Определение по дело №624/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260016
Дата: 15 юли 2020 г.
Съдия: Асен Владимиров Попов
Дело: 20203100600624
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер ………………        Година  2020                      Град Варна

 

Варненският окръжен съд                              Наказателно отделение

На десети юли                                    две хиляди и двадесета година

В закрито  заседание в следния състав:

                      

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ

                                                 ЧЛЕНОВЕ:ЯНА ПАНЕВА

                                                                         СТОЯН ПОПОВ

 

 

като разгледа докладваното от съдия А.Попов

ВЧНД №624 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

 

Делото е образувано по жалба от Н.В. срещу Определение №679/13.05.2020г. на ВРС – 1-ви състав, постановено по ЧНД №1745 по описа на ВРС за 2020г..

С обжалваното определение, състав на ВРС е потвърдил Постановление на ВРП от 16.04.2020г. по ДП №1678/2019г. по описа на Първо-РУ ОД МВР Варна, като е приел, че акта на прокурора е правилен и законосъобразен.

В жалбата се съдържат оплаквания по отношение сторения извод за липса на осъществен състав на престъпление. Излага се убеденост, че решаващия съд е сторил неправилен краен извод на основа неправилно кредитиране на доказателствата по делото.

Иска се отмяна на съдебния акт.

Сезиращата жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна с оглед правните доводи и краен извод, както на прокурора, така и на първостепенния съд, за престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Досежно деянието по чл.323, ал.1 от НК, жалбата би била недопустима още пред първата инстанция, доколкото престъплението не предполага съставомерни щети, намирайки се в Глава десета на НК – престъпления против реда и общественото спокойствие.  

Разгледана по същество е неоснователна, поради следното.

Досъдебното производство е отпочнало на 12.09.2019г. и водено за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК. Касае се за разпореждане с двуколонен подемник DECAR”, като случаят е немаловажен.

От наблюдаващия прокурор е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 28.05.2015г. бил сключен предварителен договор за учредяване право на строеж в недвижим имот с площ 183 кв.м. с административен адрес гр.Варна ул.“Цар Иван Страцимир“51, покупко-продажба на идеални части и поемане на задължение за строителство със собственици - възложители Д.К.П..А., И А., Д.Аи строител - изпълнител на „Ен Ер Джи Груп“ООД гр.Варна. С нотариален акт 177 от 22/12/2016г. на Нотариус П. Симеонова peг. №335, район на действие Районен съд Варна, страните по горецитирания договор, съгласно идейния проект, си учредили взаимно право на строеж, като правото на строеж на апартамент №1, намиращ се на ет.2 в бъдещата сграда и на самостоятелен обект - гараж №1 намиращ се на партерния етаж в бъдещата сграда, придобили по-късно идентификатори, както следва: апартамент №1, намиращ се на ет.2 с идентификатор №10135.1501.635.3.1 и на гараж №1, с идентификатор № 10135.1501.635.15, било учредено в полза на св.П.Д.А., както и на И А., Д.Ав съсобственост. Сградата била построена, като със съставяне на акт образец 14, правото на строеж се трансформирало ех lege в право на собственост. От представител на „Ен Ер Джи Груп“ ООД гр. Варна, на св.А. били предоставени ключове за изградените имоти.

През 2018 година, собствениците на апартамент №1 и гараж №1 в процесната сграда решили да ги продадат, като за целта се свързала с брокер на недвижими имоти - свидетелката А.Й.и и предоставила ключове за апартамента и гаража, за да осъществява огледи от потенциални купувачи. Свидетелката Й публикувала обяви и Свидетелите Х и Ха видели обявата и решили да огледат имотите. Първият оглед се осъществил още през 2018 година, като тогава гараж 1 бил пригоден за 1 автомобил. След това били осъществени още огледи и в крайна сметка, Хи решили да закупят апартамента и гаража, собственост на А..

Междувременно, за въвеждането на сградата в експлоатация, съгласно изискванията на Община - Варна, било необходимо гараж № 1 да бъде преустроен в гараж за два автомобила, като в него, било предвидено монтиране на хидравлична платформа- повдигач -двуколонен подемник „DECAR" за втория автомобил, като това било отразено и в архитектурните чертежи. Представител на „Ен Ер Джи Груп“ ООД гр.Варна уведомил св.П.А. за това, че в гаража ще бъде монтиран двуколонен подемник „DECAR", с цел въвеждане на сградата в експлоатация. По отношение цената на подемника, между Ен Ер Джи Груп ООД гр. Варна и А. не била постигана допълнителна договорка за това кой ще заплати цената на подемника. А. твърди, че сметнала, че това е въпрос, който не я касае, а управляващите Ен Ер Джи Груп ООД не поискали от А. да заплати цената на подемника, тъй като, след въвеждане на сградата в експлоатация мислели да си вземат подемника.

На 05.02.2019г. било издадено разрешение за ползване на сградата в този вид, а именно с монтирана в гараж № 1 двуколонен подемник „DECAR".

При един от последните огледи, свидетелите Хи видели подемника в гаража и брокерът на недвижими имоти - св. Й им обяснила защо е монтиран там и че дружеството - строител има намерение в последствие да демонтира подемника. Не така обаче мислели преобретателите на гараж 1 от А. - свидетелите Хи, които придобили подемника, заедно с гаража на 21.03.2019г. с нотариален акт №85, том I peг. № 3836 на нотариус К.Ис район на действие Районен съд Варна. По време на сделката, продавачите в лицето на П. А., Д. А. И. А. не съобщили на купувачите нищо и не договорили допълнителна цена на сделката за подемника, тоест той бил включен в цената на сделката. След изповядване на сделката, новите собственици извадили подемника, според правото си на собственост, като сметнали, че в този вид гаражът е неизползваем. Гаражът бил с ниво с 40см. под нивото на улицата, като самата гаражна врата представлявала крило, което, когато се отвори, застава на височина по средата на гаража. За да осигури нормално ползване на гаража като такъв, св. Х демонтирал съоръжението и го извадил от гаража си, още повече, че същото не работело, понеже липсвала изградена мрежа за трифазен ток, какъвто му е необходим и поначало не е имало обективна възможност да разпоредил с подемника в своя полза. Тези му действия били забелязани от представители на Ен Ер Джи Груп ООД, които заявили на св. Х, че претендират да им върне подемника или неговата левова равностойност. Св. Х сметнал, че не им дължи нищо и продължил с преустройството.

От правна страна: Недоволно от този акт е останало пострадалото дружество, което чрез своя процесуален представител го атакувал пред ВРС.

С проверяваното в настоящото производство определение от 13.05.2020г., ВРС, като приема, че акта на прокурора е обоснован и законосъобразен потвърждава прокурорския акт.

ВОС с оглед установената по делото фактическа обстановка намира, че изводите по приложение на закона на ВРП са правилни.

Настоящото наказателно производство е предмет на проверка по реда на извънредния съдебен контрол в досъдебното производство.

На първо място ВОС не намира за нужно подробно да се спира на правните изводи, в частта по отношение деяние по чл.323 от НК, доколкото жалбата в тази част е недопустима, както бе посочено по-горе. За пълнота на изложението и с оглед доводите за деяние съставомерно по чл.206 от НК, следва да се вземе предвид следното:

Жилищната сграда на ул.“Цар Иван Страцимир“51 е изградена въз основа одобрен инвестиционен проект и на база на него Разрешение за строеж 18/2017г.. С оглед изискванията на Наредба 2/2004г./д.в. 65/ и чл.43 от ЗУТ са проектирани 10/десет/ паркоместа, като 6/шест/ от тях на два етажа. Т.е. минимално изискуемите съгласно изискванията, поради наличието на 10/десет/броя жилища. Както е отбелязано в отговор на Община Варна/л.86 д.п./ процесните паркоместа не са самостоятелен обект на право на собственост. В конкретния случай не се касае за гараж с подемник, а за две паркоместа. Неправилни в тази връзка са разсъжденията на прокурора за правната природа на подемника. Същия макар на практика отделим, няма характера на движима вещ, а с оглед изложеното по-горе е обща част на всички етажни собственици/виж обилна съдебна практика за асансьорни системи/. От тук се следват и неправилни изводи за евентуално осъществен състав на престъпление по чл.323 и или 206 от НК.

Въз основа на изложеното ВОС  намери, че следва да потвърди постановения съдебен акт поради съвпадение на крайния извод.

 

По изложените съображения и на основание чл.243, ал.7 и ал.8 от НПК.

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №679/13.05.2020г. на ВРС – 1-ви състав, постановено по ЧНД №1745 по описа на ВРС за 2020г. и ВРЪЩА делото на ВРП.

Определението е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: