Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/07.05. |
Година 2019 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на двадесет и
четвърти април |
Година 2019 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като
разгледа докладваното от
съдията търговско дело
№ 1951 по описа за 2018 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет
на разглеждане е искане с
правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ и чл.
625 вр. чл. 742 ТЗ.
Ищецът „Й.“ ЕООД твърди по договор с ответника „Б.Т.“ ЕООД за периода 01.01.2018 г. –
31.07.2018 г. да му е доставил тор –
амониев нитрат на обща стойност 465 205 лв. Тази сума не била заплатена.
Ищецът превел по сметка на ответника и сумата от 360 000 лв. при
задължение да бъде върната в срок до 30.06.2018 г. Със закъснение ответникът заплатил
50 000 лв., но останала непогасена сума в размер на 310 000 лв.
Ищецът твърди да е продал на ответника и слънчоглед за сумата от 14 846,50
лв., която сума също не била заплатена въпреки че срокът за това изтекъл на
16.04.2018 г. Не била заплатена и сумата 774,60 лв. – договорена цена за
доставка на 25820 т. слънчоглед, както сумата 4736,64 лв. – цена за превоз на
98 680 т. слънчоглед. Ищецът твърди причина за неплащането е
неплатежоспособността на ответника.
При условията на чл. 629 ал. 4 ТЗ в
производството е присъединено и „И.“ ЕООД. Кредиторът твърди да е в трайни
търговски отношения с ответника. По договор от 11.11.2016 г. доставил на
ответника 1000 метрични тона пшеница, реколта 2016 г. при договорена цена, но
ответникът заплатил само част от задължението си. Непогасено останало
задължение в размер на 217000 лв. По договор от 05.12.2016 г. въпреки
изпълненото от страна на ищеца задължение ответникът заплатил част от
доставената пшеница. Непогасено останало задължение в размер на 21410 лв. и
обезщетение за забавено изпълнение от 15.12.2016 г. до 18.10.2018 г.в размер на
4064,12 лв. По договор от 06.07.2017 г. ответникът останал задължен за част от
цената на доставената пшеница в размер на 38059,30 лв. както и за формираната
лихва за периода от 14.07.2017 г. до 18.10.2018 г. в размер на 4883,45 лв.
Ответникът не изпълнил и задължение да
заплати равностойността на недоставен слънчоглед, реколта 2016 г. в размер на
130000 лв., поето със споразумение от 24.02.2017 г., както и договореното
компенсаторно плащане от 25 % и начислена неустойка. Ищецът твърди общото
задължение по този договор да възлиза на 211250 лв. Твърди се причина за
неплащането да е неплатежоспособността на ответника. Иска се да бъде открито
производство по несъстоятелност.
При условията на чл. 629 ал. 4 ТЗ в
производството е присъединено и „Г.“ ООД, който твърди, че ответникът не е
изпълнил сключени с него договори въпреки предплатена цена и не изпълнил поето
задължение да възстанови предплатена сума за недоставена стока, съответно
рефакции на цената по сключени договори съответно в размер на 3927,30 лв. по
кредитно известие № 935/05.12.2016 г., 9957,90 лв. по кредитно известие №
937/05.12.2016 г., 1837,72 лв. по кредитно известие № **********/31.10.2016 г.,
7453,81 лв. по кредитно известие № 930/28.11.2016 г., 3108,58 лв. по кредитно
известие № 876/03.11.2016 г.. Ответникът не върнал и сумата от 63750,00 лв. –
получена по договор № 61/27.07.2017 г., който бил развален от ищеца и сумата от
25160,80 лв. – получена сума по частично развален договор № 64/11.08.2017 г. и
212 825,68 лв. по частично развален договор № 65/25.08.2017 г. Ищецът
дължи да докаже поето задължение при твърдяното съдържание от страна на
ответника, така и че е изпълнил задълженията си по договорите, съответно
надлежно е упражнил правото да развали договора.
Ищците „И.“ ЕООД и „Г.“ ООД поддържат
и довод, че ответникът е свръхзадължен. Иска се да бъде установено това
състояние.
В съдебно заседание процесуалният ищецът
„Й.“ ЕООД не изпраща представител.
Процесуалните представители на „И.“
ЕООД и „Г.“ ООД – адв. М. и адв. Х., поддържат исковете. Считат, че
процесуалното бездействие на ответника обосновава извод, че през целия
изследван период дружеството не е разполагало с активи.
Ответникът призован на 27.11.2018 г.
чрез счетоводител, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по съществото на спора.
Като
обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, ценени
при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
По
делото не се спори, а и представения по делото договор за временна финансова
помощ № 1/04.04.2018 г. поето задължение от „Й.“ ЕООД да преведе по посочена в
договора банкова сметка ***.06.2018 г. От представеното и неоспорено по делото
платежно нареждане се установява изпълнен на 03.04.2018 г. паричен превод на
сумата 360 000 лв. по посочената в договора банкова сметка.
***.11.2016
г. писмено е изразено съгласие, че „И.“ ЕООД се задължава да достави и предаде
на ответник 1000 МТ пшеница, реколта 2016 г. при цена от 274 лв./мт в срок от 5
работни дни, считано от подписване на договора срещу плащане по издадена
данъчна фактура от продавача по посочена от него банкова сметка. ***, че
отразените в извлечението преводи през месец ноември 2011 г. в общ размер от
57 000 лв. касаят издадената на 24.11.2016 г. фактура № **********.
Установява
се, че по ф-ра 137 от 05.12.2016 с указание да касае доставка на пшеница
реколта 2016 г. от „И.“ ЕООД като при това основание, с оглед извлечението от
указаната във фактурата банкова сметка *** ***, на 06.12.2016 г. е
постъпила сума в размер на 150 000 лв., а на 12.12.2016 г. – 149 350 лв.
Със
споразумение от 24.02.2017 г. писмено е изразено съгласие между представители
на „И.“ ЕООД и „Б.Т.“ ЕООД, че при недоставена стока от 200 МТ маслодаен
слънчоглед доставка СРТ база Игнатиево до 10.03.2017 г., ответникът дължи
връщане на авансово заплатената сума и сумите по рефакциите общо в размер на
равностойността на недоставената стока (формирана от количеството на
недоставената стока, умножена по посочената в договора единична цена).
Договорено е и плащането да бъде извършено до 25.03.2017 г.
Съгласно
споразумение от 24.02.2017 г. ответникът се е задължил в срок до 10.03.2017 г.
да прехвърли собствеността и да достави на „Г.“ ООД 12,70 МТ фуражна пшеница
съгласно договор № 48 от 25.11.2016 г., 520 МТ пшеница реколта 2016 г. съгласно
договор № 49 от 06.12.2016 г. и 515 МТ пшеница реколта 2016 г. съгласно договор
№ 50 от 12.12.2016 г., а в противен случай – да заплати сума, равностойна на
недоставената стока както и да направи компенсаторно плащане в размер на 25 %
от тази сума. Ответникът не оспорва, че не е доставил тези стоки, както и че
договореното обезщетение вместо изпълнение възлиза на 6108,70 лв. по договор №
48 от 25.11.2016 г., 245050 лв. по договор № 49 от 06.12.2016 г. и 242693,75
лв. по договор № 50 от 12.12.2016 г. Споразумението отразява и постигнато
съгласие за падежа на компенсаторното парично задължение – 25.03.2017 г.
От
заключението на вещото лице Г., неоспорено и от страните, се установява, че ответникът
е обявил финансовите отчети за периода 2014 г. – 2017 г. През целия изследван
период основен дял в активите на баланса и към 31.12.2017 г. имат материалните
запаси – 66,97 % като паричните средства намаляват. През 2017 г. са изключени
от баланса отчитани за предходните периоди дългосрочни финансови активи. През
целия изследван период при осъществяване на дейността дружеството е разчитало
изключително на привлечен капитал, формирал относително еднакъв дял през
годините. През 2015 г. са отчетени и задължения към финансови предприятия от
164 х.лв., нараснали през 2016 г. до 3152 х.лв. или 78 % от постоянния капитал,
който към 31.12.2017 г. не е отразен за сметка на увеличението на
краткосрочните задължения – 15645 х.лв. сравнено с 12380 х.лв. към 31.12.2016
г. при собствен капитал, формиран предимно от калкулирани печалби от 947 х.лв. Същевременно приходите от дейността към
31.12.2017 г. са спаднали повече от два пъти – на 24102 хил.лв. сравнено с
отчетеното към 31.12.2016 г. от 58605 х.лв. Вещото лице идентифицира приходите
от дейността с препродажба на закупувани стоки и незначителни разходи за външни
услуги – нает транспорт и лица по граждански договори и рекламни дейности. За целия
изследван период дружеството отчита печалба. Към 31.12.2017 г. са отразени
материални запази на стойност 11112 х.лв. или 66,97 % от активите на дружеството,
формирани от суровини и материали – 2 х.лв., стоки – 6546 х.лв. (39,45 % от
материалните запаси) и предоставени аванси – 4564 х.лв. Отразените стоки
бележат трикратно повишение спрямо данните към 31.12.2016 г., когато са на
стойност 1860 х.лв. и съставляват 11,30 % от материалните запаси. Същевременно относителната
тежест на предоставените аванси бележи значителен спад спрямо отразените през
2016 г. от 47,97 % на 27,51 %. Вещото лице констатира, че през 2017 г. не
намират отражение предходно обявените дългосрочни финансови активи, съставляващи
акции и дялове в предприятия от група. Констатира също така и невъзможност при
предоставената му счетоводна документация да проследи съдбата на отписаните
дълготрайни активи. Видно от решението на едноличния собственик на капитала от
15.06.2017 г., достъпно по партидата на дружеството в търговския регистър, записаният
капитал на дружеството е увеличен чрез капитализиране на формираната печалба
към 31.12.2016 г. С обявения междинен баланс към 15.05.2017 г. е отчетена
текуща загуба от 398 х. лв.
Вещото
лице изчислява стойностите на коефициентите за ликвидност и финансова
автономност както следва:
|
Коефициенти |
Към 31.12.2017 |
Към 31.12.2016 |
Към 31.12.2015 |
Към 31.12.2014 |
|
Обща ликвидност |
1,05 |
1,14 |
0,74 |
1,09 |
|
Бърза ликвидност |
0,34 |
0,35 |
0,55 |
1 |
|
Незабавна
ликвидност |
0,34 |
0,28 |
0,53 |
1 |
|
Абсолютна
ликвидност |
0,001 |
0,07 |
0,47 |
0,75 |
|
|
|
|
|
|
|
Финансова
автономност |
0,06 |
0,06 |
0,05 |
0,15 |
|
Задлъжнялост |
16,52 |
17,03 |
18,91 |
6,58 |
Поради
неоказано съдействие от страна на ответника финансовото състояние на ответното
дружество за 2018 г. Към 31.12.2017 г. ответникът отчита парични средства 19
х.лв., от които на каса 14 х.лв.
При
установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Законът
овластява кредитор по търговска сделка с парично вземане, което не е било
надлежно удовлетворено, да постави под въпрос способността на търговец адекватно
да участва в стопанския обмен. При доказана невъзможност с регулярните си приходи
от търговска дейност на предприятието търговецът да покрива краткосрочните си
задължения в относително продължителен период от време, правният ред утвърждава
процедура за оползотворяване потенциала на търговското предприятие, съответно за
осребряване на наличното имущество за удовлетворяване на формираните и
непогасени задължения. В тази насока търсената в процеса защита предполага да
бъде установено специално качество на длъжника – търговец по смисъла на чл. 1
от ТЗ; материалноправната легитимация на ищеца, произтичаща от изискуемо
задължение по търговска сделка в случая и трайно установена невъзможност за
ответника да обслужва задълженията си.
Правноорганизационната
форма на ответника го определя като търговец по смисъла на закона.
Наличните
по делото доказателства позволяват еднозначен извод за възникнали парични вземания
в патримониума на молителя и присъединените кредитори. Тъй като вземането,
легитимиращо кредитора да инициира производство по несъстоятелност не се
обхваща от силата на пресъдено нещо, безпредметно остава изследването на
конкретното основание за всяко от вземанията и съответно неговия размер. Веднъж
възникнало вземането се погасява чрез изпълнение или по изрично предвиден от
закона способ. Кредиторът е в правото си да прецени дали и как да реализира
своето вземане. По делото не се твърди, а и не се установява възникналите задължения
да са погасени, поради което молителят и присъединените кредитори са в правото
си да поставят под съмнение способността на ответника да води адекватно
търговските си дела.
Доверието
в търговския оборот произтича от уеднаквените правила за осчетоводяване на
резултата от стопанската дейност с вменено на търговеца задължение да отразява
действително настъпили обстоятелства като своевременно анализира и обобщава
тази информация. В този смисъл счетоводно отразените данни са и основа за
преценка дали и доколко дейността се осъществява в съответствие с разумната
търговска практика при поддържане на адекватно съотношение между актив и пасив,
обезпечаващо разплащане в разумен срок.
Понеже
основното разменно средство в търговския оборот са парите, то и законът
определя неспособността за погасяване на парично задължение –
неплатежоспособността, като основание за откриване на производство по
несъстоятелност (чл. 608 ТЗ). Ето защо преценката на икономическото състояние
на ответника предпоставя съпоставяне на доказаното в процеса имущество –
парични средства или оборотни активи, позволяващо трансформиране в парична сума
в сравнително кратък времеви период, без да засяга необходимата база за
осъществяване на дейността и без осезаема загуба на стойност. На тези критерии
съответстват краткотрайните активи.
Съгласно
чл. 55 ТЗ редовно водените търговски книги ползват и самия търговец. Това им
качество предполага възможност за проследяване на обобщената и огласена
счетоводна информация. Данните по делото не дават основание за игнориране на
годишните финансови отчети до 2016 г., включително. Настоящият състав приема,
че признатата доказателствена сила счетоводните книги опровергава презумпцията
по чл. 608 ал. 3 ТЗ. Нормата на чл. 161 ГПК не придава на създадената от страна
в процеса пречка за събиране на доказателства по делото самостоятелно
доказателствено значение, а изисква кумулирането му и с други, обективно установени
данни по делото. В процеса не се установяват обстоятелства, анализираните и от
вещото лице обобщени счетоводни данни за 2016 г., поради което и настоящият
състав не намира основание да ги игнорира.
Редовността
на записите обаче е разколебана от формирания от вещото лице извод за
невъзможност да проследи съществени вписвания през 2017 г. – отписването на
дългосрочните финансови активи. Това лишава записите от доказателствена
стойност за обстоятелства, ползващи ответника. На общо основание обаче
отразените данни за неизгодни за него обстоятелства са му противопоставими. Прави
впечатление, че за 2017 година не фигурират дългосрочни задължения (заеми) към
31.12.2016 г. в значителен размер – 3152 х.лв. като същевременно с малко
по-висок размер са нараснали краткосрочните задължения. По делото не се твърди,
а и не се установява тези дългосрочни задължения да са били погасени, още
повече, че подобен подход не почива на икономическата логика. В тази насока
меродавност придобива и неоказаното от ответника съдействие, което да позволи
на вещото лице да проследи отразените за налични стоки през 2017 г. При тези
обстоятелства съдът не кредитира осчетоводения резултат за 2017 г.
Дори
да се приеме, че стоки на отразената стойност са били налични и към 31.12.2017
г. отразеното значително увеличение при същевременно значителното занижение на
другия елемент от материалните запаси – предоставени аванси, еднозначно сочат
на затруднение в дейността и неспособност на търговеца да реализира обичайния
стокооборот. От тази гледна точка застоялата продукция, а и предвид естеството
й поставя под въпрос ликвидността на това имущество, обосноваващо и съответно
редуциране на стойността на материалните активи. Показателни в тази насока са
неизпълнените парични задължения спрямо кредиторите в настоящото производство,
като затруднението би могло да обясни и преоценката на дългосрочните в
краткосрочни задължения.
Представените
по делото и неоспорени споразумения предвид липсата на твърдение от страна на
ответника да е изпълнил обещаните непарични задължения, сочат на възникнали
парични задължения с указан срок за изпълнение – 25.03.2017 г. Тъй като не се
установява да са били заплатени на тази дата, считано от 26.03.2017 г. те са
станали изискуеми.
„И.“
ЕООД и ответника не са договорили срок за заплащане на договорена през 2016
г.земеделска продукция – на издадената фактура е придадено значение на условие
за плащане, но не и на момент, към който се дължи. Ето защо и с оглед нормата
на чл. 327 ал. 1 ТЗ паричното задължение става изискуемо с доставката.
Приложените фактури, отразяващи договорените стоки, не съдържат удостоверяване
за получаване на стоките, поради което и са в състояние да определят падежа на
паричното задължение. Извършеното частично плащане не е годно да обоснове
фактически извод за получаване на незаплатената стока.
Данните
по делото не позволяват извод, че затруднението е преодолявано в рамките на
2017 г., нито това да е станало през следващата година. По тези съображения
настоящият състав приема, че установеното затруднение е трайно и ответникът е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност през 2017 г., поради което
безпредметно остава изследването на финансовото му състояние през 2018 г.
Наличните
по делото данни не сочат на свръхзадълженост, настъпила преди 26.03.2017 г.,
поради което безпредметно остава изследването на въпроса кога това е станало. При
тези съображения съдът приема за налични предпоставките за откриване на
производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на търговеца като с
оглед нормата на чл. 608 ал. 3 ТЗ съдът приема 26.03.2017 г. за начална дата на
това състояние.
По
делото са налице данни дружеството да разполага с парични средства извън
банковите сметки, за които са събрани данни да са запорирани за публични
задължения. Размерът е достатъчен, за да покрие възнаграждението на временния
синдик, обезпечавйки възможност за непосредствен анализ на наличното имущество на
дружеството.
Присъединените
кредитори „И.“ ЕООД и „Г.“ ООД са посочили лице, отговарящо на условията на чл.
655 ал. 2 ТЗ, което и с оглед нормата на чл. 628 ал. 4 ТЗ, която, за разлика от
предложения синдик от „Й.“ ЕООД, е депозирала писмено съгласие за поемане на
длъжността. следва да бъде назначено за временен синдик. При все това, временният
синдик следва да декларира обстоятелствата, указани в чл. 656 ал. 2 ТЗ според
състоянието им към датата на встъпване в длъжност.
Законът
регламентира въздействието на решението за откриване на производство по
несъстоятелност върху висящите изпълнителни производства, поради което
безпредметно остава подновяването на допуснатата предварителна обезпечителна
мярка. В процеса не се твърди, а и не се установява друго имущество,
запазването на което да налага ограничение чрез предвидените от закона
обезпечителни мерки.
По
разноските
Ищецът
не е предявил претенция по разноските, което е необходимо с оглед нормата на
чл. 6 ал. 2 вр. чл. 81 ГПК, за да бъде изследвана отговорността за разноски в
съдебното производство.
Присъедилите
се кредитори са в правото си да бъдат възмездени за заплатените и доказани в
процеса разноски – държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.Т.“
ЕООД, ЕИК********със седалище и адрес на управление ***, ПС
Електроника, ет. 4 и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 26.03.2017 г.
ОТКРИВА на
основание чл. 630 ал. 1 ТЗ ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „Б.Т.“ ЕООД.
НАЗНАЧАВА за
временен синдик на „Б.Т.“ ЕООД К.Т.Г.
с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ
месечно възнаграждение в размер на 900 лв.
ОПРЕДЕЛЯ
3-дневен срок за встъпване в длъжност, считано от датата на връчване на
съобщението
УКАЗВА
на временния синдик, че следва да депозира по делото декларация-съгласие по чл.
656 ал. 2 ТЗ към датата на встъпване в длъжност като и да представи
доказателство за сключена застраховка по чл. 663а ТЗ.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Б.Т.“
ЕООД, ЕИК********да заплати на „И.“ ЕООД,
ЕИК********с адрес по делото: гр. Варна, район „Одесос“, ул. „**** ********сумата
от 2984,00 лв. – разноски в
производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК
„Б.Т.“
ЕООД, ЕИК********да заплати на „Г.“ ООД,
ЕИК ******** с адрес по делото: гр. Варна, район „Одесос“, ул. „**** ********сумата
от 10120,00 лв. – разноски в производството
пред Софийски градски съд.
НАСРОЧВА
първо събрание на кредиторите на 29.05.2019 г. от 15:45 ч. в залата, определена
за разглеждане на делата от VІ-13 състав, при следния дневен ред:
1. изслушване доклада на временния синдик по
чл. 668, т. 2 ТЗ;
2. избор на постоянен синдик;
3. избор комитет на кредиторите.
Решението
може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския
регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – София, а в частта за разноските
– по реда и при условията на чл. 248 ГПК.
Решението,
освен в частта за разноските, подлежи на незабавно изпълнение.
Препис
от решението да бъде изпратен незабавно на Агенцията по вписванията за вписване
в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Решението
да бъде обявено и в книгата по чл. 634в ТЗ.
СЪДИЯ: