№ 158
гр. София , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Ася Събева
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20201001002307 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. С. М. чрез пълномощника си адв.
В.И. Г. от САК, и присъединения като жалбоподател по реда на чл. 265, ал. 2
от ГПК като неин необходим другар К. И. М. срещу решение №
562/13.04.2020 г. по т.д.№ 970/2018 г. на Софийския градски съд, VІ т.о., 9
състав, с което по иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, предявен
от синдика на „Бисерна-94 Пропъртис“ЕООД (н.) Х.Ж. Х. срещу
жалбоподателите и срещу несъстоятелното дружество, е обявен за
недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността
договорът за покупко- продажба на недвижими имоти, сключен на 25.07.2014
г. с нотариален акт № 86, том III, peг. № 2928, съст. по нот. дело № 415 от
25.07.2014 г. от нотариус с peг. № 370 на НК, с район на действие PC-гр.
Царево, вписан в Службата по вписванията-гр. Царево под акт № 174, том IV,
вх. peг. № 1373 от 25.07.2014, с който „Бисерна-94 Пропъртис“ЕООД (н.) е
продало на С. С. М., по време на брака ѝ с К. И. М., собствени на дружеството
1
недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти, а именно:
самостоятелен обект - апартамент № 1, с идентификатор -00878.501.611.1.1,
със застроена площ 42.80 кв. м., находящ се в гр. ***, община ***, на ул.
„***“№ 16, на партерния етаж на жилищна страда с апартаменти за сезонно
ползване, състоящ се от антре, стая с кът за спане и дневен кът, кухня с кът за
хранене, санитарен възел /баня-тоалетна/ и балкон, при граници на този
магазин по архитектурен проект: външен зид, апартамент № 2, коридор,
антре, стълбище, магазин за промишлени стоки, магазин за промишлени
стоки, отдолу ателие, отгоре апартамент № 6 както и самостоятелен обект -
склад № 3, с идентификатор - 00878.501.611.1.15, със застроена площ 45.90
кв.м., находящ се на мансардния етаж в същата жилищна страда и по иск с
правно основание чл. 108 от Закона за собствеността ответниците С. С. М. и
К. И. М. са осъдени да предадат на „Бисерна-94 Пропъртис“ЕООД (н.)
владението на имотите, предмет на отменителния иск, както и на основание
чл. 649, ал. 6 от ТЗ, да заплатят на Софийския градски съд държавна такса в
размер на 2 127, 59 лева.
В жалбата на С.М. се твърди, че обжалваното решение е недопустимо,
евентуално – неправилно. Изложено е, че исковете са недопустими, тъй като
са предявени след изтичането на предвидения в нормата на чл. 649, ал. 1 от
ТЗ едногодишен срок, който при откриване на производството по
несъстоятелност по реда на чл. 630 от ТЗ тече от датата на постановяване на
решението на съда, а не от обявяването му в търговския регистър, а при
откриването му по реда на чл. 632 от ТЗ – от възобновяване на спряното
производство. Наведен е довод, че втората хипотеза е приложима само когато
спирането е постановено с решението за откриване на производството по реда
на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, но не и в случаите, когато това е сторено по реда на ал.
5 от същия чл. при констатиране в хода на производството, че наличното
имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по
производството по несъстоятелност. Наведен е довод, че производството по
несъстоятелност на „Бисерна-94 Пропъртис“ЕООД (н.) е открито с решение
на Софийския градски съд от 7.04.2016 г., откогато е започнало течението на
едногодишният срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, който е изтекъл на 7.04.2017 г., а
исковете по делото са предявени на 18.05.2018 г., т.е. след неговото изтичане.
Изложени са и съображения, че тъй като срокът по чл. 649, ал. 1 от ТЗ е
2
процесуално-преклузивен, течението му не е спряно със спирането на
производството по реда на чл. 632, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ТЗ, нито е
прекъснат, поради което е изтекъл преди предявяването на исковете, което
обуславя тяхната недопустимост. При условията на евентуалност във
въззивната жалба са изложени и оплаквания за неправилност на обжалваното
решение по същество, вследствие допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на процесуалните правила, свързани с необсъждането на всички
относими към предмета на спора доказателства, представени от ответницата
М.. Изложено е, че съдът не е съобразил представения предварителен договор
от 6.12.2009 г., в който е посочена действителната продажна цена на двата
обекта в размер на 71 500 лева, уговорен е и начинът на плащането и са
представени разписки, изходящи от продавача за извършени частични
плащания съобразно неоспорения договор. Формулирано е искане за
обезсилване на обжалваното решение като недопустимо, евентуално- за
отмяната му като неправилно и за отхвърляне на предявените искове.
„Бисерна-94 Пропъртис“ЕООД (н.) и синдикът на дружеството Х.Ж. Х.
не са изразили становище по въззивната жалба.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във
връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във
връзка с чл.273 от ГПК, приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по
чл.259, ал.1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно
легитимирани страни с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от
събраните доказателства, че с договор за покупко-продажба, сключен на
25.07.2014 г. с нотариален акт № 86, том III, peг. № 2928, съст. по нот. дело №
415 от 25.07.2014 г. от нотариус с peг. 370 на НК, с район на действие PC-гр.
Царево, вписан в Службата по вписванията-гр. Царево с акт № 174, том IV,
вх. peг. № 1373 от 25.07.2014, „Бисерна-94 Пропъртис“ЕООД е продало на С.
С. М., по време на брака ѝ с К. И. М. собствените си недвижими имоти,
представляващи самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. ***,
община ***, на ул. „***“ № 16, и представляващи съответно апартамент № 1,
3
с идентификатор 00878.501.611.1.1, със застроена площ 42.80 кв. м., находящ
на надпартерния етаж и склад № 3, с идентификатор 00878.501.611.1.15, със
застроена площ от 45.90 кв. м., находящ се на мансардния етаж на същата
страда, с граници и при съседи подробно описани в акта, срещу общо
уговорена продажна цена от 14 300 лв., съвпадаща с данъчната оценка на
продаваемите имоти, която сума, представителят на дружеството-продавач е
заявил, че е била изцяло заплатена от купувача, респ. получена от продавача
по банков път преди подписване на договора.
От данните по делото е установено също, че с решение № 625 от
7.04.2016 г. по т.д.№ 2316/2015 г. на Софийския градски съд, постановено по
реда на чл. 630, ал. 1 от ТЗ по молба на кредитора „Уникредит Булбанк”АД, е
обявена неплатежоспособността на „Бисерна-94 Пропъртис“ЕООД,
определена е началната дата 31.12.2011 г., открито е производство по
несъстоятелност по отношение на дружеството, назначен е временен синдик
Х.Ж. Х., определено е възнаграждението му и е свикано първо събрание на
кредиторите. С решение № 1608 от 16.09.2016 г. съдът е съобразил, че по
данни от доклада на синдика от 27.07.2016 г. дружеството не притежава
парични средства и друго ликвидно имущество за покриване на разноските в
производството по несъстоятелност, както и че в срока, указан в
определението му от 19.08.2016 г., постановено по реда на чл. 629б от ТЗ,
никой от кредиторите не е предплатил разноските в определения с него
размер. Така мотивиран, на основание чл. 632, ал. 5 от ТЗ, с решението си
съдът е спрял производството по несъстоятелност на „Бисерна-94
Пропъртис“ЕООД. Решението е обнародвано в търговския регистър на
20.09.2016 г. С решение № 2028 от 27.10.2017 г. по делото, като е
констатирал, че в едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ кредиторът НАП
е представил доказателства за предплатена сума на разноските, съдът е
възобновил производството по несъстоятелност, а с решение № 24 от
3.01.2018 г. , на основание чл. 710 от ТЗ е обявил „Бисерна-94
Пропъртис“ЕООД в несъстоятелност, постановил е прекратяване на
дейността му, наложил е обща възбрана и запор върху неговото имущество,
прекратил е правомощията на неговите органи, лишил е длъжника от правото
да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на
несъстоятелността и е постановил да започне осребряване на включеното в
4
масата имущество и разпределение осребреното имущество.
При горните данни съдът намира следното :
С нормата на чл. 649, ал. 1 от ТЗ предявяването на исковете по чл. 645,
646 и 647 от ТЗ и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан
с производството по несъстоятелност, от синдика, а при негово бездействие –
от всеки кредитор на несъстоятелността, е ограничено от едногодишен
преклузивен срок от откриване на производството по несъстоятелност,
съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2. Трайна е
съдебната практика, включително и такава, формирана по реда на чл. 290 от
ГПК, че едногодишният срок по 649, ал. 1 от ТЗ тече от обявяване на
решението по чл. 632, ал. 2 от ТЗ за възобновяване на спряното производство
само когато спирането е постановено при условията на ал. 1 от чл. 632
от ТЗ- със самото решение за откриване на производство по несъстоятелност.
Когато производството по несъстоятелност е открито с решение по чл. 630,
ал. 1 от ТЗ, а спирането е постановено по реда на чл. 632, ал. 5 от ТЗ, след
като в хода по производството е било установено, че наличното имущество на
длъжника е недостатъчно за покриване на разноските, по изрично
разпореждане на закона- чл. 649, ал. 1 от ТЗ, преклузивният едногодишен
срок тече от откриване на производството, което съгласно
дефинитивната норма на чл. 634а от ТЗ се смята за открито от датата
на решението по чл. 630, ал. 1 от ТЗ. Течението на този преклузивен по
естеството си срок не спира с постановяване на решение по чл. 632, ал. 5
от ТЗ. В този смисъл е и т. 2 от ТРОСТК № 2/2018 г., според което спирането
на основание чл. 632, ал. 5 от ТЗ, на производството по несъстоятелност не е
пречка за предявяване на нови искове по чл. 649, ал. 1 от ТЗ и чл. 694, ал. 1 -
ал. 3 от ТЗ, не е основание за спиране на заварените искови производства по
чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1 - ал. 3 от ТЗ, нито прекъсва или спира
течението на едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ. В
случая, производството по несъстоятелност на „Бисерна-94 Пропъртис“ЕООД
(н.) е открито с решение № 625 от 7.04.2016 г., постановено по реда на чл.
630, ал. 1 от ТЗ и следователно от датата на постановяването му е започнало
течението на едногодишния срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ за предявяване на
отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ и свързания с него иск по чл.
108 от ЗС, който съобразно чл. 60, ал. 2 от ГПК, е изтекъл на 7.04.2017 г.
5
Предвид цитираната тълкувателна практика, за течението на този срок е
ирелевантно последващото спиране на производството на основание чл. 632,
ал. 5 от ТЗ с решение № 1608/16.09.2016 г. и възобновяването му с решение
№ 2028/27.10.2017 г., обявено в търговския регистър на 30.10.2017 г. В
обобщение : исковете по делото са предявени на 18.05.2018 г., след
изтичането на срока по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, което обуславя тяхната
недопустимост.
По горните съображения обжалваното решение следва да бъде
обезсилено като недопустимо, а производството по исковете- прекратено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ, „Бисерна-94
Пропъртис“ЕООД (н.) следва да бъде осъдено да заплати по сметката на
Софийския градски съд държавна такса в размер на 2127.59 лв., а по сметката
на Софийския апелативен съд- държавна такса по въззивната жалба от
1063.79 лв., платими от масата на несъстоятелността.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 562/13.04. 2020 г. по т.д.
№ 970/2018 г. на Софийския градски съд, VІ т.о., 9 състав и ПРЕКРАТЯВА
производството по предявените от синдика на „Бисерна-94 Пропъртис“ЕООД
(н.) Х.Ж. Х. срещу „Бисерна-94 Пропъртис“ЕООД (н.), С. С. М. и К. И. М.
искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ и чл. 108 от ЗС, във връзка с чл. 648 от ТЗ,
като процесуално недопустими.
ОСЪЖДА, на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ , „Бисерна-94
Пропъртис“ЕООД (н.), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Банкя, ул. „Булаир“ № 27б, да заплати по сметката на Софийския градски
съд държавна такса по исковете в размер на 2127.59 лв., а по сметката на
Софийския апелативен съд- държавна такса по въззивната жалба в размер на
1063.79 лв., платими от масата на несъстоятелността.
6
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7