№ 672
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110209094 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 481715-F517609/18.02.2020 г., издадено
от заместник-директора на ТД на НАП-София, на „*****“ ЕООД е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1900 лева за извършено административно
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, изразяващо се в
това, че в законоустановения срок до 01.07.2019 г. не е изпълнило
задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и
представяне за обявяване в Агенция по вписванията – Търговския регистър,
на годишния финансов отчет на дружеството за 2018 г.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „*****“ ЕООД, в която са релевирани доводи за
неговата неправилност. Изложени са съображения за наличието на допуснато
съществено противоречие между АУАН и НП относно вида на задълженото
предприятие – по чл. 2, т. 1 ЗСч. или по чл. 2, т. 2 ЗСч., респ. относно
правната квалификация на извършеното нарушение – по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч,
респ. по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗСч. Твърди се, че наказващият орган не може да
отстрани допуснатото противоречие в АУАН по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН,
1
доколкото се касае до съществен реквизит на АУАН. Релевирани са доводи за
наличието на маловажен случай, поради което е следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. С оглед на изложеното, от съда се иска да
отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, като присъди в полза на
жалбоподателя направените разноски за адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател не изпраща
свой процесуален представител.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената
жалба като излага подробни съображения относно законосъобразността на
обжалваното НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от надлежно
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Софийски
районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговото
изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Във връзка с писмо с вх. № 12-00-316/21.08.2019 г., изпратено от Агенция
по вписванията до ЦУ на НАП за юридическите лица, които не са подали в
срок годишен финансов отчет за 2018 г. в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, била извършена проверка от
служители на НАП, сред които и св. С.Д. М., която заемала длъжността
„инспектор по приходите“ при ТД на НАП-София, офис „Младост“.
При извършената проверка било установено, че „*****“ ЕООД не е
изпълнило задължението си до 01.07.2019 г. да публикува чрез подаване на
заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията –
Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел на
годишния финансов отчет за 2018 г. Заявлението за вписване и представяне за
обявяване на ГФО за 2018 г. в Търговския регистър е подадено на 15.10.2019
г.
2
За констатираното нарушение св. С.Д. М. съставила АУАН №
F4517609/21.10.2019 г. срещу „*****“ ЕООД за извършено административно
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 481715-F517609/18.02.2020 г., с което за
описаното в АУАН административно нарушение, квалифицирано по чл. 38,
ал. 1, т. 1 ЗСч., на „*****“ ЕООД била наложена имуществена санкция в
размер на 1900 лева.
НП било връчено на представител на „*****“ ЕООД на 04.06.2021 г., който
в законоустановения 7-дневен срок подал жалба срещу последното, въз
основа на която е инициирано настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на св. С.Д. М.; Заповед № ЗМФ-610/03.07.2018 г. на министъра
на финансите; справка от Агенция по вписвания, ведно с приложения-
извлечения от ТРРЮЛНЦ и ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2018 г. на „*****“ ЕООД.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни
и писмени доказателства. В този смисъл от показанията на св. С. М., която е и
актосъставител на процесния АУАН, се установява, че след извършена
документална проверка, вкл. и по изпратена информация от Агенция по
вписвания, е констатирано, че до 01.07.2019 г. (30.06.2019 г. се явява почивен
ден - неделя) „*****“ ЕООД не е подало заявление за вписване и представяне
за обявяване в Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ на ГФО за 2018 г.
Показанията на св. С. М. кореспондират с приложените по делото писмени
доказателства, а именно справка от Агенция по вписванията, от която се
установява, че заявлението за вписване на ГФО за 2018 г. е било подадено от
„*****“ ЕООД едва на 15.10.2019 г.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приети от съда по
реда на чл. 283 НПК, доколкото същите са относими към предмета на
доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
3
Съдът счита, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ЗСч. – св. С. М. в качеството й на
актосъставител, която е орган по приходите на длъжност „инспектор по
приходите“ към ТД на НАП-гр. София, и заместник-директора на ТД на НАП-
София в качеството му наказващ орган на основание чл. 78, ал. 2 ЗСч., вр. т. 2,
б. „а“ от Заповед № ЗМФ-610/03.07.2018 г. на министъра на финансите.
АУАН и НП са издадени при спазване на предвидените в разпоредбите на чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като съдържат всички
задължителни реквизити съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1
ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно основното възражение на жалбоподателя
за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване
на атакуваното НП, а именно преквалифицирането на извършеното
административно нарушение от чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗСч. в такова по чл. 38, ал. 1,
т. 1 ЗСч. Действително, в АУАН е посочено, че дружеството-нарушител е
задължено лице по чл. 2, т. 2 от ЗСч. (юридическо лице, което не е търговец),
като е осъществило административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗСч.,
касаещ неподаване на ГФО от юридическите лица с нестопанска цел.
Същевременно, с НП нарушението е квалифицирано по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.,
като е прието, че дружеството-нарушител е търговец по смисъла на
Търговския закон, а в АУАН е допусната техническа грешка при посочване на
правната му квалификация. Съдът счита, че в случая, независимо от
посочената нередовност в АУАН, правилно на основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН
същата е отстранена, доколкото по несъмнен начин е доказано извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Следва да се
посочи, че в случая се касае за неправилна квалификация на
административното нарушение при правилно посочване на релевантните
факти – изрично е посочено, че се касае за ЕООД, което се явява търговец по
Търговския закон, както и че не е подало за вписване и обявяване ГФО за
2018 г. пред Агенция по вписванията – Търговски регистър. В този смисъл е
допустимо по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН наказващият орган да отстрани
посочената нередовност в АУАН, касаеща правната квалификация на
нарушението, доколкото се касае за приложение на закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В случая се касае за приложение на същия
4
закон, предвиждащ едно и също задължение на съответния правен субект,
като с НП не са вменени нови факти на нарушителя, по които не се е
защитавал в хода на образуваното административнонаказателно
производство, поради което не се налагат нови усилия за защита срещу тях.
Следва да се отбележи, че в този смисъл, макар и да касае правомощието на
районния съд като въззивна инстанция в производството по ЗАНН, е т. 1 от
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по т.д. № 1/2020 г. по описа на
ВАС, ОСС, I и II колегия, както и разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН. По
аргумент от гореизложеното, следва да се тълкува, че наказващият орган на
основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН има правомощие да прецизира правната
квалификация на нарушението, посочена в АУАН, стига да не се изменят
обстоятелствата на нарушението, както и преквалификацията на нарушението
да не обуславя необходимост от нови усилия по защита. С процесното НП не
са вменени нови факти на наказаното лице, различни от описаните в АУАН,
като единствено е прецизирана допуснатата техническа грешка, като е
посочено, че дружеството е задължено лице по чл. 2, т. 1 ЗСч., а нарушението
се субсумира от нормата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч., а не от чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗСч. Предвид липсата на съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, не са били ограничени по никакъв начин правата на наказаното
лице, поради което и не е било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
При проверка материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, настоящият съдебен състав счита, че с
констатираното деяние „*****“ ЕООД е осъществило състава на
административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството
(ЗСч.).
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч., в редакцията й към
02.07.2018 г., предприятията публикуват годишния финансов отчет чрез
заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър в
срок до 30 юни на следващата година. В случая „*****“ ЕООД е следвало да
подаде ГФО за 2018 г. до 01.07.2019 г. (30.06.2019 г. е почивен ден – неделя).
Видно от справката от Агенция по вписванията, ГФО за 2018 г. е подаден от
дружеството за вписване едва на 15.10.2019 г., с което и дружеството-
жалбоподател е осъществило състава на така вмененото му административно
5
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.
Следва да се посочи, че не е налице някое от изключенията за подаване на
ГФО, посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 9 ЗСч., като видно от
приложената по делото ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2018 г. дружеството-
жалбоподател е имало дейност и приходи през отчетната година.
Следва да се отбележи, че до влизане в сила на обжалваното НП е влязла в
сила нова редакция на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч., която се явява
по-благоприятен закон за санкционираното дружество. С ДВ, бр. 104 от 2020
г., в сила от 01.01.2021 г., е изменена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.,
като е регламентирано, че крайният срок за подаване на ГФО от търговците
по смисъла на Търговския закон е до 30 септември на следващата година.
Независимо от влязлата в сила по-благоприятна редакция на закона,
доколкото ГФО за 2018 г. е подаден от „*****“ ЕООД и след 30.09.2019 г. (на
15.10.2019 г.), то и според актуалната редакция на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.
дружеството-жалбоподател е осъществило състава на административно
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.
Предвид обстоятелството, че юридическите лица, каквото е дружеството-
жалбоподател, носят обективна, безвиновна отговорност е безпредметно да се
обсъжда субективната съставомерност на извършеното административно
нарушение.
За така извършеното нарушение законодателят е предвидил в разпоредбата
на чл. 74, ал. 1 ЗСч. налагането на имуществена санкция на предприятието в
размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния
период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко
от 200 лв. В конкретиката на отчетените нетни приходи от продажби за 2018
г. в размер на 1 809 557.26 лева (видно от отразеното в ГДД на дружеството
за 2018 г.) в случая имуществената санкция следва да се индивидуализира в
размер от 1809.56 лева до 9047.79 лева (0.1 % се равнява на 1809.56 лева, а
0.5 % - на 9047.79 лева). Наказващият орган е наложил на дружеството-
жалбоподател имуществена санкция в размер на 1900 лева, който размер се
явява определен към законовия минимум от 1809.56 лева, но над същия. В
случая обаче не са изложени каквито и да е съображения относно причините
за определяне на санкцията в размер над минимално предвидения, като само
на това основание НП следва да се измени в санкционната си част. Следва да
6
се посочи, че липсват доказателства за извършени други нарушения от страна
на дружеството-жалбоподател, като същото, макар и със значително
закъснение, е изпълнило задължението си на 15.10.2019 г. С оглед на това
съдът счита, че целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН могат да бъдат
постигнати и с налагане на имуществена санкция в предвидения от закона
минимален размер, в настоящия случай – 1809.56 лева. По изложените
съображения обжалваното НП следва да се измени в санкционната си част,
като наложеното наказание се намали от 1900 лева на 1809.56 лева.
Неоснователно е и възражението за наличието на маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК,
доколкото същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Следва да се
посочи, че нарушението е отстранено едва на 15.10.2019 г., с подаване на ГФО
за 2018 г. в Агенция по вписванията, тоест три месеца и половина след
изтичане на законоустановения срок за това и след уведомяване от страна на
органите на НАП. С оглед на значителното закъснение за изпълнение на
задължението и предвид формалния характер на така извършеното нарушение
съдът счита, че същото не представлява маловажен случай, поради което и
административнонаказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН. Целта на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч. е прозрачност и
публичност на финансовите отчети, която в случая, предвид
несвоевременното подаване на ГФО за 2018 г., не е била постигната по
отношение на процесното дружество. Същевременно, срокът на закъснението
и фактът, че се касае за първо административно нарушение бе отчетен от съда
при определяне на минималния размер на санкцията за така извършеното
административно нарушение, но тези обстоятелства не обуславят
маловажността на същото.
С оглед на гореизложеното, жалбата се явява неоснователна, като
обжалваното НП следва да се измени единствено в санкционната си част, като
наложената имуществена санкция се намали от 1900 лева на 1809.56 лева.
С оглед изхода на делото и предвид направеното изрично искане от
въззиваемата страна, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на последната
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на
правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че юрисконсултското
7
възнаграждение следва да бъде определено в предвидения в разпоредбата на
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ минимален размер, а
именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4, вр. 2, т. 4 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 481715-F517609/18.02.2020 г.,
издадено от заместник-директора на ТД на НАП-София, с което на „*****“
ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1900 лева за
извършено административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена
санкция от 1900 лева на 1809.56 лева.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „Васил Пешев“ № 27, да заплати
на ТД на НАП-София сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8