Определение по дело №1663/2019 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 82
Дата: 19 февруари 2020 г.
Съдия: Атанаска Стоянова Павлова
Дело: 20195240101663
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2019 г.

Съдържание на акта

      

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 82

Гр.Пещера, 19.02.2020 г.

Пещерският районен съд, четвърти граждански състав, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАСКА ПАВЛОВА

като разгледа гражд.дело № 1663/2019 г. по описа на Пещерския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

          Производството е по чл. 140 ГПК

          Предявени са от С.Х.С., с ЕГН **********, С.М.С., с ЕГН ********** и А.А.А., с ЕГН ***********, пострадали въз Основа на трудова злополука, от гр. Пещера, ул."Ангел Калоянов" № 33, всички със съдебен адрес:***, К.П.К., против БИОВЕТ" АД- гр. Пещера, с ЕЖ *********, със седалище и адрес на управление на дейността в гр.Пещера, ул."Петър Раков" № 39, със законен представител А. Ж. И., в качеството на изпълнителен директор искове с правно основание по чл. 200 от КТ.

          Твърдят, че починалият М. С. С. е син на първите двама от ищците, и съжителствал на семейни начала с третия ищец.

Твърдят, че починалият М. С. С. е работил в „БИОВЕТ"АД - гр. Пещера, на основание трудов договор № 76/31.03.2015 год., на длъжността „заварчик", с НКПД 72121001. При започване на дейността му в ответното дружество, след подписването на трудовия договор, не му е връчвана и той не е подписвал длъжностна характеристика, от която да му стане ясно в какво се изразяват правата и задълженията му по трудовото правоотношение.

Ищците излагат, че  ответника „Биовет“ АД е производител на фуражни добавки, премикси, активни субстанции и готови лекарствени средства за лечение, профилактика и подобряване здравето и продуктивността на животните. Разработва междинни продукти и активни субстанции за фармацевтичната промишленост. Също произвежда ензими и ензимни комплекси за употреба в животновъдството за по-добро усвояване на фуража и по-добра продуктивност. Производството на продуктите за ветеринарни цели е по биохимичен път. Има и процес на ферментация. При последния се отделя въглероден двуокис. При екстракцията на антибиотиците, хранителните добавки и стимулантите се работи с органични разтворители и в азотна среда, за избягване на пожари и експлозии. Азот се използва и в случаите, когато досегът с кислорода от въздуха влияе върху качеството на продукта. С оглед естеството на производствения процес дейността на „БИОВЕТ" АД следвало да се отнесе към химическата промишленост.

 

Ищците твърдят, че на 17.03.2017 г., около 16 часа, Г. В.забелязал на дъното на „реактора-дестилатор“, позиция 24, цех „Сталонил“ изпаднал крепежен елемент/болт/. Същият извадил частта през отвора /люка/, с помощта на дълго дърво и накрая кука. След това отишъл в ремонтната работилница, където не намерил механика С. Г., който е ръководител в работилницата, но говорил с работниците, че има повреда на реактора. Те не можели да преценят кога ще бъде извършен ремонта, чрез поставяне на падналия болт и останал въпросът да се реши от ръководителите - С. Г. и Н. К., в понеделник / 20.03.2017 г./.

С проблема на реактора, още същия ден-17.03.2017 год., около 16.00 часа, Г. В.е запознал прекия си началник Н. К., който е ръководител „химично хале“, където е реактора. За това обстоятелство Н. К. е следвало да уведоми отговорника на шлосерите С. Г.за да се вземат необходимите мерки още същия ден или на следващия работен ден, когато има дежурни работници в завода, или пък в понеделник, който е първия след почивен работен ден. Освен това е следвало да уведоми и ръководството на дружеството, в лицето на съответните длъжностни лица. Този ден - 17.03.2017 год. той не направил това. На 20.03.2019 год., сутринта, пострадалия М.С., заедно с третата ищца, с която живеел на съпружески начала от няколко години, и която също работила, въз основа на трудов договор в „БИОВЕТ" АД, отишли на работа в дружеството.

При започване на работния ден на М.С. не бил извършен задължителния ежедневен инструктаж, съгласно разпоредбата на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Същия ден, на 20.03.2017 год., сутринта Н. К., след като започнал работния ден, отново не потърсил и не разговарял със С. Г. по възникналия технически проблем, както и не съобщил на никой от ръководството. Независимо от бездействието на Н. К., около 13.30 часа, И. Я., оператор в химическото отделение, отишъл в ремонтната работилница, където намерил Т. П., шлосер и М.С., заварчик. Обяснил им отново за падналия болт. И. Я. заедно с Т. П. и М.С. отишли в химическия цех „Сталонил" , за да огледат „реактора- дестилатор“ на позиция 24 и установили, че А. В.и И. Я. са започнали да изплакват съда. Отвътре реакторът бил мокър и затова М.С. поискал да го подсушат, тъй като болтът, който трябвало да се постави, се намирал на дъното и имало опасност да се подхлъзне, като слезе. П.и С. се върнали в работницата. М.С. казал, че отива да потърси началника си С. Г., а Т. П. останал в същото помещение.

По това време А. В.обдухвал вътрешността на реактора-дестилатор с азот, с цел да го подсуши, както поискал М.С.. Последният потърсил и защитно средство - маска, което му било предоставено. Маската представлявала цяло лицев противогаз с две кръгли дихателни тела около бузите. С. влязъл в реактора с болта. Пробвал болта, видял, че няма деформация и се изкачил по стълбата до люка за да вземе лепилото и инструментите, които Т. П. му ги подал и М.С. отново слязъл надолу по стълбата в съда. В момента, в който се навел над витлото паднал на дъното на дестилатора. Т. П. се развикал, че колегата му е припаднал и влязъл в реактора слизайки по стълбата надолу, с цел да го извади нагоре. Спускайки се по стълбата обаче, усетил че ще изгуби съзнание, върнал се назад подал ръка и с помощта на колегите си, намиращи се до люка - А. В.и И. Я., излязъл от реактора. Последните го положили на пода на платформата, целият прежълтял. А. В.сложил също маска и влязъл в реактора, за да помогне на падналия на дъното С..

По това време Д. Т.- началник участък ОПК-4 бил наблизо, чул виковете и се изкачил по стълбите на платформата при дестилатора. Там видял близо до реактора пребледнелия Т. П.. Отишъл към него и в този момент с периферията на очите си видял как другият пострадал А. В.слиза по стълбата надолу в реактора. И. Я. и Д. Т.се надвесили над люка и отгоре видели, че и А. В.е паднал и лежи неподвижен на дъното на реактора. Междувременно, преди Д. Т.да отиде към реактора-дестилатор , позиция №24 сигнализирал за проблем в цех «Сталонил» на началник ОПК-4  В. Б.. Тя от своя страна уведомила газоспасителната група и ръководителите на шлосерите и апаратчиците. На място отишли газоспасителната група, в състав: И. К., О. И., Д. А. Щ.и Р. С.. Първо Н. Д.с кислородно бутилка се опитал да влезе в реактора- дестилатор, но физически не успял да мине през люка с бутилката на гърба. След това Н. Д.влязъл с дихател , след което му подали през люка бутилките със сгъстен въздух. Той не носел въже, поради което допълнително му било спуснато такова. Вързал въжето през тялото на А. В., който бил изтеглен нагоре. След това било изтеглено и тялото на М.С.. Лицата и крайниците им били посинели.

През това време дошъл лекарят на завода д-р Тодовичин и след това лекари от Спешна помощ в гр. Пещера. Започнали да оказват първа помощ на пострадалите. Първо на А. В., а след това на М.С.. Костатацията на лекарите била, че още с изваждането им пострадалите били мъртви. Въпреки това били извършени действия за оказване на първа помощ , като сърдечен масаж и обдухване с апарат «АМБУ». Лекарят и сестрата от «Спешна помощ» инжектирали сърдечната област на пострадалите, но всички реанимационни действия останали без резултат.

Причината за настъпилата смърт на двамата пострадали В.и С. е била липсата на кислород в дестилатор - реактор позиция №24, поради което са се задушили от изпълнения с азот съд. Причината за настъпването на смъртта на А. В.и М.С. е остро настъпилата асфикция, азот съд. Причината за настъпването на смъртта на А. В.и М.С. е остро настъпилата асфикция, вследствие на липса на кислород в реактора, който е бил изпълнен принудително с газ азот. Смъртта е настъпила бързо за минути.

 

По телата на пострадалите имало охлузвания, които са били причинени, както при падането им в реактора, така и от изваждането им. Както М.С., така и другия смъртно пострадал не са били употребили алкохол по време на работния ден.

На 20.03.2017 г. в „Биовет" АД гр. Пещера е бил съставен протокол № ПР 1711096/31.03.2017 г. на Държавната инспекция по труда след извършена проверка в периода 20.03.2017 г. до 27.03.2017 г.  по повод подадения сигнал от тел. 112 за станал инцидент с работници на фирма „Биовет" АД - гр. Пещера, ул. „Петър Раков" № 39, ЕИК *********, КПД 21.10.

В Протокола е отразено, че има нарушения от длъжностни лица във връзка със инцидента на 20.03.2017 г. в „Биовет“ АД гр. Пещера, като са съставени актове за установяване на административно нарушение, които са както следва АУАН №13-000721/03.04.2017 г. ; АУАН №13-000722/03.04.2017 г. ;      АУАН №13-000719/03.04.2017 г. ; АУАН №13-000718/03.04.2017 г. ; АУАН №13-000756/03.04.2017 г. ; АУАН №13-000757/03.04.2017 г.

На 07.06.2017 г. било издадено Наказателно постановление №13-000757 от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище гр. Пазарджик, с което е наложено наказание „Глоба в размер на 10 000 лв. за извършено нарушение по чл.202, ал.3, т.7 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работниците и при използването на работното оборудване Д.В.бл.88/1999г. и допълнен ДВ бр.№95/2016 г.От ответната страна са допуснати нарушения на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, на Наредба № 13/30.12.2003 год. за защита на работещите от рискове, свързани с експлоатация на химически агенти при работа, които са обусловили настъпването на трудовата злополука.

 

С оглед на гореизложеното, ищците твърдят, че е налице пряка причинна връзка между работата на пострадалия М.С. в ответното дружество, въз основа на трудовото му правоотношение, причинените му увреждания по време на същата на 20.03.2017 год., и настъпилата му смърт същия ден, като вредоносен резултат.Посочените увреждания и настъпилия най-тежък вредоносен резултат-смъртта на М.С. са причинени по време на работата му при ответната страна, в изпълнение на трудовата му функция, поради което съставляват трудова злополука по смисъла на чл. 55 ал.2 от КСО.

В резултат на смъртта на сина ни М.С. първите двама от ищците загубили най-близкия ни човек. Мъката и скръбта от тази загуба са неизмерими и непреходни. Той бил преди всичко морална опора в живота им, но и финансова такава. Загубили човека, когато имали най-голяма нужда от него, с оглед на напредналата ни възраст, тъй като живеели съвместно в едно домакинство. Синът им бил в разцвета на силите си.

В резултат на смъртта на М.С., третата ищца също загубила най-близкия човек, този с който били създали семейство от няколко години и живеели съвместно в дома му. Двамата мечтаели за деца и взаимно се подпомагали. Мъката и скръбта от тази загуба също били неизмерими и непреходни за нея. Между тях имало изключителна емоционална връзка и взаимна любов. Посочените мъка и скръб от загубата на сина им и мъжа й представляват за ищците неимуществени вреди,  които оценяват с оглед принципите на справедливостта в размер на по 150 000 лв. за всеки един от тях.

Върху посочената сума претендират законна лихва, считано от деня на смъртта на М.С. - 20.03.2017 год., до окончателното изплащане на сумите.

С оглед на изложеното и на основание чл. 200 ал. 1 от КТ, молят, да ги призове Съда с ответната страна „БИОВЕТ“ АД - Пещера, и след доказване на твърденията им да постанови решение, с което да  осъди ответната страна да им заплати сумата от по 150 000 лв. за всеки от ищците за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им и мъжа й, починал на 20.03.2017 год., в резултат на обстоятелствата, подробно изложени в обстоятелствената част на исковата молба, представляващи трудова злополука, съгласно чл.55 ал.2 от КСО, причинена на 20.03.2017 год. в района на „БИОВЕТ“ АД - гр. Пещера, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 20.03.2017 год. до окончателното изплащане.Ангажират доказателства и претендират разноски.

 

 В срока да отговор е постъпил такъв от ответника „БИОВЕТ" АД. Твърдят, че на 20.03.2019 г. в предприятие на дружеството в гр. Пещера (реактор-дестилатор, позиция 24, Обединен производствен корпус - ОПК 4, участък - Дирекция научноизследователска и развойна дейност - „ДНИРД - Химично хале" или т.нар. цех „Сталонил") настъпва процесната трудова злополука, довела до смъртта на М.С. (заемащ длъжността „Заварчик") и А. В.(заемащ длъжността „Старши апаратчик химическо очистване"). Твърдят, че  на 17.03.2017 г. Г. В.(заемащ длъжността старши апаратчик химическо очистване в химично хале ДНИРД) открил, че на дъното на реактор-дестилатор, позиция 24, участък ДНИРД - Химично хале на ОПК 4 (или т.нар. цех „Сталонил"), е изпаднал крепежен елемент (болт). Причината за изпадането на елемента е била саморазвиване. Вачков извадил падналия болт с помощта на дълго дърво и кука. След това отишъл в ремонтната работилница, където споделил с работниците, че има повреда в реактор-дестилатор. Доколкото преценката за предприемане на ремонтни действия не е в компетенцията на Вачков и служителите в ремонтната работилница, въпросът бил оставен за решаване в понеделник - 20.03.2017 г. от ръководителите. Твърди ответника, че на  20.03.2017 г. Н. К. (заемащ длъжността „Ръководител химично хале ДНИРД") се обажда на С. Г. (заемащ длъжността „Механик, ръководител механичен отдел ОПК-3, ОПК-4 и ДНИРД" и пряк ръководител на пострадалия М.С.) и му съобщава, че има задръстване в топлообменниците в ОПК - 4, което налага да се предприемат спешни действия. По тази причина след проведената сутрешна оперативка Г.изпраща Т. П. (заемащ длъжността „Шлосер") и М.С. да демонтират пластините на топлобменниците за почистване и измиване. Твърди ответника, че необходимостта от предприемане на ремонтни действия е изцяло в компетенцията на съответните ръководители. Съгласно установените правила и обичайната практика за възлагане на задачи по обслужване и ремонт на съоръжения в предприятието, ръководителят на съответното производствено звено (в случая -Костадинчев) следвало да възложи задачата на ръководителя на съответното техническо звено за ремонт и поддръжка (в случая - Гатев), при взаимно съгласуване на времето за ремонт. Като не дават никакви указания относно реактор-дестилатора, позиция 24, Костадинчев и Г.на практика отлагат вземането на решение за извършване на такъв ремонт, тъй като той не се явявал спешен в сравнение с други текущи задачи. Към 13:00 ч. на същия ден на втора оперативка С. Г. отново не възложил работа по поправка на реактор-дестилатора.

Около 13:30 ч. И. Я. (заемащ длъжността „Апаратчик химическо очистване") отишъл в работилницата при Т. П. и М.С. и им съобщил за падналия болт в реактор-дестилатора, като ги попитал дали се знае какво ще се прави. М.С. заявил, че болтът трябва да се завие, след което отишли с П.в ОПК 4, участък ДНИРД Химично хале (или т.нар. цех „Сталонил") да огледат реактор-дестилатора. А. В.(заемащ длъжността „Старши апаратчик химическо очистване") и И. Я. са започнали да изплакват съда, подготвяйки го за предстоящия бъдещ ремонт. По тази причина съдът бил мокър, поради което М.С. помолил А. В.да подсуши съда, за да няма риск от подхлъзване при влизане в него. П.и С. се върнали в работилницата, като С. заявил, че ще потърси прекия си ръководител С. Г.. С. открил Т. Т.(заемащ длъжността „Шлосер"), който държал ключовете за склада на шлосерската работилница и го помолил да му предостави гаечен ключ, лепило и стълба, които Т.му предоставил. С. попитал къде се намира С. Г., като Т.му заявил, че не знае и не го е виждал.С. занесъл инструментите в работилницата при П.и заедно се отправили към ОПК 4, участък ДНИРД Химично хале, реактор-дестилатор, позиция 24. А. В.и И. Я. били там, като В.обдухвал реактор-дестилатора с азот, за да го подсуши, както поискал М.С.. С. потърсил защитно средство - маска, каквото му било предоставено - цялнолицев противогаз с две кръгли дихателни тела около бузите. С. влязъл в дестилатора с болта, установил, че няма деформация и същият може да бъде завит без проблем, след което се изкачил до люка на дестилатора, за да вземе лепило и инструменти. При повторното си слизане в рактор-дестилатора С. припаднал. Т. П. видял, че С. е припаднал, при което се развикал и тръгнал да слиза в реактора, за да го извади. Слизайки по стълбите, обаче, му се завил свят, поради което се върнал. А. В.поставил също маска на лицето си и влязъл в реактора, за да извади С.. Същевременно Д. Т.(заемащ длъжността „Началник участък и апаратчик ХО, Химично хале, ОПК-4") чул виковете, качил се на платформата и заварил П., който е прежълтял на земята, а В.е влязъл в реактора. Надвесил се заедно с Я.над люка и видял, че В.също е припаднал на дъното. Т.веднага сигнализирал за настъпилия инцидент, при което на място се явила газоспасителна група, която извадила телата на двамата пострадали. На място се явил и лекарят на завода д-р Тодовичин, но предприетите действия за оказване на първа помощ не дали резултат, тъй като двамата пострадали са били починали от асфикция към момента на изваждането им.Причината за смъртта е липсата на кислород в изпълнения с азот в резултат от подсушаването реактор-дестилатор.

Ответникът не оспорва наличието на трудово правоотношение между ответното дружество и пострадалия на основание сключен Трудов договор № 76 от 31.03.2015 г., съгласно който С. е заемал длъжността „Заварчик" с код по НКПД 7212 - 1001. Не оспорва и характера на настъпилата злополука като трудова. Оспорва предявения с исковата молба размер на отговорността на работодателя, тъй като счита, че са налице условията за прилагане на чл. 201, ал.2 от КТ, доколкото пострадалият със собствените си действия е допринесъл за настъпването на вредоносните последици, като е проявил груба небрежност.

Считат, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради проявена груба небрежност, поради което отговорността на „БИОВЕТ“ АД, в качеството му на работодател към момента на злополуката, следва да бъде намалена при условията на 80 % съпричиняване на основание чл. 201, ал. 2 от КТ.

Оспорват твърдението, че служителят не е бил запознат с Длъжностната характеристика за заеманата длъжност, тъй като последният е бил запознат с нея при постъпването си на работа както и с Правилника за вътрешния трудов ред, Правилника за заплащане на труда, Правилника за трудово представяне и Системите по управление на качеството и околна среда, което е видно от подписаната декларация към сключения трудов договор. Твърдението, че длъжностната характеристика не е била връчена на пострадалия, не кореспондирало с декларираното от последния. Служителят също така е подписал и втора декларация, в която заявява, че е запознат с длъжностната си характеристика, приетите от работодателя вътрешно-нормативни актове и инструкции за безопасност и здраве при работа. В закона не се съдържало задължение служителите да се подписват на предоставените длъжностни характеристики. Работодателят бил  длъжен единствено да запознае служителите с тях, което е удостоверено с подписа на служителя върху декларацията, инкорпорирана в трудовия му договор. Съгласно длъжностната характеристика С. е бил пряко подчинен на механик ОПК-3 (длъжността се заема от С. Г.) и е бил длъжен да спазва Правилника за безопасност на труда при производството, транспорта, съхранението и употребата на кислород, Наредба № 21 от 1990 г. за устройството и безопасната експлоатация на газовите съоръжения и инсталации и др.

Твърди ответника,че  се провежда както начален, така и периодичен инструктаж и такъв е провеждан на пострадалия С., което е видно от Книгата за проведените инструктажи на „БИОВЕТ“ АД. Провежданите периодични инструктажи са включвали и темите „Работа със съдове и линии под налягане“ и „Работа с агресивни среди“. Относно твърдяното задължение за провеждане на ежедневен инструктаж, то такова не било налице в процесния случай. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за извършване на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: в подземни, минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в железопътния транспорт; в производството и употребата на взривни материали; в международните автомобилни превози; в автомобилните превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни химически вещества и препарати; при строителни и монтажни работи. Пострадалият е бил назначен на длъжност „Заварчик“, която съгласно Изготвената Карта за оценка на риска, изготвена от СТМ към „БИОВЕТ“ АД включва дейности от I степен на риск (незначителен) или II степен на риск (приемлив). Видно от изготвената оценка, длъжността на пострадалия не е включвала дейности със степен на висок риск, поради което и провеждането на ежедневен инструктаж не е било задължително.

 Твърди и че на 23.07.2015 г. пострадалият С. е преминал обучение на тема „Работа в ограничени пространства“, което включва „Опасности при работа в ограничени пространства“, „Предприемане на ефективнибезопасност при работа в ограничени пространства“, „Основни правила при работа в ограничени пространства“ и „Разработване на практически задачи“. Посоченото обучение покрива изискванията за работа в ограничени пространства, каквото е реактор-дестилатор № 24. Обучението е включвало както теоретична, така и практическа подготовка и е приключило с изпит по теория и практика. С. е положил успешно и устен изпит за усвояване на правилата за безопасност при работа по електрически уредби и мрежи след преминаване на обучение за усвояване на правилата за безопасност и запознаване с обстоятелствата, при които могат да възникнат опасности за здравето и живота, при изпълнение на задълженията по длъжностната характеристика, което е удостоверено в Протокол № 20 от 28.01.2016 г., подписан от обучаващия М. М. Н.- Главен енергетик в ТД ЕРЦ и Подстанция и обучавания М. С. С..

Обръщат внимание, че в „БИОВЕТ" АД е одобрена и внедрена Оперативна процедура „Текущ ремонт на реактор". Съгласно посочената процедура дейностите по ремонт на реактори се осъществяват от заемащите длъжността „Шлосер“, а не „Заварчик", какъвто е пострадалият. По тази причина периодичен инструктаж по „Безопасност и здраве при текущ ремонт на реактор“ се провежда на заемащите длъжността „Шлосер“ и такъв не е провеждан на пострадалия. Съгласно посочената процедура ремонт се извършва само:При наличие на протокол за предаване на съоръжението в ремонт;След проведен инструктаж за работа със съдове и линии под налягане;След проведен инструктаж за работа в затворени съдове;Поставяне на табела „Ремонт“;След технологично обезопасяване на реактора;Осигуряване на наблюдаващ шлосер;Под контрола на Механик.

Също така за целите на ремонта не е било необходимо влизането на служителите в самия реактор-дестилатор № 24. Разбъркващият механизъм е можело да бъде демонтиран и изваден от реактора с верижна макара, каквато се е намирала в предприятието за такива случаи, и ремонтът е щял да се осъществи извън реактора. В допълнение правилата на предприятието изискват и насрочване на дата за ремонта, обезопасяване на съоръжението, съставяне на протокол за предаването на съоръжението за ремонт. Ако ремонтът не е възможен извън съоръжението, то преди да се пристъпи към навлизане в съоръжението се прави замерване и оценка на средата, в това число и качеството на въздуха. Тези действия не са предприети, защото ремонтът въобще не е бил планиран за провеждане на процесната дата. Фактическите действия, извършени от пострадалия М.С. преди злополуката, представлявали според ответника  грубо нарушение на трудовата дисциплина, правилата за безопасност на труда, както и на специалните правила в процеса на работа в ограничени пространства, за които пострадалият е бил надлежно инструктиран и обучаван за изпълнение на трудовите си задължения.

Твърди, че нито едно възложените дейности за деня (20.03.2017г.) на подчинените на С. Г. - Т. П. и М.С. не е свързана с ремонтни работи в затворени съдове по смисъла на чл. 202, ал.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Поведението на пострадалия преди злополуката е с висока степен на риск и представлява грубо нарушение на забрани, инкорпорирани в действащите в предприятието правила и инструкции за безопасна работа, както и на специалните правила за работа в ограничени пространства, с които пострадалият е бил запознат и за които е бил инструктиран. Съгласно Правилника за вътрешен трудов ред (чл. 28, ал. 1) при изпълнение на възложената работа за страните по трудовия договор възникват следните основни задължения: За работещите:            Да не предприемат по своя инициатива работа, която не им е възложена от ръководителя, с изключение на случаите, когато става въпрос за предотвратяване на злополука и/или авария, и то само ако не е застрашен човешки живот и здраве; Да са убедени, че с действията си няма да застрашат собствения си или на друг живот и здраве; Да са убедени, че е извършена проверка за отсъствие на вредности и работното място е обезопасено;           Да съгласуват работата с останалите работещи по установения ред, както и да им оказват помощ в съответствие с указанията на работодателя; Да информират своевременно преките си ръководители за възникналите проблеми, да търсят и предлагат начини за решаването им.

Независимо от това, че е бил  запознат със създадените правила за безопасност при работа в „БИОВЕТ" АД, както и предвид стажа на пострадалия в предприятието и натрупания професионален опит, М.С. предприема по своя инициатива работа, която не му е възложена от ръководителя. Служителят не уведомява ръководството, не съгласува своите действия с него, не предприема адекватни мерки за безопасност за себе си и околните.

В конкретния случай М.С. е извършвал дейността си в противоречие с чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), според който всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. Видно от гореизложеното С. е бил наясно, както със рисковете, така и с начините за тяхното предотвратяване, когато предприема действия за поправка на реактор-дестилатор № 24. С действията си С. е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Служителят не е уведомил своите ръководители относно предприемането на действията по ремонта. Същевременно не е било налице и възлагане от страна на ръководния персонал за извършване на ремонтни действия. От една страна на 20.03.2017 г. Н. К. (заемащ длъжността „Ръководител химично хале ДНИРД") не се е намирал в цеха от 08:00 ч. до пристигането му след узнаването за настъпилия инцидент, а от друга С. Г. (заемащ длъжността „Механик" и пряк ръководител на пострадалия М.С.) е възложил на Т. П. и М.С. изпълнението на съвсем други задачи - демонтаж на пластините на топлобменниците за почистване и измиване и след това работа по ремонтиране на борда на ферментатор 7 в ОПК 3. Ремонтът на реактор-дестилатор № 24 не е бил спешен и ръководството не е планирало стартирането на ремонтни дейности в посочения ден.

В конкретния случай пострадалият М.С. бил проявил самоинициатива, която била проява на грубо нарушение на трудовата дисциплина и която била в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Последното се установявало както от разследващите органи по ДП № 28/2017 г. по описа на ОСлС Пазарджик, така и от назначената в рамките на досъдебното производство Комплексна Съдебно-техническа експертиза.

Твърди ответника, че при настъпилата злополука не са били спазени множество от изискванията за безопасност при работа, но това се дължало на поведението на служителя, а не в контрола и организацията на работодателя по охраняване на здравословните и безопасни условия на труд. Причината за това е, че работодателят не е знаел, че се предприемат действия по извършване на ремонт на реактор-дестилатор № 24. Ако работодателят и ръководителите са били уведомени, то процедурата за безопасност е щяло да бъде спазена, но в случая служителите не уведомяват ръководството за предприетите от тях действия. В.и С. заедно вземат решение реактор-дестилаторът да бъде подсушен с азот. С. сам изисква и се снабдява с инструменти за извършване на ремонтната манипулация. Последният прави опит да открие своя ръководител С. Г., но след като не успява, решава да се заеме с ремонта по своя собствена инициатива без да го информира.

 Считат, че е налице неглижиране от страна на служителите на опасностите и рисковете от предприемане на тези ремонтни дейности по причина, че се касае за сравнително проста манипулация, каквато е завиването на изпаднал болт на съоръжението. В този смисъл С. и В.пренебрегват възможните рискове и предприемат своеволно и самонадеяно действия с висока степен на опасност, нарушавайки грубо правилата за безопасност на труда, като дори не предприемат правилни мерки по обезопасяване. И двамата са били наясно с характеристиките на азота като газ - последният няма вкус, няма мирис и не е отровен за човека, но в повишени количества и насищане на пространството с азот се стига до липса на жизненоважният кислород във въздуха, което предизвиква и задушаване. По тази причина и маските, които и двамата са носели, не са успели да ги предпазят от задушаване, доколкото те е трябвало да се снабдят с дихатели с подаване на въздух. Видно от последователността на действията на двамата пострадали поради неглижирането на рисковете от обдухването на съоръжението с азот, те не предприемат адекватни мерки за собствена защита, макар да са били запознати, че с влизането в ограничено пространство има риск от задушаване поради липсата на вентилация и херметически плътното затваряне на подобни съоръжения, работещи под налягане. С оглед гореизложеното считат, че пострадалият С. е проявил груба небрежност, като е предприел действия, представляващи груби нарушения на установените в предприятието правила и инструкции - без знанието и без съгласието на ръководителите си, започвайки ремонт в ограничено пространство без да предприеме никакви действия за неговото обезопасяване, като е неглижирал рисковете, с които е бил запознат. Пострадалият е осъзнавал, че започва да извършва дейности по ремонт без възлагане от прекия ръководител, без дори същият да е уведомен, в грубо нарушение на установените правила и процедури на предприятието, с които служителят е имал възможността да се запознае, спазвайки ги в предходни случаи на ремонти, в които е участвал. Също така пострадалият е осъзнавал, че реактор-дестилаторът е изпълнен с азот в резултат на подсушаването му, за което сам е помолил А. В.. Той не само, че е могъл да предвиди, но и е осъзнавал опасността, тъй като слизал в реактора непосредствено след обдухването му с азот, без да са спазени процедурите по замерване и оценка на въздуха, и въпреки това е поел самонадеяно риска, като слиза в реактора единствено със защитно средство - маска. Това субективно отношение на пострадалия не можело да се квалифицира като лично невнимание, непроявена съобразителност или бдителност - напротив същото представлявало груба небрежност, тъй като пострадалият, нарушавайки правилата за безопасност е действал със съзнание за настъпване на вредоносните последици и самонадеяност, че същите ще бъдат предотвратени и избегнати.

Твърди ответника, е проявената небрежност е груба по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, тъй като пострадалият в конкретната ситуация, е могъл и е следвало да очаква, че може да настъпи злополука. Освен това е налице и пряка причинно-следствена връзка между действията на пострадалия и настъпилата смърт, доколкото работодателят не е имал възможност нито да се противопостави на извършването на опасните действия, нито да предприеме мерки, за да съхрани живота и здравето на служителите си.

Твърди ответното дружество че установените с Протокол № ПР 1711096 от 31.03.2017 г. от извършена проверка на работодателя „БИОВЕТ" АД от Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Пазарджик нарушения във връзка с неспазени изисквания за безопасност при извършване на ремонтни дейности в затворени съдове не се явяват в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата злополука. Работодателят и ръководителите на пострадалия не са били информирани и съответно не са имали възможността да се противопоставят на започването на ремонта, както и да предприемат необходимите действия за предотвратяването на настъпването на процесната злополука.

Предвид изложените аргументи, твърдят наличие на предпоставките за прилагане на чл. 201, ал. 2 от КТ  намалявайки отговорността на работодателя при установено съпричиняване в степен от 80% от страна на пострадалия поради проявена груба небрежност. Оспорват предявените искове за обезщетение на претърпени неимуществени вреди по размер.

Правят доказателствени искания и претендират разноски.

 

 

На основание чл. 146 ,ал.1 т.2 от ГПК Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ

На основание чл. 146 ал. 1,т.3 и т. 4 от ГПК съдът намира че  са налице права и обстоятелства, които се признават от страните и обстоятелства,  които не се нуждаят от доказване – а именно не е спорно, че починалият М.С. е син на първите двама ищци, че е бил във валидно трудово правоотношение с ответника, както и че трудовото й правоотношение не е било прекратено към момента на смъртта, както и определянето на злополуката като трудова.

На основание чл. 146, ал.1, т.5  вр. чл. 154 ГПК разпределението на доказателствената тежест е както следва : в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване по отношение на иска по чл. 200,ал.1 от КТ : 1)   трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици –смърт на работника; 3) причинно- следствена връзка между злополуката и причинената вреда, т.е настъпилата смърт на работника да е закономерна естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършената работа,както и при всяка работа извършена в интерес на предприятието.4) размера на неимуществени вреди.

В тежест на ответника  е да докаже наличието на груба небрежност от страна на работника, както и обстоятелствата, от които черпи права.

По доказателствата:

Представените по опис писмени доказателства към исковата молба и отговора са относими, допустими и необходими към предмета на спора, поради което съдът счита, че същите следва да бъдат допуснати и приети.

По отношение на искането за назначаване на съдебно медицинска експертиза и представяне на  досъдебно производство  № 28/2009 год. по описа на ОкСлСл при Окръжна прокуратура-Пазарджик и вх. № 2275/2009 год. по описа на Окръжна прокуратура – Пазарджик, съдът ще се произнесе в първото по делото заседание.

Съдът намира че искането за разпит на двама свидетели на ищците при режим на довеждане и седем свидетели на ответника е  относимо, но не се сочат обстоятелствата, които ще установяват, поради което следва да се даде възможност на страните да посочат трите имена на свидетелите и какви обстоятелства ще установяват .

 

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК, Пещерският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.03.2020 г., от 10:00 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.

ДОПУСКА и ПРИЕМА писмените доказателства, представени по опис с исковата молба и отговора – трудов договор, Разпореждане № 26/4.05.2017 год. за признаване на трудова злополука;Писмо от НОИ "РУ"СО"-Пазарджик, с декларация за трудова злополука;Протокол № 5 от 19.04.2017 год. за разследване на злополуката; Свидетелство за никях № 2/4.08.2012 год.; Съобщение за смърт № 66/21.03.2017 год.;Препис-извлечение от Акт за смърт № 58/22.03.2017 год.; Удостоверение за наследници AO – 309; Удостоверение за актуално състояние на "БИОВЕТ" АД.;Длъжностна характеристика;Постановление за прекратяване на ДПр. № 28/202017 год. по описа на ОкСлСл при Окръжна прокуратура-Пазарджик и вх. № 2275/2009 год. по описа на Окръжна прокуратура – Пазарджик; Преписи от документите, съдържащи се в трудовото досие на М.С.;Щатно разписание на длъжностите в ДНИРД Химично хале и Механичен отдел ОПК-3 и ОПК-4 и ДНИРД при „БИОВЕТ" АД; Извлечение от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа на отдел „МО ОПК 3, ОПК 4 и ДНИРД" в „БИОВЕТ" АД; Оперативна процедура „Текущ ремонт на реактор", утвърдена от „БИОВЕТ" АД;Карта за оценка на риска на длъжност „Заварчик";            Документи във връзка с проведени ремонтни дейности в ОПК - 4 в периодите от 30.05.2015 г. до 05.06.2015 г. и от 17.03.2016 г. до 18.03.2016 г.;Съдебни актове, с които са приключени АНД № 241/2017 г.  , №242/2017, №243/2017, № 244/2017, №245/2017, №246/2017, № 247/2017 г. всички по описа на Районен съд - Пещера.

ДОПУСКА  до разпит при режим на довеждане двама свидетели на ищците при режим на довеждане и седем свидетели на ответника при режим на довеждане.

УКАЗВА на страните, че следва в едноседмичен срок от получаване на съобщението да  посочат имената свидетелите и какви обстоятелства, ще установяват, в противен случай ще бъдат заличени.

ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно  удостоверение на ответника, чрез което да се снабди с удостоверение за родствени връзки.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.

 Определението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :