Решение по дело №260/2018 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 2
Дата: 4 януари 2019 г. (в сила от 9 юли 2019 г.)
Съдия: Надя Стефанова Бакалова
Дело: 20181880200260
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

 

             Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

  гр.Своге, 04.01.2019г.

          В    И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 СВОГЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на пети декември, двехиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                            Председател: НАДЯ БАКАЛОВА

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от районния съдия АНХ.д.№ 260, по описа за 2018година и за да се произнесе, взе предвид:

         Производството е по реда на чл.59 и сл.  ЗАНН.

„ПЕЩЕРАТА” ООД, със седалище и адрес на управление:село Гара Лакатник, Софийска област, ул.”Христо Ботев” № 1, представлявано от управителя И.Х.М. обжалва наказателно постановление (НП) № 23-002401 от 01.10.2018г., издадено от инж.Е. И. А. -… на Дирекция”Инспекция по труда Софийска област”, с което е наложена имуществена санкция от  2   000, 00/две хиляди /лева, за извършено административно нарушение по чл.61, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. Жалбоподателят твърди, че  не е извършил нарушението, обжалваното НП е незаконосъобразно и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв.Г. поддържа жалбата.

 Въззиваемата страна  Дирекция”Инспекция по труда Софийска област”  чрез процесуалния си представител юрисконсулт  П. изразява становище за неоснователност  на жалбата.

Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по чл.59,ал.2  ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество и основателна.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, въз основа на акт за административно нарушение и отговаря на формалните законови изисквания от външна страна, съгл.чл.57, ал.1 и 2  ЗАНН, а именно посочени  са обстоятелствата при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства/показанията на свидетелите И.Р.И., И.Г.И. и Е.Х.А./се установява, че при извършена проверка на 25.07.2018г., продължила на  03.08.2018г.служители на Дирекция”Инспекция по труда Софийска област”  , при посещението на обекта, стопанисван от жалбоподателя, констатирали, че Н. К. М. полага труд, като белела картофи в кухнята на заведението, но същевременно заявила, че”са я извикали, за да видят дали ще се справи с работата”, с което обяснила и липсата на трудов договор-обстоятелство, което удостоверила с попълване на представената й от проверяващите декларация.Свидетелят И. направил справка в Регистъра на трудовите договори на НАП и констатацията за липсващ договор била потвърдена.Преди приключване на проверката – на датата 03.08.2018г.в АНО бил представен сключен с М. трудов договор от 27.07.2018г.

         Въпреки горното съдът намира, че на дружеството е наложено наказание за нарушение, което не е било безспорно установено, че е извършено.От една страна по делото има приобщена декларация, в която формално са отразени елементи на ТПО, но непроверено е останало твърдението на Н.М., че  към 25.07.2018г.”са я извикали, за да видят дали ще се справи с работата”,  а не за да престира труд по трудово правоотношение.

В тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителят, че не го е извършил. Още при съставянето на АУАН е следвало да се съберат категорични и безспорни доказателства за осъществен състав на административно нарушение и след като това не е сторено, то неправилно е бил приложен материалния закон.

            Дори и да се приеме, че има осъществени признаци на състава на нарушението, то извършеното не следва да се квалифицира като административно нарушение,т.к. е малозначително по см.чл.9 ал.2 от НК  вр.чл.11 от ЗАНН, поради явно незначителната обществена опасност на деянието. 

           Нормите на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1  от КТ охраняват правото на работника да регулира трудовите си  и осигурителни отношения единствено с писмен трудов договор, който да е регистриран в НАП. Целта на санкцията е да не се допуска  престирането на труд без да е договорно регламентиран  или под формалното прикритие на гражданско правоотношение. 

           В този случай, не се касае за прикриване на  трудово правоотношение или за наличие на такова без писмен трудов договор. От приобщените по делото и кредитирани писмени и гласни доказателства,  се установява, че два дни след посещението на стопанисвания от жалбоподателя обект от проверяващите – на 27.07.2018г.е бил сключен трудов договор с М. Липсват данни  от датата на началото на проверката-25.07.2018г. до датата на оформяне  и регистриране на съответните документи, изискуеми от закон,  лицето да е престирало работна сила за процесното дружество. Налице са  предпоставките, случаят да се прецени като малозначителен по см.чл.9 ал.2 от НК вр. чл.11 от ЗАНН. Дори при приемане, че признаците на състава на нарушението се  считат осъществени, то това осъществяване е формално и е налице явна незначителност на обществената опасност на деянието.  Липсват каквито и да било данни, още по-малко доказателства за вредни последици.           Следва да се  разграничат разпоредбите на чл.415в от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9 ал.2 от НК,  като в първия случай има извършено типично административно нарушение, но поради отстраняването му и липсата на вредни последици, законодателят е предвидил привилегирован състав  с много по - ниско наказание. Привилегированите състави имат аналог в наказателното право. В случаите на чл.28 ЗАНН  отново става въпрос за извършено нарушение, но поради по- ниската степен на обществена опасност, за същото не се налага наказание. И това има аналог в наказателното право, където за определени деяния, макар и да са престъпления, законодателят е предвидил  да не се налагат наказания по НК, а административни такива. Чл.9 ал.2 се отличава от горните случаи, като регламентира кога деянието не е престъпление/нарушение/, въпреки че признаците на състава на това нарушение  са осъществени. Поради това ограничението за прилагане на чл.415в за този вид нарушения  не ограничава прилагането на чл.9 ал.2 от НК /ТР 3/10.05.2011г. на ВАС/.В конкретния случай степента на обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, тъй като има сключен трудов договор на два дни след проверката без данни в тези два дни работникът да е престирал работна сила, няма данни трудовите и осигурителните права на работника да са били нарушени, поради което съдът намира, че в конкретния случай степента на обществена опасност на извършеното е явно незначителна и налагането на административно наказание, особено в размера , определен от АНО, по-скоро би имало негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, каквито са целите както на ЗАНН, така и на НК.

Водим от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 23-002401, от 01.10.2018г., издадено от инж.Е.И.А. -….

 Решението подлежи на касационно обжалване пред  Административен съд София област в четиринадесетдневен срок от страните, считано от датата на съобщаване, че е изготвено.

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: