Определение по дело №215/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 763
Дата: 27 февруари 2024 г.
Съдия: Михаил Михайлов
Дело: 20243100100215
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 763
гр. Варна, 27.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20243100100215 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 83 ГПК , като ищецът сезира съда с искане за
освобождаване от дължимите държавна такса по предявения иск за присъждане на
неимуществени вреди в размер на 30000 лева, както и разноските, които съпътстват
разглеждането на този иск.
Съдът е сезиран с иск от С. Г. Я., ЕГН ********** от гр. Варна за осъждане на
ответника ДГ №12 „Ян Бибиян“ гр. Варна, ул. ******, представляван от Е. Х. С. в
качеството й на директор да заплати обезщетение за неимуществени вреди причинени
на малолетния Г. С. Я., ЕГН ********** от гр. Варна в размер на 30000 лева, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането – 11.05.2023г. до окончателно
заплащане на задължението. По отношение на така предявения иск се релевира и
искане за освобождаване от дължимата по него държавна такса, която възлиза на 1200
лева, както и на разноските за доказване основателността на този иск.
С молба от 19.02.2024г. ищецът представя декларация за семейно и имотно
състояние, в която декларира доход в размер на 1500 лева формиран от получавана от
него работна заплата, ½ ид. части от недвижим имот – апартамент в гр. Варна, както и
2бр. МПС. Представя се и декларация от майката на детето, в която се декларира доход
в размер на 1050 лева от получавана работна заплата.
Съдът осъществи служебна справка по партида на ищеца, като констатира, че в
действителност същия считано от 2016г. се легитимира за собственик на ½ ид. части от
апартамент с площ от 82,8 кв.м. в гр. Варна. От справка от Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Варна се установява, че по партида на страната са регистрирани два
броя автомобили – марка „Ауди“ и „Мерцедес“, първият придобит през 2014г. с датата
на първа регистрация 1992г. и втори придобит през 2022г. с дата на първа регистрация
2007г. От представените по делото справки НБД „Население“ се установява, че детето
Г. С. Я. е единствен низходящ на ищеца.
1
Съгласно чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да прецени няколко обстоятелства,
изчерпателно изброени в т.1-6, както и да съобрази евентуално други извън тези, и въз
основа на тях да направи цялостна преценка за основателността на искането.
Процесуалните действия досежно ненавършилите 14 г. лица се осъществяват от
техните родители и законни представители, поради което предявеният иск, с който е
сезиран съдът изхожда от бащата на детето, като негов родител и законен
представител, негово е и задължението за заплащане на дължимата в полза на съда
държавна такса.
От анализа на събраните по делото писмени доказателства, включително и от
тези събрани служебно от съда с оглед направеното искане за освобождаване от
държавна такса не може да бъде направен извод, че ищецът не разполага с достатъчно
средства за заплащане на дължимата по делото държавна такса и разноски.За да бъде
основателно искането следва да бъде установено, че страната не реализира доход в
достатъчен размер, както и че не притежава имущество, от което да бъде направен
извод за тежко материално състояние, което възпрепятства възможността от заплащане
на дължима по делото държавна такса. В конкретния случай се установява, че ищецът
притежава имущество – ½ идеални части от недвижим имот /апартамент с площ от 82
кв.м. на ул. ******/ в гр. Варна, притежава два броя леки автомобила, които
независимо от годината на първата си регистрация представляват имущество, което
следва да бъде разглеждано като част от патримониума на страната. Ищецът работи по
трудово правоотношение, от което реализира доход в размер на 1500 лева. Детето Г. е
единствен низходящ за ищеца, за който той е задължен по силата на закона да се грижи
и издържа. Майката на детето също е в работоспособна възраст – работи по трудово
правоотношение, като реализира доход в размер на 1050 лева, при което следва и
извода, че родителите на детето поравно издържат последното.
По изложените съображения съдът намира, че ищецът по иска за присъждане за
обезщетение за неимуществени вреди не е лице, което се намира в материално
затруднение, което обосновава невъзможността му да заплати дължимата по делото
държавна такса и разноски. Последните предвид спецификата на производството по
предявения иск за неимуществени вреди и с оглед необходимостта от назначаване на
съдебно – медицинска експертиза не се очаква да надхвърлят сумата от 350- 450 лева.
Наред с изложеното съдът посочва, че в случая ищецът е мъж в работоспособна
възраст без данни по делото за наличие за заболяване. Няма данни и за наличието на
здравословно състояние, което обуславя реализиране на разходи за лечение, които да
бъдат взети в предвид от съда при преценка на възможността на страната да заплати
дължимата по делото държавна такса и разноски по същото. От изложеното следва
извода, че искането на ищеца за освобождаването му от дължима по делото държавна
такса и разноски е неоснователно доколкото ищецът не е лице в тежко материално
2
състояние, което да предполага невъзможността да бъде заплатена дължимата по
делото държавна такса и разноски, поради което искането следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Г. Я., ЕГН ********** от гр. Варна,
ул. ****** №35, ет.6 за освобождаване от дължима държавна такса и разноски в
производството по гр. дело №215/2024г. на Окръжен съд – Варна по предявения иск от
С. Г. Я., ЕГН ********** от гр. Варна за осъждане на ответника ДГ №12 „Ян Бибиян“
гр. Варна, ул. ******, представляван от Е. Х. С. в качеството й на директор да заплати
обезщетение за неимуществени вреди причинени на малолетния Г. С. Я., ЕГН
********** от гр. Варна в размер на 30000 лева, ведно със законната лихва считано от
датата на увреждането – 11.05.2023г. до окончателно заплащане на задължението, на
осн. чл. 83, ал. 2 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщаването му на ищеца пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3