Присъда по дело №709/2024 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 205/12.12.2024 година, постановена по НОХД
№ 709/2024г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП № 328/2024г. по описа на ГПУ-Елхово, с който
подсъдимият А. М. Б. /A. M. ВАКR/, гражданин на **********е обвинен в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 29.11.2024 г., около 19.10 часа, в района
на ГКПП - Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, редовно призован и с участието на служебния му защитник,
назначен от фазата на БП – адв.В. Н. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са нА.це
предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор при РП-Ямбол – С. С.,
поддържа повдигнатото против подсъдимия А. М. Б. обвинение в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като по изложени съображения и доводи, позовавайки
се на доказателствената съвкупност по делото, намира същото за доказано по категоричен
начин както от обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на
обвинението моли съда да признае подсъдимия А. М. Б. за виновен по повдигнатото му
обвинение, като смята, че са нА.це многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
поради което предлага при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК да му бъде наложено
наказание 5 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3
години, както и глоба в размер на 500 лева.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия А.
М. Б., в лицето на адв.Н. в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и
намира обвинението за доказано по несъмнен начин, въз основа на събраните доказателства,
но с оглед съдействието на подзащитния му за разкриване на извършеното престъпление и
чистото му съдебно минало пледира да се наложат предвидените в престъпния състав
наказания лишаване от свобода и глоба под най-ниския предел, като наказанието лишаване
от свобода бъде отложено за изпитателен срок.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна следните факти, а именно:
Подсъдимият А. М. Б. е роден на ********** г. в гр.Хасака, Сирийска арабска
република и е гражданин на тази държава.
Съгласно обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице,
приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, подсъдимият А. М. Б. на
неустановена дата преди около месец е напуснал държавата си по произход – **********с
намерение да се придвижи до Федерална република Германия, където желаел да се установи.
За да реА.зира това, подсъдимият първоначално преминал нелегално в Република Турция, в
гр.Истанбул. Тъй като не разполагал с надлежно разрешение да влезе през границата на
страната ни, нелегалното преминаване на подсъдимия в Р. Турция, а от там през Р. България
до ФР Германия било организирано още в Сирия, където А. М. Б. имал уговорка с
каналджия, който срещу сумата от 13 000 евро обещал да го преведе до ФР Германия, като
за целта поисканата му сума била оставена на гарант в Сирия. В гр.Истанбул подс. А. М. Б.
се срещнал със своя сънародник – Лукман, с когото около 22.11.2024г. били извозени от
гр.Истанбул до гр.Одрин, където двамата били настанени в квартира. На 29.11.2024г. около
18.00 часа турско време непознато лице от арабски произход ги отвело на около 300 метра от
къщата, в която били на квартира. Там ги чакал л.автомобил-джип, сив на цвят, марка
„Хюндай“, модел „Санта Фе“, със софийски рег.номер. В автомобила на шофьорското място
седяло друго лице. Непознатото лице от арабски произход заявило на подсъдимия А. М. Б. и
1

на спътника му да влязат в изграден тайник под самия автомобил, в долната му част, като им
е обяснил, че трябва да останат скрити в него до преминаването на турско-българската
граница. След като подсъдимият и спътника му влезнА. в тесния тайник, капака на същия
бил затворен и автомобилът потеглил. Движили се около два часа, през което време
автомобилът на няколко пъти спирал и потеглял. По този начин на 29.11.2024г. укрит в
тайника под л.автомобил подсъдимият А. М. Б. около 19.10 часа, влязъл през границата на
страната от Република Турция в Република България в района на ГКПП - Лесово,
общ.Елхово, обл.Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта.
Междувременно разпитаните по делото свидетели - Ж. Х. Х. и А. П. Х. - служители
към ГПУ - Елхово при РДГП - Елхово, на длъжности съответно полицейски инспектор и
старши полицай при ГКПП – Лесово, за времето от 08.00 ч. до 20.00 часа на 29.11.2024 г.
застъпили дневна смяна. Малко време преди приключване на смяната им, около 19.10
двамата свидетели заедно със служители на Агенция „Митници“ присъствА. на проверка на
влезлия през трасе „вход леки автомобили“ от Р. Турция в Р. България л.а. марка „Хюндай“,
модел „Санта Фе“, със софийски рег.номер, тъй като въпросният автомобил протичал по
задача R-4 /за физически преглед/ и трябвало да му бъде извършена щателна проверка.
Съвместно с колегите си от Агенция Митници свидетелите Х. и Х. извършили проверката на
л.автомобил в хале на ГКПП - Лесово, при която установили, че по дължина на цялата
каросерия на автомобила имало изграден тайник, в който при отваряне на капака, открили 2
лица - подсъдимият А. М. Б. и спътника му. И двете открити лица се самоопределили за
сирийски граждани и говорили на турски език. Водачът на автомобила бил установен въз
основа на представените от него лични документи като български гражданин. И трите лица
били задържани, бил им извършен първоначален обиск и са им били издадени документи за
задържане. Впоследствие за изясняване на случая били транспортирани до ПНЗЛ към ГПУ-
Елхово.
При задържането на подсъдимия А. М. Б., в него не са били намерени документи за
самоличност, както и такива, даващи му право да влезе в Република България, нито
впоследствие подсъдимият е представил такива.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.
Лицето се идентифицирало с имената: - А. М. Б. /A. M. ВАКR/, роден на ********** г. в
гр.Хасака, **********гражданин на **********със средно образование, неженен,
безработен. Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия
орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във
фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид
липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на
подсъдимия.
От представеното по делото от страна на участващия по делото прокурор при РП-
Ямбол уведомително писмо с рег.№ 105450-8129/11.12.2024г. на Началника на отдел
СДВНЧ-Любимец, се установи, че подс.А. М. Б. поради подадена молба за международна
закрила предстои на 12.12.2024г. да бъде изведен от СДВНЧ-Любимец и предаден на
служител на РПЦ-Враждебна-гр.София при ДАБ-МС.
От приложената в материА.те по БП справка за съдимост, с рег.№
24120200500056586 от 02.12.2024г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след направена
справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият А. М. Б., не
е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл.ІІ-ро вр. с ал.1, т.2 от НПК, с които същият
изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на
2

свидетелите Ж. Х. Х. /на длъжност „полицейски инспектор“ при ГКПП-Лесово към ГПУ-
Елхово при РД“ГП“гр.Елхово/ и А. П. Х. /на длъжност „ст.полицай“ при ГКПП-Лесово към
ГПУ-Елхово при РД“ГП“гр.Елхово/, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останА.я
доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите Х. и Х., поради което
съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подс. А. М. Б. са съдържими фактически
твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно
формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и
данни за начина на откриването му като едно от 2-те лица, самоопределили се за сирийски
граждани, открити на 29.11.2024г. около 19.10 часа на ГКПП-Лесово в хода на извършена
щателна физическа проверка от свидетелите Х. и Х. със съдействието на служители на
Агенция“Митници“ в тайник в долната част на л.а. марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, със
софийски рег.номер.
Показанията на разпитаните свидетели Х. и Х. се кредитират от настоящия съдебен
състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за предубеността на
свидетелите. Показанията на тези свидетели кореспондират с останА.я доказателствен
материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е извършил вмененото му
престъпно деяние. Възпроизведените от свидетелите Х. и Х. факти са пряко относими към
времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние и в тази им част
напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия, който сочи, че деянието е извършено
на 29.11.2024 г. около 19.10 часа в района на ГКПП-Лесово, описва подробно механизма и
начина на преодоляване на турско-българската граница – укрит в тайник под долната част на
л.а. марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, със софийски рег.номер.
Писмените доказателства, приложени по БП № 328/2024г. по описа на ГПУ-Елхово
/Справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от 29.11.2024г.,
Декларация за правата на задържано лице, Протокол за обиск на лице от 29.11.2024г.,
Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 30.11.2024г., Заповед за връщане на
чужденец до страна на произход Сирия от 30.11.2024г., Заповед за предварително
настаняване на чужденец в СДВНЧ към Дирекция „Миграция“ от 30.11.2024г., Приемо-
предавателен протокол от 30.11.2024г., Евродак дактилоскопна карта, както и представеното
от ЯРП уведомително писмо с рег. № 105450-8129 от 11.12.2024 г. на Началник отдел
СДВНЧ – Любимец/, се прецениха за редовни от външна страна, а като кореспондиращи с
останА.те доказателства по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият А. М. Б. /A. M. ВАКR/, роден
на ********** г. в гр.Хасака, **********гражданин на Сирийска арабска република, със
средно образование, неженен, безработен, без документи за самоличност, неосъждан, с
деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на
29.11.2024 г., около 19.10 часа, в района на ГКПП - Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
А. М. Б. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 29.11.2024 г. около
19.10 часа подсъдимият в района на ГКПП, е влязъл през границата на страната, без да е
получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично -
пропусквателен контрол, като едно от 2-те лица укрити в тайник под долната част на л.а.
3

марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, със софийски рег.номер. Подсъдимият не е имал
необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, изискуема както с
оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която осъществява фактическото
преминаване на държавната ни граница – от съседната Република Турция. Или от обективна
страна с деянието си, подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за
преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи
на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това,
че подсъдимият е успял да премине държавната граница, като е задържан в района на ГКПП
– Лесово след като на 29.11.2024г. около 19.10 часа, в хода на извършена в хале за ЩМП,
физическа проверка на л.а. марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, със софийски рег.номер, е
открит в тайник под долната част на л.автомобил.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279, ал.2, предл.ІІ-ро вр. с ал.1, т.2 от НПК, се установи, че А. М.
Б. е предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал, след като
напуснал на неустановена дата преди около месец родината си по произход – Сирийска
арабска република. С оглед на това придвижване на подсъдимия от държавата му по
произход и нелегалното му преминаване на територията на Р. Турция и предприетото по-
късно придвижване от Р. Турция и влизане на 29.11.2024г. нелегално на територията на Р.
България, не са нА.це основанията да се приеме, че А. М. Б. е влязъл на територията на
страната ни, за да търси закрила поради застрашаване на живота или свободата му по
причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група
или политическо мнение и/или убеждение или поради излагане на опасност от изтезания или
други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, в държавата
му по произход – Сирийска арабска република. Поради това и съдът в настоящия си състав
прие, че действията на подс. А. М. Б. са били мотивирани по причини от социално-
икономически характер, които не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ и
Женевската конвенция от 1951г. Тези поетапни действия на подсъдимия и начинът му на
откриване като укрит в тайник на л.автомобил, навяват на извода, че А. М. Б. е бил наясно с
обстоятелството, че ще премине през турско-българската граница, както и че му липсва
изискуемото се разрешение за влизане в Р. България като държава-член на ЕС, бил е наясно
и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни
граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти,
следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на
деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева
страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира целта си – да влезе на
територията на Република България и се придвижи впоследствие до ФР Германия, където
желаел да се установи. По делото не са нА.це каквито и да е данни, които да възвеждат
индиции, че подсъдимият е бил преследван както в родината си, а така и в Р. Турция, от
където влиза на територията на страната ни, по петте признака по смисъла на чл. 8 от ЗУБ,
като в обясненията му, дадени в хода на БП като обвиняемо лице липсва съобщаване на
факти, които биха могли да представляват тежки и лични заплахи срещу живота или
личността му поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Предвид
на тези си съображения съдът прие, че не са нА.це основанията за прилагане разпоредбата
на чл.279, ал.5 от НК спрямо подсъдимия, тъй като извършеното от него престъпление не
попада в приложното поле на този фактически състав.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият А. М. Б. /A. M. ВАКR/,
4

гражданин на Сирийска арабска република, за виновен в извършване на престъпление по
чл.279, ал.1 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни правов ред и в частност
на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс.А. М. Б. деяние по
чл.279, ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирА. подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му и младата му възраст. Посочените
смекчаващи обстоятелства се възприемат както като многобройни, така и като
изключителни и дават основание да се определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при нА.чие на многобройни и
изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед изпълнение
на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и
превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
съдът наложи на подсъдимия А. М. Б. наказание лишаване от свобода по чл.279, ал.1 от НК
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения в престъпния състав на чл.279,
ал.1 от НК минимум от 3 години лишаване от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, както и на основание чл.55, ал.2 от НК наложи на подсъдимия
кумулативно предвиденото в престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК наред с наказанието
лишаване от свобода наказание глоба в полза на Държавата в размер на 500.00 лева, като за
това се съобрази с тежкото материално състояние на подсъдимия, липсата на работа и
доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са нА.це предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подс. А. М. Б. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването
на което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 5 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на А. М. Б. наказание лишаване
от свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс.А. М. Б. наказание лишаване от свобода за срок от 5
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 60.00 лева, да останат за сметка на органа, който ги е
направил – РД”ГП” – Елхово.
5

Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
6

Номер на акта:	205
Дата:	12 декември 2024 г.
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20242310200709
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 декември 2024 г.

Присъда по дело №709/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите