№ 349
гр. София , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20201000502438 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 6930/13.10.2019 г. на СГС, І- 5 състав по гр.д. № 8660/2014 г. е
ПРИEТО ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, по отношение на Т. С.
Г., „Бизнес консулт България“ ЕООД, „Декор – Ин“ ЕООД, Д. Т. К., и С. Г. К., че
дължат солидарно на „Уникредит Булбанк” АД, сумата от 35 173.19 евро/главница по
договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 183/23.07.2008г. и анекс №
1/21.08.2009г., №2/16.04.2010г. и №3/22.10.2010г./, 7 034.60 евро/общ размер на
договорни лихви за периода 25.12.2011г.-03.04.2013г., от които 1967.45 евро –
възнаградителна лихва за периода 25.12.2011г.-27.06.2012 г., 2897.53 евро /лихва
върху просрочена главница за периода 25.12.2011г.-03.04.2013г./ и 2169.62 евро
/наказателна лихва при просрочие за периода 25.12.2011г.-03.04.2013 г./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2013 г. до окончателното
изплащане, за които задължения е издадена заповед по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №
14888/2013 г. на СРС, 119 състав.
Със същото решение Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО още, на основание чл. 422,
ал.1 от ГПК, по отношение на Л. Г. С., че дължи солидарно с Т. С. Г., „Бизнес консулт
България“ ЕООД, „Декор – Ин“ ЕООД, Д. Т. К., и С. Г. К., на „Уникредит Булбанк”
АД, сумата от 5 699.13 евро /месечни погасителни вноски, формирани само от
главниците по вноските, за периода 25.03.2010 г.- 25.11.2018 г., дължими по договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице № 183/23.07.2008 г. и анекс № 1/21.08.2009
г./ и 1837.62 евро /възнаградителна лихва за периода 25.12.2011г.-27.06.2012 г./, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2013 г. до окончателното
изплащане, за които задължения е издадена заповед по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №
14888/2013г. на СРС, 119 състав, като иска за главницата до пълния предявен размер от
1
35 173.19 евро, иска за възнаградителна лихва в останалата част до пълния предявен
размер от 1967.45 евро, иска за лихва върху просрочена главница за периода
25.12.2011г.-03.04.2013 г. в размер на 2897.53 евро и иска за наказателна лихва при
просрочие за периода 25.12.2011г.-03.04.2013 г. в размер на 2169.62 евро, са
отхвърлени като неоснователни.
Ответникът Л. Г. С. е депозирал въззивна жалба вх. № 151426/06.12.2019 г., с
която обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е прието за установено,
че той дължи солидарно с останалите солидарни длъжници сумата 5 699.13 евро –
вноски по главницата за периода 25.03.2010 г. – 25.11.2018 г. и 1 837.62 евро –
възнаградителна лихва за периода 25.12.2011 г. до 27.06.2012 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 04.04.2013 г. до окончателното изплащане, за
които задължения е издадена заповед по чл. 417 ГПК по гр.д. № 14888/2013 г. на СРС,
119 състав. Според жалбоподателя първоинстанционното решение е недопустимо,
неправилно и незаконосъобразно. Недопустимо СГС приел, че жалбоподателят дължи
5 699.13 евро – главница за периода 25.03.2010 г. до 25.11.2018 г. тъй като ищецът не
претендирал такъв период, а само за периода 25.03.2010 г. до 03.04.2013 г. Неправилно
освен това съдът определил задълженията на жалбоподателя по погасителен план от
22.10.2010 г., тъй като било установено по делото, че този погасителен план не е
подписан от жалбоподателя и определените в него суми не го обвързвали. Моли да
бъде обезсилено, а евентуално – отменено първоинстанционното решение в
обжалваната част и исковете срещу жалбоподателя да бъдат отхвърлени изцяло.
Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД не е депозирал отговор на въззивната жалба.
Отговор е депозирало третото лице помагач на страната на ответника - ЕОС
Матрикс“ ЕООД, с който излага доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във
връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД е твърдял, че на 23.07.2008 г. сключил с
ответниците по делото, между които и Л.С., договор за банков ипотечен кредит, по
който кредитополучател била Т. С. Г., а останалите ответници – солидарни длъжници.
Договорът бил сключен за сумата от 34 000 евро с краен срок за погасяване –
25.07.2033 г. и изменен с анекси № 1/21.08.2009 г., № 2/16.04.2010 г. и № 3 /22.10.2010
г. Дължимите месечни вноски не били заплатени в срок, поради което, съгласно чл.17
от договора, банката имала право без предизвестие да обяви целия кредит за
предсрочно изискуем. Независимо от това, ищецът на 16.07.2012 г. изпратил до
ответниците покани за доброволно изпълнение. Ответниците дължали солидарно
сумата от 35 173.19 евро /главница/ и 7 034.60 евро /договорна лихви за периода
25.12.2011 г.- 03.04.2013 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
2
04.04.2013 г. до окончателното изплащане. За посочените суми ищецът се снабдил със
заповед по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 14888/2013г. на СРС, 119 състав, срещу която
ответниците възразили, поради което заповедта не могла да влезе в сила. Ищецът е
искал съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че дължат
солидарно горепосочените суми - 35 173.19 евро /главница/, 7 034.60 евро /общ размер
на договорни лихви за периода 25.12.2011г.-03.04.2013 г./, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 04.04.2013 г. до окончателното изплащане.
Ответниците Т.С. Л., „Бизнес консулт България“ ЕООД, „Декор – Ин“ ЕООД, С.
Л. К. и Д. Т. К. са признали исковете и срещу тях е постановено решение при
признание на иска.
Ответникът Л. Г. С. е оспорвал исковете. Оспорвал е твърденията на ищеца, че
между тях е сключен договор за кредит – поддържал е становището, че не бил
подписвал представения по делото договор за кредит, нито анексите към него;
оспорвал е настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията по договора;
твърдял е, че не е получил писмено изявление от ищеца за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем преди датата на подаване на ИМ; направил е възражение за
наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, уреждащи лихви, комисионни
и неустойки по раздел първи и втори от договора, въз основа на които ищецът
неправомерно едностранно увеличавал и/или изменял същите, както и неправомерно
начислявал едновременно възнаградителна и наказателна лихва за един и същ период;
поддържал е становището, че тези клаузи не били индивидуално уговорени и налагали
заплащане на по-висока цена, което водело до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца, тъй като прехвърляли икономическите рискове върху
потребителя и не предвиждали възможност за прекратяване на договора, отделно от
предсрочното му погасяване с плащане на наказателна лихва.
Пред втората инстанция е допуснато уточнение във фактическите твърдения и
претенцята на банката по отношение на договорната лихва, като съобразно молба от
19.11.2020 г. в общата претенция от 7 034.60 евро се включват: 1967.45 евро –
възнаградителна лихва за периода 25.12.2011г.- 27.06.2012 г., 2897.53 евро /лихва
върху просрочена главница за периода 25.12.2011 г.-03.04.2013 г./ и 2169.62 евро
/наказателна лихва при просрочие за периода 25.12.2011г.-03.04.2013 г./
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и са изслушани
заключения на ССЕ.
Видно от договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
183/23.07.2008 г., сключен между ищеца и ответниците – солидарни длъжници, между
които и Л.С., страните са се споразумели ищецът, в качеството на кредитор, да
предостави на кредитополучателя Т.С. Л. в качеството на кредитополучател, сумата от
34 000 евро, а кредитополучателят и солидарните длъжници са поели задължение да
върнат кредита при условията на договора. Кредитът е отпуснат при следните
параметри на кредитното задължение: цел на кредита – за текущи нужди; вид на
кредита: потребителски – ипотечен; краен срок за усвояване – до 23.08.2008 г.; краен
срок за погасяване – 25.07.2033 г.; годишен лихвен процент по редовен дълг – 12.200%,
който включва базисен лихвен процент от 4.435 % по раздел III от ОУ и надбавка от
7.765 %., за периода 25.09.2009 г. - 25.02.2010 г. е предвиден лихвен процент за
гратисен период - 4%; лихвен процент върху просрочена главница – 14.200 %;
годишен лихвен процент върху текущ дълг /редовна плюс просрочена главница/ при
просрочие на главница и /или лихва и главница – 5%; падеж за плащане на главницата
и възнаградителната лихва – съобразно погасителния план; лихва върху просрочена
3
главница - изискуема от датата на забава.
Към договора за кредит са подписани три анекса – № 1/21.08.2009 г., №
2/16.04.2010 г. и № 3/22.10.2010 г. с приложени към тях нови погасителни планове.
Представена е покана за доброволно изпълнение от 16.07.2012 г., изпратена от
банката до Л. Г. С., в която е посочено, че поради неплащане на дължимите суми по
договор за банков кредит № 183, предоставеният кредит е обявен изцяло за предсрочно
изискуем, считано от 27.06.2012 г. Указано е, че към 02.07.2012 г. общият дълг е 38
008.30 евро, от които 35 173.19 евро – главница, 2835.11 евро – лихви. Ответникът е
поканен в срок до 30.07.2012 г. да погаси доброволно задължението в пълен
размер. Представено е копие от
товарителница DВ0000035104 от 20.07.2012 г., върху която липсва отбелязване
пратката да е била получена от получателя Л.С.. По искане на Л.С. ищецът е задължен
при условията на чл. 183 ГПК да представи оригинала на товарителницата, но до края
на приключване съдебното дирене пред първата инстанция този оригинал не е
представен.
Видно от приобщеното към делото ч.гр.д. № 14888/2013 г. на СРС, 119 състав,
по заявление на „Уникредит Булбанк“ АД от 04.04.2013 г. е издадена заповед по чл.417
от ГПК, в която е допусната поправка на явна фактическа грешка с разпореждане от
06.06.2013 г. С цитираната заповед е разпоредено длъжниците Т. С. Г., „Бизнес
консулт България“ ЕООД, Л. Г. С., „Декор – Ин“ ЕООД, Д. Т. К. и С. Г. К. солидарно
да заплатят на „Уникредит Булбанк”АД сумата от 35 173.19 евро/ задължение по
договор за банков ипотечен кредит от 23.07.2008 г./, ведно със законната лихва,
считано от 04.04.2013г. до окончателното изплащане и 7034.6 евро/ - лихва за периода
25.12.2011г.-03.04.2013г., както и разноски в размер на 1651.03 лв. Срещу заповедта за
незабавно изпълнение е подадено възражение от Л. Г. С. на 01.04.2014 г. в срока по
чл.414 от ГПК. На 05.06.2014 г. на заявителя е връчено разпореждане на СРС по чл.
415, ал. 1 ГПК.
Приети са основно и допълнително заключение на графологическа експертиза,
както и тройна графологическа експертиза, от които се установява, че договорът за
банков ипотечен кредит № 183/23.07.2008 г. и анекс № 1/21.08.2009 г. са подписани от
Л. Г. С., но не и останалите два анекса № 2/16.04.2010 г. и № 3/22.10.2010 г.
Ответникът не е подписал и общите условия от 22.10.2002 г., от 16.04.2010 г. и от
22.10.2010 г., както и погасителния план към анекс №
3.
По делото са изслушани основно и допълнително заключение на счетоводна
експертиза, изготвени от вещите лица А. Д. и Р. С.. От основното заключение се
установява, че при отчитане на основния договор и всички анекси към него,
неизплатените задължения с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК - 04.04.2013 г., са както следва: 307.61 евро /главница/, 1950.11 евро
/договорна лихва/, 33.46 евро /лихва върху просрочена главница за периода 25.12.2011
г.- 25.06.2012 г./ и 2154.96 евро /наказателна лихва при просрочие за периода
25.12.2011г.- 25.06.2012 г./. Банката не е извършвала едностранна промяна на лихвата.
Размерът на вземанията към 04.04.2013 г., при настъпила предсрочна изискуемост, е:
35173.19 евро/главница/, 1967.45 евро – договорна лихва, 2897.53 евро – лихва върху
просрочена главница и 2 169.62 евро – наказателна лихва при просрочие. Кредитът е
отпуснат на Т. С. Г., която изцяло го е усвоила. Първоначалният погасителен план е
действал през периода 23.07.2008 г.-21.08.2009 г., след това е прилаган погасителен
план по анекс № 1 през периода 21.08.2009 г.-16.04.2010 г., погасителен план по анекс
4
№ 2 през периода 16.04.2010 г.-22.10.2010 г. и погасителен план по анекс № 3, считано
от 22.10.2010 г. По договора са извършени плащания до 24.02.2012 г. Към 04.04.2013 г.
има забавени плащания за главница и лихви, които са отразени в таблица към въпрос
четвърти. В допълнителното заключение на счетоводната
експертиза е посочен размер на вземанията, като се отчита единствено договорът за
кредит и анекс № 1 към него при лихвен процент от 4 % за възнаградителна лихва за
периода 21.08.2009 г. - 25.02.2010 г. и лихвен процент от 8.7 % за възнаградителна
лихва за периода 25.02.2010 г.-27.06.2012 г., както следва: 33 180.93 евро /неплатен
остатък от изискуема главница към 27.06.2012 г./, 6 537.43 евро /възнаградителна лихва
за периода 25.04.2010 г.- 27.06.2012 г./, 2978.15 евро /неплатена лихва върху
просрочена главница за периода 25.03.2010 г.- 03.04.2013 г./ и 1331.75 евро
/наказателна лихва за периода 27.06.2012 г. – 03.04.2013 г./ Кредитът е отпуснат на Т.
С. Г. и изцяло е усвоен. По договора и анекс № 1 погасителните вноски са дължими на
25 число на съответния месец. В приложение 1, колона 11 към допълнителното
заключение са изчислени дължимите месечни вноски, включващи главница и
възнаградителна лихва, съобразно договора и анекс № 1 към него, без да се отчитат
условията по останалите анекси. Според вещото лице, просрочените и неплатени суми
с настъпил падеж към 04.04.2013 г. при условията на договора и анекс 1 към него, са в
следните размери: 1063.95 евро /28 бр. месечни вноски, представляващи просрочена и
неплатена главница за периода 25.03.2010 г.- 25.06.2012 г./, 6 537.43 евро / 27 бр.
месечни вноски просрочена и неплатена възнаградителна лихва с настъпил падеж за
периода 25.04.2010 г.- 27.06.2012 г./. При настъпила предсрочна изискуемост на
27.06.2012 г., задълженията към 04.04.2013 г. са 34 244.88 евро /главница/, 6 537.43
евро /възнаградителна лихва за периода 25.04.2010 г.- 27.06.2012 г./, 2978.15 евро
/неплатена лихва върху просрочена главница за периода 25.03.2010 г.-03.04.2013 г./ и
1 331.75 евро /наказателна лихва за периода 27.06.2012 г.-03.04.2013 г./. Няма данни за
извършени плащания от Л.С..
Пред въззивната инстанция във връзка с възраженията на жалбоподателя и
необходимостта от специални знания е изслушано служебно допуснато допълнително
заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице Л.З., която е определила непогасените
вноски за главница за периода 25.03.2010 г. до 25.11.2018 г. и вноските за
възнаградителна лихва за периода 25.12.2011 г. – 27.06.2012 г., при съобразяване само
условията на договора за кредит и Анекс № 1 към него. Вещото лице е посочила, че
след отчитане на направените погасявания, през периода 25.03.2010 г. до 25.11.2018 г.
няма погасявания по главницата. Общият размер на неплатените вноски по главницата
за посочения период е 5 807.27 лева. Вещото лице е посочила още, че за периода
25.12.2011 г. – 27.06.2012 г., не е налице погасяване и по възнаградителната лихва,
като общият размер на неплатените вноски за възнаградителна лихва за посочения
период е 1 729.11 евро.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира
следното от правна страна:
Производството, образувано по реда на чл. 422 ГПК е предназначено да
стабилизира ефекта на издадена заповед за изпълнение, същата да влезе в сила и
издаденият в производството по чл. 417 ГПК изпълнителен лист (при допуснато
незабавно изпълнение) да запази действието си на изпълнителен титул – арг. 416 ГПК
и чл. 42, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на
която е подадено заявлението по чл. 417 ГПК. Ето защо, предмет на това исково
производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното
производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
5
производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и
размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
Предмет на въззивното производство са парични вземания на ищеца „Уникредит
Булбанк” АД против солидарния длъжник Л. Г. С., произтичащи от договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице № 183/23.07.2008 г. и Анекс № 1 към него, за
които именно е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК
по ч.гр.д. № 14888/2013 г. на СРС, 119 състав. В същото време предявеният от
„Уникредит Булбанк“ ЕАД установителен иск е предявен в срока и при условията на
по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което искът е процесуално допустим, съответно по него
първоинстанционният съд се е произнесъл с допустимо съдебно решение.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е
частично неправилно, съотв.- че въззивната жалба на Л.С. е частично основателна
предвид следното:
Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок,
а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. Според чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят заплаща лихва по кредита,
уговорена с банката. Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.
Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от солидарните длъжници.
Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ кредитът може да бъде обявен за предсрочно
изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита.
При съобразяване на посочената правна уредба, за да бъде основателен иска,
банката следва да докаже сключването на валиден договор за банков кредит с
ответника Л.С., както и Анексите към него; предоставянето на уговорения кредит на
кредитополучателя; падежирането на задължения по кредита, стойността на които се
претендира и размера на претенцията си.
В случай че ищецът докаже, че е изпълнил точно, ответникът следва да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения, които в случая са основно,
че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Установява се от събраните писмени доказателства и изслушаните
графологически експертизи, че между „Уникредит Булбанк“ АД и Л. Г. С. в качеството
му на солидарен длъжник на кредитополучателя Т. С. Г., е сключен валиден договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице № 183/23.07.2008 г. и Анекс № 1 към него,
по силата на които на Л.С. се е задължил солидарно да отговаря за връщането на
кредит в общ размер на 34 000 евро. Установява се също, че Л.С. не е подписал
останалите Анекси към договора с погасителните планове към тях, както и Общите
условия към договора, поради което техните условия не го обвързват.
Установява се от изслушаните пред първата инстанция ССЕ, че кредитът е
изцяло усвоен, както и че в изплащането му е имало забава
Претендираните от банката вземания срещу длъжника в заповедното
производство Л.С. при посочените по-горе размери, са на основание настъпила
предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора за кредит. Следователно,
следва да бъде установено дали са настъпили всички елементи на фактическия състав,
6
при който Банката може да лиши длъжниците от предимството на уговорения срок за
връщане на кредита и да търси връщането му веднага и изцяло.
Л.С. е оспорил да е настъпила предсрочна изискуемост на задължението му с
отговора на исковата молба. Предсрочната изискуемост на цялото вземане се
предпоставя от настъпването на два юридически факта: обективен - неизпълнение от
страна на длъжника, и субективен - нарочно волеизявление на банката, отправено и
достигнало до длъжника, за отнемане на преимуществото на срока. В т. 18 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК е дадено задължително разяснение
относно зависимостта между субективния елемент и настъпването на последиците на
предсрочната изискуемост, като там е посочено, че в хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски
или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
В случая се установява от допълнителното заключение на счетоводната
експертиза, която е определила размера на задълженията по кредита, съобразно
клаузите на договора и анекс № 1, към 27.06.2012 г. /датата на предсрочна
изискуемост, възприета от банката/ не са заплатени 28 бр. месечни вноски,
представляващи просрочена и неплатена главница за периода 25.03.2010г.-25.06.2012г.
в размер общо на 1063.95 евро; не са заплатени и 27 бр. месечни вноски просрочена и
неплатена възнаградителна лихва с настъпил падеж за периода 25.04.2010 г.-
27.06.2012 г. в размер на 6 537.43 евро, т.е към датата на заявлението по чл. 417 ГПК –
04.04.2013 г. вече е възникнало правото на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Не се установява обаче от събраните доказателства да е нелице субективният
елемент на предсрочната изискуемост. Трайно установено в съдебната практика е
разбирането, че при няколко солидарни длъжници, изявлението за предсрочна
изискуемост следва да бъде доведено до знанието на всеки от тях, за да породи
действия спрямо съответния длъжник. Т.е, в случая значение има това, дали
посоченото изявление е доведено до знанието на Л.С.. С покана от 16.07.2012 г.,
изпратена чрез „Булпост“ – куриерска служба на „Български пощи“ ЕАД до Л.С.,
банката е заявила, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 27.06.2012
г. Върху представеното известие за доставяне обаче не се открива подпис на
получател. В трайната практика на ВКС се приема, че в хипотезата на направен избор
за връчване на уведомлението на длъжника чрез пощенска пратка приложение намират
условията за доставяне на пощенски пратки, определени в Общи правила, приети с
решение № 581/27.05.2010г. от Комисията за регулиране на съобщенията на основание
чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/. В този случай връчването трябва да
е удостоверено по реда на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 на Общите правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. Удостоверителното изявление
на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба
по чл. 5, ал. 3 от Общите правила не презумира недобросъвестното поведение на
получателя /например укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието
на съобщението/, тъй като последният не е страна по договора между подателя и
пощенския оператор. В решение № 180/23.11.2016г. по т. д. № 2400/2015г. на ВКС, ТК,
I т. о. е прието, че Общите правила и чл. 36, ал. 2 ЗПУ не въвеждат фикция, че при
липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския
7
оператор по чл. 5, ал. 3 от Общите правила, пратката ще се счита за доставена на
получателя. Ако в договора са предвидени конкретни способи за връчване на
кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на
кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането се преценява
съобразно договорните клаузи. При необходимост от тълкуване на договора следва да
се приложат правилата на чл. 20 ЗЗД като се съобрази, че конкретната уговорка
относно връчване на кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на
страната, която изпраща съобщение, и препятства евентуално недобросъвестно
поведение на получаващата страна. Изпращането на съобщение не трябва да
ограничава правата на получаващата страна, поставяйки я в позиция, включително и
при полагане на дължимата грижа, тя да не е в състояние да получи изявлението на
своя съдоговорител. В решения на ВКС (решение № 148/02.12.2016г. по т. д. №
2072/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 208/09.02.2018г. по т. д. № 394/2017г. на
ВКС, ТК, І т. о), съдебните състави са посочили, че е допустимо в договора да бъде
предвидено, че изявлението на едната страна ще се счита за достигнало до другата
страна, без фактически същото да е получено. Клауза, която фингира недоставено или
само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на
добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени
предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е
положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на
съобщението /на адрес или на адресат/ се приравнява на фактическото му получаване.
В случай, че в договора няма уговорки относно връчването на съобщения и пощенската
пратка е върната като недоставена, независимо от причините за това, волеизявлението
на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договора за
кредит не може да се счита получено от длъжника (така е решение № 293/28.12.2018 г.
по т.д. № 2201/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.)
В случая от една страна няма данни уведомлението да е получено от Л.С., а от
друга - в процесния договор няма уговорки кога и при какви условия неполученото
съобщение ще се счита връчено, поради което не може да се приеме, че уведомлението
на банката е достигнала до Л.С.. Следователно, предсрочна изискуемост на целия
кредит не е била налице към датата на заявлението по чл. 417 ГПК по отношение на
него, поради неосъществяване на субективния й елемент, както правилно е приел и
първоинстнационният съд.
Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г.
на ОСГТК, следва да се приеме обаче, че е допустимо предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане
по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417
ГПК. В случая първоинстанционният съд е присъдил именно падежиралите непогасени
вноски към 25.11.2018 г.( последната падежирала вноска преди приключване на
съдебното дирене в първата инстанция на 12.12.2018 г.) Ето защо е неоснователно
оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е излязъл извън
претенцията на ищеца, поради което решението му в тази част било недопустимо.
Неоснователно е и твърдението, че претенцията на ищеца за главница е била само за
8
периода 25.03.2010 г. – 03.04.2013 г., защото претенцията е за пълния размер на
главницата при условията на предсрочна изискуемост, а при неустановяване
настъпване на предсрочна изискуемост, както бе посочено и доколкото се претендира
цялата главница, няма пречка да бъдат присъдени падежиралите вноски до
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Настоящият състав
намира, че не може да присъди падежирали вноски до датата на приключване на
съдебното дирене пред въззивната инстанция предвид ограничението на чл. 271, ал. 1
ГПК и липсата на жалба от страна на ищеца.
Настоящият съдебен състав намира още, че макар да е задължен служебно да
разгледа въпроса налице ли са неравноправни клаузи в потребителските договори, в
случая този въпрос не следва да бъде обсъждан, доколкото от изслушаните пред СГС
заключения на ССЕ се установява, че банката не е изменяла едностранно размера на
лихвата през процесния период, а неравноправните клаузи биха третирали именно
възможността на банката едностранно да изменя лихвата.
При съобразяване посоченото от вещото лице З. по ССЕ в изслушаната пред
настоящата инстанция експертиза се установи, че при съобразяване само на договора за
кредит и Анекс № 1 към него непогасените вноски за главница през периода 25.03.2010
г. до 25.11.2018 г. са в общ размер на 5 807.27 лева, а общият размер на неплатените
вноски за възнаградителна лихва за периода 25.12.2011 – 17.06.2012 г. е 1 729.11 евро.
Доколкото първоинстнационният съд е определил и присъдил по-малка главница, в
тази му част решението не следва да бъде изменяно предвид забраната на чл. 271, ал. 1
ГПК, а следва да бъде потвърдено. В частта за възнаградителната лихва обаче
първоинстанционното решение следва да бъде отменено за сума над 1 729.11 евро до
присъдените 1837.62 евро.
Следва да бъде отбелязано във връзка с възражението на жалбоподателя,
включително поддържано в писмените му бележки, че вещото лице З. е работила въз
основа на Общи условия, които Л.С. не е подписвал, че макар действително тя да ги е
посочила в списъка на документите, въз основа на които е работила, в констативно-
съобразителната част на заключението си никъде не е базирала изводите си на тях.
Останалите видове лихви и такси не са предмет на въззивното производство
поради което не следва да бъдат обсъждани.
По разноските: При този изход на спора пред въззивната инстанция всяка
страна има право на разноски съобразно уважената или неуважената част от въззивната
жалба.
Жалбоподателят е доказал разноски пред САС за адвокатско възнаграждение в
размер на 4000 лева и за държавна такса в размер на 294.81 лева, от които му се дължат
съответно 57.60 лева и 4.24 лева или общо 61.84 лева.
Въззиваемият не е доказал разноски и такива не му се следват.
На третото лице помагач разноски не се следват на основание чл. 78, ал. 10 ГПК.
По отношение на разноските пред първоинстанционния съд на ищеца следва да
бъдат присъдени допълнително 17.48 лева. Първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в частта, в която Л.С. е осъден да плати на банката разноски над 130
лева до 131.40 лева.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6930/13.10.2019 г. на СГС, І- 5 състав по гр.д. №
8660/2014 г. В ЧАСТТА, в която е признато за установено по иск на „Уникредит
Булбанк“ АД против Л. Г. С. с правно основание 422, ал. 1 ГПК чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 430, ал. 2 ТЗ, че „Уникредит Булбанк“ АД има вземане срещу Л.С., солидарно с Т.
С. Г., ЕГН **********, „Бизнес консулт България“ ЕООД, ЕИК *********, „Декор –
Ин“ ЕООД, ЕИК *********, Д. Т. К., ЕГН **********, и С. Л. К., ЕГН **********, на
„Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, за възнаградителна лихва по банков
ипотечен кредит на физическо лице № 183/23.07.2008 г. и Анекс № 1 към него за
периода 25.11.2011 г. – 27.06.2012 г. за сума над 1729.11 евро до 1837.62 евро, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 14888/2013 г. на
119 състав, КАКТО И В ЧАСТТА, в която Л. Г. С. е осъден да заплати на „Уникредит
Булбанк“ АД разноски за сума над 130 лева до 131.40 лева и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, гр. София, пл.
„Света Неделя“ № 4, против Л. Г. С., ЕГН **********, гр. *** ул. „***“ №**, ет. *,
ап.*, с правно основание 422, ал. 1 ГПК чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, да бъде
признато за установено, че „Уникредит Булбанк“ АД има вземане срещу Л. Г. С. за
възнаградителна лихва по банков ипотечен кредит на физическо лице №
183/23.07.2008 г. и Анекс № 1 към него за периода 25.11.2011 г. – 27.06.2012 г. за сума
над 1729.11 евро до 1837.62 евро, дължими солидарно с Т. С. Г., ЕГН **********,
„Бизнес консулт България“ ЕООД, ЕИК *********, „Декор – Ин“ ЕООД, ЕИК
*********, Д. Т. К., ЕГН **********, и С. Г. К., ЕГН **********, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 14888/2013 г. на СРС, 119
състав
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6930/13.10.2019 г. на СГС, І- 5 състав по гр.д. №
8660/2014 г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, гр. София, пл. „Света
Неделя“ № 4 да заплати на Л. Г. С., ЕГН **********, гр. *** ул. „***“ №**, ет. *, ап.*,
допълнително разноски пред СГС в размер на 17.48 лева, както и разноски пред САС в
размер на общо 61.84 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Уникредит Булбанк“ АД – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр.
София, район Витоша, кв. Малинова долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията № 6,
сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11