О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1016
Бургаският
окръжен съд
гражданска колегия
в
закрито заседание на шестнадесети октомври
през
две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като
разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 598
по описа
за
2016 година.
Производството
по делото е приключило с решение № 302/ 24.07.2017г., с което съдът е отхвърлил
предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК от „Обединена българска
банка“ АД да бъде прието за установено, че М.П. Сотирова и С.П.С.,*** дължат
солидарно на банката по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.02.2008г.,
както следва: 227 208.99 лв. главница; 26 277.12 лв. договорна лихва
за периода 28.07.2013 – 15.07.2015г.; 23 064.62 лв. наказателна лихва за
периода 28.07.2013 – 15.07.2015г. и законната лихва върху главницата, считано
от 16.07.2015г. до изплащането, за което е била издадена заповед за изпълнение
№ 2550/ 20.07.2015г. по ч.гр.д.№ 4108/2015г. по описа на РС-Русе. С отделен
диспозитив е отхвърлен иска на банката да бъде осъден Св.С. да й заплати солидарно
с М.С. следните суми по същия договор за ипотечен кредит: 227 208.99 лв.
главница; 26 277.12 лв. договорна лихва за периода 27.07.2013 – 18.12.2015г.;
23 064.62 лв. наказателна лихва за периода 28.07.2013 – 18.12.2015г. и
законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2015г. до изплащането. По
повод разгледания при условията на евентуалност иск, съдът е осъдил ответницата
М.С. да заплати в полза на банката
следните суми, дължими по сключения договор за ипотечен кредит: 227 208.99
лв. главница; 26 277.12 лв. договорна лихва за времето до 18.12.2015г.; 6501.75
лв. наказателна лихва за времето до 18.12.2015г. и законната лихва върху
главницата от 227 208.88 лв., считано от 18.12.2015г. до окончателното изплащане.
По всеки от посочените искове, съдът е присъдил разноски съобразно уважената,
съотв. отхвърлената част.
В срока да обжалване постъпи
молба с правно основание чл.248 от ГПК от пълномощника на „ОББ“ АД, да бъде
изменено решението в частта за разноските, като бъде отхвърлена изцяло
претенцията на ответниците за заплащане на разноски по ч.гр.д.№ 4108/2015г. по
описа на РС-Русе, респ. бъде намален размера на присъденото адвокатско
възнаграждение до предвидения в наредбата минимум, тъй като не съответства на
фактическата и правна сложност на делото или до размера, за който са представени
доказателства за реално заплащане. Направено е искане за присъждане на разноски
в по-висок размер в полза на банката. Изложени са доводи за неправилно
изчисляване на разноските предвид процесуалното представителство на ответниците
от двама пълномощници.
В дадения срок постъпи писмено
становище от пълномощниците на ответниците, в което се твърди, че присъдените
разноски са съобразно отхвърления главен иск и отхвърлянето на евентуално
предявения изцяло спрямо Ст.С.. За всички суми са били представени
доказателства за действителното им заплащане. Дължи се присъждане на
възнагражденията в пълен размер, тъй като ищеца с процесуалното си поведение е
причина за разглеждане на делата от съдилищата. Право е на страните да преценят
стойността на труда на своите процесуални представители. Ищцовата страна също е
претендирала възнаграждение, надвишаващо минималния размер.
Бургаският окръжен съд като взе предвид направеното
искане, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира
за установено следното:
Молбата е подадена в срока за обжалване и от лице,
което взе участие в производството по делото, като беше приложен списък на
разноските съобразно чл.80 от ГПК. Разгледана по същество, е неоснователна.
По отношение на всички заплатени адвокатски възнаграждения
са налице вписвания, че сумите са били заплатени в брой, което е видно от
приложените и към писменото становище от ответниците доказателства. Съобразно
дадените в ТР 6/2012г. от 06.11.2013г. на ВКС, т.1 указания, такова вписване на
направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка и е
достатъчно доказателство. Постановеното определение от РС-Русе по повод молби с
правно основание чл.420 от ГПК, не би могло да бъде основание за присъждане или
не на разноски. От значение е окончателният съдебен акт по спора по исковата
молба по чл.422 от ГПК.
Направеното възражение от ищцовата страна за
прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения от ответниците, беше вече
разгледано, видно от мотивите на съда. Промяна в изводите не се налага, тъй
като в молбата по чл.248 от ГПК не се излагат някакви нови факти, които съда да
не е взел предвид. Пълномощникът на „ОББ“ АД е направил „преглед“ на всеки от
заплатените от ответниците хонорари с довода, че почти всяко процесуално
действие на пълномощниците на ответниците се свежда до попълване на бланка
/възражение/. Като допуска прераглеждане на въпроса за разноските,
законодателят със сигурност не е имал предвид да въвежда задължение за съда да
преценява трудността на всяко отделно процесуално действие на адвокатите.
Поради това и съдът в мотивите си е посочил, че предвид хода на делото –
производство по подсъдност, становища по поправена искова молба, брой проведени
заседания и др., хонорарите на адв.В.В. и адв.Б.Милкова не са прекомерни.
Впрочем молбата от адв.Ал.Тонев и Ив.Фитковски съдържа
парадоксални твърдения, напр. че „възнаграждението за изготвяне на книжа не се
определя въз основа на материалния интерес“. Това е в противоречие с факта, че
настоящото производство е с определен материален интерес и съобразно това се
дължат държавна такса, както и минимално възнаграждение съобразно Наредба № 1
на ВАС. По ясни причини, законодателят е свързал и уважаването на подадено
заявление за издаване на заповед пред районен съд /каквото действие е извършила
банката/ с дължимо минимално възнаграждение според чл.7 от Наредбата.
Следва да се отбележи и че съдът има задължение да
прецени дали заплатения хонорар не е прекомерен съобразно цялостното развитие
на делото, но не и да се впуска в изследване дали възнаграждението е
„прекомерно високо съотнесено с реално извършената работа“ или че „аналогичен
резултат би настъпил и в случай, че длъжниците бяха подписали и подали
формуляра на възражение, прикрепен към връчената им заповед за изпълнение“.
Неизвестно защо, в т.3.2 /стр.9/ подателите на разглежданата молба твърдят
обратното – „в действителност не може да бъде посочено, че настоящото дело не е
сложно от фактическа и правна страна“. Какво всъщност счита ищцовата страна?
Цит.практика на ВКС е некоректна /опред.№ 284/
06.04.2012г. по ч.гр.д.№ 238/2012г., ІV г.о.; опред.№ 477/ 04.11.2016г. по
ч.т.д.№ 1218/2016г., І т.о./, тъй като актовете са постановени не по повод
развили се производства по искове с правно основание чл.422, 415 от ГПК.
Заповедното производството се отличава със свои особености, при друга процедура
и при облекчен за молителя /в случая ищеца кредитор/ ред. Банката се е
възползвала от тази по-лека за нея процесуална възможност и следва да понесе
последиците от неблагоприятния изход. Поради това и молбата в тази й част
следва да бъде отхвърлена.
Развитите в молбата доводи за задължение на
ответниците да извършат плащане на сумата от 10 000 лв. по банков път, са
неоснователни. И подписана разписка / в случая адвокатски пълномощни/ за такава
сума е напълно действителна.
Намаляването на присъдените на „ОББ“ АД разноски
наполовина е логична последица от цялостното отхвърляне на исковете спрямо
ответника Св.С.. Същият е бил ответник по всички искове, в т.ч. по първоначалната
претенция и няма как извършените от банката разноски да бъдат възложени изцяло
на М.С..
Предвид изложеното,
молбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 248 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата
на „ОББ“ АД да бъде изменено постановеното решение № 302/ 24.07.2017г. в частта
за разноските, като неостователна.
Определението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд-Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: