РЕШЕНИЕ №143
Гр. Бургас, 10.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павел Ханджиев,
ЧЛЕНОВЕ: Нели Събева,
Христина Марева,
при участието на секретаря Станка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Христина Марева в.т.дело № 299 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по въззивни жалби срещу Решение №35/17.07.2019 г. по т.д. №122/2018 г., постановено от Окръжен съд – С.
Въззивната жалба, от ЗД „Б“ АД е подадена чрез пълномощника адв. Ал. И. срещу решението на ССлС в частта, с която застрахователят е осъден да заплати на З. И. ова Н. , Й. И. ова Н. , С. И. ова Н. и И. И. ов Н. чрез неговия законен представител и баща И. , сумата от по 2 500 лева на всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане – причинена смърт на техния брат Н. , в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 30.08.2014г., ведно със законната лихва за забава, считано от 30-ти август 2014 година до окончателното изплащане на сумата.
Въззивната жалба от адвокат Т. Н. като пълномощник на З. И. ова Н. , Й. И. ова Н. , С. И. ова Н. и И. И. ов Н. – действащ като малолетен чрез законния си представител и баща -. , е подадена в частта, с която предявените от тях искове са отхвърлени за разликата над присъдените обезщетения от по 2 500 лв., до пълния размер (по 50 000 лв. за всеки), в който са предявени, вкл. за законната лихва за забава върху отхвърлената част от размера на претендираните обезщетения.
С въззивната жалба на застрахователя, решението се атакува като неправилно с оглед извода на съда, че ищците са активно легитимирани да претендират заплащане на обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа се, че относно наличието на право да претендират обезщетение следва да се съобрази ППВС № 2/81 година, както и, че не са налице предпоставките на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК и ищците не попадат в кръг на лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на свой близък. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се установява предвиденото в тълкувателно решение изключение на създадена, извън обичайните отношения, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, от чиято смърт търпят продължителни болки и страдания, които в случая да е справедливо да бъдат обезщетени
И. се, Бургаски апелативен съд да отмени обжалваното решение в осъдителната му част и да отхвърли предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) изцяло.
Във въззивната жалба на ищците, решението на СлОС е обжалвано като неправилно в отхвърлителната му част, както с оглед извода за съпричиняване от страна на пострадалия Н. И. ов Н. в равна степен с осъдения с влязлата в сила присъда по НОХД № 219/2015г. водач на МПС, така и с оглед приложението на § 96 от ПЗР на КЗ.
По възражението за съпричиняване се твърди, че от доказателствата по делото не се установява противоправно поведение от страна на пострадалия, нито наличието на причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
По възражението относно § 96 от ПЗР на КЗ са развити доводи, че разпоредбата не намира приложение съгласно § 22 от ПЗР на КЗ (отм.), както и че противоречи на чл. 9, параграф 1 от Д. 2009/103/ЕО, в която връзка се позовава на Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК страните не са подали отговор срещу въззивната жалба на насрещната страна.
В с.з. се явява пълномощникът на ищците – адв. Т. Н. , който поддържа изцяло подадената от тяхно име въззивна жалба по изложените в нея съображения. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна.
За застрахователното дружество не се явява представител в с.з. В депозираното писмено становище се поддържат направените в подадената от ответника въззивна жалба възражения и аргументи.
С определение от 31-ви октомври 2019 година БАС е приел въззивните жалби като допустими.
При извършената проверка съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК във връзка с обжалваното решение БАС не констатира пороци, налагащи прогласяване на неговата нищожност или обезсилването му поради недопустимост, като по правилността на решението се установява следното:
Предмет на делото са предявените от З. И. ова Н. , Й. И. ова Н. , С. И. ова Н. и И. И. ов Н. искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ(отм.) за заплащане на обезщетение за всеки от тях в размер на по 50 000 лв., заедно със законната лихва за забава, считано от деня на увреждането им от смъртта на техния брат –. , настъпила в следствие на ПТП, възникнало на 30-ти август 2014г. по вина на водача на МПС – л.а. „А“ с рег. № В* С. Л. Б. , установена с влязла в сила присъда по НОХД № 219/2015г. по описа на Сливенски окръжен съд, чиято гражданска отговорност към момента на възникване на ПТП е била застрахована при ответното ЗД „Б“ АД.
Предявените права са обосновани с установената приживе близост на ищците с пострадалия, на когото ищците разчитали и с когото са имали топли и сърдечни отношения. Твърденията са, че са живели заедно в едно домакинство и под един покрив. Ищците се гордеели с брат си, който работел много и ги е подкрепял и подпомагал изцяло, като при нужда е полагал грижи за тях. От смъртта му не спирали да мислят за него и изпитвали голяма болка, поради невъзвратната загуба на своя брат. Последният бил млад човек, бил е съвестен член на обществото и работел на трудов договор. Трудно намирали спокойствие, тъй като болките и страданията им не можели да бъдат компенсирани и живеят с неудовлетворено чувство за справедливост.
Така предявените права са оспорени от застрахователя с отговора на исковата молба както по основание, така и по размер. Възражението по основателността е основано на твърдения, че с оглед датата на настъпване на ПТП – 30-ти август 2014 година, не намира приложение разрешението на Тълкувателно решение № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС и качеството на ищците като увредени, които имат право на обезщетение, се определя съгласно П. на пленума на Върховния съд № 2/81 година. Оспорено е наличието на особено близка връзка на ищците приживе с починалия, както и на действително претърпени от смъртта му вреди по смисъла на посоченото тълкувателно решение. Твърди се, че не е налице предвиденото в него изключение при създадена дълбока и трайна емоционална връзка между пострадалия и ищците. Твърди се, че отношенията между тях не се характеризират като изключителни. Изтъква се, че не всяко страдание съгласно цитираната задължителна практика на ВКС подлежи на обезщетение, а само при наличието на особени и изключителни връзки, създадени приживе с пострадалия.
Претенцията е оспорена също и като завишена по размер както с оглед принципите на справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, така и с оглед въведеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразяващо се в преминаването на управляваното от него МПС – л.а. „Ф“ през кръстовището, при наличие на знак „С“, без да пропусне движещия се по път с предимство лек автомобил А. с рег. № ВТ4367ВТ.
Въз основа на събраните по надлежния ред писмени и гласни доказателства и техния анализ в съвкупност и поотделно се установява от фактическа страна следното:
С влязлата в сила присъда по НОХД № 219/2015г. по описа на Сливенски окръжен съд, С. Л. Б. е признат за виновен в това, че на 30-ти август 2014 година, при управлението на лек автомобил марка „А“, модел „А3“ с рег. № В* като не се е съобразил с пътните знаци и при движение с превишена скорост със стойност от 120 км/ч, при сигнализирана със знак В26 максимална скорост от 60 км/ч, е нарушил правилата за движение, а именно, чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП, поради което не е успял да спре своевременно и да предотврати настъпването на пътнотранспортно произшествие, вследствие на което е причинена по непредпазливост смъртта на Н. И. ов Н. - брат на ищците по делото.
От заключението на назначената пред първоинстанционния съд СТЕ се установява, че водачът на МПС „Ф“ е могъл да избегне настъпването на ПТП, ако е спрял на знак „стоп“, преди да извърши маневрата за навлизане наляво по пътя с предимство, а водачът на МПС „А“ – ако е управлявал автомобила спазвайки ограничението на скоростта от 60 км/ч. в участъка на кръстовището и, ако след възникване на опасността е запазил движението си направо в дясната лента на пътното, вкл. без да намалява скоростта си на движение. Водачът на МПС „А“ е възприел опасността от навлизащото МПС „Ф“ на 49 м. от мястото на удара, при което със скорост от 60 км/ч., равняваща се на 16.6 м/сек и при запазване посоката на движение, удар не би настъпил. Със скоростта от 8.6 м/сек МПС „Ф“ е изминало разстоянието от точката на навлизане в кръстовището, до мястото на удара - 7 м., за по-малко от секунда.
Няма спор и е установено с представените писмени доказателства по делото, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие гражданската отговорност на подсъдимия е била застрахована от ЗД „Б“ АД.
С оглед на сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и влязлата в сила присъда по НОХД № 219/2015 година по описа на СлОС, в настоящото производство относно гражданските последици на извършеното престъпление, съгласно 300 ГПК съдът е обвързан да приеме, че е настъпило застрахователното събитие, представляващо основание за ангажиране отговорността на застрахователя спрямо увредените лица.
