Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 51
гр. Пловдив, 18.05. 2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, първи
състав, в открито заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЕМИЛ МИТЕВ
при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша
докладваното от съдия Георги Чамбов в.гр.дело № 28 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
|
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано
по въззивна жалба от Г.М.А. против решение № 338 от 19.03.2019 г., постановено
по гр.д. № 1606 по описа за 2018 г. на
Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от Г.М.А. против Д.В.К.
иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, извършен с
нотариален акт № ***от ********** г. на нотариус Н.Б., рег***, на основание чл.
26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, като заобикалящ императивната забрана на чл. 152 ЗЗД за
предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от
този, който е предвиден в закона, тъй като е подписан като обезпечение на
заемни средства, а не за прехвърляне на собствеността върху имотите, по силата
на който договор Г.М.А. е продала на Д.В.К. подробно описаните в нотариалния
акт недвижими имоти.
Производството се провежда повторно пред Пловидвския апелативен
съд, след като с определение № 20 от 15.01.2020 г., постановено по гр. дело №
4307 от 2019 г., ВКС е отменил определение № 298/10.07.2019 г. постановено по
гр. дело № 274/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав и
е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
При повторното разглеждане на
делото, страните подържат изразените във въззивната жалба и в отговора й
становища.
Въззивникът Г.М.А. поддържа
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение по
подробно изложени във въззивната жалба съображения. Искането е да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи предявения
иск, както и да й се присъдят направените деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Д.В.К. изразявайки становище, че въззивната жалба е
неоснователна, тъй като предявеният иск е преди всичко недопустим, поради което
постановеното по него решение също е недопустимо, евентуално че решението по същество е правилно. Искането
е производството по делото да се прекрати, евентуално – обжалваното решението
да се потвърди, както и да се присъдят направените деловодни разноски.
П.ският апелативен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с изложените
оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:
Следва да се обсъди преди всичко
заявеното от ответника още с отговора на исковата молба и поддържано във
въззивното производство възражение за недопустимост на предявения иск,
доколкото изясняването на този въпрос има отношение към допустимостта на
обжалваното решение.
Въпреки, че Пловдивският окръжен съд
се е произнесъл по същество на предявения иск, съобразявайки се с указанията
относно допустимостта на иска, съдържащи се в определение № 337/02.08.2018 г.
по ч. гр. д. № 419 от 2018 г. на Пловдивския апелативен съд, настоящият състав
не споделя изложените в посочения съдебен акт мотиви и предвид възражението на
ответника, счита, че следва да извърши самостоятелна преценка относно
допустимостта на иска и постановеното решение.
Възражението за недопустимост на
предявения иск се основава на твърдението, че спор за същото материално право,
на същото основание и между същите страни, е решен с влязъл в сила съдебен акт
по гр.д. № 1750/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Възражението е основателно.
Страните не спорят, а и от приложените по
делото преписи от исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. №
1750/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд и постановеното решение №
100/25.01.2010 г. по същото дело, както и от исковата молба - предмет на настоящия спор, се установява пълна
идентичност между страните и предмета на двете дела.
Предмет на делото е претендираното или отричано от
ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез
правното твърдение, съдържащо се в исковата молба. В исковата молба ищецът
следва да индивидуализира спорното материално право чрез основанието и петитума
на иска.
В конкретния
случай, както по гр.д. № 1750/2009 г., така и по настоящото дело,
ищцата е поискала прогласяване нищожността на договор за
покупко-продажба, извършен с нотариален акт № ***от ********** г. на нотариус
Н.Б., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като сключен в противоречие /според
заявеното в първата искова молба/, съответно - като заобикалящ /според петитума
на настоящата искова молба/ императивната забрана на чл. 152 ЗЗД за
предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от
този, който е предвиден в закона.
Напълно
идентични са и заявените от ищеца в двете искови молби факти и обстоятелства, от
които произтича претендираното или отричаното субективно материално право, въз основа на които се определя основанието на
исковете, предмет на посочените дела.
В подкрепа на предявените искове, ищците са заявили
следните относими към спорното право твърдения:
във връзка с постигнато в началото
на 2008 г. съгласие между страните, ответникът К. е предоставил на ищцата и още
две други лица заем, със средствата от който да бъдат погасени задължения на
заемателя „Е.“ и солидарно задължените с него лица Г.М.А. и Н. Г. Х. по
образувани изпълнителни производства. Предоставянето на тези средства е
извършено чрез привеждането им за прякото погасяване на задълженията на
посочените лица по изпълнителните дела и по сметка на НАП. За обезпечаване на
задължението за връщането на заема, е сключен и процесния договор от ********** г. за покупко–продажба на недвижими
имоти, с който ищците по двата иска са прехвърлили собствеността върху
собствените си имоти в полза на ответника-заемодател. Тъй като действителната
цел на договора не била прехвърлянето на собствеността върху имотите, а единствено
- обезпечаване на вземането на ответника по твърдения договор за заем, с този
договор предварително е бил уговорен начин за удовлетворяване на кредитора,
различен от предвидения в закона, въпреки забраната на чл. 152 ЗЗД.
Единствената разлика в съдържанието на заявения
петитум е, че по гр. дело № 1750/2009 г. ищцата, заедно с другите двама
ищци, е поискала прогласяване нищожността на договора за
покупко-продажба поради противоречието му със закона
- чл. 26, ал. 1, пр.1 във вр. с чл. 152 ЗЗД, а по настоящото дело нищожността
се основава на заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 152 ЗЗД – чл. 26,
ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
Тези различия в посочената от самият ищец правна
квалификация на двата иска не обуславят
различие в предмета на делата, доколкото не засягат нито заявеното основание, нито петитума на
предявените искове.
Идентичността
на твърдените от ищците
по двете дела факти и
обстоятелства, от които произтича твърдяната недействителност на
сключения договор, идентичността
на страните по материалното правоотношение /макар
и частична по настоящото дело/,
идентичността на исканията и
на вида на търсената защита -
установяване недействителността
на една и съща правна сделка, изключват възможността за различна правна квалификация на спорното право.
Тази квалификация се
определя от съда, въз
основа на заявените от ищеца основание и петитум.
За разлика
от противоречието със закона, като основание за нищожност на сделката, при
което страните действат в нарушение на закона, за да постигнат забранен
резултат, при заобикалянето на закона, този резултат се постига чрез използване
на позволени от закона средства.
Тъй като и в двата случая предявените искове между страните се основават
на идентични правно-релевантни факти - чрез прехвърляне на собствеността върху имотите с цел обезпечаване на
вземането на ответника по твърдения договор за заем, страните предварително да
уговарят начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в
закона и в нарушение на забраната на чл. 152 ЗЗД, твърдяната
нищожност на договора произтича от противоречието му със закона.
По така очертания предмет на
настоящото дело и между същите страни, е
формирана сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение № 100
от 25.01.2010 г., постановено по гр.
д. № 1750/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, поради което повторно
предявеният иск между същите страни или част от тях, за същото искане и на
същото основание, не може да бъде пререшаван.
Предвид изложеното, решението на Пловдивския
окръжен съд е постановено в нарушение на разпоредбите на чл. 299 ГПК, поради
което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати.
Ответникът Д.К. е
направил искане за присъждане на разноски за настоящото производство в размер
на 3000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да му се
присъдят, съобразно с разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК.
Съдът преценява като неоснователно направеното от
процесуалния представител на ищцата възражение за прекомерност на разноските.
Уговореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение е под
предвидения в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер,
който, предвид заявената от самата ищца цена на иска, възлиза на 3280
лева.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен
съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 338 от
19.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1606
по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството делото.
ОСЪЖДА Г.М.А., ЕГН ********** да заплати на Д.В.К., ЕГН **********,
сумата от 3000 лева деловодни разноски за производството по в.гр.д. № 28 по
описа за 2020 г. на П.ския апелативен съд.
Решението е неокончателно и
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл.
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: