Решение по дело №245/2021 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 93
Дата: 28 октомври 2021 г. (в сила от 26 ноември 2021 г.)
Съдия: Гюрай Алиев Мурадов
Дело: 20215320200245
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Карлово, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20215320200245 по описа за 2021 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № ** от * г. на Началник група към
ОДМВР П., Р.У.П., на Б. Н. К. с ЕГН ********** от гр.К., обл.П., ул. Б. №. е
наложено административно наказание на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в размер на 1000 лв. за нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 /дванадесет/ месеца.
С посоченото наказателно постановление били отнети и 10 контролни
точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
К. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен
срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, излага съображения. Моли наказателното постановление
да бъде отменено. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
1
адв.Н., поддържа жалбата. Не претендира разноски.
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР К., редовно призована, не
изпраща представител. Депозирано е писмено становище по делото, с което
се иска от съда да остави в сила атакуваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на актосъставителя Б. В. Н. и свидетелите по акта ХР. СТ. С. и АТ. П.
ИВ. и приложените и приети писмени такива – протокол за проверка на
преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, справка за
нарушител/водач, справка за собственост на МПС, Заповед № */14.05.2018 г.,
Заповед № */19.07.2019г., Заповед № *31.12.2019г., Заповед № */31.12.2019г.,
АУАН серия АА и бл. № *., протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта №*/*г., протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби, талон за изследване №*, съдът
намира за установено следното:
На 11.03.2021г. автопатрул по охрана на обществения ред от служители
на РУП К. – св.ХР. СТ. С. и св.АТ. П. ИВ. били изпратени от дежурния при
ОДЧ на семеен скандал в гр. Б. в хотел „С.“. На място заварили
жалбоподателя и жената с която се карали, като и двамата били във видимо
нетрезво състояние. Жената си тръгнала със свои близки, а св.С. и св. И.
двукратно предупредили жалбоподателя К. да не управлява МПС, тъй като е
употребил алкохол. Св.Х.С. и св.А.И. потеглили със служебния автомобил от
хотела и спрели на ул. „С.Н. до №. за да видят дали К. няма да тръгне след
тях. Така и станало – след като полицейския патрул си тръгнал, К. се качил в
л.а. Рено Лагуна с рег. №* и потеглил по ул. „С.. Н.“, където до №. бил спрян
със стоп палка от св.А.И.. Проверили му документите и извикали екип на
КАТ за да извърши проверка за алкохол на К.. Пристигнал св. Б.Н. –
служител на КАТ, на когото св.С. и св. И. разказали случилото се. Н.
изпробвал жалбоподателя за наличие на алкохол в кръвта с техническо
2
средство Дрегер 7510 с № ARВА-0075, което отчело 1.11 на хиляда в
издишания въздух. К. не приел показанието на техническото средство и
пожелал да даде кръв за лабораторно изследване. Бил му издаден талон за
медицинско изследване с бл. №* и бил съпроводен от св. Н. до ФСМП К.,
където му била взета кръвна проба. В протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби, дежурния лекар А.М. вписал, че изследвания,
т.е. жалбоподателя заявява, че е употребил алкохол и че лъха на алкохол.
За констатираното срещу жалбоподателя от актосъставител Н., надлежно
упълномощен да съставя актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП, съгласно заповед № */*г., бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бл. № *. в
който нарушението е квалифицирано като такова по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
като концентрацията на алкохол в кръвта е посочена в количество 1,11 на
хиляда, съобразно показанията на техническото средство Дрегер 7510 с №
ARВА-0075.
С протокол за химическа експертиза №*/*г. била установена
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя като 1,07 на хиляда.
Въз основа на съставения АУАН и резултата от извършеното
лабораторно изследване, материализирано в протокола на изготвената
химическа експертиза, на *г. компетентният орган, съгласно посочената
заповед и Заповед № */19.07.2019г. - Началникът на група при РУ на МВР К.
издал атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и са отнети на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението,
като в НП правилно е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта е в
количество 1,07 на хиляда, съобразно заключението на химическата
експертиза /ХЕ/.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност.
3
Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а наказателното постановление - тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени
са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в
рамките на тяхната компетентност. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Дадено е ясно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по
неговото извършване, налице е точно посочване на датата и мястото на
извършване на нарушението, правната квалификация на същото и
приложимата санкционна норма, размера на наложените административни
наказания. Индивидуализиран е нарушителят. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до оборване
на изложеното в тях.
При така установените факти, от правна страна се прие следното:
Нарушението на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП се осъществява
от обективна страна с управление на моторно превозно средство под
въздействие на алкохол, като в чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е установена
концентрация на алкохол в кръвта в границите на минимума и максимума, и
при наличие на която водач, управлявайки МПС осъществява състава на
визираното нарушение – а именно над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително и санкцията за това. За да се ангажира отговорността на водача,
следва концентрацията на алкохол да е установена по реда, описан в същата
разпоредба. Съдът намира, че в производството е безспорно установено, че
жалбоподателят е извършил нарушението на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП. Същият
оспорва констатациите по акта, който има доказателствена сила, ако не бъде
опроверган от доказателствата в производството пред съда. Съдът счита, че
отразеното в него е изцяло потвърдено и от гласните доказателства по делото.
От показанията на свидетелите Н., С. и И. и от констатациите по акта се
установява управлението на автомобил от жалбоподателя с наличие на
алкохол в кръвта с концентрация 1.11 на хиляда. Количеството на
алкохолната концентрация е било измерено по предвиден в закона начин –
чрез техническо средство. Жалбоподателят не приел показанието, а пожелал
кръвна проба, като в съответствие с установения ред в Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, му бил издаден талон за изследване и в рамките
на определеното време му била взета кръв за извършване на такова.
4
Резултатът от химическото изследване е 1,07 на хиляда алкохол в иззетата
кръв, попадащ в съставомерните граници, определени в чл.174, ал.1, т.2 от
ЗДвП, налагащ извод за безспорна установеност на нарушението. Именно за
тази концентрация, надлежно индивидуализирана в НП е било наложено
наказанието.
Съдът кредитира и ползва като подробни, еднопосочни и логически
последователни показанията на свидетелите Н., С. и И., като последните
двама категорично заявяват, че жалбоподателя К. е управлявал процесното
МПС.
Не са налице и обстоятелства, изключващи административно-
наказателната отговорност.
Правилно са определени по вид кумулативните наказания, които следва
да бъдат наложени. Относно размера на глобата от 1000.00лв. и срока на
лишаването от право да управлява МПС - 12 месеца, същите са приложени
във фиксирания в разпоредбата размер. Правилно е определен и броя на
отнетите контролни точки. В този смисъл не са налице основания за отмяна
на оспореното наказателно постановление.
Деянието не осъществява признаците на маловажен случай, предвид и
количество алкохол установено в настоящия случай – 1,07 промила на хиляда.
Значителна е и обществената опасност на деянието и възможните
неблагоприятни последици вследствие управлението на МПС с алкохол, и то
в количество 1,07 промила на хиляда.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна,
но доколкото такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.
По изложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
КАРЛОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
5
1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ** от * г. на
Началник група към ОДМВР П., Р.У.П., с което на Б. Н. К. с ЕГН **********
от гр.К., обл.П., ул. Б. №. е наложено административно наказание на
основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/-
глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, както и са
отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за
нарушението.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
К.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6