РЕШЕНИЕ
№ 14356
гр. София, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110117946 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на В. Ю. П. срещу Прокуратурата,
с която се иска осъждане на ответника да му заплати обезщетение за 20 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, и 6100 лева – обезщетение за
имуществени вреди (разноски в процеса), претърпени вследствие на
неоснователно обвинение в престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. четвърто и
пето, алтернатива първа НК, повдигнато на 12.11.2010 г. по досъдебно
производство № ЗМ 1814/2010 г. по описа на 5 РУ на СДВР, по което
подсъдимият е оправдан с Присъда от 01.12.2016 г. по н.о.х.д. № 1319/2016 г.
на Софийския градски съд, 3. състав, потвърдена с Решение № 122/14.03.2017
г. по в.н.о.х.д. № 48/2017 г. на Апелативен съд – София, и влязла в сила на
05.04.2017 г., както и обезщетение за забава за плащане на горепосочените
суми за периода от 05.04.2017 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил обвинен в това, че през
2010 г. чрез изпращане на пратка до Казанлък с куриер „Спиди“
разпространил високорисково наркотично вещество – хероин, като за пръв
път бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление от от 12.11.2010
г., като му била наложена и мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 600 лева. Твърди, че обвинението било внесено в Софийския
градски съд на 10.08.2011 г. и било образувано н.о.х.д. № 3809/2011 г., като
по това дело с присъда от 02.03.2012 г. ищецът бил признат за виновен и
осъден на лишаване от свобода за срок от три години. След обжалване тази
присъда била отменена с Решение № 319/25.10.2012 г. по в.н.о.х.д. №
669/2012 г. на Апелативен съд – София, и делото било върнато на
1
прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения. Отново бил
внесен обвинителен акт, но производството пред Софийския градски съд
отново било прекратено по н.о.х.д. № 5313/2012 г. поради открити
съществени процесуални нарушения на досъдебната фаза и било върнато на
ответника. На 23.05.2013 г. ответникът внесъл нов обвинителен акт, по който
с Присъда от 10.02.2015 г. по н.о.х.д. № 2484/2013 г. на Софийския градски
съд, 16. състав, ищецът бил осъден на лишаване от свобода от две години,
глоба от 5000 лева и привеждане на лишаване от свобода от три месеца по
предходна присъда в ефективно наказание. С Решение от 17.03.2016 г. по
в.н.о.х.д. № 1163/2015 г. на Апелативен съд – София тази присъда била
отменена и делото било върнато за повторно разглеждане от Софийския
градски съд, който с Присъда от 01.12.2016 г. по н.о.х.д. № 1319/2016 г. на
Софийския градски съд, 3. състав, бил оправдан по повдигнатото обвинение,
като тази присъда била потвърдена с Решение № 122/14.03.2017 г. по в.н.о.х.д.
№ 48/2017 г. на Апелативен съд – София, което влязло в сила на 05.04.2017 г.
Ищецът твърди, че участвал в множество процесуални действия по
посочените дела лично, няколко пъти бил осъждан неокончателно и търпял
шест години наказателен процес, което му причинило страдание, а освен това
препятствало работата му и го злепоставило пред негови роднини и съседи.
Твърди освен това, че за заплащане на адвоката си във воденото наказателно
производство е платил общо 6100 лева.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника – Прокуратурата,
която оспорва иска по основание и размер към датата на подаването му.
Твърди, че не са представени доказателства за влизане в сила на
оправдателната присъда. Сочи, че не се доказват претърпените страдания от
уронване на доброто име на ищеца. Излага доводи, че тези вреди на ищеца не
следва да се определят в така голям размер, тъй като същият е бил осъждан по
две други наказателни производства, преди да му се повдигне обвинение по
делото, за което претендира обезщетение. Сочи се, че това е и основание да се
приеме, че не търпи така големи неудобства и от участието си в наказателния
процес, тъй като е бил осъждан и преди това. Поради това се сочи, че
поисканият размер на обезщетението е прекомерен спрямо действителните
вреди на ищеца. Оспорва се ищецът да е имал в семейната и професионалната
си среда безукорна репутация с оглед съдебното му минало. Посочва се, че не
са изнасяни данни за обвинението сред обществеността. По отношение на
претенцията за неимуществени вреди се претендира, че е недоказана,
евентуално – че размерът на уговорените хонорари за адвокати на ищеца е
прекомерен и следвало да бъде намален. Иска се отхвърляне на иска,
евентуално – частично.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представено на лист 7 – 8 от делото, а и в оригинал на лист 78
от прокурорска преписка № 6537/2010 г. на Софийската градска прокуратура,
на 12.11.2010 г. ищецът по делото В. Ю. П., тогава на ** години, бил
привлечен като обвиняем за това, че на 02.02.2010 г. в София, в офис на
2
куриер „Спиди“ на ул. „Цар Симеон“ № 172 държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество – хероин, с тегло 9,4698 г. на стойност
615,50 лева, като с куриерска пратка № 30723305/002.02.2010 г. го изпратил
на Иван Петков Петков – престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. четвърто и
пето, алтернатива първа НК, като му е наложена мярка за неотклонение
„гаранция“ в пари в размер на 600 лева. Съгласно представено на лист 94 от
досъдебното производство заключение на вещи лица, ищецът по настоящото
дело е бил и обект на изследване от комплексна психиатрична и
психологическа експертиза, назначена от разследващите органи. съгласно
протокол на лист 144 от досъдебното производство разследването е било
предявено на ищеца в деня на привличането му като обвиняем – на 12.11.2010
г.
Съгласно представено на лист 149 от досъдебното производство
Определение от 10.12.2010 г. на Софийския градски съд, 13. състав, на ищеца
е била определена окончателна мярка за неотклонение „гаранция“ в пари в
размер на 500 лева. Това е наложило на 10.01.2011 г. на ищеца отново да се
предявява разследване съгласно протокол на лист 150 от досъдебното
производство. След назначена допълнителна експертиза за оценка на
стойността на хероина, разследването е предявено на ищеца за трети път на
22.07.2011 г. съгласно протокол на лист 160 от досъдебното производство.
Съгласно обвинителен акт на лист 3 от н.о.х.д. № 3809/2011 г. на
Софийския градски съд, 6. състав, на 10.08.2011 г. обвинението срещу ищеца
е било внесено за разглеждане от първоинстанционния съд. Съгласно
протоколи от съдебни заседания на лист 38, 65, 78 и 89 от същото дело са
проведени четири съдебни заседания в присъствието на подсъдимия на
02.11.2011 г., 02.12.2011 г., 02.02.2012 г. и 02.03.2012 г. С приложена на лист
95 от делото Присъда от 02.03.2012 г. по н.о.х.д. № 3809/2011 г. на Софийския
градски съд, 6. състав, ищецът е бил осъден на лишаване от свобода от три
години и глоба от 10 000 лева.
С протоколно определение от 02.02.2012 г. по н.о.х.д. № 3809/2011 г. на
Софийския градски съд, 6. състав, мярката за неотклонение на ищеца е
изменена в „подписка“, като няма данни това определение да е обжалвано и
следва да е влязло в сила на 10.02.2012 г., т.е. мярката за неотклонение
„гаранция“ е действала спрямо ищеца за период от 10.12.2010 г. до 10.02.2012
г., или за една година и три месеца.
Съгласно представени на лист 3 и 18 въззивна жалба и допълнение
ищецът е обжалвал Присъда от 02.03.2012 г. по н.о.х.д. № 3809/2011 г. на
Софийския градски съд, 6. състав, като е образувано в.н.о.х.д. № 669/2012 г.
на Апелативен съд – София, 8. състав, по което съгласно протокол на лист 25
от делото е проведено едно заседание на 03.10.2012 г.
Съгласно приложено на лист 29 от в.н.о.х.д. № 669/2012 г. на
Апелативен съд – София, 8. състав, Решение по същото дело №
319/25.10.2012 г., Присъда от 02.03.2012 г. по н.о.х.д. № 3809/2011 г. на
Софийския градски съд, 6. състав, е отменена, а делото е върнато на
прокуратурата за уточняване на датата на извършване на инкриминираното
3
деяние, тъй като в обвинителния акт тя се колебае между 02.02.2010 г. и
22.02.2010 г. и не става ясно за коя точно дата е предявено обвинението.
Съгласно Разпореждане № 2004/05.04.2013 г. по н.о.х.д. № 5313/2012 г.
на Софийския градски съд, 16. състав (на лист 8 от делото), поправеният след
Решение № 319/25.10.2012 г. по в.н.о.х.д. № 669/2012 г. на Апелативен съд –
София, 8. състав, обвинителен акт срещу ищеца отново не е бил изцяло
уточнен досежно датата на инкриминираното деяние.
Съгласно представен на лист 3 – 5 от н.о.х.д. № 2484/2013 г. на
Софийския градски съд, 16. състав, обвинителен акт, обвинението срещу
ищеца е било изправено на 23.05.2013 г. Съгласно налични по делото на лист
73, 189, 277, 321, 364, 463, 513 и 555 протоколи от открити съдебни заседания,
с участието на ищеца са проведени осем такива заседания на 08.11.2013 г.;
14.02.2014 г.; 02.04.2014 г.; 22.05.2014 г.; 14.07.2014 г.; 08.10.2014 г.;
02.12.2014 г. и 10.02.2015 г. С Присъда № 38/10.02.2015г. по н.о.х.д.
2484/2013 г. на Софийския градски съд, 16. състав (на лист 558 от делото),
ищецът отново е признат за виновен и осъден на две години лишаване от
свобода и 5000 лева глоба, като в изпълнение е приведено и предходно негово
условно осъждане на три месеца лишаване от свобода.
Съгласно приложените по делото на лист 3 и 5 от в.н.о.х.д. № 1163/2015
г. на Апелативен съд – София, 3. състав, въззивна жалба и допълнение
защитникът на ищеца е обжалвала Присъда № 38/10.02.2015г. по н.о.х.д.
2484/2013 г. на Софийския градски съд, 16. състав, за което е образувано
в.н.о.х.д. № 1163/2015 г. на Апелативен съд – София, 3. състав. по същото
дело съгласно протокол на лист 31 е проведено едно открито заседание с
участие на ищеца на 11.03.2016 г., като съгласно наличното на лист 34 от
делото Решение № 95/17.03.2016 г. по в.н.о.х.д. № 1163/2015 г. на Апелативен
съд – София, 3. състав, Присъда № 38/10.02.2015г. по н.о.х.д. 2484/2013 г. на
Софийския градски съд, 16. състав, е отменена и делото е върнато за ново
разглеждане от първоинстанционния Софийски градски съд.
Въз основа на последното решение е образувано н.о.х.д. № 1319/2016 г.
на Софийския градски съд, 3. състав, като съгласно намиращите са на лист 32,
90, 175, 267 и 321 от него протоколи от открити съдебни заседания ищецът е
участвал в пет такива – на 12.04.2016 г.; 12.05.2016 г.; 17.06.2016 г.;
07.10.2016 г., и 01.12.2016 г. С Присъда № 313/01.12.2016 г. по н.о.х.д. №
1319/2016 г. на Софийския градски съд, 3. състав, ищецът е оправдан по
повдигнатите му обвинения поради недоказаността им.
Срещу цитираната присъда е подаден протест, наличен на лист 3 – 5 от
приложеното в.н.о.х.д. № 48/2017 г. на Апелативен съд – София, 5. състав.
Съгласно наличния на лист 17 от делото протокол по същото е проведено
едно заседание с участие на ищеца на 15.02.2017 г., в което делото е обявено
за решаване. С Решение № 122/14.03.2017 г. по в.н.о.х.д. № 48/2017 г. на
Апелативен съд – София, 5. състав, оправдателната присъда за ищеца е
потвърдена. Съгласно разписки на лист 33 – 35 от делото решението е
връчено на защитника на 16.03.2017 г., а на прокуратурата и подсъдимия – на
20.03.2017 г., поради което при липса на данни за подадена касационна жалба
4
или протест присъдата е влязла в сила на 05.04.2017 г. след изтичане на 15-
дневния срок за оспорването ѝ.
Косвено влизането на оправдателната присъда в сила се потвърждава и
от приложеното на лист 353 от първоинстанционното н.о.х.д. № 1319/2016 г.
на Софийския градски съд, 3. състав, искане от 03.05.2017 г. на ВКП за
запознаване с делото с цел преценка дали да се иска възобновяването му.
Съгласно адвокатско пълномощно и договор (на бланка) на лист 37 от
н.о.х.д. № 3809/2011 г. на Софийския градски съд, 6. състав, по това дело
ищецът е представляван от адв. Грънчарова, като в договора се съдържа и
разписка за платени 200 лева хонорар в брой.
Съгласно адвокатско пълномощно и договор (на бланка) на лист 17 от
в.н.о.х.д. № 669/2012 г. на Апелативен съд – София, 8. състав, по това дело
ищецът е представляван от адв. А., като е уговорен хонорар от 500 лева, но
няма доказателства дали е платен, само указание, че това трябва да стане в
брой. На лист 28 от настоящото дело е представена такава разписка за сумата
от 500 лева, платени на 30.09.2016 г., четири дена след сключване на
договора.
Съгласно адвокатско пълномощно и договор (на бланка) на лист 27 от
в.н.о.х.д. № 1163/2015 г. на Апелативен съд – София, 3. състав, по това дело
ищецът е представляван от адв. А., като е уговорен хонорар от 800 лева, за
които има разписка, че са платени в брой.
Съгласно адвокатско пълномощно и договор (на бланка) на лист 30 от
н.о.х.д. № 1319/2016 г. на Софийския градски съд, 3. състав, по това дело
ищецът е представляван от адв. А., като е уговорен хонорар от 800 лева, но
няма разписка в самия дали хонорарът е платен, само указание, че това трябва
да стане в брой. На лист 28 от настоящото дело е представена такава разписка
за сумата от 800 лева, платени на 29.04.2016 г., две седмици след сключване
на договора.
Съгласно адвокатско пълномощно и договор (на бланка) на лист 16 от
в.н.о.х.д. № 48/2017 г. на Апелативен съд – София, 5. състав, по това дело
ищецът е представляван от адв. А., като е уговорен хонорар от 1000 лева, за
които има разписка, че са платени в брой.
На лист 24 от настоящото дело е представен договор за правна защита и
съдействие от 08.11.2013 г., за който е посочено, че е за защита на ищеца по
н.о.х.д. № 2484/2013 г. на Софийския градски съд, 16. състав, и е уговорено
възнаграждение от 3000 лева, като е включена и разписка за плащането им.
Макар че този договор не е открит от съда в кориците на посоченото
наказателно дело, доколкото не е изрично направено оспорване от ответника
по чл. 181 ГПК за достоверността на датата му, съдът намира, че следва да
кредитира този договор.
В съдебното заседание на 06.12.2022 г. (на лист 80 – 81 от настоящото
дело) е разпитана свидетелката Наталия Въльовска-П.а – майка на ищеца,
която дава показания, че срещу сина се водело 7 години наказателно дело,
като през това време той работел като програмист, но когато работодателят
5
му разбрал, че се явява по наказателни дела, го уволнили. Ищецът се
затворил, спрял да общува с приятели, ходил на психолог, бил изоставен от
интимни приятелки. Ходел на работа на непълен работен ден, пиел хапчета за
сън. Свидетелства, че от полицията и прокуратурата търсели непрестанно
ищеца и лепели бележки по вратите. Свидетелката не пази спомен дали
ищецът е осъждан, знае, че не е имало други дела срещу него в периода на
обвинението, за което се води настоящото дело. Дава показания, че
напускали със семейството София, за да се успокои ищецът.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Въльовска-П.а частично,
като им дава вяра за това, че ищецът се е затворил и притеснил, ходил на
психолог и имал разстроен сън, че заживял на село (в тази част показанията се
подкрепят и от свидетеля Петров), но не и в частта, че срещу него не е имало
други наказателни производства, тъй като това се опровергава от писмени
доказателства по делото, както и относно причините за уволнението му и
обстоятелството дали е имало такова, тъй като тези обстоятелства се доказват
с документи и не са допустими свидетелски показания съгласно чл. 164, ал. 1,
т. 1 ГПК.
В съдебното заседание на 03.04.2023 г. е разпитан свидетелят Данил
Петров (на лист 89 от делото), който дава показания, че познава ищеца от 30
години, като през 2011 г. ищецът му разказал, че има някакво дело за
наркотици и го обвинявали за чужда вина. Свидетелства, че ищецът много
пъти бил търсен от полицията. Дава показания, че ищецът станал по затворен
в себе си и започнал да живее често извън София, че го уволнили от работа
във фирма за компютри и не можел да си намери нова работа. Свидетелства,
че и сам бил задържан с ищеца от полицията, защото го смятали за негов
съучастник. Дава показания, че ищецът и сам разказвал на приятели, че е
обвинен, както и че имал финансови затруднения.
Съдът кредитира показанията на свидетеля относно промененото
отношение на ищеца към живота, както и относно търсенето му по
наказателни производства. В останалата си част показанията са или за
обстоятелства, които не могат да се доказват със свидетели (оставане без
работа), или макар и да са достоверни (относно преместването извън София и
подозрителното отношение на полицейските органи), не могат пряко да
установят вреди от обвинението, за което се води настоящият процес, тъй
като е установено, че ищецът е осъждан и за други престъпления.
В съдебното заседание на 12.07.2023 г. (на лист 108) е изслушано
заключение на съдебна психологическа експертиза на ищеца (в писмен вид на
лист 96 – 105), което съдът кредитира като логично и последователно и
подкрепено от останалите доказателства по делото, и от което се установява
повишена тревожност и затвореност на ищеца, следствие и от двукратното му
осъждане, преди да бъде оправдан, както и от продължителното му
ангажиране с наказателния процес. Вещото лице е установило и индикирана
по наказателните дела употреба на наркотици от ищеца в миналото, която е
престанала. В момента няма установени психози при ищеца, но личността му
е променена в следствие на преживения стрес.
6
Съгласно представена на лист 68 – 69 от делото справка за съдимост на
ищеца, същият е осъден с влязло в сила на 28.05.2007 г. споразумение за
извършен през 2007 г. опит за грабеж, и с влязло в сила на 25.02.2003 г.
споразумение за кражба, извършена през септември 2002 г.
Ответникът е представил на лист 44 – 67 от делото справка за
наказателни производства, водени срещу ответника, която съдът няма да
кредитира, тъй като висящите наказателни производства срещу едно лице не
могат да се ползват за установяване на никакви неизгодни за него факти в
гражданския процес с оглед на презумпцията за невиновност.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за обезщетяване на вреди
от обвинение, повдигнато на ищеца, по което последният е оправдан с влязла
в сила присъда – имуществени под формата на адвокатски хонорар и
неимуществени, както и за лихва за забава, с квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
Предпоставки за уважаване на исковете за имуществени и
неимуществени вреди са повдигнато срещу ищеца обвинение, оправдаването
му, както и установяване на вреди, които са в причинна връзка с
отхвърленото управление. В случая са установени първите две предпоставки.
По отношение на имуществените вреди се установява заплащане на
адвокатски хонорар на ищеца в размер на 6300 лева за двамата му адвокати,
от които се претендират 6100 лева по делото. Искът следва да се уважи, като
не може да се приеме за основателно поддържаното от прокуратурата
възражение, че уговореният хонорар е бил прекомерен – наказателното
производство се е развило в шест отделни съдебни процеса с участие на
защитник и досъдебно производство, проведени са деветнадесет открити
съдебни заседание с участие на защитник за период от 5 години, има две
произнасяния по изменение на мярка за отклонение, очевидно делото е било
и с известна фактическа сложност с оглед променливия си резултат. Поради
това усилията на защитника следва да бъдат оценени на 6100 лева, като
претенцията за имуществени вреди се уважи изцяло.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ГПК върху тази сума се дължи и законна лихва от
датата на извършване на неправомерното увреждане, която е датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – 05.04.2017 г., до изплащане на
вземането.
По отношение на неимуществените вреди на ищеца, същите съгласно
чл. 52 ЗЗД се обезщетяват по справедливост. При оправдаване на неправилно
обвинен човек винаги се търпят неимуществени вреди, но техният размер
следва да се определи на базата на редица обективни фактори, които влияят
върху интензитета им. Тези фактори са – тежестта на предявеното обвинение;
продължителността на наказателния процес по вина на обвинението;
интензивността на извършените с участие на обвинения действия на
държавните органи, вкл. взетата мярка за неотклонение; узнаването на
7
предявеното обвинение от други лица; влиянието върху психиката на
подсъдимия на отменени присъди и решения; други последици върху
обвинения – загуба на връзки, работа, стрес; участието на обвиняемия в
предходни наказателни производства.
В случая на ищеца е било предявено обвинение за тежко умишлено
престъпление, което като свързано с наркотици носи и известна
стигматизация, наказателното производство срещу него е продължило
прекомерно дълго – седем години, отчасти и по вина на прокуратурата, тъй
като обвинителният акт два пъти е бил връщан за поправянето си. Ищецът е
трябвало да участва в двадесет съдебни заседания, във всички от които се е
явил лично и е имал примерно процесуално поведение. Срещу него е била
постановена за година и три месеца мярка за неотклонение с паричен
характер – гаранция от 500 лева. Всичко това води до извод за относителна
интензивност на производството, а заедно с променените неколкократно
присъди, оправдава и определяне на обезщетение за предизвикания у ищеца
стрес.
От друга страна не се доказа ищецът да е бил освободен от работа
именно поради обвиненията срещу него. Основанието за прекратяване на
трудово правоотношение се установява не от показанията на лица, които са
свързани по един или друг начин с едната страна по него, а от заповедта за
прекратяването му или представеното предизвестие за това. Такива
доказателства по делото ищецът не е представил и съдът няма как да приеме,
че е загубил работа поради повдигнатото срещу него обвинение.
Следва да се има предвид и че репутационните щети, които ищецът
твърди, че е претърпял, също няма как да са във връзка с обвинението, за
което се води делото. Ищецът вече е бил осъждан за извършени престъпления
два пъти преди да бъде обвинен и поради това тези негови вреди не са във
връзка с обвинението.
С оглед на всичко изложено на ищеца следва да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, като претенцията
му се отхвърли за разликата над тази сума до 20 000 лева. Следва да се
присъди според тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС и лихва за забава върху присъдените 5000 лева от
датата на влизане на присъдата в сила – 05.04.2017 г., до изплащане на
вземането.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът съгласно
чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
Същият е доказал разноски в размер на 10 лева такса и възнаграждение
за процесуално представителство. Ищецът претендира и на адвоката му да се
изплатят разноски по чл. 38 ЗАдв. Тази претенция е неоснователна, тъй като в
представения договор за правна помощ (на лист 2 от делото) е посочено, че тя
ще се предоставя безплатно на основание чл. 38 ЗАдв, но без да е посочено за
коя от хипотезите по тази разпоредба се отнася – дали става въпрос за
8
роднина или близък, лице в материално затруднено положение или друго,
поради което договорът не съдържа достатъчно данни, които да позволят на
съда да определи възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на съда 300 лева
възнаграждение на вещо лице, поето от бюджета на съда, съгласно чл. 10, ал.
3 ЗОДОВ.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Прокуратурата, с код по БУЛСТАТ: *********, и адрес:
София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на В. Ю. П., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ул. „Г. Б.“, № 26, сумите от 5000 лева (петхиляди лева) –
неимуществени вреди, и 6100 лева (шест хиляди и сто лева) – имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху всяка от тях за периода от 05.04.2017
г. до окончателното плащане – обезщетение за неоснователно обвинение в
престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. четвърто и пето, алтернатива първа
НК, повдигнато на 12.11.2010 г. по досъдебно производство № ЗМ 1814/2010
г. по описа на 5 РУ на СДВР, по което подсъдимият е оправдан с Присъда от
01.12.2016 г. по н.о.х.д. № 1319/2016 г. на Софийския градски съд, 3. състав,
потвърдена с Решение № 122/14.03.2017 г. по в.н.о.х.д. № 48/2017 г. на
Апелативен съд – София, и влязла в сила на 05.04.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за неимуществени вреди за разликата над присъдените 5000
лева до пълния предявен размер от 20 000 лева (двадесет хиляди лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ Прокуратурата, с код по
БУЛСТАТ: *********, и адрес: София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на В.
Ю. П., с ЕГН: **********, и адрес: София, ул. „Г. б.“, № **, 10 лева (десет
лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ Прокуратурата, с код по
БУЛСТАТ: *********, и адрес: София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати по
бюджетна сметка на Софийския районен съд сумата от 300 лева (триста
лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9