Присъда по дело №807/2020 на Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ внохд № 807/2020 год. по описа на ОС Благоевград
Производството пред Окръжен съд е образувано по жалбата на адв.П., в качеството й на
защитник на подсъдимия И. С. Ш. от с.П., и е за въззивна проверка на невлязлата в сила
присъда №901687 от 01.09.2020 год., постановена по нохд №230 от 2020 год. на С. районен
съд.
С цитираната присъда подсъдимия И. Ш. от с.П. е признат за виновен,в това, че на
29.05.2020 г., в периода от около 13,10 часа до около 14,00 часа, в района между 50-та и 51-
ва гранична пирамида от държавната ни граница с Р. С. М., разположен в землището на с. Г.
Б., общ. К., при условията на продължавано престъпление, е излязъл и след това е влязъл
през границата на страната ни с Р. С. М., без разрешение на надлежните органи на властта,
като престъплението в неговата цялост включва в състава си две отделни деяния
осъществени от обвиняемия както следва: на 29.05.2020 г., в около 13,10 часа, в района
между 50-та и 51-ва гранична пирамида от държавната ни граница с Р. С. М., разположен в
землището на с. Г. Б., общ. К., е излязъл през границата на страната ни с Р. С. М., без
разрешение на надлежните органи на властта, и на 29.05.2020 г., в около 14,00 часа, в
района между 50-та и 51-ва гранична пирамида от държавната ни граница с Р. С. М.,
разположен в землището на с. Г. Б., общ. К., е влязъл през границата на страната ни с Р. С.
М., без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.279,
ал.1, пр.1 и пр.2 от НК, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ и ал.3 от НК
го е осъдил да изтърпи наказание „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки: - На
основание чл.42а, ал.2, т.1, във вр с ал.1 от НК във вр. с чл.42б, ал.1 НК – „Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6/шест/ месеца“, изразяваща се в явяване и
подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице 2/два/ пъти седмично - На основание чл.42а, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК
– „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца“.
Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимия, който чрез процесуалния си
представител твърди в бланкетната си въззивна жалба, че атакувания съдебен акт е
неправилен. Иска се неговата отмяна и постановяване на нова присъда, с която Ш. да бъде
оправдан от въззивния съд на основание чл.9,ал.2 от НК. Тези доводи се поддържат от
защитата в съдебно заседание.
Подсъдимия Ш., жалбоподател в настоящето производство не се явява.
Представителят на Окръжна прокуратура намира, че жалбата е неоснователна, тъй като от
доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие на предпоставки за
приложението на чл.9,ал.2 от НК, тъй като се касае за престъпление, което засяга
неприкосновеността на държавната граница.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното в жабата,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира, че фактите по
делото, установени въз основа на анализ на доказателства, събрани по предвидения в НПК
ред, са следните:
Подсъдимият И. С. Ш. е от с. П., общ. С. пенсионер е и има чисто съдебно минало. Не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Семеен е. След
пенсионирането си от мина „П.“, рудник „О.“ се занимавал и със животновъдство-
отглеждал крави в личното си стопанство. Има добри характеристични данни и няма
противообществени прояви. Трудоустроен е и има призната от ТЕЛК 58% трайно намалена
работоспособност.
1

Подсъдимия се познавал с македонския гражданин М. К., от гр. Щ., който също отглеждал
крави, в местност в непосредствена близост на българо- македонската граница в района на
местността „Г. Т.“ в землището на гр. П. РС. М., който е граничен на землището на с.Г. Б. от
българска страна и е разположен между 50-та и 51-ва гранична пирамида от държавната ни
граница с Р. С. М. На 29.05.2020г. К. позвънил по телефона на подсъдимия и го помолил да
му даде на заем 2 бр. приспособления предназначени за отбиване на отглежданите от него
телета, като подсъдимия изразил съгласие и двамата се уговорили това да стане същият ден
по обяд. За целта подсъдимия Ш. се придвижил с притежавания от него автомобил марка
„М.“ с рег. № Е 2526 КР по черен горски път, разположен на българска територия, паркирал
там и се придвижил още малко пеш, до мястото на уговорката с К., което било на българска
територия. По същия начин- с автомобил К. се придвижил до границата, като паркирал
автомобила си на територията на РС. М. и пеш навлязъл на българска територия, където
двамата се срещнали и разговаряли.
В същият момент- около 13:00 часа на посочената дата свидетелите- К. К. Д., Б. А. М., К. А.
М. и А.С. А., граничен полицейски патрул на ГПУ-З. които били на работа и извършвали
обход на посочения граничен район, видели първо спрелия автомобил на К. и решили да
извършат проверка на този участък с оглед установяване и задържане на евентуални
нарушители на държавната ни граница. Слезли от служебния си автомобил и започнали
обход, като се разделили на две групи- Д. и М., които вървели напред и М. и А. Така около
13:10 часа на 29.05.2020 г. Д. и М. видели К. и подсъдимия И. Ш., които били на българска
територия и разговаряли. В този момент граничните полицаи били забелязани и от М. К. и
от подсъдимия, като последния се отправил със забързана походка в посока към държавната
ни граница с РС.М. и я преминал. К. от своя страна се насочил пеш към българските
гранични власти и бил задържан от тях, като в този момент там отишли и свидетелите А. и
М. Пред същите К. първоначално отрекъл да е бил заедно с друг човек, но впоследствие
признал, че е преминал българо-македонската държавна граница, в посочения район, като
заявил, че е сторил това, за да се срещне със свой познат, а именно- И. Ш., като посочил и
каква е била причината- да вземе от него 2 бр. приспособления за отбиване на телета, като
им заявил, че побягналото лице е именно Ш. След като К. бил задържан свидетелите
установили, че на около 150 метра от държавната ни граница, на българска територия, има
паркиран автомобил марка „М.“ с рег. № Е 2526 КР, собственост на И. Ш. В тази връзка на
свидетеля М. било възложено провеждането на скрито наблюдение на този автомобил, с
оглед установяване на лицето, ползвател на автомобила и установяване дали това е
посочения от К.- И.Ш. Около 14:00 часа- т.е. 50 минути по-късно подсъдимия Ш. преминал
нелегално граничната бразда и влязъл отново на българска територия, в района на
посочените между 50-та и 51-ва гранична пирамида от държавната ни граница с Р. С. М..
Когато се приближил до автомобила си, бил забелязан от свидетелите К. Д. и Б. М. В
разговор с Д. посочил, че се бил изплашил /без да сочи основателна причина за това/ защото
в групата на служителите на гранична полиция имало и цивилни такива. По- късно в чантата
на К. били открити приспособленията, които Ш. му предал.
От така установеното във фактическо отношение, настоящият състав намира, че подсъдимия
Ш. е осъществил от обективна страна състава на престъплението, в които е обвинен, тъй
като чрез непротиворечиви гласни доказателствени средства, които кореспондират с
обясненията на подсъдимия се установява, че на 29.05.2020 год. в 13:10 часа Ш. е преминал
границата ни с РС. М. в района на землището на село Г. Б. За този факт свидетелстват
граничните полицай, които на посочените ден, място и време са извършвали обход на
граничната зона и непосредствено двама от тях- свидетелите Д. и М.тъй като се движили
преди свидетелите М. и А. видели подсъдимия как си разговаря с македонския гражданин/
по-късно установен като самоличност/ възприели обстоятелството, че след като подсъдимия
ги видял с бърза походка същият се отправил към македонска територия и преминал
граничната бразда. Обстоятелството, че е преминал границата на страната ни, съдът намира,
че е установено с необходимата доказателствена обезпеченост. На първо място от
обясненията на подсъдимия и от показанията на свидетеля Д., който е разговарял с
2

македонския гражданин К. се установява, че подсъдимия дълги години отглеждал крави в
непосредствена близост до границата в посочения район, поради което и същият му е много
добре познат, независимо, че граничната бразда е обрасла и точно там, където Ш. е
преминал няма пирамиди / те са поне на около 150 метра от там/, то същият е знаел, че там е
браздата. Самия Ш. твърди, че е преминал на македонска територия, тъй като е имал
физиологична нужда, като съдът намира, че причината за това преминаване не е от
съществено значение за изясняване на фактите по делото, а относимо е обстоятелството, че
действително Ш. е преминал границата. Очевидно е, че мястото на което преминал
подсъдимия не е граничен пункт и в този смисъл не е „определеното за това място“, нито
пък Ш. е имал разрешение на надлежните органи да извърши това преминаване на
границата. Свидетелят Д. е провел разговор с К. и същият е посочил, че лицето, преминало
границата е Ш. заради това съдът намира, че обясненията на подсъдимия са достоверни,
отразяват правилно фактите по делото и ги кредитира. В подкрепа на обвинението е и още
едно доказателство- Ш. е паркирал автомобила си в непосредствена близост до границата,
на българска територия и също близко до мястото, където е разговарял с К. и преминал след
това границата ни с РС.М. Около 40 минути след преминаването на границата, Ш. се върнал
на българска територия, като влязъл в страната ни, отново без разрешение на надлежните
органи. Този факт е възприет и от свидетеля Б. М. и по идентичен начин се съдържа в
обясненията на подсъдимия Ш. Следва да се посочи, че в настоящия казус доказателствата
относно съставомерните факти- излизането и влизането на подсъдимия през границата на
страната ни, без разрешение на надлежните органи са еднопосочни, безпротиворечиви и
взаимно допълващо изясняват фактите по делото.
Двете деяния са осъществени от подсъдимия Ш. при условията на продължавано
престъпление- двете деяния са извършени от Ш. през непродължително време- 40 минути,
при едни и същи обстоятелства- на едно и също място, при еднородност на вината- тя е пряк
умисъл, при което второто деяние е продължение на първото.
Настоящия състав на въззивния съд намира обаче, че подсъдимия следва да бъде оправдан,
поради наличие на основания за това, визирани в разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК- а именно,
престъплението в частност се отличава с явна незначителност на обществената опасност.
На първо място следва да се посочи, в предвид възражението на прокурора, че този текст е
неприложим, тъй като престъплението касае неприкосновеността на държавната граница, че
разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК се намира в общата част на НК и е приложима за всички
престъпления от същия, ако са налице предпоставките за това, свързани с обществената
опасност на деянието /разпоредбата предвижда две хипотези- малозначителност на
деянието, поради което и не е общественоопасно или явно незначителна обществена
опасност/. Въззивния съд прие за налична втората хипотеза, който извод стори след анализ
на данните за личността на подсъдимия- същият е мъж на възраст от 63 години,към момента
на извършване на деянието и до този момент той не само е с чисто съдебно минало, но няма
и никакви данни за негови противообществени прояви. Наред с това той е с добри
характеристични данни, видно от характеристиката, издадена му от Община С. През целият
си живот е бил трудово ангажиран, след пенсионирането си като миньор се е занимавал с
отглеждане на животни,има авторитет в селото в което живее, има и влошено здравословно
състояние, поради което и съдът го определя като личност с изключително занижена степен
на обществена опасност. Освен тези данни, за да приеме, че е налице явна незначителност на
обществената опасност въззивния съд отчете и всички обстоятелства около извършване на
престъплението- това, че подсъдимия е отишъл до границата, за да предаде на свои приятел
македонец, предмети, свързани с отглеждането на животни, каквито той е притежавал, но не
е ползвал, защото вече е преустановил тази си дейност, безспорния факт, че срещата им е
била на българска територия и едва като е видял граничните полицаи- двама от тях цивилни,
същият е преминал през границата, които му обективни действия също могат да се обяснят
само с твърдяната от него уплаха, тъй като действително в чантата на македонския
гражданин са отрити предметите, които Ш. е предал, а същевременно поделото не са
открити други забранени от закона предмети или вещества. Обстоятелството, че подсъдимия
3

е осъществил под уплаха деянията, както твърди, до някъде се потвърждава и от факта, че на
българска територия той е оставил автомобила си, т.е. било е ясно, че самоличността му ще
бъде установена. Макар и подсъдимия да е преминал българската граница, като е излязъл и
после- след около 40 мин. влязъл през нея, то с оглед на всички горни данни е налична явна
незначителност на обществената опасност на конкретните деяния, поради което и същите не
са престъпни, съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК, поради което и въззивния съд
отмени атакуваната присъда и постанови нова, с която оправда подсъдимия И.Ш. по
повдигнатото му обвинение по чл. 279, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК, във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
По горните съображения, съдът постанови новата си присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ

4

Номер на акта:	5
Дата:	3 февруари 2021 г. (в сила от 3 февруари 2021 г.)
Съдия:	Росица Бункова

Дело:	20201200600807
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 декември 2020 г.

Присъда по дело №807/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите