Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

05.08.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

26.07.

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

252

по описа за

2022

година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за държавната собственост/ЗДС/.

Депозирана е жалба от кмета на община Кърджали, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Р. И., против Заповед № РД-09-97/06.06.2022 г. на областен управител на област Кърджали, с която е отменен като незаконосъобразен АОЧС № ** от *** г., с който на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост/ЗОС/ във вр. с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС е актуван като частна общинска собственост поземлен имот с идентификатор ***, с площ 48 488 кв.м., с трайно предназначение за територията:Урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване по КК на гр.Кърджали, „***“, попадащ в УПИ *, УПИ * и УПИ *, кв. ** по ЗРП на ***, ***.

Счита заповедта за незаконосъобразна, по следните съображения:

На първо място сочи, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, визирани в чл. 35 от АПК и материалния закон, тъй като областният управител на област Кърджали не бил изяснил фактите и обстоятелствата, явяващи се от значение за настоящия случай, както и не бил обсъдил обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В тази връзка твърди, че процесният поземлен имот не е бил никога държавна собственост, а имотите от които е образувана промишлено-складова зона на гр.Кърджали са били земеделски земи, включени в ТКЗС ***, ***. Със Заповед № **/*** г. бил одобрен застроителния, регулационния и кадастралния план на промишлено-складова зона, гр.Кърджали, където тези земеделски земи били „вкарани“ в урбанизираната територия на гр.Кърджали/кв.**, имоти с пл.сн № **, пл.сн № ** и пл.сн № **/.

С оглед факта, че тези имоти са били включени в ТКЗС и не са били одържавявани, то правото на собственост подлежало на възстановяване на основанията на чл. 10-14 от ЗСПЗЗ, съгласно трайно установената съдебна практика.

Излага съображения, че основанието по чл. 79, ал. 1 от ЗДС за издаване от областния управител на област Кърджали на Заповед № РД-09-97/06.06.2022 г. не е било налице в случая, тъй като поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 48 488 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване по Кадастралната карта на гр.Кърджали, ***“, попадащ в У ПИ **, У ПИ ** и У ПИ *, кв.** по ЗРП на ***, ***, не бил държавна собственост и за него нямало съставен акт за държавна собственост.

Счита, че областният управител можел да упражни правомощията си по чл. 79, ал. 1 от ЗДС, когато незаконосъобразно държавен имот бил актуван като общински. Това предполагало държавната собственост да е установена още преди съставянето на акта за общинска собственост, което практически се реализирало с акт за държавна собственост.

В конкретния случай липсвали доказателства, от които да е видно, че  преди актуването му като общински, имотът е бил държавна собственост.

Релевира доводи, че нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗДС била създадена, за да брани държавната собственост, когато тя е установена по реда и начините предвидени в Конституцията и закона. Посочената разпоредба не намирала приложение при предположения, че имотът е държавна собственост.

Предвид изложеното, счита, че Заповед № РД-09-97/06.06.2022 г. на областния управител на област Кърджали е незаконосъобразна и моли съда да отмени същата като такава. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се от юрисконсулт И., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В хода на устните състезания въвежда доводи за незаконосъобразността на оспорената заповед, идентични с тези, изложени в жалбата. Релевира твърдения, че областният управител не е изяснил произхода на този имот, а съгласно разписния лист в общината, имотите били земеделски земи, включени в ТКЗС - *** и когато бил издадена Заповед № 1853 от 29.04.1977 год. на зам.-министъра на строежите и архитектурата, с която бил одобрен застроителният, регулационният и кадастралният план на Промишлената зона, тези имоти попаднали в урбанизираната територия на град Кърджали. Имотите, съответно с пл.сн. № **, пл.сн. № ** и пл.сн. № **, по произход били бивши земеделски земи и съгласно закона същите подлежали на възстановяване по ЗСПЗЗ, респ. по реда на чл. 10 - чл. 14 от ЗСПЗЗ, като невъзстановените имоти – земеделски земи и съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ били общинска собственост. След като тези имоти не са били възстановени на съответните правоимащи лица, те оставали в собственост на общината и държавата никога не упражнявала владение върху тях. Същите не попадали в обхвата на чл. 2 от Закона за държавната собственост и не били одържавявани от държавата.

Моли съда да уважи оспорването като отмени процесната заповед на областния управител на област Кърджали като незаконосъобразна и присъди разноски.

Ответникът по жалбата – Областен управител на област Кърджали,  депозира писмен отговор, в който оспорва жалбата по основание. Излага доводи относно необосноваността и незаконосъобразността на отменения АОЧС № ** от *** г. Въвежда подробни съображения относно статута на процесния имот и липсата на абсолютните предпоставки по смисъла на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС по отношение на актувания като частна общинска собственост имот с идентификатор № *** по КК и КР на град Кърджали.

В съдебно заседание, чрез пълномощника юрисконсулт Е. З., поддържа писмения отговор. В хода на устните състезания, релевира доводи, че в настоящия случай било налице незаконосъобразно актуване на държавен имот, като общински, поради което била приложима нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗДС, разпоредба, предвидена от законодателя, с цел защита на държавната собственост и държавния интерес. В този смисъл била и непротиворечивата съдебна практика, като: Решение № 15908 от 22.12.2020 год. по адм.дело № 5772/2020 год. по описа на ВАС на Р България и Решение № 15974 от 29.12.2020 год. по адм.дело № 7184/2020 год. по описа на ВАС на Р България. Към настоящия момент била изоставена действащата преди 3-4 години практиката на съда, да се търси акт за държавна собственост, като съдебните състави понастоящем приемали, че правото на собственост на държавата върху имоти, попадащи в нейния патримониум, произтичало директно по силата на закона и че нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗДС изисквала държавния имот да е актуван незаконосъобразно като общински и не се вменявала специална предпоставка за осъществяване на защитата - наличието на акт за държавна собственост или установяване с влязло в сила съдебно решение за право на собственост на държавата. Оспорва като несъстоятелни довода на жалбоподателя за неспазване на разпоредбата на чл. 35 от АПК, твърдейки, че водената повече от месец кореспонденция между областния управител на област – Кърджали и кмета на община Кърджали, изяснявало всички факти и обстоятелства по случая.

Моля съда да отхвърли жалбата на кмета на община Кърджали, срещу Заповед № РД-09-97 от 06.06.2022 г. на областния управител на област Кърджали, като неоснователна и недоказана, респ. да остави в сила оспорената заповед и присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лв.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С писмо с изх. № ДС-07-2061 от 08.04.2022 г./л. 44/ на областния управител на област Кърджали е поискано от кмета на община Кърджали да издаде удостоверение за данъчна оценка за ПИ с идентификатор *** по Кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Кърджали, находящ се в ***, ***. Изложени са съображения, че същото е необходимо за съставяне на акт за държавна собственост. Към писмото са приложени искане за издаване на данъчна оценка (по образец), декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот, Скица № ***-*** г. на поземлен имот с идентификатор ***;

С писмо с вх. № ДС-02-2435/26.04.2022 г./л. 38/, кметът на община Кърджали е представил на областния управител на област Кърджали копия на 2 /два/ броя актове за общинска собственост, единият от които АОЧС № *** от *** г., утвърден от Х. А. И. - кмет на община Кърджали и вписан в Служба по вписванията - Кърджали към Агенция по вписванията с вх. № **, с който на основание чл. 2, ал.  1, т. 2 от ЗОС, във връзка с § 42 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на ЗОС е актуван като частна общинска собственост ПИ с идентификатор ***, с площ 48 488 кв. м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване по Кадастрална карта на гр. Кърджали, „***“, попадащ в УПИ *, УПИ * и УПИ *. кв. ** по ЗРП на ***, ***;

С писмо с вх. № ДС-07-2061-1/27.04.2022 г./л. 43/, кметът на община Кърджали е уведомил областния управител, че видно от приложената скица на ПИ с идентификатор ***, издадена от СГКК - гр. Кърджали, имотът е собственост на Община Кърджали. В тази връзка с писмо на областния управител на област Кърджали с изх. № ДС-07-2061-2/28.04.2022 г. е изискано от кмета на община Кърджали да представи в Областна администрация Кърджали заверено копие на цялата преписка по актуването на ПИ с идентификатор ***, включително и актуална и оригинална скица на имота по действащия към 09.11.1999 год. подробен устройствен план, с всички нанесени в нея реквизити;

С придружително писмо на кмета на община Кърджали с вх. № ДС-07-2061- 3/20.05.2022 г./л. 27 и сл./ в Областна администрация Кърджали са били представени; Заверено копие на АОЧС № ***/*** г.; Заверено копие на скица № ***/*** г. на имот по Кадастралната карта на гр. Кърджали; Скица № ***/*** год. на имота по ПУП на гр. Кърджали; Заверено копие на Удостоверение с изх. № ***/*** г. за данъчна оценка на имот; Копие на Заповед № 1853 от 29.04.1977 г. за одобряване на плана на Промишлена складова зона, гр. Кърджали;

Видно от Акт за общинска частна собственост/АОЧС/ № ** от *** г./л. 11/, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, е актуван като частна общинска собственост ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.Кърджали, одобрени със Заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с площ 48 488 кв.м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване по КК на град Кърджали, „***”, попадащ в УПИ – *, УПИ – **, в кв.** по ЗРП на ***, ***, одобрени със заповед № 1853 от 29.04.1997 г./л. 16/. При граници на имота, имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***.

Копие от АОЧС № ***/*** г. е изпратен на областния управител на област Кърджали с писмо изх. № 66-00-122/16.04.2022 г./вх. № ДС-02-2435 от 26.04.2022 г. на областна администрация - л. 38/;

В Доклад с вх. № ВДДС-02-2435-1 от 27.04.2022 г./л. 26/, изготвен от главен експерт в дирекция АКРРДС, адресиран до областния управител на област Кърджали и директор на дирекция АКРРДС, е изложено становище, че от представените от община Кърджали документи по съставянето на АОЧС № ***/*** г., се констатирало, че за ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Кърджали няма отреждане за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, поради което имотът, описан в АОЧС не е общинска собственост;

Със Заповед № РД-09-97 от 06.06.2022 г. на областния управител на област Кърджали/издадена от заместник-областен управител, действащ по заместване съгласно Заповед № РД-09-92 от 31.05.2022 г./, на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за държавната собственост, е отменен като незаконосъобразен Акт за общинска частна собственост № ** от *** год., с който на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, е актуван като частна общинска собственост ПИ с идентификатор № *** по КК на град Кърджали.

В заповедта са изложени мотиви, че по съгласно чл. 2, ал. 1 , т. 2 от ЗОС общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон, а според § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, застроените и незастроените парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Посочено е, че за ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Кърджали няма съставен предходен акт за общинска собственост.

Въведени са доводи, че нормата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС обвързва преминаването на имот - държавна собственост в собственост на общината с наличието на всички елементи от нейния фактически състав, а именно: имотът - държавна собственост да е със статут на имот - частна държавна собственост, да е отреден за жилищно строителство или и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините и това отреждане да е съгласно предвижданията на действащите към дата на влизане на този закон (т.е. 08.11.1999 г.) подробни градоустройствени планове. Липсата на елемент от този фактически състав води до неприложимост на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и съответния имот държавна собственост не следва да премине в патримониума на общината.

В тази връзка е посочено, че поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кърджали попада в три урегулирани поземлени имота - УПИ *, УПИ * и УПИ *, кв. ** по ЗПР на ***, ***. Застроителният и регулационен план /ЗРП/ на ***, *** е одобрен със Заповед № **/*** год. на зам. министъра на строежите и архитектурата. Видно от представената скица № ***/*** год. за УПИ **, кв. ** липсвало посочено отреждане, УПИ ***, кв. ** бил отреден за Противопожарна служба, а УПИ ***, кв. ** - за Комплекс за търговия и битови услуги.

Нямало доказателства, които да установяват, че ПИ с идентификатор *** но КККР на гр. Кърджали е отреден за жилищно строителство или за обществени и благоустройствени мероприятия на общината, каквито били абсолютните предпоставки на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. В този смисъл са изложени мотиви, че само позоваването на тази норма от закона не означавало наличие на кумулативните елементи от фактическия състав на правната норма. Поради това имотът не бил общинска собственост, защото не попадал в нито една от хипотезите на посочения като правно основание за издаване на акта за общинска собственост § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Прието е, че имотът е частна държавна собственост по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗДС, който урежда правото на собственост на държавата директно по силата на закона.

Изложени са съображения, че актовете за държавна собственост и актовете за общинска собственост удостоверяват възникването, изменението и погасяването на правото на собственост и нямат правопораждащо действие, а са само декларативен, констативен акт.

В заключение е прието, че АОЧС № ** от *** г., с който на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, е актуван като частна общинска собственост ПИ с идентификатор № *** по КК на гр.Кърджали, е незаконосъобразен, поради което същият е отменен като такъв.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на процесната заповед/с придружително писмо изх. ДС-02-2435-3 от 06.06.2022 г. – л. 8, а жалбата срещу нея е подадена чрез органа издал оспорения акт на 16.06.2022 г./ и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява неоснователна, респ. оспорената заповед е законосъобразна.

Заповедта е издадена от компетентен орган – Заместник областен управител на област Кърджали, действащ за областен управител, надлежно упражняващ правомощия по заместване със Заповед № Рд-09-92/31.05.2022 г. на областния управител на област Кърджали/л. 67/, с която последният, на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията/ЗА/ във вр. с чл. 4, ал. 6 и ал. 7 от Устройствения правилник на областните администрации, е определил Ю. Г. Ч. (издател на оспорената заповед), в качеството й на заместник областен управител, да го замества в периода от 01.06.2022 г. до 10.06.2022 г., като изпълнява правомощията му по чл. 31 и чл. 32 от ЗА и чл. 7, ал. 1 от Устройствения правилник на областните администрации.  По силата на чл. 30, ал. 2 от ЗА и чл. 4, ал. 6 от Устройствения правилник на областните администрации, в отсъствие на областния управител той се замества от определен от него с писмена заповед заместник областен управител, като областният управител издава заповеди в границите на предоставените му правомощия. Налице са предпоставките на заместване по смисъла на закона, в съответствие и с ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС, а именно: заместването се извършва в случаите, когато лицето-титуляр на правомощия е в обективна невъзможност да ги изпълнява, като за да е налице валидно упражняване на правомощия по заместване, освен надлежна заповед за заместване следва да бъде доказана и обективната невъзможност за изпълняване на правомощията от титуляра. В конкретния случай, видно от представената и приета по делото Заповед № 0-1526 от 31.05.2022 г./л. 68/, на областния управител на област Кърджали е бил разрешен платен годишен отпуск в размер на 8 дни, считано от 01.06.2022 г., респ. към датата на издаване на процесната заповед същият е отсъствал поради ползване на отпуск, като за периода на ползването на отпуска е бил заместван именно от заместник областния управител Ю. Г. Ч., посочена изрично и в заявлението за ползване на отпуск/ л. 68/.

Оспореният акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма и  съдържа реквизитите, предвидени в чл. 59 от АПК, включително изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК фактически и правни основания за издаването й.

В конкретния случай не са налице допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Преди издаването на оспорената заповед административният орган е изяснил всички  релевантни доказателства, респ. изяснил е фактите и обстоятелствата, явяващи се от значения за случая по смисъла на чл. 35 от АПК и е събрал служебно относимите доказателства в съответствие с чл. 36 от АПК. Предвид това настоящият състав намира за неоснователни въведените в жалбата доводи за неизпълнение на задълженията по чл. 35 от АПК от страна на издателя на заповедта.

На следващо място, според съда, разгледана по същество жалбата е неоснователна, респ. оспорената заповед е материално законосъобразна и постановена в съответствие с целта на закона, т.е. при липса на отменителните основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Съгласно посоченото правно основание за издаване на обжалвания административен акт –  чл. 79, ал. 1 от Закона за държавната собственост/ЗДС/, когато незаконосъобразно е актуван имот – държавна собственост, като общински, актът за общинска собственост се отменя със заповед на областния управител.

В конкретния случай, с отменения с оспорената заповед  АОЧС № ** от *** г., ПИ с идентификатор № *** по КККР на град Кърджали, е актуван като частна общинска собственост, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Първата от посочените норми (чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС) предвижда, че общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон. Съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.

По делото липсват каквито и да са доказателства, че поземлен имот с идентификатор № *** по КК на град Кърджали, предмет на процесния АОЧС № ***/*** г., е отреден за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на Община Кърджали, като данни за такива не се сочат нито в жалбата, нито в хода на устните състезания от процесуалния представител на жалбоподателя. Безспорно е, че поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кърджали обхваща три урегулирани поземлени имота - УПИ *, УПИ * и УПИ *, кв. ** по ЗПР на ***, ***, като застроителният и регулационен план /ЗРП/ на ***, *** е одобрен със Заповед № **/*** г. на зам. министъра на строежите и архитектурата и съгласно същия, видно и от Скица № ***/*** г., за УПИ **, кв. ** липсва посочено отреждане, УПИ **, кв. ** е отреден за Противопожарна служба, а УПИ **, кв. ** - за Комплекс за търговия и битови услуги. Тези обстоятелства не са спорни между страните, в който смисъл е и изявлението на пълномощникът на жалбоподателя - юрисконсулт И. в съдебно заседание на 26.07.2022 г. – л. 76 от делото, поради което същите се приемат за установени от съда.

Предвид горното, настоящият състав намира, че по отношение на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Кърджали не са налице абсолютните предпоставки на § 42 от ПЗР ЗИДЗОС. Процесният имот е частна държавна собственост по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗДС, която норма урежда правото на собственост на държавата директно по силата на закона, а не от съставен предходен акт за държавна собственост или установено право на собственост на държавата със силата на присъдено нещо. Само по себе си позоваването на разпоредбата на § 42 от ПЗР ЗИДЗОС, не означава наличие на кумулативните елементи от фактическия състав на правната норма. Установяването на тези факти е в доказателствена тежест на общината, което в настоящия случай не е извършено в хода на образуваното съдебно производство. В този смисъл са и дадените изрични указания на съда в съдебно заседание – л. 76, стр. 2 от делото, като съдебният състав е допълнил доказателствената тежест, указавайки на пълномощника на жалбоподателя, че следва да установи в процеса, че към датата на влизане на закона по отношение на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кърджали е било налице предвидено отреждане за жилищно строителство и за обществени благоустройствени мероприятия на община Кърджали. Независимо от това, процесуалният представител на носителя на активната процесуална легитимация не установи при условията на пълно главно доказване наличието на предпоставките на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, относно актуваният като частна общинска собственост на посоченото основание, ПИ с идентификатор № *** по КК на град Кърджали, като в тази връзка не се твърдят и не се представят доказателства.

Предвид горното, съдът намира, че за процесния имот не са били налице материалноправните предпоставки на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС за актуването му като общинска частна собственост, респ. посоченото в отменения АОЧС № *** основание за актуването на имота като ЧОС не е налице, поради което оспорената заповед на заместник областния управител, с която посоченият АЧОС е бил отменен, е законосъобразна и обоснована.

Процесната заповед се явява издадена и в съответствие с целта на закона, тъй като именно с цел защита на държавната собственост, респ. за да се ограничи възможността за своеволно, незаконосъобразно поведение на органите на местната власт, в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗДС изрично е предвидена възможността на областния управител, когато констатира, че имот – държавна собственост е актуван незаконосъобразно като общински, какъвто е и настоящият случай, да отменя неправилно съставения акт за общинска собственост върху имоти на територията на областта.

Съдът намира за неоснователни въведените в жалбата доводи, че за наличието на основанието по чл. 79, ал. 1 от ЗДС, следвало преди това имотът да е актуван като държавен. Липсата на съставен акт за държавна собственост за процесния имот не е основание за определянето им като такив общинска собственост и не предоставя автоматично права на органите на местна власт да съставя акт за общинска собственост за същия. Законосъобразността на съставен акт за общинска собственост предполага наличието на достатъчно доказателства, че имотът отговаря на изискванията на ЗОС и не попада в патримониума на държавата. Тези данни трябва да бъдат събрани от общинската администрация преди предприемане на действия по актуването им.  Издаването на заповед на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДС не е задължително обусловено от наличието на предходен акт за държавна собственост, който съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗДС няма правопораждащо действие, а единствено установително такова. В този смисъл, актът за общинска собственост, издаден преди акт за държавна собственост, няма правопораждащ ефект, т.е. не превръща съответния имот в общинска собственост и не изключва собствеността на държавата.

В подкрепа на горните изводи, следва да се посочи и действащата и непротиворечива практика на ВАС, като напр.: Решение № 4623 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 480/2021 г., IV о.; Решение № 4513 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 984/2021 г., IV о.; Решение № 15974 от 29.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7184/2020 г., IV о.; Решение № 15908 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5472/2020 г., IV о.; Решение № 2521 от 17.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 98/2022 г., IV о.

Напълно формални и неподкрепени от фактическа и правна страна са релевираните в жалбата и в хода на устните състезания, доводи от страната на жалбоподателя и пълномощникът му, че имотите от които бил образуван процесният имот били земеделски земи, които не били одържавени и подлежали на възстановяване по реда на чл. 10 – чл. 14 от ЗСПЗЗ и съответно били общинска собственост по смисъла на чл. 19 от ЗСПЗЗ. На първо място, такова основание изобщо не е посочено в отменения АОЧС № ***/*** г., респ. липсва каквото и да е позоваване на разпоредби на ЗСПЗЗ. Визираните в жалбата и приложения към нея в заверено копие разписен лист, имоти, които впрочем са 6 на брой, а не както се сочи само № **, № ** и **, попадат в кв. ** по ЗПР на ***, по отношение на който кв. ** има действие  издадената Заповед № 1853/29.IV.1977 г. на зам. министъра на строежите и архитектурата/л. 16/. На следващо място, липсват каквито и да са доказателства, че по отношение на каквато и да е част от процесния ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Кърджали, в течение на времето са били налице процедури по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че няма нито преки, нито косвени доказателства от които да се изведе изводът, че в конкретния случай е приложима нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно която общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, като след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. В този смисъл, съгласно  чл. 19, ал. 3 от ЗСПЗЗ, условията и реда за определянето на имотите, които след влизането в сила на плана за земеразделяне и на картата на възстановената собственост в съществуващи и възстановими стари реални граници, стават общинска собственост, се урежда в Правилника за приложение на ЗСПЗЗ. По силата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, назначената по ал. 1 на нормата комисия, определя с протоколно решение имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, в 14-дневен срок от предоставяне на данните по ал. 2 и 3. В протоколното решение се отбелязва и начинът на възстановяване на собствеността върху имотите - в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне. Съгласно ал. 7 на чл. 45в от ППЗСПЗЗ, директорът на областната дирекция "Земеделие" издава заповед за одобряване на протоколното решение по ал. 5 в тридневен срок и го съобщава по реда на АПК на МЗХ, ДАГ, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и на кмета на общината, като обжалването му не спира изпълнението по отношение на засегнатите имоти. От посочените разпоредби се налага изводът, че производството по издаването на акта по чл. 45в, ал. 7 ППЗСПЗЗ съставлява сложен фактически състав, включващ в себе си протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и заповед на директора на областната дирекция "Земеделие" за неговото одобрение. Данни за издадени такива, категорично не са налице по делото, а и съществуването им не се твърди от жалбоподателя и пълномощника му.

Според настоящия съдебен състав, процесният имот не попада и в нито една от хипотезите, изброени в § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, включително и по ал. 1, т. 3 от нормата, като в случая не се касае за незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, а за ПИ, попадащ в обхвата на урегулирани поземлени имоти за друг вид застрояване.

Съдът намира за необходимо да посочи, че в настоящето производство не разрешава със сила на присъдено нещо въпроса, чия собственост е процесния имот - държавна или общинска собственост, а дължи произнасяне относно законосъобразността на оспорената пред него заповед на областния управител, респ. и за съответствие на съставения акт за общинска собственост с приложимите материално правни норми, т.е. наличието или липсата на нормативно установено основание за издаването му. В случай, че Община Кърджали счита, че процесният имот е нейна собственост, оспорвайки правото на собственост на държавата, то именно общината следва да реализира правата си по общия исков ред - чл. 79, ал. 3 от ЗДС.

По изложените съображения, след като е приел, че поземлен имот с идентификатор № *** по КК на град Кърджали, е актуван незаконосъобразно като частна общинска собственост с АОЧС № ***/*** г. и е отменил съставения АОЧС на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДС, то издателят на оспорената Заповед № РД-09-97/06.06.202 г., е постановил законосъобразен акт, респ. в съответствие с относимите матералноправни разпоредби и целта на закона.

С други думи, съдът намира, че по отношение на оспорената заповед не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК и депозираната против нея жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото, с оглед надлежно заявеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва в полза на Областна администрация – Кърджали да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на кмета на община Кърджали, срещу Заповед № РД-09-97 от 06.06.2022 г. на областния управител на област Кърджали, с която на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за държавната собственост, е отменен като незаконосъобразен АОЧС № ** от *** г., с който на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, е актуван като частна общинска собственост ПИ с идентификатор № *** по КККР на град Кърджали, одобрени със Заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с площ 48 488 кв.м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване по КК на град Кърджали, „***”, попадащ в УПИ – **, УПИ – **, в кв. ** по ЗРП на ***, ***.

ОСЪЖДА Община Кърджали, с административен адрес: ***, да заплати на Областна администрация - Кърджали, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14-дневен срок от съобщаването му.

                                                                             

 Председател: