№ 134
гр. Пловдив, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20215300900689 по описа за 2021 година
Производството е по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на „ВАНКО – 89“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Садово, обл.Пловдив, представлявано от Р. С. Д. чрез пълномощник адв.Н.Н.,
против отказ на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията
№20210902140006/03.09.2021 г. за вписване на промени по партида на дружеството,
изразяващи се в заличаване на М.С.Д. като управител на същото.
Съдът, след като прецени материалите по делото и взе предвид възраженията в
жалбата, намира следното:
Оспореният отказ е постановен на 03.09.2021 г., а жалбата против него датира от
10.09.2021 г. – в срока по чл.25, ал.1 ЗТР. Същата изхожда от легитимирана страна,
надлежно представлявана, и е допустима, а по същество е неоснователна по следните
съображения:
От вписванията в търговския регистър се установява, че като управители на
дружеството-жалбоподател са вписани две лица - М.С.Д. и Р.С.К. (според представеното с
уточняваща молба от 15.10.2021 г. удостоверение за идентичност на лице К. и Д. са имена на
едно и също лице).
Със заявление обр.А4, вх.№20210902140006 е поискано в регистъра да се заличи
М.С.Д. като управител на „ВАНКО – 89“ООД. Към заявлението е представен протокол за
проведено на 11.03.2021 г. общо събрание на съдружниците на същото дружество: М.С.Д. с
1
дялово участие 5 000 лв., Р.С.К. с дялово участие 2 500 лв. и Б. А. К. с дялово участие 2 500
лв., като общият капитал на дружеството е 10 000 лв. Според протокола а събранието са
присъствали пълномощник на съдружниците Р. К. и Б. К. и лично съдружникът и управител
М.С.Д.. Пристъпено е към гласуване на точка първа от дневния ред „Освобождаване на М.
Д. като управител“, като пълномищникът на първите двама съдружници е гласувал „за“, а
М. Д. е гласувала „против“. Прието е, че с мнозинство 50 дяла от капитала, представляващи
½ част от същия, на основание чл.15, ал.3, изречение второ от дружествения договор
решението е прието с необходимото мнозинство.
Отказът на длъжностното лице по регистрация е аргументиран с това, че решението
за освобождаване на управител не е взето с необходимото мнозинство от повече от ½ от
капитала съгласно разпоредбата на чл.137, ал.3, изречение трето ТЗ.
Съдът намира отказа за законосъобразен. Съгласно чл.137, ал.3 ТЗ решенията по ал.
1, т. 1, 2 и 9 се вземат с мнозинство повече от три четвърти от капитала, а решенията по т. 4 -
с единодушие от всички съдружници, като в дружествения договор може да се предвиди по-
голямо мнозинство. Изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от
капитала при определяне на мнозинството. Останалите решения се вземат с мнозинство
повече от 1/2 от капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор.
Посочената разпоредба регламентира мнозинството за вземане на решения от общото
събрание на съдружниците, като предвижда два вида мнозинство – квалифицирано и
обикновено. С обикновено мнозинство се взимат решения, за които не е изрично предвидено
квалифицирано мнозинство, като обикновеното мнозинство според закона е най-малкото
възможно такова, а именно – повече от ½ от капитала, или 50 % + един глас. Употребеният
от законодателя израз в изречение трето „доколкото не е предвидено друго в дружествения
договор“ придава диспозитивен характер на нормата. Последната, обаче, изисква да има
мнозинство, а 50 % или ½ от капитала не е мнозинство по смисъла на закона, не е
мнозинство и в обикновения житейски смисъл на думата, за това такова или по-малко не
може да бъде уговаряно в дружествения договор. Разбирането в тази насока на
жалбоподателя не може да бъде споделено. Напротив, правилни са изводите на
длъжностното лице по регистрация, че съдружници, които не притежават повече от 50 % от
капитала, не могат да формират обикновено мнозинство и да взимат решенията по чл.137,
ал.3, изречение трето ТЗ. В този смисъл нормата на чл.15, ал.3 от дружествения договор
противоречи на закона и е неприложима.
На следващо място в жалбата се възразява, че гласът на освободения управител не
следва да бъде съобразяван при отчитане на мнозинството за вземане на същото решение.
Съдът намира и това възражение за неоснователно. Нормата на чл.137, ал.3, изречение второ
ТЗ, според която изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от
капитала при определяне на мнозинството, се прилага стриктно само за решенията за
изключване на съдружник, а настоящата хипотеза не е такава – М. Д. не е изключена като
съдружник, а е освободена като управител. Недопустимо е посочената разпоредба да се
2
прилага по аналогия и за тази хипотеза, тъй като тя е ограничителна – с нея се ограничава
правото на глас на съдружника да гласува при собственото си изключване. Недопустимо е
който и да е било от съдружниците, било той едновременно и управител, да се лиши от
правото да гласува за или против приемане или освобождаване на управител.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение. За това,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ВАНКО – 89“ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Садово, обл.Пловдив, представлявано от Р. С. Д. чрез
пълномощник адв.Н.Н., против отказ на длъжностно лице по регистрация при Агенция по
вписванията №20210902140006/03.09.2021 г. за вписване на промени по партида на
дружеството, изразяващи се в заличаване на М.С.Д. като управител.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Апелативен съд Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3