РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Карлово, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320100437 по описа за 2021 година
Производството е по искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с
чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „А.С.В.“
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П.Д.“ №**, офис
сграда Л., ет. *, офис *, представлявано от Д.Б. чрез пълномощника юрк. И. Н.
Н. против С. М. Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С., ул. „Г.П. № **,
ет. *, ап. *.
В исковата молба се твърди, че задължението на ответника произтича
от Договор за паричен заем № 3115594/28.12.2017 г., сключен между
„И.А.М.” АД и С. М. Ч. за сумата от 1000 лева, вземането по който е
прехвърлено от страна на „И.А.М.“ АД в полза на „А.С.В.“ ЕАД по силата на
Приложение 1 от дата 01.01.2019 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2016 г.
Поради липса на извършени плащания от кредитополучателя, по
заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 1023/2020 г. по описа на РС
1
К..
Заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и след дадени
от съд указания, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
Ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът му дължи следните суми, за които по ч.
гр. д. № 1023/2020 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно: 689.38 лв.
(шестстотин осемдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки) - главница;
51.50 лв. (петдесет и един лева и петдесет стотинки) - договорна лихва от
09.03.2018 г. до 06.07.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); 130.63
лв. (сто и тридесет лева и шестдесет и три стотинки) – обезщетение за забава
за периода от 09.03.2018 г. до 12.03.2020 г.; законна лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на задължението. Претендират се разноските по делото, включително и
направените в заповедното производство.
Ответникът С. М. Ч. редовно призован за съдебното заседание, не се
явява, не се представлява и не взема становище по иска. Въпреки дадената му
възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, не е депозирал такъв.
На същия са указани последиците по чл. 133, чл. 143, ал.3 от ГПК, както и по
чл. 238, ал.1 ГПК, а именно: че ако не е подал отговор в срока за отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу него.
С молба с вх. № 4630/19.08.2021г., приета в първото по делото открито
съдебно заседание, пълномощникът на ищцовото дружество – юрк. Н., е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение на основание
чл. 238, ал.1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните
предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника: същият е бил редовно призован за съдебно
заседание, не се е явил и не е бил представляван, редовно му е връчено
2
съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подал
такъв, а са му указани надлежно последиците от това. С оглед приетите
писмени доказателства искът е вероятно основателен. Предвид установеното
следва срещу С. М. Ч. да бъде постановено неприсъствено решение, с което
предявеният иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени
доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл.
239, ал.2 от ГПК.
Производството по чл. 422 ГПК е особено исково производство за
установяването на вземане, предмет на заповед за изпълнение. На заявителя
/ищец по настоящото дело/ са присъдени разноски по заповедното
производство в размер на общо 75.00 лева, които следва да му бъдат
заплатени от ответника на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Безспорно,
ответникът дължи на ищеца и направените разноски в исковото
производство, които последният претендира да са в размер на 1** лева за
платена държавна такса и 350 лева за юрисконсултско възнаграждение. По
отношение на претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в исковото производство, следва да се има предвид следното:
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017 г) в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. На основание чл. **, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя юрисконсулстко
възнаграждение в полза на ответника в размер на 100 лева за настоящото
исково производство, като така определеният размер е съобразен с
извършваните по делото процесуални действия и усилията на ищеца по
доказване на твърдените обстоятелства. От така изложеното следва, че
общият размер на признатите от съда разноски, направени от ищеца в
исковото производство, е 2**.00 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА за установено, че С. М. Ч., ЕГН: **********, с настоящ
адрес: гр. С., ул. „Г.П. № **, ет. *, ап. *, дължи на „А.С.В.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П.Д.“ №**, офис сграда Л.,
ет. *, офис *, представлявано от Д.Б. следните суми, за които по ч. гр. д. №
1023/2020 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, а именно: 689.38 лв. (шестстотин осемдесет и
девет лева и тридесет и осем стотинки) - главница; 51.50 лв. (петдесет и един
лева и петдесет стотинки) - договорна лихва от 09.03.2018 г. до 06.07.2018 г.
(падеж на последна погасителна вноска); 130.63 лв. (сто и тридесет лева и
шестдесет и три стотинки) – обезщетение за забава за периода от 09.03.2018 г.
до 12.03.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С. М. Ч., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. С., ул. „Г.П.
№ **, ет. *, ап. * да заплати на „А.С.В.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д-р П.Д.“ №**, офис сграда Л., ет. *, офис *,
представлявано от Д.Б. направените по делото разноски общо в размер на
300.00 лв. (триста лева), от които 75.00 лева в заповедното производство и
2**.00 лева в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
4