№ 50
гр. П. , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20213520200196 по описа за 2021 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Н. ИВ. К. от гр.Г.О., против електронен фиш за
налагане на глоба серия К, № ***, издаден от ОДМВР гр.Т., с който и на осн. чл.189,ал.4, във вр. с
чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв.
/четиристотин лева/ за това, че „на 25.02.2021 г., в 10.39 ч., в Област Т., в Община П., на път II-
51км 35+463 район с.В. в посока гр.П.. Извън населено място с въведено ограничение на
скоростта с пътен знак „В26“ от 60 км/ц и отчетен толеранс -3 км/ч, е управлявал МПС – л.а.“
***“ с рег.№ СВ 2512 НХ със скорост 103 км/. Превишена стойност на скоростта 43 км/ч.
Нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1 № 11743с4“- нарушение по чл.21,ал.2, във вр.
с ал.1 от ЗДвП.
В подробно мотивираната жалба се оспорва изцяло извършеното нарушение като се
сочи, че при издаване на ЕФ са допуснати множество различни по вид съществени нарушения на
материалния закон и процесулните правила. Поради това счита издаденият електронен фиш за
незаконосъобразен и моли да бъде отменен. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Ответникът по жалбата – ОДМВР Т., редовно уведомен, не изпраща представител в
с.з., ангажира писмено становище по жалбата от гл.ю.к Л.Василева, в което сочи, че жалбата е
допустима, но неоснователна. Излагат се подробни аргументи по твърденията на жалбоподателя;
моли жалбата да бъде оставена без уважение, претендират се се разноски по реда на чл.63, ал.5 от
ЗАНН.
Районна прокуратура Т., ТО П., редовно уведомени съгл.чл.62 от ЗАНН, не
изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
1
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално
допустима. С електронен фиш серия К, № *** издаден от ОДМВР гр.Т., жалбоподателят е бил
санциониран за нарушение по чл.21,ал.2,вр. с ал.1 от ЗДвП, за това, че „на 25.02.2021 г., в 10.39 ч.,
в Област Т., в Община П., на път II-51км 35+463 район с.В. в посока гр.П.. Извън населено място
с въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В26“ от 60 км/ц и отчетен толеранс -3 км/ч,
е управлявал МПС – л.а.“ ***“ с рег.№ СВ 2512 НХ със скорост 103 км/. Превишена стойност на
скоростта 43 км/ч. Нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1 № 11743с4. При
първоначалната проверка в информационните масиви на МВР било установено, че този л.а. е
собственост на ЮЛ – „Аутобохемия“АД с ЕИК: ********* – лизингово дружество, а като
ползвател било вписано лицето *** от гр.Г.О. /справка л.11/. Тъй като за това лице били
установени извършени редица предходни нарушения свързани с нарушаване на скоростните
режими и в случай, че той е управлявал л.а. на 25.02.2021 г. отговорността му следвало да бъде
ангажирана за т.нар. „системност“ /по см. на §6,т.62 от ЗДвП/, за която разпоребдата на чл.182,ал.4
от ЗДвП предвиждала и наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, респ. не е могъл да
бъде съставен ЕФ, а само АУАН /по арг. за обратното от чл.189,ал.4 от ЗДвП/. Поради тази
причина, на Ростислав Токмакчиев била изпратена покана за съставяне на АУАН и образец от
декларация по чл.188 от ЗДвП /л.17/, която той попълнил, като посочил, че на 25.02.2021 г. в 10.39
ч. л.а. с рег.№ СВ 2512 НХ, собственост на „Аутобохемия“АД е бил управляван от Н. ИВ. К., а и
самият К. саморъчно потвърдил в тази декларация, че именно той е управлявал л.а. на тази дата.
След като в ОДМВР Т. била получена декларацията от Токмакчиев, респ. и К. и след като било
констатирано, че не са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН било предприето издаване на
атакувания в настоящия процес ЕФ.
По прописката е приложена и снимка, на която в 10:39:24 на 25.02.2021 г. е бил
заснет приближаващ се л.а. марка *** в локация с GPS координати: 43.343395º/26.058718º, както и
че максимално допустимата скорост на движение е 60 км/ч, а измерената скорост 106 км/ч.
Приложени са и доказателства за одобряване на типа средство за измерване – преносима система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH
CAM S1 /ведно с приложение за неговата годност; методически указания относно реда за
обработка, съставяне и отчет на ЕФ за нарушения установени с АТС/, от които е видно, че същата
съответства на одобрения тип; Протокол за проверка № *** г. на БИМ удостоверяващ
съответствие на ARH CAM S1 с одобрения тип; Протокол за запознаване на служител от ОДМВР
за работа със СПУКС и заверени копия от Google Maps удостоверявщи мястото на
позиционирането на ARH CAM S1 в деня на проверката, което изцяло опровергава твърденията на
жалбоподателя за неправилното му използване.
Анализирайки приложените по делото писмени доказателства съдът приема, че
използваната за заснемане мобилната система за видеоконтрол ARH CAM S1 е бил настроена по
начин, че да отчита скоростта на движение само за навлезлите в зоната на ограничението пътни
превозни средства, като обхватът й е бил регулиран съобразно местоположението й спрямо
спрямо местонахождението на пътен знак В-26. По отношение пътния знак също са приложени
надлежни доказателства /писмо от ОПУ-Т., л.32/, от което е видно, че на път II-51 има монтирани
пътни знаци В26 (ограничение на скоростта до 60 км/ч) като този касаещ движението на МПС
управлявано от жалбоподателя е при км35+294 вдясно и важи в посока на движение Бяла-П., т.е.
2
пътният знак B26 ограничаващ скоростта на движение до 60 км/ч е бил поставен по посоката на
движение на жалбоподателя в съответствие с нормативните изисквания. Съгласно чл.49,ал.1
ППЗДвП пътните знаци за забрана се поставят непосредствено преди участъците, за които се
отнася забраната, като принципно тази забрана следва да важи до следващото кръстовище или до
знак, който я отменя. Съдът намира, че тази разпоредба също е стриктно спазена, тъй като е
видимо ясно и от скицата на пътя приложена по делото и снимка на мобилната система
удостоверяваща мястото на позиционирането й. Следователно и доколкото липсват данни за
поставен друг знак отменящ въведената със пътен знак В26 забрана за движение със скорост по-
висока от 60 км/ч, съдът приема, че тази забрана важи и в мястото, където е била позиционирана
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, която на 25.02.2021 г. е заснела л.а. “***“ с рег.№ СВ 2512 НХ
управлявана от жалбоподателя К..
При така установената безспорна фактическа обстановка, от правна страна съдът
намери, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като констатира, че в производството по ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и/или материалния закон, водещи до неговото опорочаване.
Съдът приема, че в електронния фиш е ясно и разбираемо за нарушителя е
посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизираното техническо средство, като е
посочен и неговият идентификационен вид и номер. В ЕФ е описано точното място на извършване
на нарушението,както и посоката на движение на лекия автомобил.В приложената по преписката
снимка ясно се вижда регистрационния номер на автомобила, отразени са максимално
разрешената скорост на движение на МПС – 60 км/ч и измерената скорост на движение на
автомобила – 106 км/ч, от която коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от -
3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта (като
превишението е точно 43 км/ч и не може втори път да се редуцира с - 3 км/ч за да стане 40 км/ч,
респ.-да е по-леко наказауемо както се поддържа в жалбата). Нарушението е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство без човешка намеса и това е така дори когато се използва
мобилна апаратура, както е било в случая. Законът не разграничава правните последици от
установени със стационарни или мобилни технически средства нарушения /за което неоснователно
се претендира в жалбата/. Полицейският служител изпълнява задължения само по техническото
обслужване на техническото средство и го придвижва от едно място за контрол до друго. Самото
действие на апаратурата обаче е автоматизирано /в т.см. е постоянната практика на ТАС –
например реш. № 30/25.03.2019 г. по кнахд № 22/2019 г. и реш.№ 63/30.05.2019 г. по канд №
44/2019 г./.
Разпоредбата на чл.165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е. регламентира правото на ползване
от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл. 189, ал.15 ЗДвП
изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките,
изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС. По делото е доказано, че скоростта на движение
3
на процесния л.а.“***“ с рег.№ СВ 25 12 НХ е измерена с автоматично техническо средство вид
ARH CAM S1 с № 11743с4, което е одобрен тип средство за измерване, видно от представено
удостоверение издадено от БИМ. Същото АТСС е било технически годно и изправно към
момента на констатиране на нарушението, видно от протокола за преминала периодична проверка.
Eто защо съдът приема, че в конкретният случай са изцяло изпълнени изискванията на чл.4 от
Наредба № 81213-532/12.05.2015 г. - контролът да се осъществява от АТСС одобрени по реда на
Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
преминали първоначални и последващи проверки. Доколкото нарушението е установено с годно
техническо средство, то може да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин
могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се
индивидуализира нарушителя. Както вече се посочи по-горе от приобщената по делото като
веществено доказателство снимка, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване е
видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, жалбоподателят Н. ИВ. К. е е
осъществил посоченото от административнонаказващия орган нарушение. От обективна страна
същият, като водач на моторно превозно средство не е изпълнил задължението си да избере
скорост на движение на пътното превозно средство, ненадвишаваща допустимата такава – 60 км/ч
извън населено място, въведена пътен знак "В26".
От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно
чл.189,ал.4 ЗДвП реквизити–посочени са всички данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство /отделно е приложена и
справка от Централна база данни на КАТ за собствеността на процесния л.а; приложена е и
справка за нарушител/, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Нарушението е безспорно установено
от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал.При
определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието по
чл.182,ал.2,т.5 от ЗДвП за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона
фиксирано наказание глоба в размер на 400 лв. за това нарушение, поради което издаденият ЕФ
следва да бъде изцяло потвърден.
Съгласно чл.63,ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени
НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, ал.4
предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закон за правната помощ. Съгласно чл. 37,ал.1 ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съответно същото не
представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно
заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал. 1 ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, № ***, издаден от ОДМВР гр. Т., с който и на
основание чл.189,ал.4,вр. с чл.182,ал.2,т.5 от ЗДвП, на Н. ИВ. К. от гр.Г.О., ул.***, е наложена
ГЛОБА в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ за нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП,
КАТО ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Н. ИВ. К. от гр.Г.О., ул.****, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР Т. гр. Т., ул.
****, чрез гл.ю.к Л.Ж.В. СУМАТА 80.00 лв. /осемдесет лева/ представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.37,ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията предвидени
в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5