№ 13842
гр. София, 13.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110171453 по описа за 2021 година
намира следното:
По делото е постъпила молба от адв. В. Ф. С., процесуален представител на ищцата Е. С. К.,
от 15.03.2023 г. за изменение на постановеното по делото решение от 24.02.2023 г. в частта
за разноските, като присъденото на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение
в полза на адв. В. С. бъде увеличено с още 180 лв. на основание изменените разпоредби на
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът
„Т----- ЕАД не изразява становище по молбата.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичният срок за
обжалване на решението), като по делото е представен от ищцата списък на разноските по
чл. 80 ГПК, поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото
е неоснователно.
В съответствие с разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в решението е присъдено
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата за исковото производство
съобразно размера, изчислен по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. Съдът намира, че
посочената разпоредба следва да се приложи в актуалната й редакция към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие между ищцата и адв. С. (30.11.2021 г.
– л. 5 от делото), доколкото същият се явява основание за възникване на вземането в полза
на процесуалния представител, чийто размер, ако договорът не бе сключен при условията на
чл. 38 ЗАдв, щеше да бъде определен в този договор именно към датата на сключването му.
Ето защо, приложимата редакция на разпоредбата регламентира минимален размер на
възнаграждението по процесната претенция от 300 лв., като в допълнение следва да се
посочи, че по делото липсват доказателства за регистрация на адв. С. по ЗДДС, която да
налага добавяне на ДДС към посочения размер (т.е. дори и да бе приложима изменената
редакция, дължимото възнаграждение би било 400 лв., а не исканите 480 лв.).
1
С оглед на изложеното, съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК на адв. С. е неоснователна
и следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. В. Ф. С., процесуален представител на ищцата
Е. С. К., от 15.03.2023 г. за изменение на постановеното по делото решение от 24.02.2023 г.
в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2