№ 22053
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110141771 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 228233/11.07.2024г. на СРС,
подадена от „***************“ - София“ АД срещу Н. Б. А. във връзка със заповед за
изпълнение от 09.12.2023г., издадена по ч.гр.д. № 61972/2023г. на СРС.
Ищецът „************ ***************“ - София“ АД чрез д-р С.Б. –
изпълнителен директор, е предявил срещу Н. Б. А. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 422 ГПК вр. чл. 109, ал. 1 ЗЗО за признаване за установено спрямо ответника, че същият
дължи на „************ ***************“ София“ АД сумата от 868,00 лева,
представляваща стойността на предоставени на ответника медицински услуги за периода
06.05.2019г.-09.05.2019г. по Клинична пътека № 98 – „Диагностика и лечение на остро
протичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром“, през който период
ответникът е бил здравно неосигурен, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /10.11.2023г./ до окончателното ú
изплащане.
Ищецът твърди, че на 06.05.2019г. ответникът постъпил на лечение в Отделението по
инфекциозни болести на болницата. Бил проведен целият алгоритъм на лечението по
Клинична пътека № 98 – „Диагностика и лечение на остро протичащи чревни инфекциозни
болести с диаричен синдром“ на обща стойност от 868,00 лева. Пациентът бил изписан на
09.05.2019г., като за периода на лечението си същият бил здравно неосигурен – това се
установило от извършена служебна справка при постъпване на пациента в болницата. При
това положение той следвало да заплати стойността на лечението си. За насроченото по
делото публично съдебно заседание не изпраща представител. Становище се изразява в
писмен вид.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. Б. А. не се е възползвал от правото си да
подаде отговор на исковата молба. В насроченото по делото публично съдебно заседание се
явява лично и с адв. А. Ж. – АК-София. Заявява, че оспорва иска по основание и размер.
Твърди, че не е лекуван в болница, личната му карта е била открадната. От представените
1
доказателства не се установявало да е информиран за цената на лечението и че трябва да я
заплати, нямало негов подпис върху ценоразписа за стойностите на клиничните пътеки.
Подписаното информирано съгласие се отнасяло само за медицинските манипулации, но не
и за необходимостта от заплащане на лечението. В хода на устните състезания оспорва
предявения иск.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки
се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 109, ал. 1 ЗЗО е за ищеца, който следва при
условията на пълно и главно доказване да установи, че ответникът е бил приет за лечение в
болницата, какви медицински услуги са му предоставени, за какъв период от време и в какъв
обем, както и че за този период ответникът е бил здравнонеосигурено лице. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане, респективно, че са налице обстоятелства, които го освобождават от
задължението да заплати предоставената му медицинска помощ. Извън горното всяка от
страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе
си правни последици.
Видно от представената Епикриза от 09.05.2019г., Н. Б. А. е лекуван в МБАЛ
„*********“ - София АД с окончателна диагноза „вирусна чревна инфекция, неуточнена“.
Приет е на 06.05.2019г. и е изписан на 09.05.2019г. оздравял с предписана терапия и
препоръки. Върху епикризата ръкописно е изписано „Н. А.“ и е положен подпис.
Видно от справката на л. 5 от делото, ответникът към 06.05.2019г. е с прекъснати
здравноосигурителни права. По делото не са представени доказателства за възстановяване
на здравноосигурителни права.
На л. 6 от делото е представено копие от Фиш за информирано съгласие на пациента,
с който Н. А. е уведомен за характера на заболяването си, за евентуалните рискове и
усложнения от него, както и за предлаганото лечение при заявено съгласие с него.
На л. 7 е представено заверено копие от утвърден от директора на болницата
ценоразпис за цената на клиничните пътеки за лечение на здравнонеосигурени лица. В т. 98
е посочено, че цената на лечението по клинична пътека „Диагностика и лечение на остро
протичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром“ е 868,00 лева.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. Поради тази причина всички
негови материалноправни възражения срещу дължимостта на процесните суми принципно
следва да се считат за преклудирани на основание чл. 133 ГПК /арг. р.153/12.07.2013г.-
гр.д.1317/2013г.-ВКС, IIг.о./. Съдът все пак, с оглед задължителните указания по ТР 4/2013-
2014-ОСГТК, т. 11а, е длъжен да вземе предвид и да се произнесе по възраженията, заявени
в подаденото срещу издадената заповед за изпълнение възражение. Те обаче са бланкетни и
общи, без конкретни материалноправни оспорвания на задължението – сочи се, че
претенциите по заповедта са неоснователни, недоказани, не отговарят на истината, като се
основават на несъвършенството на здравноосигурителната система и незаконни
действия/бездействия. Ответникът не ангажира никакви доказателства в подкрепа на
възраженията си, включително, че личните му документи са откраднати, евентуално, че
подписите върху документите, включая епикризата, не са положени от него.
По делото се установи, че Н. А. е лекуван в периода 06.05.2019г.-09.05.2019г. от
2
„вирусна чревна инфекция, неуточнена“ по клинична пътека № 98 /л. 4/, както и че към
датата на постъпването си в болницата е бил с прекъснати здравноосигурителни права.
Спазването на изискването на чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗдр от страна на болницата би следвало да
се коментира единствено в хипотеза, при която такова възражение е въведено било в
подаденото срещу заповедта за изпълнение възражение, било в отговора на исковата молба,
какъвто въобще не е подаван. Това е така, тъй като ГПК въвежда ранна преклузия за
ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и да противопоставя възражения, с
което се цели да се съкратят сроковете за разглеждане на делата и се намали броят на
откритите заседания. Едновременно с въвеждането на тези ограничения е засилено
служебното начало в гражданския процес и общото задължение на съда да оказва
съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна е
детайлизирано в конкретни разпоредби. Съгласно чл. 131, ал. 1 ГПК с изпращане на преписа
от исковата молба и доказателствата към нея съдът дава указания на ответника да подаде
писмен отговор в едномесечен срок като посочва задължителното съдържание на отговора и
последиците от неподаването му, както и възможността да ползва правна помощ. С
получаване изчерпателните указания ответникът е известен за процесуалните действия,
които следва да извърши и има възможност да прецени дали може да се защитава сам по
делото, да потърси адвокатска защита или да поиска правна помощ /което му е разяснено - л.
12/. Ето защо чл. 133, ал. 1 ГПК, изразяващ концентрационното начало в гражданския
процес, предвижда, че ако страната бездейства и не подаде писмен отговор, не вземе
становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не
посочи и представи доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл.
219 ГПК, тя губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства. Докладът по делото съдът съобразява с наличието или
липсата на подаден отговор на исковата молба, съответно с обективираните в него
възражения. Така р.429/21.06.2010г.-гр.д.115182009г.-ВКС,1г.о. С изтичането на срока за
отговор на исковата молба се преклудира възможността ответникът да противопоставя
възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти /така
р.18/10.03.2022г.-гр.д.4024/2021г.-ВКС, 1г.о, ТР 1/2013-2013-ОСГТК, т. 4/. Оттук и наличието
на представен по делото фиш за информирано съгласие с лечението, вписаното в него общо
формулирано съгласие с предложеното лечение, в хипотеза на липса на подаден отговор на
искова молба и липса на изрично възражение в депозираното възражение в заповедното
производство за нарушение на чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗдр, съдът намира, обуславя извод за
наличие на предпоставките за уважаване на предявения иск.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съдът следва да се произнесе и относно разноските в
заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца и в тежест на ответника следва да се
присъдят разноските по заповедното производство в размер на 25,00 лева за държавна
такса, както и разноски в първоинстанционното исково производство в размер от 25,00 лева
за държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
109, ал. 1 ЗЗО, че Н. Б. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в град София,
3
дължи на „***************“ - СОФИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София,
сумата от 868,00 лева, представляваща стойността на предоставени на ответника
медицински услуги за периода 06.05.2019г.-09.05.2019г. по Клинична пътека № 98 –
„Диагностика и лечение на остро протичащи чревни инфекциозни болести с диаричен
синдром“, през който период ответникът е бил здравно неосигурен, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /10.11.2023г./ до
окончателното ú изплащане.
ОСЪЖДА Н. Б. А., ЕГН **********, с постоянен настоящ адрес в град София, да
заплати на „***************“ - СОФИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище в град
София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 25,00 лева, представляваща разноски в
заповедното производство (ч.гр.д. № 61972/2023г. на СРС), както и сумата от 25,00 лева за
разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д.№ 41771/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,
поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4