Първият спорен въпрос, който се поставя по делото касае наличието на качество за ищците като увредени по смисъла на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), които да са активно легитимирани да претендират обезщетение съгласно същата разпоредба от част четвърта на отменения К. за застраховането, която намира приложение в отношенията между застрахователя и увредените лица, съгласно § 22 от ПЗР на действащия К. за застраховането.
От приложеното по делото удостоверение за раждане и родствени връзки, и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че пострадалият Н. И. ов Н. е роден брат на ищците З. и е еднокръвен брат на ищците Й. . Св. И. баща на ищците и на пострадалия, след раздялата му с майката на две от тях - З. И. ова Н. и С. И. ова Н. , е заживял със свидетелката Н. , с която имат родени 2 деца - ищците Й. и заедно отглеждали и децата от първия брак на св. Ив. И. ов. Към момента на смъртта си Н. И. ов Н. е бил на 22 годишна възраст и е живял в родния си дом в град С., заедно със сестра си Й. Н. и брат си И. Н. , като показанията на свидетелите относно това дали с тях е живяла заедно и ищцата З. са противоречиви. В показанията на свидетеля И. се съдържат данни че преди седем-осем години З. Н. заживяла на семейни начала с мъж, с когото се установила да живее извън родния си дом. Противно на това в показанията си св. Н. твърди, че З. Н. никога не е напускала дома им и не е живяла на съпружески начала, но има две деца от различни мъже, които живеят с нея в родния й дом. Относно ищцата С. се установява, че преди четири-пет години е създала свое семейство и е напуснала родния си дом. Заминала заедно със съпруга си да работи във Ф. Всеки ден разговаряли с брат си по Skype и се завръщала в България веднъж годишно за около месец и половина и е живеела в дома на своя съпруг. Изпратила на брат си пари, за да закупи автомобила, който пострадалият управлявал при възникване на пътното транспортно произшествие на 30-ти август 2014 година, от което за нея се породило ирационално чувство за вина.
Относно отношенията между пострадалия и неговите братя и сестри - ищци делото, в показанията на свидетелите се съдържат данни, от които се установява, че са имали обичайните за членовете на едно домакинство роднински отношения. Живели са задружно, като всеки според възможностите си и възрастта си е участвал в съвместния живот на семейството. Изпитвали са типичната за такова съжителство и роднинска връзка привързаност и взаимност, в следствие на което след смъртта на пострадалия Н. Н. ищците са изпитали силни душевни страдания, характеризиращи се като адекватни за претърпяната трагедия в живота им емоционално разстройство, съпътстващо преживяването на загуба. В следствие на травматичните психични преживявания всеки от тях е претърпял в различна степен депресивна промяна на настроението като най-малкият от тях – И. , който все още е непълнолетен, се затворил в себе си и проявявал агресивно поведение в училище, каквото според свидетелите не е имал преди трагичния инцидент, довел до смъртта на неговия брат. Особено страдание изпитвала ищцата Й. , която е родена на същата дата – 16 март, на която е роден и загиналият в пътнотранспортно произшествие нейни брат, заради което след смъртта му тя не празнувала рождения си ден.
Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правният извод, че подадената от застрахователя ЗД „Б“ АД въззивна жалба срещу осъдителната част на Решение №35/17.07.2019 г. по т.д. №122/2018 г., постановено от Окръжен съд – С. , е основателна.
С оглед датата на настъпване на застрахователното събитие – 30-ти август 2014 година, съгласно § 22 от ПЗР на КЗ спрямо отношенията между застрахователя и увредените от последиците на възникналото ПТП лица, при липсата на друго уговорено, както е в случая, намира приложение част четвърта от отменения К. за застраховането.
С оглед влязлата в сила присъда по НОХД № 219/2015г. по описа на СлОС, фактът на застрахователното събитие и вината на водача на МПС „А“, чиято гражданска отговорност е застрахована при ЗД „Б“ АД, са несъмнени.
Първият съществен въпрос по делото е, дали с оглед
доказателствата по делото може да се приеме, че ищците имат качеството на
увредени по смисъла на чл. 226, ал. 1 КЗ и съгласно разясненията по този
въпрос, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. №
1/2016 г., ОСНГТК, докладчик съдия В. Р. С това тълкувателно решение, поради
необходимост от съобразяване на националното право с изискванията към държавите
– членки на Европейския съюз с общностното право и
най-вече с
Възражението във въззивната жалба на застрахователя срещу съобразяването на това тълкувателното решение с оглед датата на настъпване на застрахователното събитие е неоснователно. Макар задължителният характер на тълкувателното решение да има за последица различно приложение на закона, то не представлява източник на позитивно право, поради което съобразяването му следва действието на нормативните разпоредби, чието приложение разяснява.
Предвид гореизложеното, качеството на лицата, които като увредени по смисъла на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и при действието на тази разпоредба имат право да претендират пряко от застрахователя обезщетение, не се изключва априори от датата на постановяване на задължителната съдебна практика, а е поставено в зависимост от доказването по делото на предпоставките посочени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Съгласно него, извън лицата, посочени в П. № 4 от 25.V.1961 г. и П. № 5 от 24. ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, материалната легитимация на други лица – близки на пострадалия, следва само по изключение - когато е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, заради която лицето търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Братята и сестрите са посочени в чл. 2, § 1, б. „а“, подточка „ii“ на Д. 2012/29/ЕС като лица от кръга на близките, които търпят вреди, но съобразно предвидената в чл. 2, § 2, буква "а" възможност, с указанията на тълкувателното решение, възпроизведени и в чл. 493а, ал. 4 на действащия сега КЗ, броят на членовете на семейството, които могат да се ползват от установените в нея права е ограничен, като е придаден приоритет при упражняването на тези права само на членовете на семейството посочени в П. № 4/61 г. и П. № 5/69 г. на Пленума на ВС, съответно - в чл. 493а, ал. 3 КЗ.
Съгласно тълкувателното решение, извън кръга на лицата посочени в П. № 4/61 г. и П. № 5/69 г. на Пленума на ВС преценката за справедливост по отношение на правото да се получи обезщетение е обусловена от наличието на доказателства за претърпени морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Следва да е доказано създаването на емоционалната и трайна връзка, която да е породена от специфичен характер на взаимоотношенията, следващи от конкретни обстоятелства извън тези, които обичайно съпътстват съвместния живот на членовете на семейството.
Без да се подценяват топлите и сърдечни отношения между ищците и техния брат приживе, нито да се омаловажава интензитетът на моралните болки и страдания, които са претърпели с оглед на травмиращия характер на събитието и преживяването за загубата и за съдбовна несправедливост в техния живот, съдът намира, че в случая не се установява визираната в тълкувателното решение изключителност на създадените емоционални и трайни връзки, които да обуславят правото на обезщетяване по смисъла на цитираното тълкувателно решение.
Съвместното съжителство между ищците и техния брат, според данните в показанията на свидетелите се дължи на обичайната за възрастта на всеки от тях психична и материална обвързаност със създаденото от техните родители семейство. Две от сестрите на пострадалия Н. Н. - З. Н. и С. Н. , са заживели извън дома, в който са отраснали и в съответствие с нормалното психосоциално развитие за възрастта си, са създали свои семейства. З. Н. , според показанията на св. И. неин баща, се е омъжила и е напуснала дома им. С. Н. се е установила със съпруга си да живее и работи във Ф. , като при ежегодните си завръщания е живеела в дома на своя съпруг. Т.е., взаимоотношенията и емоционалната връзка между тях са се реализирали в пространствено, социално и времево отношение чрез дистанционно общуване, с типичния за родствената им връзка интензитет и проява на взаимопомощ при нужда. Й. Н. е продължила да живее при своите родители, както и пострадалият - заедно със семейството си, но няма данни така продължилото съжителство да се дължи на създадените и емоционални връзки с неговите брат и сестри. С изключение на съвпадението в датите на раждане на пострадалия Н. Н. и на ищцата Й. свързания с това общ празник, наред с родствената връзка по делото няма данни за други обстоятелства, които да са породили близостта между тях. Не се отличава с някаква особеност или изключителност и жеста на подаръците, които е получавал от своя по-голям брат ищецът И. . Последният, предвид своите възраст и пол и типичния за тях интензитет на развитие и емоционални преживявания е претърпял в най - сериозно степен травмиращия характер на трагичното събитие, но както за него така и за останалите ищци - сестри на пострадалия, по делото не се събраха данни за случки, събития, общи интереси и преживявания, които да налагат извод за създадени в по-голяма дълбочина емоционални връзки между тях, извън обичайните за този вид родствени връзки.
С оглед факта, че ищците са извън кръга на лицата, посочени в П. № 4/61 г. и П. № 5/69 г. на Пленума на ВС и за тях не е налице предвиденото в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, изключение, обуславящо за тях материална легитимация да получат обезщетение за претърпените неимуществени вреди от причинената смърт на техния близък, с оглед на емоционалната връзка с него, която е типична и обичайна за родствените отношения между тях, БАС намира, че предявените искове са неоснователни.
При извода за неоснователност на предявените искове, БАС не следва да се произнася по основателността на въведените в предмета на делото евентуални възражения на ответника, касаещи размера на предявените искове.
Предвид различния извод по основателността на предявените искове, във връзка с подадената въззивна жалба от ответника, обжалваното Решение №35/17.07.2019 г. по т.д. №122/2018 г., постановено от Окръжен съд – С. , следва да се отмени в частта, с която са уважени и следва да се потвърди в отхвърлителната му част.
Съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят сторените пред настоящата инстанция разноски, както и част от разноските, сторени пред първоинстанционния съд с оглед на неправилно уважената част от предявените искове, като следва обаче да се съобрази възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По възражението за прекомерност, БАС съобразявайки, че пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства и са поддържани възраженията срещу предявените искове пред първоинстанционния съд, както и, че фактически осъществената адвокатска защита и съдействие на въззиваемия се изразява в проучване на делото и изготвяне на въззивна жалба и отговор по въззивната жалба на насрещната страна, то намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лв. следва да се намали до минималния размер за всеки от исковете, определен съгласно чл. 9, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 1 522,50 лв. за всеки от субективно съединените искове или общо 6 090 лв. за настоящата инстанция, а заедно с неприсъдената част, сътоветстваща на неправилно уважената част от предявените искове – 6 128 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаски апелативен съд
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение №35/17.07.2019 г. по т.д. №122/2018 г., постановено от Окръжен съд – С. В ЧАСТТА, с която З. Д. „Б“ АД , ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Л. , бул. „Д“ № *, е осъдено да заплати на З. И. ова Н. ЕГН **********, Й. И. ова Н. ЕГН **********, С. И. ова Н. ЕГН ********** и И. И. ов Н. ЕГН **********, действащ чрез законния си представител и баща И. , всички с постоянен адрес гр. С., ул. „К“ № 5* със съдебен адрес гр. Х., бул. „Б“ № 1* чрез адв. Т. , сумата от по 2 500 (две хиляди петстотин ) лева на всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане – причинена смърт на техния брат Н. , в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 30.08.2014г., ведно със законната лихва за забава, считано от 30.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както в частта относно разноските – присъдени в полза на ищците, както и за осъждането на З. Д. „Б“ АД , ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Л. , бул. „Д“ № *, е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд С. сумата 400лв. държавна такса и 30 лв. разноски, като вместо това, постановява
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. И. ова Н. ЕГН **********, Й. И. ова Н. ЕГН **********, С. И. ова Н. ЕГН ********** и И. И. ов Н. ЕГН **********, чрез законния си представител и баща И. , всички чрез адв. Т. против З. Д. „Б“ АД , ЕИК ***искове за заплащане на сумата от по 50 000 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане –причинена смърт на техния брат Н. , в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 30.08.2014г., ведно със законната лихва за забава, считано от 30.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА З. И. ова Н. ЕГН **********, Й. И. ова Н. ЕГН **********, С. И. ова Н. ЕГН ********** и И. И. ов Н. ЕГН **********, чрез законния си представител и баща И. , да заплатят на З. Д. „Б“ АД, ЕИК ***сторените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 200 лв. (двеста лева) заплатена държавна такса и 7 128 лв. адвокатско възнаграждение съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател:
Членове: