№ 640
гр. Варна, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110110987 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище гр. София срещу А. Д. Д., искове с правно основание чл.422
от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между
страните съществуване на вземане в полза на ищеца за сумата от 498,02 лв. (четиристотин
деветдесет и осем лева и две стотинки), представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № **********, сключен на 28.02.2014г., сумата от 1433,98 лв. (хиляда
четиристотин тридесет и три лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща неплатено
договорно възнаграждение, дължимо за периода от 10.06.2014г. до 10.03.2018г., сумата от
2033,57 лв. (две хиляди и тридесет и три лева и петдесет и седем стотинки), представляваща
законна лихва върху главницата, дължима от 10.03.2018г. – датата на изтичане на
погасителния план до датата на входиране, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 04.04.2024г. до
окончателно изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 4082/2024 г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че на 28.02.2014г. е сключен Договор за револвиращ заем (ДРЗ) №
********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и Д.А.Д. като
длъжник. Договорът е сключен при следните параметри: Сума на заема: 500 лв.; Срок на
заема: 48 месеца; Размер на месечната вноска: 42 лева; Дата на погасяване на вноска по
време на изплащането на заема: 10-то число на месеца; Годишен процент на разходите (ГПР
%): 157,75; Годишен лихвен процент: 98,52; Лихвен процент на ден: 0.27;
Кредитополучателят по ДРЗ от своя страна поема задължение да погасява предоставеният
заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е
неразделна част от Договора за револвиращ заем. Изготвен е погасителен план с определени
48 погасителни вноски в размер на 42.00 лв., с падежна дата - всяко 10-то число на месеца.
Ищецът излага, че договора е подписан при Общи условия /по-нататък наричани за
краткост „ОУ“. ОУ са неразделна част от договора, предадени са на клиента при
подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма
1
забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „Б" от ДЗР/.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД твърди, че изпълнява точно и в срок
задълженията си по договора, като на 28.02.2014 г. превежда парична сума в размер на
500.00 лв. по посочена от длъжника Д.А.Д. банкова сметка.
Твърди се, че длъжника по заема, не е изпълнявал поетите договорни задължения
като е направил само 2 пълни погасителни вноски, видно от приложеното Извлечение по
сметка към ДРЗ № **********. На дружеството става известен факта, че главният длъжник
по договора Д.А.Д. е починал на дата 7.10.2014г. и затова предприема действия да уведоми
наследника на починалия длъжник за неизплатеното задължението.
Ищецът твърди, че към настоящия момент размерът на погасеното от задължение по
ДПК № ********** е в общ размер на 84.25 лв.
Ищецът сочи, че неизпълнението по договора обуславя интереса на кредитора да
предприеме съдебни действия спрямо А. Д. Д.. Към момента на подаване на заявлението
погасителния план е изтекъл изцяло, като последната падежна вноска е с дата 22.05.2014г.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответницата А. Д. оспорва исковете. Сочи, че е
направила отказ от наследството на починалия си син Д.Д., за което твърдение прилага
удостоверение за вписан отказ от наследство, вписан в особената книга при Районен съд -
Русе под № 453/21.10.2024г.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита искането за издаване на
Заповед за изпълнение депозирано на 04.04.2024г. ,че е след 5 годишния давностен срок,
който е изтекъл на 10.03.2023г., поради което всички разсрочени вземания за главници и
лихви, се явяват погасени по давност. С оглед последното, неоснователна се явя и
претенцията за присъждане на мораторна лихва.
Прави възражение за нищожност на процесния договор. Сочи, че съгласно ДПК,
кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема,
ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени
в него и как се формира посочения в договора ГПР от 157.75 % /, Клаузите по договора за
уговорен годишен лихвен от 98,52 % противоречат и на добри нрави, тъй като надхвърлят
неколкократно размера на законна лихва, поради което тя се явява нищожна. Нищожна е и
договорката за заплащане на възнаграждение в размер на 1433.98лв., която се явя в
нарушение на принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето и
противоречи на императивни правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и
чл.10а, ал.3 и ал.4 от Закона за потребителският кредит /ЗПК/, поради което доверителката
ми не го дължи.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
По частно гражданско дело № 4082/2024г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу А. Д. Д., ЕГН **********, с настоящ
адрес в гр.В., да заплати на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* ,
със седалище и адрес гр. София, бул. „България“ 49, бл.53 Е, вх. В, сумата от 498,02 лв.
(четиристотин деветдесет и осем лева и две стотинки), представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № **********, сключен на 28.02.2014г., сумата от 1433,98 лв.
(хиляда четиристотин тридесет и три лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща
неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 10.06.2014г. до 10.03.2018г.,
сумата от 2,05 лв. (два лева и пет стотинки), представляваща лихва за забава върху
2
главницата от 11.04.2014г., датата на изпадане на длъжника в забава до 10.03.2018г., сумата
от 2033,57 лв. (две хиляди и тридесет и три лева и петдесет и седем стотинки),
представляваща законна лихва върху главницата, дължима от 10.03.2018г. – датата на
изтичане на погасителния план до датата на входиране, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 04.04.2024г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 79,35 лв. (седемдесет и девет лева и
тридесет и пет стотинки) – държавна такса, както и сумата от 50,00 лв. (петдесет лева) -
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК и чл. 27 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предявеният установителен иск е при условията на чл.415, чл.1,т.1 от ГПК, когато
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е подал възражение в срок.
Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че
между Профи Кредит България ЕООД и Д.Д. е сключен Договор за потребителски кредит №
**********, сключен на 28.02.2014г., по които ответницата се е задължила да заплаща
сумата от по 42 лв. при уговорена лихва в размер на 98,52% и ГПР 157,75 %. Задълженията
по кредита на обща стойност 2016 лв. били разсрочени на 48 вноски по 42 лв. За
установяване на тези обстоятелства по делото са представени Договор за потребителски
кредит № **********, сключен на 28.02.2014г., декларация във връзка с обработка на лични
данни; копие от ОУ на Профи Кредит България ООД; копие от карта на клиента; копие от
преводно нареждане от 28.02.20214г.; копие от извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит № **********.
Видно от представено удостоверение за наследници изх.№06-3215-5/11.08.22г. Д.А.Д.
е починал на ****. и оставил като наследник А. Д. Д.-майка.
Видно от удостоверение по ч.гр.д.№5843/24г. на РС-Русе е вписан отказ на А. Д. Д. от
останалото след смъртта на Д.А.Д. наследство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че тъй като "Профи Кредит България" ЕООД, като финансова
институция отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства, това означава, че същото може да бъде
определено като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Няма въведени твърдения или данни от доказателствата по делото, ответницата А. Д.
да е приела изрично или мълчаливо наследството преди да заяви отказа от него, нито
изявлението й за отказ от наследство да съдържа модалитети, опорочаващи волята й.
Отказът от наследство, както и приемането му, пораждат действието си от откриване
на наследството(изрично чл. 48, изр. 2 ЗН и препращането на чл. 52 ЗН). Така отреклият се
от наследство никога не е бил носител на останалите след смъртта на наследодателя права и
никога не е бил отговорен за неговите задължения (Тълкувателно решение № 27/15.04.1970
г. по гр. д. № 3/1970 г. на ОСГК на ВС, Решение № 339/27.03.1991 г. по гр. д. № 136/1991 г., I
Г. О. на ВС). Съгласно чл. 53 ЗН частта на отреклия се от наследството, уголемява дяловете
на останалите наследници. Тази част се наследява от наследниците от същото коляно
(Решение № 75/24.06.1963 г. по гр. д. № 53/1963 г., ОСГК на ВС; Решение № 108/14.05.2016
г. по гр. д. № 5913/2015 г. на I Г. О. на ВКС).
По делото е представено доказателство, че А. Д., като наследник на Д.Д. се е отказала
от оставеното от него наследство, като отказът е вписан по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН в
3
специалната книга на РРС под № 453/21.10.2024 г., по ч.гр.д.№5843/24г. по описа на РРС.
Фактът, че отказът от наследство е направен след подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не го прави непротивопоставим на заявителя –
кредитор, доколкото има изрично производство по чл. 51 от ЗН, както и поради
обстоятелството, че правото на отказ от наследство не се погасява по давност, като
единствения краен момент, до който може да бъде направен е с действията си наследника да
не е приел изрично или мълчаливо /конклудентни действия/ наследството на наследодателя
си. Следва да се има предвид, че ищецът нито е твърдял, нито е ангажирал доказателства, че
ответницата вече е приела наследството, поради което и направения отказ от наследство е
недействителен.
Следователно съдът е длъжен да приеме настъпилия ефект на отказ от наследство на
ответницата, при което правата и задълженията на наследодателя не преминават по реда на
наследяването в нейната правна сфера в съответна част и същата не носи отговорност
съобразно чл. 60 от ЗН.
Следва да се посочи, че искът е неоснователен, а не недопустим, защото исковата
молба е редовна и сочи на активна легитимация на ответницата, факта, че в отговора на
исковата молба сочи липса на материална легитимация е въпрос по същество, който следва
да бъде приет за установен от съда въз основа на писмени доказателства, което може да бъде
направено само в хода на редовно исково производство, а не и недопустимо такова. Още
повече, че в хода на производството може да възникне спор относно действителността на
отказа от наследство, който следва да бъде разрешен именно в същото производство.
Предвид горното, исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски, като
липсва направено искане, както и представяне на доказателства в тази насока за
осъществено процесуално представителство при подаване на възражение, поради което
разноски не се присъждат в полза на ответницата.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********
срещу А. Д. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.В. искове с правно основание чл.422
от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между
страните съществуване на вземане в полза на ищеца за сумата от 498,02 лв. (четиристотин
деветдесет и осем лева и две стотинки), представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № **********, сключен на 28.02.2014г., сумата от 1433,98 лв.
(хиляда четиристотин тридесет и три лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 10.06.2014г.
до 10.03.2018г., сумата от 2033,57 лв. (две хиляди и тридесет и три лева и петдесет и
седем стотинки), представляваща законна лихва върху главницата, дължима от 10.03.2018г.
– датата на изтичане на погасителния план до датата на входиране, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
04.04.2024г. до окончателно изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 4082/2024 г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5