Дата: 7 март 2023 г.
Съдия: Димитрина Николова
Дело: 20231600200023
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 януари 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 5
гр. Монтана, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седми март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитрина Николова
СъдебниСТЕЛА ИВ. ВАЧЕВА

заседатели:РУМЯНА Л. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.
и прокурора Е. Ал. А.
като разгледа докладваното от Димитрина Николова Наказателно дело от
общ характер № 20231600200023 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:


ПРИЗНАВА подсъдимия И. З. Б.- роден на ххххг. в град С живущ в
град С , ж.к.“ххх“ бл.ххвх.ххап.хх, български гражданин, със средно
образование, разведен, работещ, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН
в това, че на 10.08.2021г. в землището на село Д Й обл. М на път III-112,
км.32 при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил
марка „ххтх“, модел „ххх“, с рег.№ хххх нарушил правилата за движение по
пътищата, уредени в ЗДвП, а именно: чл.25 ал.2 от ЗДвП - „При извършване
на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна
пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които
се движат по нея“ и чл.37 ал.1 от ЗДвП-„При завиване наляво за навлизане в
друг път, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“, вследствие на
което по непредпазливост причинил смъртта на В С. З., с ЕГН **********,
поради което и на основание чл.343 ал.1 б“в“ във връзка с чл.342 ал.1 от НК и
1
чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
които на основание чл. 58А, ал. 1 от НК намалява с една трета и определя
ОКОНЧАТЕЛНОТО НАКАЗАНИЕ на ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на
наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане в сила на присъдата.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 343г във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК НАЛАГА на
подсъдимия И. З. Б. и наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание
чл.59 ал.4 от НК ПРИСПАДА времето, през което за същото деяние е бил
лишен по административен ред от това право.
ОСЪЖДА подсъдимия И. З. Б. със снета по делото самоличност на
основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати на частните обвинители Д. В. З., с
ЕГН **********, С. Г. З., с ЕГН ********** и двамата от град М , бул. хххх
№ххх апххх и М. Ц. Г., с ЕГН ********** от град М , ж.к ххх, бл.ххх, вх.ххх
ап.ххсумата от 7 500 /седем хиляди и петстотин/ лева разноски за
упълномощения от тях повереник на досъдебното и съдебно производство.
ОСЪЖДА И. З. Б., с посочена по-горе самоличност, да ЗАПЛАТИ по
сметка на ОД на МВР МОНТАНА сумата 3 669.45лв. разноски по
досъдебното производство, а по сметка на ВСС в Републиканския бюджет –
сумата 5 лв. – държавна такса при служебно издаване на всеки изпълнителен
лист.
ПРИСЪДАТА може да се протестира и обжалва пред Апелативен
съд София в петнадесетдневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите




Мотиви към присъда № 5 от 07.03.2023 година по НОХД №23 от
2023 година по описа на Окръжен съд Монтана.


Подсъдимият И. Б. е обвинен в това, че на 10.08.2021г. в землището на
село *, обл. *, на път III-112, км.32 при управление на моторно превозно
средство - товарен автомобил марка „*“, модел „*“, с рег.№ * нарушил
правилата за движение по пътищата, уредени в ЗДвП, а именно: чл.25 ал.2 от
ЗДвП - „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея“ и чл.37 ал.1 от ЗДвП-„При
завиване наляво за навлизане в друг път, водачът на нерелсовото пътно
превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства“, вследствие на което по непредпазливост причинил
смъртта на В.З. от град *- престъпление по чл.343 ал.1 б“в“ във връзка с
чл.342 ал.1 от НК.
По искане на родителите на пострадалия Д. З. и С. З. и двамата от град
*, а също и на М.- А. Г., също от град *, живяла на семейни начала с
пострадалия същите са конституирани като частни обвинители в процеса.
На проведеното разпоредително заседание от 07.03.2023 г. е прието, че
на досъдебното производство не са били допуснати отстраними съществени
по рода си процесуални нарушения, накърняващи правата на обвиняемия и
пострадалите. Направено е искане от подсъдимия и неговия защитник за
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Съдът след като се увери, че искането на подсъдимия е осъзнато, че той
разбира смисъла на съкратеното производство и след като прецени, че на
досъдебното производство доказателствата са събрани в съответствие с
изискванията на НПК, даде ход на съкратено съдебно следствие при
условията на чл. 371, т. 2 от НПК.
В рамките на съкратеното съдебно производство, представителят на
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА Монтана изразява становище, че поддържа
изцяло обвинението. Счита същото за несъмнено доказано и предлага
подсъдимия Б. да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание от 3
години лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета,
изпълнението на което бъде отложено с изпитателен срок от пет години.
Предлага налагане и на наказание „лишаване от правоуправление“, като не
сочи конкретен размер.
Повереникът на ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ предлага на съда, след като
признае подсъдимия за виновен, да му наложи наказание от четири години
1
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно. Предлага още,
наказанието лишаване от правоуправление да не бъде по- малко от
наложеното наказание лишаване от свобода. В тежест на подсъдимия да
бъдат възложени направените в досъдебното и съдебно производство
разноски от пострадалите, частни обвинители.
ЗАЩИТНИКЪТ също счита, че обвинението е несъмнено доказано.
Акцентира на инвидуализирането на предвидените в закона наказания, като
поддържа да са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които
налагат определяне на наказанията на минимума на предвиденото в текста на
чл. 343, ал.1, б. „в“ и чл. 343г от НК. Обосновава намаляването на
наказанието „лишаване от свобода“ с една трета и счита, че за изпълнение
целите на наказанието, не е наложително ефективното му изтърпяване.
Споделя довода на прокурора, че изпитателния срок следва да бъде пет
годишен. Излага и доводи, защо наказанието лишаване от правоуправление
следва да е в минимален размер предвид обстоятелството, че това е
единствената професия на подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ Б. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
нови доказателства за тях. Нещо повече, признава и вината си и дава
обяснения за случилото се. Солидаризира се с мнението на защитника си по
отношение на наказанията, които му се следват.
Първоинстанционното производство е проведено по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК и в рамките му са приети и
огласени събраните на досъдебното производство доказателства, като с
надлежно определение е обявено, че при постановяване на присъдата ще се
ползва и направеното от подсъдимия признание на фактите. При това съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. Б. е с постоянен адрес по местоживеене в град *. Същият
работи като шофьор към “ *“ АД. Води се на отчет като водач на МПС в
СДВР и притежава СУ МПС № *, валидно от дата 04.07.2017 година до
04.07.2027 година за категории “В, АМ“. Спрямо подсъдимия са налагани
множество санкции за допуснати нарушения на ЗДвП, повечето от който са
заплатени, видно от справка на сектор КАТ.
Към 10.08.2021 год. пострадалият В.З. от град *също е правоспособен
водач, за което му е било издадено СУМПС за категории “В, АМ, В1“.
Спрямо него също са били налагани множество санкции за допуснати
нарушения на ЗДвП, част от който също са били заплатени.
На 10.08.2021 година подсъдимия Б. пътувал от република Румъния за
Република България със служебен автомобил марка „*“, с рег.№ *,
собственост на фирма “*“ АД. След като навлязъл на територията на страната
и стигнал до територията на област *, продължил да се движи по път Ш-112
между село * и село *с посока към град *. По пътя управлявания от
обвиняемия автомобил се движел с около 80 км. в час, в дясната пътна лента
2
по посока на град *. Времето било ясно и слънчево, с добра видимост и сухо
пътно платно.
Същия ден, след обяд около 17 часа пострадалия В.З. се движел в същия
пътен участък- път III-112, км. 32 с мотоциклет марка “*“ *, с рег.№ * в
срещуположна посока с висока скорост. Поради високата скорост на
движение и виждайки насрещно движещият се автомобил , от страна на
пострадалия била употребена спирачната система с цел намаляване на
скоростта, вследствие на което мотоциклета загубил устойчивост на пътното
платно и започнал зигзагообразно движение по двете ленти за движение на
пътното платно. Подсъдимият също забелязал мотоциклета, който се движи
срещу него с висока скорост и криволичейки в двете пътни платна. С цел да
избегне удара с мотоциклета намалил скоростта на автомобила и предприел
маневра по завой на ляво и навлязъл в насрещното платно, където се движел
мотоциклета пресичайки го, но въпреки това преди автомобила да е успял да
напусне пътното платно, мотоциклета, управляван от пострадалия се блъснал
челно в дясната странична част на автомобила. След удара автомобила
продължил напред, като изминал още 8 метра и спрял, а мотоциклета поради
инерционните сили се отклонил в ляво и плъзгайки се по асфалта, напуснал
пътното платно. Вследствие на силния сблъсък пострадалия пада на пътното
платно, където получава наранявания и травми по тялото. След сблъсъка
подсъдимия Б. слязъл от автомобила, за да окаже помощ и се обадил на тел.
112. На мястото на пътнотранспортното произшествие бил изпратен
медицински екип, който констатирал смъртта на пострадалия, като дошли и
служители на полицията. Подсъдимия Б. бил проверен за употреба на
алкохол, като такъв не е установен.
Във връзка с инцидента е извършен оглед на местопроизшествието и са
отпочнати действия по разследване.
Според съдебно-медицинската експертиза от досъдебното производство,
приета и огласена в хода на съкратеното съдебно следствие, при станалото
ПТП е установено, че непосредствената причина за смъртта на пострадалия
В.З. е травматичен шок с остра вътрешна кръвозагуба, развили се на базата на
тежката множествена травма със счупване на костите на черепа, на гръдния
кош/ ключица и ребра двустранно/ и таза в дясно с разкъсване на меките
тъкани, мускулатура и вътрешни органи- сърце, бял дроб, черен дроб и
бъбрек. Установените травматични увреждания са получени по механизма на
удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети със значителна сила.
Същите носят белезите на прижизнено получени и по своя характер и
локализация много добре отговарят да са получени по време и начин в
условията на станало ПТП при блъскането на мотоциклетист в лекотоварния
бус. Между получените увреждания и настъпилата смърт има пряка
причинно- следствена връзка.
От изготвената съдебна химикотоксикологична експертиза е установено,
че при извършеното изследване на представените биологични проби, взети от
3
трупа на пострадалия не е установено наличие на алкохол и наркотични
вещества.
Също така от назначената и изготвена съдебна химикотоксикологична
експертиза е установено, че при извършените изследвания на биологичните
проби, взети от подсъдимия Б. също не е установено наличие на наркотични
вещества.
Според автотехническите експертизи установено, че пътнотранспортното
произшествие е настъпило на 10.08.2021 година, около 17.10 часа в
землището на село *, обл. *, на път III- 112, км. 32 между селата *и * в
светлата част на денонощието, при слънчево време и добра видимост.
Скоростта на движение на мотоциклета преди забелязване на насрещно
движещия се лек автомобил е била 169.50км. в час по осевата линия
криволичейки, а скоростта на движение на автомобила е била 81 км. в час.
Забелязвайки автомобила и тъй като се движи по осевата линия,
мотоциклетиста- пострадалия З. предприема задействане на спирачната
система и се прибира в своето платно за движение. Подсъдимият Б. също
забелязвайки опасното движение на мотоциклета, намалява скоростта на
движение, като неправилно предприема маневра завой на ляво, с цел да бъде
избегнат удара. Преди удара скоростта на мотоциклета е 116.75 км. в час, а на
автомобила е 27.64 км. в час.
Техническото състояние на автомобила и мотоциклета не е в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП. За предотвратяване на ПТП е следвало
мотоциклетиста да се движи с разрешената за участъка скорост от 80 км. в
час, а водача на автомобила- подсъдимия не е трябвало да пресича пътя на
мотоциклетиста, след като не е преценил добре неговата безопасна дистанция.
В случая от страна на подсъдимия Б. е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.25 ал.2 от ЗДвП- При извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея и
чл.37 ал.1 от ЗДвП- При завиване наляво за навлизане в друг път, водачът на
нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства.
Събраните на досъдебното производство данни относно подсъдимия
сочат, че до настоящия момент същият не е осъждан, нито освобождаван от
наказателна отговорност. От дълги години притежава свидетелство за
управление на МПС, налагани са му наказания за дребни нарушения на
правилата за движение по пътищата, като повечето от непогасените по
давност глоби са платени. Към настоящия момент поддържа, че работата му е
свързана с управлението на моторно превозно средство и има дете на 12
години, което е с труден пубертет.
Горното съдът прие за несъмнено установено от събраните надлежно
доказателства в рамките на досъдебното производство, подкрепени изцяло от
самопризнанията на подсъдимия.
4
При горната безпротиворечива фактическа обстановка, от правна
страна, съдът прие, че с деянието си посъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б.“в“ във вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК – на посочената в обвинителния акт дата и място е
управлявал МПС и след като е нарушил правилата на чл. 25, ал. 2 и чл.37 ал.1
от ЗДвП, по непрадпазливост е причинил смъртта на В.З. от град *.
По отношение авторството на деянието няма никакъв спор, а и то се
установява не само от самопризнанието на извършителя, но и от
свидетелските показания, писмените доказателства и заключението на авто-
техническите експертизи.
От самопризнанията на подсъдимия и заключението на експертите се
установява, че водачът на автомобила не е спазил изискването при
извършването на маневрата свързана с навлизане на съседната пътна лента да
пропусне мотоциклета, който се е движил по нея. Установява се още, че не е
спазил и изискването при завиване на ляво за навлизане в друг път да
пропусне насрещно движещият се мотоциклет.
Съдебно-медицинската експертиза установява с точност уврежданията на
пострадалия мотоциклетист, като ги диференцира като такива, които са
довели до смъртта му, такива, които са получени при ПТП, и са в пряка
причинно-следствена връзка със смъртта.
Изводът на експерта, че настъпилата смърт на пострадалия е по причина
на получения при катастрофата травматичен шок с остра вътрешна
кръвозагуба, развили се на базата на тежката множествена травма със
счупване на костите на черепа, на гръдния кош/ ключица и ребра двустранно/
и таза в дясно с разкъсване на меките тъкани, мускулатура и вътрешни
органи- сърце, бял дроб, черен дроб и бъбрек и този извод не се оспорва от
страните.
От субективна страна – деянието е извършено по непредпазливост.
Подсъдимият е с дългогодишен стаж и опит като водач на МПС, не е
искал настъпването на общствено-опасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
При определяне на наказанието за горното деяние, съдът съобрази
предвидените по закон наказания „лишаване от свобода“ /по чл. 34 НК/ и
„лишаване от правоуправление“ / по чл. 343г от НК/, техните предели,
мотивите за извършване на престъплението, обществената му опасност и тази
на конкретния деец и всички обстоятелства с правно значение за вината. При
индивидуализиране на наказанието „лишаване от свобода“ съдът отчете
липсата на отегчаващи вината обстоятелства, а като смекчаващи вината съдът
съобрази: чистото съдебни минало на подсъдимия, предходните нарушения на
правилата за движение по пътищата със заплатените за по голяма част от тях
имущестгвени санкции, незабавното сигнализиране на надлежните органи за
пострадалия при ПТП човек. При това отмери това наказание на ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предвид особеността на съкратената
5
процедура, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК този размер бе намален на ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като съобрази високата обществена опасност на деянието /ПТП със
смъртен случай/, невисоката обществена опасност на конкретния извършител,
дългогодишния му стаж като водач на МПС и обстоятелството, че работата
му като шофьор е свързана с управлението на моторно превозно средство, без
сериозни нарушения на правилата за движение по пътищата и стриктността
при заплащане на по- голяма част от наложените му до момента глоби по
ЗДвП, съдът отмери наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС „ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като приспадна
времето, през което за същото деяние е бил лишен по административен ред от
това право.
Предвид размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“,
чистото съдебно минало на извършителя, липсата на лоши характеристични
данни и факта, че се грижи за дете на 12 години, съдът намери, че за
изпълнение целите на наказанието, предвидени в НПК, не е наложитело
ефективното изтърпяване на „лишаването от свобода“, поради което, на
основание чл. 66 от НК, отложи това изтърпяване за срок от три години от
влизане в сила на присъдата.
При определяне размера на наказанието „лишаване от совбода“, съдът
не отчете като смекчаващо вината обстоятелство самопризнанието на
подсъдимия, тъй като това самопризнание вече веднъж е изиграло своята роля
за определяне на начина на провеждане на първоинстанционното
производство по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и е довело да намаляване на
наказанието с една трета.
Съдът не споделя доводите на повереника на частните обвинители,
касаещи направени неправилни изводи на експертите в автотехническите
експертизи по отношение на определени пунктове.
Това, че в определен пункт е посочен автобус, вместо МПС по никакъв
начин не променя смисъла на експертизата, нито заключението на вещите
лица. Касае за техническа грешка.
На следващо място по време на разследването всички искания на
частните обвинители свързани с автотехническата експертиза са били
уважени.Обстоятелството, че определени части от експертизата не обслужват
тезата на частните обвинители не е основание да не се приеме от съда при
липса на доказателства в тази насока.
Предвид крайния изход на делото, съдът осъди подсъдимият да заплати
на частните обвинители сумата от сумата от 7 500 /седем хиляди и петстотин/
лева разноски за упълномощения от тях повереник на досъдебното и съдебно
производство. По сметка на ОД на МВР разноските по досъдебното
производство в размер на сума от сумата 3 669.45лв. разноски по досъдебното
производство, а по сметка на ВСС в Републиканския бюджет – сумата 5 лв. –
държавна такса при служебно издаване на всеки изпълнителен лист.
6
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

7
Съобщи за изтекли лични данни